Вашите слаби места Уейн Дайър Как да се освободим от самопогубващото поведение

Уолт Уитмънд

Нашите недостатъци са тема не особено приятна за обсъждане и предложена дори като заглавие на книга може да предизвика вътрешни резерви и съпротиви. Все пак надеждната опора за справяне с житейските изпита­ния са силните ни страни. Представата за тях намира лесни пътища към нашето самосъзнание и ни вдъхва по-силна увереност и оптимизъм, отколкото идеята, че мо­жем да преодолеем слабостите си.

Ето защо дори когато сме склонни да говорим за слабите си места и лоши страни на характера ние често ги представяме като независеща от нас даденост на при­родата („Такава съм си непохватна...", или — „стесни­телна", „нервна"...), като нежелано, но все пак близко до сърцето наследство от единия или другия родител („Същият съм като баща си избухлив...", „И майка ми беше такава — притесняваше се за всяка дреболия..."), като фатално обвързани с някаква ситуация („Винаги когато ме прередят, излизам от кожата си"), като нещо, което трябва да предизвика по-скоро съчувствие, откол­кото критика („Понеже съм наивна, все мен подвеж­дат..."), като съвсем естествен резултат от съществува­нето на подобни прояви у другите („Щом другите закъс­няват, не изпълняват, кръшкат и т. н., защо да не мога и аз...") и най-често като предизвикани от недобронамерени въздействия на хората около нас („Жена ми по­стоянно ми прави бележки за дреболии и ме кара да избухвам", „Началникът ми ме сковава и не мога да се съсредоточавам..."). Много рядко ни се удава да видим в нашите черти начини на поведение, които могат да се коригират именно от самите нас.

Заедно с това ние проявяваме особена склонност да откриваме слабостите и грешките на другите около нас и лесно намираме действителните причини за техните проблеми, неприспособеност или житейски неудачи. Проницателната сентенция на Лабрюйер, че „ако ня­махме сами недостатъци, ние не бихме изпитвали тол­кова радост, когато ги откриваме у другите", изглежда, има доста дълбоки психологически основания.

Какво всъщност прави трудно проницаеми вътреш­ните предпоставки за нашите напрежения, житейски проблеми и неудовлетвореност? Какво пречи на нашето развито и образовано съзнание да ги открие, да ги по­гледне от различни ъгли и да начертае конструктивни начини за тяхното преодоляване?

Причините бихме могли да търсим най-малко в две плоскости: личностната и социално-културната.

Представите ни за вътрешната динамика на личност­та биха били непълни и твърде огрубени, ако пренебрег­нем съществуването на т. нар. „психични защити". Зигмунд Фройд пръв стигна до идеята, че в личността съ­ществуват защитни механизми, които балансират про­тиводействуващи сили в психичната система, отдалеча­ват от съзнанието неприемливи и травмиращи предста­ви и заедно с това пренасочват енергията, идваща от дълбините на безсъзнателното. Тази идея, доразвивана и коригирана от всички известни представители на пси­хоанализата, постепенно се освободи от вездесъщата сянка на сексуално-либидонозните подбуди и днес се приема като най-съществената в психоаналитичния при­нос за разбиране на личността. Сърцевината на тази идея е способността на личността да запазва вътрешната интеграция на собственото Аз, да защищава тази ин­теграция от заплахи, да поддържа задоволяваща себепредстава чрез подсъзнателно трансформиране на раз­лични психични съдържания (представи, идеи, изживя­вания), а също и на смисъла на въздействията от обкръ­жението. Защитите, с други думи, не премахват обектив­ните предпоставки на вътрешното напрежение — те по-скоро ликвидират неговите психични симптоми (изжи­вявания на страх, тревожност, вина и т. н.), като маски­рат предпоставките им.

Днес механизмът на защитите бива означаван и с други понятия, осветлява се от алтернативни на психоа­налитичната доктрина теоретични позиции и се интерп­ретира в по-крупни концептуални схеми¹.

