Великата борба между Христос и Сатана



страница1/53
Дата14.01.2018
Размер7.73 Mb.
#46344
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   53
ВЕЛИКАТА БОРБА

между Христос и Сатана
Елън Уайт
Всички библейски текстове са взети от издание

на Библията на български език от 1940 година;

ЦП - означение на Цариградски превод

THE GREAT CONTROVERSY

E. G. WHITE, 1888

Pacific Press Publishing Association

Mountain View, Califonia 94042


За контакти и повече информация: Христо Цанков

skype: hi.tsankov

e-mail: hi.tsankov@gmail.com

facebook: www.facebook.com/hi.tsankov

СЪДЪРЖАНИЕ:
1/ Предсказание за участта на света

2/ Първите християни в пламъците на преследването

3/ Истината – отхвърлена

4/ Верни факлоносци

5/ Светлината нахлува в Англия

6/ Двамата герои

7/ Деветдесет и пет пъти „не“

8/ Борец за истината

9/ Истината – запалена в Швейцария

10/ По-нататъшното развитие на реформацията в Германия

11/ Протестът на принцовете

12/ Пробуждане във Франция

13/ Надеждата – пренесена в Холандия и Скандинавия

14/ Истината напредва по Британските острови

15/ Библията и Френската революция

16/ Бреговете на свободата

17/ Обещания за Христовото идване

18/ Нова светлина в Новия свят

19/ Светлина в тъмнината

20/ Всеобщо религиозно пробуждане

21/ Отхвърлено предупреждение

22/ Изпълнени пророчества

23/ Тайната на светилището – разкрита

24/ В Светая Светих

25/ Божият закон е непроменим

26/ Дело на реформа

27/ Съвременни пробуждания

28/ Изследователният съд

29/ Произходът на злото

30/ Най-големият неприятел на човека

31/ Ангели и демони

32/ Примките на Сатана

33/ Тайната на безсмъртието

34/ Могат ли мъртвите да ни говорят?

35/ Свободата на съвестта – заплашена

36/ Предстоящата борба

37/ Нашата единствена защита

38/ Последното предупреждение

39/ Време на скръб

40/ Освобождението

41/ Запустяването на земята

42/ Краят на борбата

Защо трябва да прочетете тази книга?


За милиони хора животът изглежда безсмислен и абсурден. Науката, техниката, а даже и философията и богословието са описвали човека просто като създание, появило се в резултат на случайност. Но въпреки това, съзнателно или не, човешките същества приемат трудно едно безцелно съществуване. Опитване на опияти, протести и бунт, насилие - това са в много случаи ирационалните прояви на хора, борещи се със своята ужасяваща самотност и нищожност сред този свят. Като сираци викат те в своята самота и отчаяние: “Кой съм аз? Кои са били моите родители? Защо са се отказали от мене?”

Обръщаме се за отговор към науката, насочваме нашите големи радиотелескопи към пулсиращите звезди, за да запитаме: “Има ли някой там, който да ме познава? Интересува ли се някой от мен?” Но науката не дава отговор. Тя е предназначена само да задава въпроси. Какво е устройството на атома? Как може да се дели той? Как работи умът ни? Как е създадена вселената?



Науката не може да ни отговори защо съществува атомът, защо съществува човекът, защо има вселена изобщо. Нито пък може да отговори на онези уникални въпроси, които засягат човешкото мислене.

Ако съществува смисъл и справедливост във вселената, защо лошите хора просперират, а добрите страдат?

Има ли живот след смъртта? Нашата личност продължава ли да живее?

Днешните християнски църкви наистина ли говорят за Бога? Що е истина?

Какво е бъдещето на света? Ще приключи ли той с писъка на детето, борещо се за последна глътка въздух в замърсената атмосфера на едно недалечно бъдеще, или с взривяващата болка от атомен пъкъл, предизвикан от черната гъба на ядрената експлозия? Или пък човекът (който никога досега, поне в своята писана история, не е показвал каквато и да било способност да контролира най-упорития си враг - собственото си “аз”) ще постигне някаква по-висша степен на развитие, от която ще успее да победи злото, войната, бедността и ... даже смъртта?

