Великата борба в музиката на богослужението – 7



Дата28.02.2018
Размер116.03 Kb.
ВЕЛИКАТА БОРБА В МУЗИКАТА НА БОГОСЛУЖЕНИЕТО – 7

Да се помолим. Наш небесен Татко, благодарни сме за предимството да се съберем днес и отново Те молим да изпратиш Святия Си Дух, за да разберем принципите, съдържащи се в Твоето слово. И като ни даваш разбиране, ние молим за Твоята благодат, за да Те следваме. Молим Те в името на Исус. Амин!

Нашата тема днес е:

БАРАБАНИТЕ И СИНКОПИРАНИТЕ РИТМИ: СЪОТВЕТСТВАТ ЛИ НА ОБРАЗЕЦА ДАДЕН В СВЕТИЛИЩЕТО?

И ако имах още една възможност да назова тази тема, бих я назовал:



Форма, стил проблемите на ударите“.

В началото бих желал да повторя това, което изучавахме вчера и затова ще премина набързо. В този цитат от книгата Великата борба на стр. 596, който по-рано четохме, всъщност е казано, че лъжливата представа за Бога се изразява в лъжливата система на религията и формата на поклонение. Това ни говори, че не само сърцето трябва да е право, но и нашият израз на поклонение на Бога също трябва да бъде правилен. Защо говоря за това? Защото много хора смятат, че е важно сърцето да е право, а всичко останало няма значение. Но този цитат от Великата борба говори съвсем друго. Нека да си спомним какво говорихме още от началото за философията. Помните, че според Платон съществува безвремеви, нематериален свят. Това е истинският свят. А всичко, което виждате, всичко което чувствате, до което можете да се докоснете, това всичко е свят – сянка. И затова съвременниците, които приели тази Платонова философия, започнали да приемат Бога като непроменим, вечен, безвременен, добър и съвършен. А всичко, което касае света, е изменчиво, временно и въобще този свят е зъл и грешен. Тази философия е повлияла на разбирането за природата на човека. Има душа - безвременна, нематериална, добра, изобщо хубава, а тялото е временно и зло. И по-късно, когато богословите са приели тази гледна точка, дошли до извода, че ако вие приемете Причастие, т.е тялото на Христос, е най-важното, а всичко друго не е. Но при това виждате, че не е нужно рождение от горе или промяна на мисленето. Спасението, според тази система, е свързано само с Причастието. Главното е да ядете този хляб и вино, а това, което вие слушате, четете, как се обличате и т.н., няма никакво значение. Т.е. това не влияе на вашата душа по никакъв начин. Според тази философия Тертулиан разделил вечната събота от буквалната събота. Тъй като този свят е безвремеви, там съботата е вечна, няма времеви промеждутък. И затова, когато приемал съботата, той я приемал точно в такъв смисъл. Той казва, че Исус не е съблюдавал седмия ден събота. За да се стигне до това, трябва да се приеме рамката на Платоновата философия. Когато говорим за богослужение или поклонение според римокатолическите, а също според много протестантски учени и богослови, същността на поклонението се свежда до приемане на Причастие. Причастието се отнася към богословието. То не се променя, но социологията, хуманитарните науки, изкуството и музиката не са включени в областта на богословието. Това означава, че трябва да се оценяват от гледна точка на културата, от гледна точка на времето например, епохата, но не и от гледна точка на богословието. Всичкото това влияние върху мисленето е от Платон. Но каква е идеята на икуменизма? Тази идея е да обедини всичките църкви. То се състои в обединение по същество. Единство на основата на Евхаристията, т.е. Причастието (ако ние всички тук приемем Причастие, значи сме единни), но във всички останали въпроси е допустимо разнообразие. Всичко, което става във времевите рамки или в рамките на пространството - всичко това се отнася към временното. И разбира се, включва се и музиката и това не е свързано по никакъв начин нито с Библията, нито с богословието (теологията). Събота или неделя няма никаква разлика, тъй като тук на земята това е свързано с времето. Според тази система важното е да се покланяте на Бога, как се покланяте, в кой се ден покланяте(разбирайте време и място), няма никакво значение. Според този мироглед важното е да приемете кръщение. Как го приемете – поръсване или потапяне, няма никакво значение. А музиката – каквато има - нека да бъде такава. Всичко това е съгласно философията на Платон и Аристотел.

Вчера ние говорехме за истинската основа на богослужението според Откровение 4-а и 5-а глави. Бог е свят и тези, които Му се покланят, изразяват своето благоговение пред Неговата святост. Също разгледахме златното теле и изяснихме, че на Исус Навин това му се сторило като военен вик. И ако в музиката, която има мелодия, хармония и ритъм, е звучала като военен вик, то акцентът е бил на ритъма. Хората в тази система са изгубили контрол над себе си и са наречени „необуздан народ“. Изяснихме, че тази форма на богослужение се основава на лъжливата представа за Бога, защото помните, че в Изход 32:1 е написано „направи ни богове“, т.е. виждате какво е естеството на бога. И когато няма разлика между бога и материалния свят, то поклонението на такъв бог става много похотливо, много чувствено, както е било при поклонението на златното теле.