Социално-културните възбудители на съпротивите при разпознаването и преодоляването на слабите ни места трябва да бъдат видени най-напред в по-широки рамки: статуса на личността в семейството и общество­то, моделите на оценяване, концепциите за личностно развитие и възпитателен идеал, характеризиращи раз­личните общества и култури. Това е твърде пространна проблематика², затова тук бих визирал само ефектите на семейното възпитание и най-вече на образователната система. Традиционните възпитателни подходи се кре­пят върху санкциониране на отклоненията от нормите и предписанията, налагани от обществото и възрастните. Преобладаването на наказанията над поощренията е тенденция не до там чужда и на нашите възпитателни традиции. Особено неблагоприятен ефект (който се пре­открива в избирателното отношение към темата за сла­бостите) има етикирането.

Този широко разпространен феномен в образовател­ната практика се проявява в обобщаване на някаква проява, постъпки или дадено качество на поведението и разпростирането им върху личността като цяло. Етике­ти като „неспособен", „буен", „двойкаджия", „недисциплиниран", „изоставащ", „труден", „непоправим" и други подобни изпълват училищния речник и ние ги приемаме като нещо естествено или най-малко — неиз­бежно. Рядко си даваме сметка обаче, че тези схематизирани и стереотипизирани етикети закриват от нашия поглед широкия спектър от индивидуални характерис­тики на личността, фиксират въздействията и оценките само върху едно качество и блокират възможността за градивно преодоляване на слабостите. Като прибавим и нашата културна предразположеност да обсъждаме по-често (и, изглежда, по-охотно) сенчестите страни, а не светлите прояви на хората около нас, да поставяме оценки и да правим квалификации в повечето изказва­ния, засягащи проявите на другите, става понятно неже­ланието на човек да слуша за слабостите си. Немалък дял в изграждането на психични бариери към темата за слабостите има и неблагополучната практика от 50-те години личните проблеми да се правят достояние на ко­лектива, да се обсъждат публично и да се вземат колек­тивни решения за изправяне на слабостите. Рецидиви на тази практика, базирана върху непризнаване на лич­ностната автономия и неприкосновеността на вътреш­ния свят на отделния човек, намираме до днес най-вече в училищното възпитание. Макар и поосвободено от строго-официалните си одежди и организационния патос, публичното обсъждане на лични неблагополучия и проблеми трудно може да постигне градивен терапевти­чен ефект. То по-скоро засилва вътрешните съпротиви спрямо въздействия „отвън", поражда недоверие към училищната институция, а понякога и асоциални реак­ции.

Очевидно подходите за намеса в личните проблеми и коригиране на слабостите трябва да бъдат преди всичко психологически съобразени. Не е случайност постоянно растящата популярност на психологическите консулта­ции и кабинетите по психотерапия в развитите страни. Интересът към тази хуманна дейност на психолозите за­почна да се пробужда и у нас. Мисля, че книгата на аме­риканския психотерапевт Уейн Дайър се появява тъкмо навреме. Тя ще разсее много предубеждения и непра­вилни представи за възможностите ни да преодолеем вътрешните пречки към едно хармонично съществуване и реализиране на собствените ни възможности и ще ни предложи подходи за справяне с психологичните про­блеми, разбираеми и достъпни за всеки от нас.

Дайър не е афиширал принадлежността си към точ­но определена школа в психотерапията. Все пак за чита­теля няма да е без значение да знае, че той не е психоа­налитик. Неговите въздействия не разчитат на бавното и мъчително търсене на изтласкани преживявания в де­брите на безсъзнателното. Тъкмо обратно — терапев­тичният му подход се гради върху стратегия, която за­лага на активността на всеки негов клиент, при това активност, използваща предимствата на нашето мисле­не. Лайтмотивът на неговата концепция би могъл да бъ­де съвсем накратко изразен като „ефективно мислене срещу самопогубващото поведение".

Опитният психотерапевт успява да ни убеди, че пове­чето от причините за нашите затруднения се крият в самите нас и че до голяма степен от самите нас зависи дали ще се чувствуваме пълноценни, или не. Тоест ние имаме възможности да избираме: дали ще останем във властта на „самопогубващите" капани, дали ще се отда­дем на нашите емоции на тревога, вина, несигурност, дали ще продължим пасивно да преживяваме собствена­та си неудовлетвореност, или ще използваме мисленето си, за да открием грешките в „субективната" си логика и изградим концепция за конструктивна промяна.

Читателят на тази книга едва ли се нуждае от пре­разказване на основните идеи на Дайър. Авторът ги представя така разбираемо, убедително и дори занима­телно, че е най-добре да бъдат почувствувани и разбра­ни от неговото изложение. Предговорът към книгата няма такава цел. Тя принадлежи към тези четива, които ни въвличат непосредствено в разсъжденията на автора, правят ни съпричастни към неговите идеи и ни подгот­вят вътрешно да ги използваме в собствения си жизнен опит.

Не ми се иска да подмина обаче някои негови поста­новки, чиито категорични формулировки звучат смуща­ващо, влизат в разрез с утвърдените ни представи за нормите на междучовешко общуване и поради това би­ха предизвикали съмнения относно нравствените ефекти на тяхното прилагане. Понятно е, че неговите апели да обичаме себе си, да се освободим от миналото си, да не се съобразяваме с условностите, да не се интересуваме от одобрението на другите хора, да не се стараем да даваме всичко, на което сме способни, да не се позова­ваме на справедливостта, когато обосноваваме собстве­ните си постъпки, да обявим независимост и други по­добни — могат да се схванат първоначално в техния конкретен морален контекст. Тази реакция е също раз­бираема, като имаме предвид начините, по които сме възпитавани — психологическата тъкан на човешките постъпки никога не е била отделяна сама по себе си и разглеждана встрани от моралния дидактизъм. Поради това не само учителите, но и ние във всекидневието ин­терпретираме човешките прояви предимно в морални, а не в психологични категории.

Може би точно тези ефекти на традиционното възпи­тание е имал предвид психотерапевтът, за да формули­ра своите изходни тези по такъв предизвикателен начин. Такива постановки наистина трябва да предизвикат емоционална реакция и съпротива, за да се подготви по­чвата за собствено психологичното им тълкуване, за от­криване на нови възможности да възприемаме себе си и собственото си поведение. Иначе тяхното „дешифрира-не" в текста може би няма да разчита на достатъчна емоционална ангажираност.

Впрочем читателят сам ще се увери, че психологиче­ският „превод" на авторовите изходни тези далеч не за­плашва чистотата на моралното ни съзнание. Ние ще разберем, че повикът да обичаме себе си не внушава его-центризъм, а необходимост от изграждане на самоува­жение. То няма нищо общо със себеизтъкването, „което е толкова невротично, колкото и поведението на човека, изпълнен със самопрезрение". Ще се убедим, че жела­нието да търсим одобрението на другите хора е естест­вено, но когато това се превърне в потребност, ние труд­но можем да постигнем само осъществяван е. Ще от­крием изненадани, че етикетите, които си поставяме ка­то обобщение на досегашните си прояви, са по-скоро спирачка за нашето конструктивно развитие, отколкото израз на самокритичност. Ще съумеем да погледнем на безбройните условности в нашия живот не само като на общовалидни закони, изискващи уважение, но и като пречки за развиване на вътрешния самоконтрол и поемането на отговорност за собствените ни постъпки. Ще открием в концепциите за справедливост не само израз на стремежа към нравственост, но и възможност да оп­равдаваме собствените си самопогубващи стратегии на действие. И най-накрая ще се убедим, че нашата способ­ност за вътрешна промяна е част от независимостта на нашето собствено Аз и че промяната зависи от избора, който ние сами ще направим.

Ето защо психологическият еквивалент на подобни, тези ни най-малко не съдържа схващания, че преодоля­ването на слабите ни места трябва да става за сметка на принципите на социалното общежитие и моралните норми на общуването. По-скоро той ни проправя пътя към такова мислене, при което ще открием в разбирае­мите и обосновани от здравия разум постъпки прояви на невротично и самопогубващо поведение, ще разбе­рем „печалбите" от това поведение и най-вече начините да се освободим от него.

Всички обходни пътища към рушене на самопогуб-ващите себепредстави и действия водят до постепенно разкриване на творческите възможности на отделната индивидуалност. Защото творчеството не е само „ели­тарна" дейност на откриване и създаване на новото. Творчеството се проявява и тогава, когато решаваме проблеми вътре в нас, когато вземаме важни житейски решения, когато открием конструктивен способ за пре­одоляване на трудностите във всекидневието. За хума­нистично ориентираните психолози саморазвитието и актуализацията на вътрешните потенциали на личност­та е също проява на творчество. Имаме основание да смятаме, че освобождавайки се от слабите си места, чо­век разширява сам възможностите за проява на творче­ските си способности.

Моделът на „човека, освободил се от всички слаби места", който ще намерите в края на тази книга, би мо­гъл да ни изглежда малко идеализиран и дори непости­жим. Но ние нищо няма да загубим, ако се опитаме да се възползуваме от стратегиите на психо терапевт а, да променим нашето мислене и да отстраним онези свои действия, които ни създават напрежение и неудовлетво­реност. Дори да открием в себе си само някои щрихи на „освободения" от слабите си места човек, това ще означава, че сме открили собствените си възможности за контрол и саморазвитие, които са практически неиз­черпаеми.

Вярвам, че увлекателната книга на Уейн Дайър ще ни предизвика да търсим неизползуваните възможности в себе си, да погледнем на затрудненията си по друг, по-градивен начин и ще ни стимулира да отделяме повече внимание към силните страни на нашето Аз . Нека не приемаме тази книга само като сборник от психологич­ни рецепти, които практически ще ни помогнат да се освободим от слабите си места. Тя е и извор на идеи, с които съвременната практическа психология подпомага пълноценното саморазвитие и с това утвърждава висо­кохуманната си роля в обществото.

Лектор стои пред група алкохолици, решен веднъж завинаги да им покаже, че няма нищо по-вредно от ал­кохола. Върху катедрата е поставил две еднакви стъкле­ници, пълни с прозрачна течност. Казва, че в едната има чиста вода, а в другата — неразреден алкохол. Пуска малък червей в първата стъкленица и всички наблюда­ват как червеят плува във водата, насочва се към стена­та на съда и изпълзява навън. После лекторът поставя същия червей в съда, пълен със спирт. Червеят се разла­га пред очите на всички присъствуващи. „Така — казва лекторът. — Каква е поуката?" От задните редици един глас отчетливо отговаря: „Ясно! Който пие спирт, нико­га няма да хване глисти."

Настоящата книга е пълна с такива „червеи", т. е. вие ще чуете и ще разберете точно това, което желаете да чуете, като се ръководите от своите ценности, убеж­дения, предразсъдъци и личен опит. Твърде деликатно е да се пише за самопогубващото поведение и за начини­те, по които то може да се преодолее. На думи човек почти винаги е готов да се погледне в дълбочина, за да се промени, но поведението му често пъти показва дру­го. Промяната идва трудно. Ако сте като повечето хора, цялото ви същество ще се бунтува, ако трябва да се на­емете да отстраните мислите, които подхранват вашите пораженски чувства и поведение. Въпреки „червеите" обаче мисля, че книгата ще ви допадне. Аз много я ха­ресвам. Писах я с голямо удоволствие.

Не смятам, че е редно душевното здраве да се из­следва по несериозен начин, но не поддържам мнението, че това изследване трябва да бъде лишено от хумор и пълно с тайнствени термини. Старал съм се да избягвам сложните обяснения, защото не вярвам, че „да си щаст­лив" е толкова трудно.

Това е естествено състояние и средствата за постига­нето му са във възможностите на всеки от нас. Убеден съм, че умереното съчетание на трудолюбие, ясна ми­съл, чувство за хумор и самоувереност съставя ефектив­ния начин на живот. Не вярвам в заплетени формули или в исторически екскурси в собственото минало, кои­то разкриват, че някой е бил възпитаван спартански и друг е виновен за това, че той е нещастен.

В книгата е представен приятен подход за постигане на щастие, който се основава върху отговорността и ан­гажимента ви към самия вас, върху апетита ви за живот и желанието да бъдете всичко, каквото изберете в мо­мента. Това е прост и разумен подход. Ако сте здрав и щастлив човек, можете да си кажете; „И аз бих могъл да напиша тази книга." И ще бъдете прав. Не ви е нужна професионална подготовка и докторат по психотерапия, за да разберете принципите на ефективния начин на жи­вот. Те не се учат в училище или в книгите. Ще ги научи­те, като се посветите на собственото си щастие и като правите нещо за него. Аз работя над това всеки ден, като в същото време помагам на другите да правят по­добен избор.

Всички глави в тази книга са написани като сеанс по психотерапия. Целта на този подход е да предложи максимална възможност да си помогнем сами. Най-напред се изследва определено слабо място, или вид самопогубващо поведение, и се разглеждат историческите му прецеденти в нашата култура (и следователно у самия вас). Главното е да ви се помогне да разберете защо сте уловен в капана на този вид поведение. След това подробно се разглеждат специфични негови елементи. Видовете поведение, за които говорим, са всекидневни действия — на пръв поглед напълно приемливи, но в действителност вредни за собственото ви щастие. Не да­ваме примери от клинични случаи на тежки емоционал­ни разстройства, а разглеждаме само всекидневните не­вротични послания, които всички ние излъчваме. След като правим преглед на видовете поведение, свързани със слабото ви място, изясняваме причините за следва­нето на поведение, което не ви прави щастлив. Това предполага сериозен поглед към системата от психични защитни механизми, която сте си изградили, за да под­държате даден вид самопогубващо поведение, вместо да се откажете от него. Във всяка глава този раздел пра­ви опит да отговори на въпросите: „Какво печеля с по­ведението си?" и „Защо имам такова поведение, щом то ми вреди?" Като изследвате поотделно слабите си мес­та, сигурно ще забележите, че във всеки от разделите за „печалбата" има подобни послания. Ще установите, че причините за невротичното ви поведение до голяма сте­пен са сходни по отношение на всички слаби места. Общо взето, по-безопасно е да се придържате към зауче­на реакция, макар тя да е самопогубваща. Освен това, като не засягате слабите места, необходимостта да се промените и да поемете отговорност може да отпадне. Тези печалби от безопасност и сигурност ще се спомена­ват в цялата книга. Ще започнете да разбирате, че пси­хичните ви защитни механизми действуват, за да свалят от вас вината и да държат настрана възможността за промяна. Фактът, че поради една и съща причина след­ваме редица форми на самообезличаващо поведение.

В края на всяка глава се предлагат ясни стратегии за елиминиране на самообезличаващото поведение. Тази структура точно отразява съдържанието на сеанс по психотерапия: а именно анализ на проблема и проявите му, разглеждане на пораженското поведение, поглед към причините, които го обуславят, и предлагане на конкретни стратегии за елиминиране на слабото място.

Понякога може да ви се стори, че този подход се повтаря. Това е добър признак — признак на ефективно мислене. От години работя като психотерапевт и зная, че ефективното мислене — което може да промени даде­но самопогубващо поведение — се проявява не само за­щото нещо е казано. Едно прозрение трябва да се по­втаря — веднъж, два, три пъти. Едва когато изцяло го възприемете и разберете, започвате да променяте пове­дението си. Поради тази причина някои теми трябва многократно да се повтарят на страниците на тази кни­га — така, както се подхващат в последователни сеанси по психотерапия.

В тази книга са изложени две централни теми. Една­та е свързана със способността ви да правите избор, за­сягащ собствените ви емоции. Започнете да разглеждате живота си в светлината на всеки направен или ненаправен от вас избор. Тогава цялата отговорност за това, което сте, и за начина, по който се чувствувате, ще пад­не върху вас. Да станете по-щастлив и по-ефективен, ще означава с по-голяма сила да осъзнаете предоставените ви възможности за избор. ВИЕ СТЕ ОБЩИЯТ СБОР ОТ СВОИТЕ ИЗБОРИ, а аз съм достатъчно далнови­ден, за да вярвам, че при подходяща мотивация и стара­ние вие можете да бъдете всичко, което пожелаете.

Втората тема, върху която се поставя ударението вкии книга, е необходимостта да се овладее настоящият момент. Отсега нататък този израз ще се среща често. Това е важен фактор, за да се освободите от слабите си места и да изградите собственото си щастие. Има само един момент, в който можете да изживявате всичко, и това е настоящето, макар че твърде много време се пи­лее в мисъл по минали или бъдещи преживявания. Ця­лостното осъществяване на вашето „сега" е пробният камък на ефективния начин на живот, а всички видове самопогубващо поведение (слабите ви места) всъщност са опити да живеете не в настоящия, а в други моменти.

Почти на всяка страница от книгата ще се обръща внимание върху избора и изживяването на настоящия момент. Ако четете внимателно, скоро ще започнете да си задавате въпроси, каквито не са ви идвали наум досе­га; „Защо точно сега избирам да се чувствувам разст­роен?" и „Как мога да оползотворя по-ефективно на­стоящите си моменти?". Това са въпроси на човек, кой­то се отдалечава от слабите си места и се насочва към независимост и щастие.

Книгата завършва с кратък портрет на човека, който е елиминирал всички свои слаби места и живее в свят, управляван отвътре, а не отвън. Предназначението на следващите двадесет и пет въпроса е да измерят способ­ността ви да изберете щастие и само осъществяване. Прегледайте колкото е възможно по-обективно въпро­сите, като преценявате себе си и начина, по който изжи­вявате настоящите си моменти. Отговорите „да" озна­чават, че владеете себе си и умеете да правите ефективен избогз:

1. Вярвате ли, че мислите със собствения си мозък? (Глава I)

2. Способен ли сте да контролирате чувствата си? (Глава I)

3. Можете ли да кажете, че мотивацията ви е по-скоро вътрешна, отколкото външна? (Глава VII)

4. Свободен ли сте от потребността от одобрение? (Глава III)

5. Сам ли налагате правилата си на поведение? (Гла­ва VII)

6. Свободен ли сте от желанието за право и справед­ливост? (Глава VIII)

7. Можете ли да се приемате, без да се оплаквате? (Глава II)

8. Свободен ли сте от потребността да имате куми­ри, от които да се възхищавате? (Глава VIII)

9. Можете ли да кажете, че сте по-скоро човек на действието, отколкото на критиката? (Глава IX)

10. Готов ли сте да приемате тайнственото и неиз­вестното? (Глава VI)

11. Можете ли — когато описвате себе си — да из­бегнете абсолютните понятия? (Глава IV)

12. Можете ли винаги да се обичате? (Глава II)

13. Можете ли да пуснете собствени корени? (Гла­ва X)

14. Елиминирали ли сте всички отношения на зави­симост? (Глава X)

15. Елиминирали ли сте всяко търсене на вина и оп­лакване в живота си? (Глава VII)

16. Свободен ли сте от всяко чувство за вина? (Гла­ва V)

17. В състояние ли сте да не се тревожите за бъдеще­то? (Глава V)

18. Можете ли да давате и приемате обич? (Глава II)

19. Можете ли да избягвате демобилизиращия гняв? (Глава XI)

20. Избавили ли сте се от отлагането като начин на живот? (Глава IX)

21. Научили ли сте се да губите ефективно? (Гла­ва VI)

22. Можете ли да се забавлявате спонтанно, без предварителен план? (Глава VI)

23. Можете ли да цените хумора и да го създавате? (Глава XI)

24. Отнасят ли се с вас така, както ви се иска? (Гла­ва X)

25. Можете ли да кажете, че сте мотивиран по-скоро от желание за развитие, отколкото от потребност да коригирате недостатъците си? (Глава I)

При условие, че решите да скъсате с много „би тряб­вало" и „редно е", които сте научили през живота си, във всеки момент можете да изберете отговор „да" на всички тези въпроси. Истинският избор се състои в това, дали ще решите да бъдете свободен, или да останете прикован към това, което другите очакват от вас.

Една моя приятелка — Дорис Уоршей, — след като присъствува на моя лекция, ми посвети стихотворение, което озаглави „Нови посоки":

„Искам да пътувам, докъдето стигна,

искам да достигна радостта в душата си,

да променя познатите предели и да усетя ум и дух да зреят.

Искам да живея, д

а съществувам,

„да бъда",

Вярвам, че тази книга ще ви помогне да се избавите от всички „червеи" или бариери, които ви пречат да из­питвате нови вълнуващи усещания и да откривате и из­бирате новите си посоки.