Тази книга дава отговорите и те са окуражителни. Животът наистина ИМА смисъл! Ние не сме сами във вселената. Има Някой, Който се грижи за нас. Някой, Който е наистина заинтересуван от човешката история, Който сам стана човек, за да можем да се свържем с Него и Той с нас. Някой, Чиято силна ръка е била над тази стара планета и ще я заведе в мир, и то скоро.

Но още отначалото имаше един, който бе решил да заграби управлението на нашия свят и да осуети Божия план за щастието на човека. С образен език (хиляди са го нарекли боговдъхновен език) авторката на тази книга отдръпва завесата на тъмното Непознато и безстрашно разкрива машинациите на една мощна, но невидима личност, чиято ръка е протегната, за да грабне суверенитета на нашия свят. Докато са на сцената на човечеството, езическите владетели и религиозните институции са представяни като виновници за този заговор.

От бунта срещу управлението на Бога в самото сърце на вселената до безмилостната война срещу жителите на този свят чрез княза на мрака, от един тайнствен съвет в Небето, в който са участвали и интелигентни същества от други светове, до пеещите ангели край витлеемската ясла, от първата злобна и хитра атака на един отчаян враг, през низ от столетия на борби, съмнения и мрак до неговото поражение от Княза на светлината, отекнало по цялата вселена, авторката проследява историята така живо и така проницателно, че книгата е станала най-дискутираният и нашумял бестселър на днешното време - досега са пуснати в продажба издания на няколко десетки езици.

Наистина книгата би могла да се печата и разпространява само в епоха на религиозна свобода, защото тя “реже”, и то много остро по някои от най-твърдо установените идеи или институции на нашия ден, особено църковни. Защо бе нужна Реформацията и защо тя спря, тъжната история на паднали църкви, на преследване на довчерашни съюзници, на една оформяща се коалиция между църква и държава, която ще играе безславна роля точно пред приключването на великата борба между доброто и злото - всичко това е описано в книгата. А в големия конфликт участват всички хора.

Авторката описва неща, които още не са съществували по времето когато е живяла. Говори искрено, без да се бои от нищо, освен от Бога. Изходът от тази борба е тъй велик и залогът - толкова голям, че някой ТРЯБВАШЕ да изрече тези думи на предупреждение и осветление.

Никой читател, разлистил страниците на книгата ВЕЛИКАТА БОРБА, не може да я остави, без да се замисли върху това, дали не е повече от обикновен случаят довел го до тази книга и накарал го да надникне в нея.
От чуждестранните издатели
Предговор
Тази книга не се публикува, за да ни каже, че в света съществуват грях, скръб и нещастия. Не се публикува, за да ни каже, че има непримирима борба между тъмнината и светлината, падението и правдата, злото и доброто, смъртта и живота - ние добре знаем това. Знаем също така, че участваме в конфликта.

Но у всеки един от нас понякога се появява желание да научи повече за великата борба. Как е започнала? Или, може би, винаги ли е съществувала? Какво представлява тази ужасна битка и как всеки от нас е свързан с нея? Каква е личната отговорност? Наш ли е изборът да сме на този свят. Какво значи това - добро или зло?

За какви велики принципи става въпрос? Колко време ще продължи борбата? Как ще завърши? Дали, както някои учени ни казват, Земята ще потъне в дълбините на вечен мраз и мрак, или й предстои по-добро бъдеще, озарено от светлината на живота, стоплено от вечната Божия любов?

Въпросът става още по-актуален. Как може борбата в собственото ми сърце, конфликтът между себелюбието и любовта, да бъдат разрешени чрез победата на доброто и при това разрешени завинаги? Какво може да ни научи Бог по този въпрос, важен за вечността на всяка душа?

Непрекъснато се сблъскваме с подобни въпроси. Те не могат да бъдат стаени в глъбините на сърцата ни. За тях е необходим определен отговор. Сигурно е, че Бог, Който е създал у нас копнеж за доброто и стремеж към истината, няма да ни остави без тях, “защото Господ Бог нищо не прави, без да открие тайната Си на Своите слуги-пророците”.

Целта на тази книга е да помогне на обезпокоената душа да намери правилен отговор на всички тези въпроси. Писана е от авторка, опитала и открила, че Бог е добър и научила от близостта си с Него и от изучаването на Неговото слово, че “тайната Господня е за ония, които Му се боят; тям открива Той Своя завет”.

Всеобхватната борба, от която зависи животът във вселената, ни е представена като панорама на последните двадесет века.

Книгата започва с тъжните заключителни сцени от историята на Ерусалим, града на Божиите избрани, отхвърлили Човека от Голгота, дошъл да ги спаси... Следвайки великия път на народите оттогава насам, книгата разкрива преследването на Божиите чада през първите векове, последвалото голямо отстъпление от Бога в Неговата църква, всемирното пробуждане на Реформацията, дала израз на някои от великите принципи на борбата, ужасния урок от отхвърлянето на принципите на истината във Франция, възстановяването и издигането на Свещеното писание и неговото благоприятно, спасително влияние, религиозното пробуждане в последното време, разпечатването на искрящия извор на Божието слово с неговите чудни откровения от светлина и познание.

Предстоящият конфликт и разгледаните жизненоважни въпроси, по които никой не може да остане неутрален, са изложени просто, ясно и убедително.

Най-накрая книгата разказва за славната победа на доброто над злото, на правдата над нечестието, на светлината над тъмнината, на радостта над скръбта, на надеждата над отчаянието, на славата над смъртта, на вечната дълготърпелива любов над отмъстителната ненавист.


От българските издатели


1

Предсказание за участта на

света
“Да беше знаел ти, да! Ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти! Но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред и ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен” (Лука 19:42-44).

От билото на Елеонския хълм Исус гледаше към Ерусалим. Красива и мирна бе откриващата се пред Него картина. Бе Пасха и чадата на Яков се бяха събрали отвсякъде, за да отпразнуват своя велик национален празник. Сред градини и лозя, сред зелени склонове, осеяни с шатрите на поклонниците, се издигаха терасовидните хълмове, величествените палати и масивните укрепления на израилската столица. Дъщерята на Сион сякаш казваше в гордостта си: “Седя като царица... и печал никак няма да видя” (Откр. 18:7). И тогава тя бе тъй хубава и тъй сигурна в благоволението на небето, както и векове по-рано, когато царският певец пееше: “Красив по възвишеността си, радост на цялата земя е хълмът Сион... градът на великия цар” (Пс. 48:2). Величествените здания на храма представляваха великолепна гледка. Лъчите на залязващото слънце осветяваха снежната белота на мраморните стени и те блестяха от златната порта и кубето на покрива. Като “съвършенство на красотата” стоеше той - гордостта на еврейската нация. Кое чадо на Израил би могло да види тази сцена, без да потръпне от радост и възхищение! Но съвсем други мисли занимаваха ума на Исус. “И като се приближи и видя града, плака за него...” (Лука 19:41). В общата радост на триумфалното влизане, когато се размахваха палмови вейки, когато ехото на радостното “осанна” се подемаше от хълмовете и хиляди гласове Го обявяваха за цар, внезапна и тайнствена скръб завладя световния Изкупител. Той, Божият Син, Обещаният на Израил, Чиято сила бе побеждавала смъртта и бе извикала от гроба Неговите пленници, плачеше не от обикновена мъка, а от дълбока, неизказана душевна агония.

Сълзите Му се лееха не за Него самия, макар да знаеше добре накъде води пътят Му. Пред погледа на Исус се откриваше Гетсимания - сцената на наближа-ващата предсмъртна скръб. Виждаше се също и Овчата порта, през която от векове се прекарваха животните за приношенията. Сега тя трябваше да се отвори и за Него, когато сам щеше да бъде “агне, водено на клане” (Исая 53:7). Недалеч оттам се намираше Голгота - мястото на разпятието. Ужасен, непрогледен мрак щеше да се спусне над пътя, по който Христос скоро трябваше да поеме, отдавайки душата Си в жертва за грях. Но не размишлението за тези сцени тегнеше на душата Му в този час на радост. Не предчувствието за свръхчовешката агония помрачаваше несебелюбивия Му дух. Той плачеше за съдбата на хиляди хора от Ерусалим, за слепотата и ожесточението на тези, които дойде да благослови и спаси.

Пред очите на Исус бе открита повече от хилядогодишната история на Божията специална милост и пазеща грижа за избрания народ. Там бе планината Мория, където Синът на обещанието, доброволна и покорна жертва, бе завързан за олтара - символ на жертвата на Божия Син (Бит. 22:9). Там бе потвърден с бащата на вярващите заветът на благословението - славното обещание за идването на Месия (Бит. 22:16-18). Там, на хармана на Орна, издигащите се към небето пламъци от жертвата бяха спрели меча на погубващия ангел (1Лет. 21) - същински символ на жертвата и посредничеството на Спасителя за виновното човечество. Ерусалим бе почетен от Бога повече, отколкото цялата останала земя. Господ бе избрал Сион, бе благоволил “да обитава в него” (Пс. 131:13). Там в продължение на векове святи пророци бяха произнасяли предупредителните си вести. Там свещеници бяха разлюлявали кадилници и облакът на тамяна се бе възнасял към Бога заедно с молитвите на богомолците. Там ежедневно бе принасяна кръвта на закланите агнета, сочеща напред към Божия Агнец. Там Йехова бе открил присъствието Си в облак от слава над престола на благодатта. Там се коренеше основата на онази тайнствена стълба, свързваща Небето със земята (Бит. 28:12; Йоан 1:51) - стълбата, по която Божиите ангели слизаха и се качваха и която откри пред света пътя към Светая Светих. Ако Израил като нация бе запазил своята вярност към Небето, Ерусалим щеше да си остане избран от Бога (Еремия 17:21-25). Но историята на този предпочитан народ свидетелстваше за отстъпничество и бунт. Израилтяните бяха отблъснали небесната благодат, бяха злоупотребили с привилегията си и не обърнаха внимание на благоприятните си възможности.

Макар че “се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа и се подиграваха с пророците Му” (2Лет. 36:16), Той пак им се откриваше като “Господ, Бог жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност” (Изх. 34:6). Въпреки че Го отхвърляха многократно, Неговата милост продължаваше да ги умолява. С любов, по-голяма от любовта на грижовен баща към син, Бог “ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си” (2Лет. 36:15). Когато предупреждение, умоляване и укор не помогнаха, Той им изпрати най-скъпия подарък на Небето, не, в този едничък Дар Той им даде цялото Небе!

Сам Божият Син бе изпратен, за да умолява непокаяния град. Христос беше Този, Който пренесе Израил като добра лоза от Египет. Собствената Му ръка бе изгонила езичниците пред него (Пс. 80:8). Той бе посадил лозето Си “на много тлъсто бърдо”. В съвършената Си любов го бе обградил, бе изпратил слугите Си да се грижат за него. “Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми - възкликва Той, - което не му направих?” Макар че, докато очакваше “да роди сладко грозде, то роди диво” (Исая 5:1-4), все още хранейки надежда за плодородие, Христос лично дойде в лозето Си да го спаси по някакъв начин от опустошаване. Неуморно го бе прекопавал, обрязвал и наглеждал. Неизтощим бе в старанието Си да го спаси, защото Сам го бе насадил.

В продължение на три години и половина Господ на светлината и славата бе сред народа Си. Той “обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола” (Деян. 10:38), превързваше и лекуваше съкрушените сърца, освобождаваше пленените, възстановяваше зрението на слепите, правеше куците да ходят и глухите да чуват, очистваше прокажените, възкресяваше мъртвите и проповядваше евангелието на бедните (Лука 4:18; Матей 11:5). Към всички класи, без разлика, бе отправена милостивата покана: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28).

Макар възнаграждаван със зло за добро и с омраза за любовта Си (Пс. 109:5), Божият Син непоколебимо продължаваше милостивата Си мисия. Търсещите Неговата милост не бяха отблъсквани никога. Сам бездомен Странник, Чиято ежедневна съдба беше позор и лишение, Той живееше, за да служи на хората и да облекчава нуждите им, да премахва тяхната окаяност, да ги умолява да приемат дара на живота. Вълните на доброта, отблъсквани от тези упорити сърца, се връщаха като по-голяма вълна на състрадателна, неизмерима любов. Но Израил бе обърнал гръб на своя най-добър Приятел и единствен Помощник. Умоляванията, израз на Неговата любов бяха презирани, съветите Му - отхвърляни, предупрежденията - усмивани.

Часът на надежда и прощение скоро щеше да изтече; чашата на дълго въздържания Божи гняв бе почти препълнена. Облакът, простирал се през векове на отстъпничество и бунт, сега черен от заплашващата беда, се готвеше да изтрещи над един виновен народ. И Той, Единственият, Който можеше да ги спаси от неизбежната им участ, бе презиран, оскърбяван, отблъскван и скоро трябваше да бъде и разпнат. В мига, когато Христос щеше да увисне на Голготския кръст, щеше да приключи денят на нацията, покровителствана и благословена от Бога. Загубата на една само душа е нещастие, безкрайно надминаващо печалбите и съкровищата на света; а когато Христос гледаше Ерусалим, пред Него бе участта на цял един град, на цял един народ - градът, народът, избрани някога от Бога да бъдат Негово специално съкровище.

Пророци са плакали поради отстъпничеството на Израил и поради ужасните опустошения, които го връхлитаха заради греховете му. Еремия пожела очите му да се превърнат в извор на сълзи, за да може ден и нощ да плаче за убитите на дъщерята на неговия народ, за откараното в плен стадо на Господа (Еремия 9:1, 13:17). Тогава каква ли е била скръбта на Този, Чийто пророчески поглед обхващаше не години, а векове! Той видя погубващия ангел с насочен меч срещу града, бил толкова дълго жилище на Йехова. От върха на Елеонския хълм, същото място, окупирано по-късно от Тит и неговата армия, Христос наблюдаваше през равнината святите дворове и зали с колони и с премрежени от сълзи очи с ужас видя в бъдещето стените на града, заобиколени от чужди войски. Чу тропота на армиите, строяващи се за война. Чу виковете на майките и пищящите за хляб деца в обсадения град. Видя светия храм, неговите палати и кули, предадени на пламъците, видя как мястото, където някога се издигаха те, се бе превърнало само в купчинка димящи развалини.

Прониквайки през вековете, Исус съзря народа на завета, разпръснат из всички страни “като развалини от кораб на пуст бряг”. В това временно наказа-ние, което скоро щеше да се излее над ерусалимските чада, Той предвкуси първата капка от онази чаша на гняв, която при последния съд трябваше да бъде изпита до дъно. Божественото съжаление, състрадателната любов намериха израз в пълните с печал думи: “Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе. Колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!” О, ти, народе, предпочетен пред всеки друг, да бе познал времето на твоето посещение и нещата, които са за твоя мир! Аз задържах ангела на справедливостта, призовавах те към покаяние, но напразно. Не само слуги, пратеници и пророци отблъсна и отхвърли ти, но отблъсна и светия Израил, твоя Изкупител. Ако бъдеш разрушен, единствено ти си отговорен за това “...не искате да дойдете при Мене, за да имате живот” (Матей 23:37; Йоан 5:40).

В Ерусалим Христос съзря символ на закоравелия в неверие и бунт свят, приближаващ се бързо към отплащащите Божии наказания. Окаяността на един паднал род потискаше душата Му и изтръгваше от устните неизмеримо горчив плач. Той видя историята на греха, изразена в скръбта, в сълзите и в кръвта на хората. Сърцето Му се покърти от състрадание към нещастните и страдащите на тази земя; закопня да облекчи всички. Но дори Неговата ръка не би могла да отстрани потока на човешката мъка; много малко хора щяха да потърсят единствения Източник на помощ. Христос бе готов да отдаде душата Си на смърт, за да ги спаси, но малцина щяха да дойдат при Него, за да получат живот.