Говорехме също какво влияние оказва музиката. Изяснихме, че „рок музиката предизвиква изработването на условни рефлекси на нервно психологическо ниво, свързани с агресия и полово влечение. И то не зависи от това дали ви харесва тази музика или не.“ „Ритъмът, който определят барабаните, предизвиква измерима реакция на мускулната система“, т.е. нарушава се координацията, нашите мускули се съкращават под този ритъм. „Дейността на мозъчните ритми също се построяват според този ритъм. Отделят се различни видове хормони, особено предизвикващи към агресия и полови хормони в резултат на елекрофизиологическата синхронизация с ритмите.“

И ние вчера с вас стигнахме до ритмите, до синкопираните ритми, до пулсиращите ритми. Когато пулсиращите и синкопираните ритми са основата на ритъма в танцовите зали, тогава движенията на танцьорите непременно става прекалено чувствени. Отново всичко това е било показано при поклонението на златното теле. Музикалните ритми влияят и на сърцето, и на мозъка ни. Един от начините как да възбудиш чувствата, например напрежение, възбуда или сексуални чувства, е възможно благодарение на акцентираните ритми. Изкусното използване, за да се възбуди сексуално напрежение, на барабанните удари могат да предизвикат този силен ефект, влияейки на електрическите ритми на мозъка.

Нека да поговорим още малко за синкопирания ритъм, как да го разбираме. Сложността се състои в това, че го интерпретират по различен начин. Ще ви обясня. Когато синкопът се прилага в рок музиката, в джаза или в подобни хибриди, то обикновено тези музикални произведения го използват от начало до края. Ако рок музика е написана в размер 4/4, то се акцентира на 2-ро и 4-то време. Под такъв ритъм е много трудно да се ходи. Може да използвате тази характеристика (дали можете да вървите) като термометър за ритъма. Ако вземем класическата западна музика, която няма такава ритмична основа, няма нищо лошо, ако от време на време, някъде има синкоп. Всеки, който се е занимавал с музика, разбира, че в самия синкоп няма проблем, той може да се среща ту тук, ту там някъде в произведението. Не е задължително произведението да има такъв постоянен ритъм и той да не се променя. Може да се сменя, но това да не става от начало до край. В този контекст можем да демонстрираме: синкопът е като приемане на подправки в храната. Ако не ги предозираш, става вкусно, но ако са в повече започват да вредят. Ако малко подсолите или добавите малко билки, това придава вкус. Но ако вашата храна се състои само от сол или само от една подправка, то няма да е същото. Нали разбирате? Затова с такъв синкоп няма никакъв проблем. Разбирате, че ако свиря на барабани тук мелодията и хармонията е трудна. Ако говорим за барабаните има само два вида ритъм: или синкопиран или маршов. Това беше пример за маршов, но можем да го направим и синкопиран. Ако вие броите раз, два, три, четири аз мога да подчертая второто и четвъртото време. Това не е като това.

Нека да преминем към нашата тема. Това е проблемът с барабаните. При него има снимка, но ние нямаме абразив. На снимката при мен има една картинка на барабанна постановка точно като тази тук, затова можете да гледате на нея и ще видите това, което е на екрана. На другата картинка има изображения на кимвали, тимпани, ксилофон и т.н. Може би когато имаме почивка след този час, ще се опитаме да го оправим. След почивката ще се опитаме да го покажем на екрана. Когато говорим за барабани и за ударни инструменти, хората често се осланят на 149 и 150 Псалом. В тези стихове се говори, че ние трябва да славим Бога на тимпани (всъщност е барабан), кимвали (според мен силно звучащи и там има още други слабо звучащи). И затова когато хората четат, питат: „Защо не трябва да се използва това?“ Когато хората говорят така, кой какво подразбира от този библейски текст?

Първо, някои автоматично стигат до заключението, че както свирят съвременните барабанчици, всъщност по онова време са свирели така и в храма. Второ – те считат, че така трябва да се държат сега, в този момент от земната история. Но ако проследите контекста на 149-и и 150-и Псалом, които са Псалми на прослава, там се говори за великата есхатологична победа в бъдещето. Ако отворим Библията на книгата Откровение 19-а глава, в Новия завет само четири пъти се употребява думата „Алилуя“. Това е същата дума, която се споменава в 149-и и 150-и Псалом в словосъчетанието „Хвалете Господа. Алилуя! Хвалете Господа.“ Ако ги прочетете, те наистина са есхатологични, т.е. отнасящи се до последното време. Тук е написано, че: „цялата земя прославя Бога“ и такова прославяне е свързано с окончателната победа над всички Божии врагове. Разбирайки това, нека да прочетем от книгата Откровение19:1, 2 стих.: „След това чух като че ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог; защото са истинни и праведни Неговите съдби; понеже Той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги.“ И по нататък 6-и стих „И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува“. Тези събития още не са случили, но ще дойде време, когато всеки глас, изповядвайки Господа, ще говори, че са „праведни и истинни Божиите съдби“. Но това, което касае времето до този час: в храма обикновено се използвали четири инструмента – тръби, кимвал, псалтир и гусли (арфи). И вие виждате текста на екрана. Това било ограничение за използване на инструментите в светилището. При двете най-големи реформи – при цар Езекия, а също реформите при Ездра и Неемия, те изнамерили как според Давид трябва да се провежда богослужението. И когато израилтяните излезли от Вавилон ( по времето на Ездра и Неемия) и започнали да възстановяват храма, те започнали да въвеждат правилните форми на богослужение. Нас Бог също ни е извел от духовния Вавилон и Той обръща нашия поглед към храма, който е на небето, а той ни обяснява спасителния план и принципите за истинското поклонение на Бога. Как са се използвали кимвалите на богослужението? Аз ще цитирам един изследовател. Даже изследователите и учените, които не са против рок музиката в църквата, са единни в използването на кимвалите в миналото.

„Кантора (човек, който ръководи музикалната църковна дейност до 17 век) не използвал кимвалите, за да набляга (надделее) на ритъма на песента или да разпределя строфите. Той го използвал за обявяване началото на песента или строфите в песента.“

Тъй като те се използвали за обявяване на песента, тях редовно ги използвал диригентът на хора (1Лет.16:5) или тримата ръководители на вратарите в друго време. (1Лет.15:19). Тъй като тръбите и кимвалите звучали заедно за обявяване на началото на песента, то музикантите, които свирели на тях, са наречени „издаващи звук“ (английски превод). Да се свири на тези кимвали не е толкова сложно. За пет секунди мога да ви науча, така както са свирели в храма. Не ми трябва дълго да репетирам, за да мога да свиря, но разбира се рок музикантите и джазовите музиканти не използват така кимвалите.

Това е много интересна история за това, как са носели ковчега в Ерусалим. 1 Летописи 13 глава. Давид искал да занесе Ковчега и съгласно 7-и стих се казва, че са го возели на нова кола. Как мислите, от къде са взели тази идея за нова кола? Да, от филистимците. Разбирате ли, възниква проблем когато ние започваме да гледаме как филистимците са се покланяли на своите богове. По нататък в 8-и стих се казва, че са използвали тимпани. Това са ударни инструменти. За това и Господ поразил Оза. Помните, че казал: ‚Ето Ковчега ще падне“. Оза си помислил, че може да помогне на Бога, докоснал се и поради това животът му приключил. Но ако проанализираме всичко това ще видим, че те са имали добри мотиви. Искали да направят най-доброто, за да пренесат Ковчега в Ерусалим, но не се получило. След това Давид решил да изследва как се носи Ковчега и в 15 глава виждаме следното: той открил, че само левитите могат да го носят на раменете си. Когато филистимците качили Ковчега на нова кола, Бог нямал нищо против, защото те не знаели нищо по-добро. Но в стиховете от 11-и до 13-и става ясно, че искреността на израилтяните не е достатъчна и трябва да изпълнят Божиите изисквания как да носят Ковчега и кой да го носи. Затова ние трябва да имаме не само правилни мотиви и намерение, но те трябва да са подкрепени и от правилни принципи, основани на Божието Слово. Исус е казал, че трябва да се покланяме „в Дух и Истина“. И когато четем 15:16, то тук не намираме тимпани. А в 28-и стих се споменава, че е настъпила реформа в този план и пак са се използвали четири инструмента, както е заповядал някога Давид.

Има ли разлика между барабанната постановка и ударните барабани? Разбира се, че има, защото те са от различни семейства и на тях свирят по различен начин. Даже, когато се използва барабанната постановка в оркестров акомпанимент, музиката става рок музика или джазова. Ще ви цитирам един известен барабанист, за да разберете, че сред барабанистите този въпрос е ясен и разбираем. „Уверен съм, че всички ние сме запознати с барабанната постановка, тъй като тя се използва за свирене на джаз и рок музика, въпреки че този инструмент е нов. Важен момент – барабаните сигурно са на толкова години, колкото и хората, но барабанната постановка, такава, каквато я виждате тук, е ново изобретение. Барабанната постановка е уникална, не само по своята конструкция, но и по начина на свирене на нея. Всеки барабанчик трябва да бъде буквално човек – оркестър на ударните звуци. За това му е нужно да отделя внимание на работата на ръцете и краката, а също да следи и за музикалното произведение. (Забележете следното). За това са нужни големи способности и не всеки барабанчик ги притежава. За тяхното развитие са необходими години на занимания“.

Барабанистите в оркестрите свирят само с ръцете си, но барабанистите на постановката използват и ръцете и краката си. Опитайте да направите така с десния крак. И това беше много прост ритъм. При това трябва да координирате всичките си крайници, въпреки различните движения, които правят. Пианистите също правят нещо подобно, само че при тях има друг принцип. При тях лявата ръка свири ритъма ¾, а дясната повече от 4/4, т.е. необходимо е мозъкът да се раздвоява. И трябва много да се занимаваш в музикалното училище, за да може всичко да се свърже заедно, за да излезе нещо цялостно.

Барабанната постановка е била разработена специално да се свири рок музика и джаз. Ние ще поговорим още за барабанната постановка, но аз искам да ви напомня, че говорим за основата, за философията на ритъма. Тази философия на ритъма може да се изрази по различен начин, даже и с човешки глас. Ще разгледаме с вас какъв е бил произходът и целта на барабанната постановка. Съгласно известния барабанист на име Мики Хард: „Изобретението и развитието на барабанната постановка по своята важност превъзхожда изобретението на моделите Форд, т.е. това е уникален инструмент, който не трябва да се бърка с други барабани. Затова тук не трябва да се бъркат барабанната постановка и ударните барабани. От къде е дошла барабанната постановка и как тя е свързана със спиритизма? Изследователите музиканти, всички показват на това, че те са намерили своето развити в Куба, но още и в западната част на Африка. Отново не трябва мислим, че всичко което е от Куба или западна Африка е лошо. „Когато кораби с роби започнали да браздят водите между новия свят и западна Африка, на всички им се струвало, че те возят за себе си силни и евтини тела. Но те също возели и противоположна култура, може би богинята – майка на културата, съхранена във формата на барабанни ритми, които могат да извикат Ориша от далечното минало в наше време.“ Това е от книгата на Мики Хард „Играта на барабаните на границата на чудесата“.

Ориша е духът на умрелите, на предците. На Карибските острови и в Южна Америка на робите се разрешавало да ползват своите барабани и по този начин те са запазили своята жива връзка с Ориша, въпреки че внезапното смесване на хора от различни племена довело до нови вариации на религиите кандомбе, сантерия и вуду. Но в Северна Америка на робите не било разрешено да запазят своите барабани и те загубили инструментите, с помощта на които поддържали ритмите от техния духовен свят в живите. От това са се родили джаз, блус, бек-бийт, ритъм – енд – блус, рок–енд–рол – едни от най-силните ритми на планетата.“

И така Мики Хард съединява джаз, блус, рок – н – рол, техните ритми с ритмите на западна Африка, които са използвани за поклонение на Ориша. „Сега ни се струва, че духовната част никак не е свързана с джаза, блуса и рок – енд – рола“ . В същото време барабанистът Грег Уилсън отбелязва, че: „забраната върху барабаните, не е спрял духа.“ Помните, че в Северна Америка забранили барабаните, затова те не могли да поддържат връзка със своя духовен свят.

Единственото място на Запад, където на африканците било забранено да свирят на барабани, станало място, където започнали да барабанят с крака, т.е. да танцуват чечетка. Не зная дали сте запознати с чечетка или не. Това е и танц, и барабанен удар едновременно, това е барабанен ансамбъл сам по себе си.



Какво означава това за съвременния човек? Това означава, че духът е отишъл в краката, това е африкански маниер за извикване на духа. Обърнете внимание на следващия коментар. „Попитайте своите старейшини – старите джазови барабанчици – от къде са взели ритмите и отговорът ще бъде такъв, какъвто и във всеки друг африкански музикант: те наблюдавали хората – носещи духа танцьори - и започнали да свирят тихо това, което видели в тях. Външните обстоятелства могат да премахнат барабаните, но никой не може да премахне духа, който ви заставя да танцувате“.

И така, от къде са се взели тези джазови и рок ритми? Духът идвал върху танцьорите и те започвали движения с тялото си, а барабанчиците пренесли тези ритми. Те танцували, а другите ги изобразявали на барабаните и по този начин се развили джаз, блус, ритъм – енд – блус и рок. И произходът на всичко това е, че контактували с Ориша. Уилсън задава въпроса: „За какво е необходима барабанната постановка?“ Разработката на такъв поли ритмичен инструмент не съответства на Европейската традиция. Цялата европейска традиция е еднообразна: 20 човека удрят един и същи ритъм трам – тара – рам или по друг сценарий – свири само един барабанист. Африканските барабанни времена свирят мелодия, също както и барабанната постановка. Но добре. Сега навярно е време да направим почивка.


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница