Вегетативни органи при растенията – корен, стъбло и лист. Функции. Произход в индивидуалното развитие. Морфология. Видоизменени органи
Изтегляне 20.31 Kb.
|
|
Вегетативни органи при растенията – корен, стъбло и лист. Функции. Произход в индивидуалното развитие. Морфология. Видоизменени органи. Коренът има следните функции: -механична – прикрепя растението към почвата -трофична – осъществява почвеното хранене -синтетична – произвежда биологично активни в-ва(АК, хормони, алкалоиди) -резервна – видоизменени корени -репродуктивна – вегетативно размножаване -екологична – взаимодействие с корените на други растения, почвени гъби и микроорганизми. Произход в индивидулно развитие: Коренът се образува от зародишното коренче в семето.При някои растения в семето не се образува зародишен корен, а се развива само коренова меристема.При двусемеделните растения от зародишното коренче се получава главния корен.Страничните корени се образуват от перицикъла.При едносемеделните растения главният корен прекратява развитието си много скоро след появата си.Вместо него се образуват добавни корени. Морфология: Мястото, в което коренът преминава в стъблото при двусемеделните растения се нарича коренова шийка.При житните растения мястото, откъдето излизат допълнителни корени, се нарича възел на братене. Видове корени: 1.главен – образува се от зародишното коренче.Обикновено има по-голяма дължина от останалите корени.Расте по посока на центъра на Земята. 2.странични – представляват разклонения на главния корен или техни разклонения.В зависимост от това се разделят на : разклонения от първи порядък(разклонения на главния корен), втори порядък(разклонения на разклоненията от първи порядък) и т.н. 3.Допълнителни – при житните растения главният корен почти не се развива.Встрани от него от основата на стъблото се образуват нови корени, наречени допълнителни. Коренови системи: 1.Осева – съставена е от главен корен и странични корени.Главния корен е най-силно развит.Характерна е за двусемеделните растения. 2.Брадата – Съставена е от допълнителни корени.Главният корен или силно забавя развитието си или е подобен на останалите корени,или загива.(при едносемеделни раст.) 3.Смесена – едновременно се развиват и функционират осева и брадата коренови системи.Характерна е за ягодата. 4.Грудести корени – съставена е от главен корен и странични корени, които се задебеляват силно и се превръщат в грудки. Видоизменени корени: 1.Свивателни –представляват специални корени при растения с луковици, коренища,кореноплоди, грудки и розетки от листа в основата на стъблото.Тези корени могат да се свиват и така издърпват подземните части на растението надолу в почвата.При това съкращаването може да бъде значително – от 10 до 70%.Различават се от останалите корени по по-голямата си дебелина и наличието на бръчки по повърхността. 2.Резервни – корени с резервна функция при растения с кореноплоди и коренови грудки.Резервните в-ва се натрупват в паренхимната тъкан и тя се превръща в резервен паренхим.Примери – цвекло, морков,гергина и др. 3.Дихателни – срещат се при растения в заблатени райони.Тъй като корените се намират в силно влажна почва или дори тиня, те не могат да си доставят необходимия въздух.Затова пи тези растения се развиват допълнителни корени, над повърхността на почвата или водата.Те служат за дишане и от там се наричат дихателни. 4.Прикрепителни – те служат за прикрепване на растения с катерливи стъбла.Тези корени са разположени над почвата по дължината на стъблото.Обикновено са къси, неразклонени и леко разширени на върха като вендуза.Те не се използват за приемане на в-ва а само за прикрепване,(бръшлян). 5.Корени-мустачки – Тези корени са чувствителни към допир и се увиват около подходящи подпори. 6.Корени-бодли – представляват видоизменени в бодли допълнителни корени. Разполагат се над основата на стъблото и са насочени надолу.По този начин те не позволяват на животните да се изкачват по стъблото. Стъблото притежава функциите: -транспортна – осъществява връзката между корените и листата. -механична – осигурява устойчивост в пространството, носи генеративните органи. -резервна – видоизменени стъбла - репродуктивна – вегетативно размножаване -трофична – зелените стъбла фотосинтезират. Произход в индивидуалното развитие: Стъблото се образува от зародишното стъбълце в семето.Мястото, в което коренът преминава в стъблото, се нарича коренова шийка. При двусемеделните растения разстоянието от кореновата шийка до семеделите се нарича хипокотил, а от семеделите до връхната пъпка – епикотил. По-късно през индивидуалното развитие от пъпки, разположени върху главното стъбло, се получават странични разклонения. Върху разклоненията също има пъпки, които образуват разклонения от различен порядък. Морфология на стъблото: 1.Метамери – Представляват еднакви повтарящи се елементи, които изграждат стъблото. Всеки метамер е съставен от възел с един или повече листа , пъпка и междувъзлие. Възелът е тази част от стъблото, от която излизат един или повече листа. При някои растения възлите са задебелени и лесно се забелязват върху стъблото. Разстоянието между два съседни възела се нарича междувъзлие. 2.Пъпки – Могат да се образуват във всеки от вегетативните органи – корен, стъбло и лист. 3.Форма на стъблото: триръбесто, четириръбесто, многоръбесто,цилиндрично и сплеснато. 4.Положение в пространството: -изправено – разположено е перпендикулярно на повърхността на почвата или близо до това положение.Такива са стъблата на повечето растения. -приповдигащо се – долната част на стъблото лежи на земята, а горната е изправена -лежащо – разположено е по цялата си дължина по повърхността на земята -пълзящо – разположено е по цялата си дължина по повърхността на земята, като се вкоренява във възлите с помощта на добавни корени. -увивно – увива се като спирала около други растения или опора. -катерливо – прикрепя се към други растения или опора с помощта на различни приспособления – кукички, корени-мустачки, стъбла-мустачки и др. -туфесто – житни растения. 5.Разклоняване на стъблото -разклонено – освен връхната пъпка, стъблото образува странични пъпки, които формират странични разклонения.Това може да стане по няколко начина : дихотомично (разклонява се винаги на две); моноподиално(растителното стъбло нараства с връхната пъпка и изпреварва разклоненията), симподиално(връхното нарастване спира или се забавя, а стъблото нараства чрез страничните пъпки), или смесено от двата типа. -неразклонено – в някои случаи стъблото не образува разклонения.(сем.Житни и сем.Палми) Метаморфозирани стъбла: Резервни органи – стъбла, които натрупват в себе си резервни хран.в-ва.Това най-често води до скъсяване и разширяване на стъблото. Луковици – служат за преживяване на неблагоприятните условия и за вегетативно размножаване. Коренища – подземни стъбла, разделени на възли и междувъзлия, без хлорофил, с видоизменени в люспи листа.Служат за преживяване на неблагоприятните условия и за вегетативно размножаване. Стъбла-тръни – представляват къси клонки, превърнати в твърди шипове и служат за защита. Стъбла-мустачки – имат прикрепителна способност. Функциите на листото са: -трофична – осъществява листното хранене -синтетична – произвежда органични в-ва -дихателна – участва в газообмена -транспирация – участва във водообмена. Произход в индивидуалното развитие: Първата двойка листа се образува в зародиша на семето.Те не съдържат хлорофил и са безцветни.След покълването, едновременно с нарастването на стъблото, протича и последователното образуване на нови листа. При появата си над повърхността на почвата листата образуват хлорофил и започват да фотосинтезират. По-късно през индивидуалното развитие нови листа се формират от вегетативни пъпки, разположени по крайните разклонения на стъблото. Връхната стъблена меристема образува малки подутини, които постепенно нарастват и се превръщат в листа. Част от растенията образуват листни зачатъци още през есента, а други през пролетта. В началото листата нарастват с върха си, след това със средната си част и накрая с основата си. Дръжката на листата се образува последна. Морфология на лист: Листа е съставен от 2 части – дръжка и петура. Дръжката прикрепва листа за стъблото и служи за пренасяне на в-ва в двете посоки – към листа и обратно. При някои листа дръжката може да липсва. Листната петура е същинската част на листа на растението, където са разположени хлоропластите, извършващи фотосинтезата. Петурите са изключително разнообразни и на тяхна база се определят различните видове листа. Листната петура извършва и транспирацията и газообмена на растението. Листът може да има една или повече петури, което определя даден лист дали е прост или сложен. Когато листът е с една петура, се нарича прост. Ако листът е изграден от няколко петури – две, три или повече, се нарича сложен. През повърхността на петурата преминават жилки, представляващи проводящите цеви на проводящата тъкан на растението. Те образуват жилкуването на листната петура, което може да бъде мрежовидно, успоредно и дъговидно. Видове листа според консистенцията си – тревисти, ципести, кожести и месести, според прикрепването – с дръжка, прилепнали, срастнали,приосновни и др. Метаморфозирани листа : -части на цвета – всички части на цвета представляват видоизменени листа. -мустачки – листа или техни части, които са превърнати в мустачки и имат прикрепителна функция. -защитни органи – частично или цялостно превръщане на листата в бодли -люспи – видоизменени листа със защитна функция. Служат за предпазване на растителните части от ниски температури, изсъхване. Изтегляне 20.31 Kb. Сподели с приятели:
|