Величието на Небето - облян в сълзи! Синът на безкрайния Бог - смутен духом, съкрушен от мъка! Тази сцена изпълни Небето с удивление. Тя ни разкрива изключителната греховност на греха. Показва колко трудна задача е дори за Безпределния и Всемогъщия да спаси виновния от последиците на престъпването на Божия закон. Гледайки към последното поколение, Исус видя света, въвлечен в измама, подобна на причинилата разрушаването на Ерусалим. Големият грях на евреите бе отхвърлянето на Христос. Големият грях на християнския свят ще бъде отхвърлянето на Божия закон, основата на Неговото управление на Небето и на земята. Предписанията на Йехова ще бъдат презирани и смятани за нищо. В деня на посещението милиони, оковани във веригите на греха, роби на Сатана, обречени да претърпят втората смърт, ще отказват да слушат думите на истината. Ужасно заслепение! Странно безумие!

Два дни преди Пасхата Христос се бе оттеглил от храма за последен път. Порица лицемерието на еврейските управници и отново се запъти с учениците Си към Елеонския хълм, и седна с тях на тревистия склон, издигащ се над града. Още един път прикова очи в стените, кулите и палатите му. Още един път се вгледа в ослепителната красота на храма - прекрасна диадема, коронясваща святата планина.

Хиляда години преди това псалмистът бе възхвалявал Божието благоволение към Израил, направил светия му храм Свое жилище: “В Салим е скинията Му и обиталището Му е в Сион.” Той “избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. Съгради светилището Си като небесните възвишения...” (Пс. 76:2; 78:68-69). Първият храм бе издигнат през най-цветущото време от историята на Израил. Цар Давид бе събирал обширни складове със съкровища, а плановете за храмовата конструкция бяха направени по Божествено вдъхновение (1Лет. 28:12-19). Соломон, най-мъдрият от израилевите монарси, бе довършил делото. Храмът стана най-великолепното здание, което светът някога е виждал. И все пак чрез пророк Агей Господ бе заявил за втория храм следното: “Последната слава на тоя дом ще бъде по-голяма от предишната...” “Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня тоя дом със слава, казва Господ на Силите” (Агей 2:9, 7).

Разрушен от Навуходоносор, храмът бе съграден наново около 500 години преди раждането на Исус Христос от народ, който, след като бе излязъл от робство, продължило цял човешки живот, се бе завърнал в една опустошена и почти изоставена страна. Сред този народ имаше възрастни хора, видели славата на Соломоновия храм, и сега, когато се поставяха основите на новото здание, доста по-незначително от първото, плакаха. Пророкът бе описал много изразително този момент: “Кой остава между вас, който е видял тоя дом в предишната му слава? А какъв го виждате сега? Не е ли такъв дом в очите ви като нищо?” (Агей 2:3; Ездра 3:12). Тогава бе дадено обещанието, че славата на втория дом ще бъде по-голяма от славата на първия.

Но не по великолепие вторият храм бе равен на първия; нито бе осветен чрез онези видими знаци на Божествено присъствие, характерни за първия. Нямаше изявление на свръхестествена сила, за да се отбележи освещението му. Не се видя облак на слава, който да изпълни новоизграденото светилище. Не падна огън от небето, за да погълне жертвата на олтара. Божията слава не пребъдваше вече между херувимите в Светая Светих; ковчегът - престолът на благодатта, и плочите на свидетелството не се намираха вътре. Никакъв глас от Небето не известяваше на запитващия свещеник волята на Йехова.


Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more...
Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Да се разширява ли чрез франчайзинг (продаване на права) към Южно -американския пазар?
Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Особености на иновациите и иновационния процес в индустриалното производство
Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Глобализация на търговията тенденции и влияние върху българския пазар
Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Изложение описание на обекта и предмета
Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Т е с т №1 за провеждане на изпит (іv-2005 г. Ббо)
Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> “top rope”, “all free”, “yo-yo”, “red point”, “flash”, "on sight" и “solo”
Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Скалното катерене
Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Управление и контрол на качеството в туристическата фирма – общи постановки качеството в туризма като обект на фирмено управление
Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Професионална автобиография
Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Сигурност във фирма за разработка на


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   53




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница