Великден – празникът на празниците за всички православни християни, който прославя прехода към вечността. Денят на празника е определен на Първия вселенски събор през 325 г



Дата13.10.2018
Размер34.5 Kb.
#85504
Великден – празникът на празниците за всички православни християни, който прославя прехода към вечността. Денят на празника е определен на Първия вселенски събор през 325 г. Католиците празнуват Великден в дните между 22 март и 25 април, като ползват григорианския календар, а православните – между 4 април и 8 май, като ползват юлианския календар. Протестантите честват Великден в зависимост от местните традиции - на Запад с католиците, на Изток с православните

Страстна седмица

Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица. Това е последната седмица от великденските пости. В нейния край, от 1 до 3 дни се “тримири" – не се яде или пие нищо, освен вода.

Боядисани яйца

В Четвъртък преди Великден се боядисват яйца. Има различни легенди относно възникването на тази традиция. Една от тях е, че когато разпънали Христос на кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце. Стичайки се върху яйцето, кръвта му го обагрила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено, натърква се по бузите или чертае кръст по челата на децата за здраве и се заравя в нивата за плодородие. Останалите яйца се боядисват в различни цветове и се рисуват. Синият цвят символизира непорочността, виолетовият – кръста, зеленият – Христовите ученици, а жълтият – самият Бог. В древността яйцата се боядисвали с отвари от билки. През последните десетилетия вече започват да се украсяват , ползвайки различни методи с восък, желатин, листа и др.

Разпети петък

Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.

Великденски хлябове

В Страстната събота, преди изгрев слънце, се месят великденските обредни хлябове и козунаци. Те се приготвяли с мазнина и се мажели с жълтък. С Великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. В миналото великденските хлябове се освещавали в църква, три дни не се вдигали от масата, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва, защото се смята, че той има душа. Има различни по форма и предназначение Великденски хлябове - кръгли, продълговати, краваи, за кумове, кръстници, семейството.

Традицята повелява в полунощ, събота срещу неделя да се ходи на църква за тържествената литургия. Когато зазвънят камбаните се поздравява с “Христос возкресе!", а отговора е "Во истина воскресе!", пожелават се здраве и щастие, пали се свещ и се носи мълчешком до вкъщи.В неделя се ходи на гости на кумовете и кръстниците. Носят се Великденски хлябове и боядисани яйца. На този ден всички се чукат с яйцата, като този, у когото остане здравото яйце, ще бъде най-щастлив през годината.

Трапезата за Великден

По Великденските празници всяка къща е почистена, украсена, хората се обличат с нови дрехи /символ на новия живот през пролетта и Възкресението на Христос/, а трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши. На този празник в повечето градове у нас се яде агнешко месо. То се свързва с Христовата смърт, тъй като в деня на Възкресението в жертва е принесено агне. Докато в Пазарджишко например се пече прасенце. Великденски заек

Великденският заек, като задължителен атрибут за Възкресение Христово, възниква първоначално в Западна Европа и Съединените щати. Днес е популярен и у нас, но като че ли не знаем защо. Корените на тази традиция са дошли от времето още преди християнството. Древните смятали заека за символ на плодовитостта. Животното олицетворявало новия живот, който се заражда през пролетта. Като елемент на великденския празник, за първи път заекът се появява в Германия.

Една легендите обяснява появата му с езическата богиня Естра – тя превърнала една птица в заек, но той пак продължил да снася яйца. В друга немска приказка се споменава Великденски заек, който криел от децата боядисани и рисувани яйца в градината. А в Америка децата вярват, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им донесе гнездо, пълно със шарени яйца. Така от 18-ти век в Германия за първи път започват да се произвеждат Великденски зайци от захар и шоколад.

За тези празнични животинчета се заговорва още през 16 век, но едва през 19-ти се правят сладки зайчета, изработени от тесто и захар. Немските заселници пренесли традицията и в Америка. Това били първите емигранти в Пенсилвания през 18 век.

Една от най-интересните легенди, свързани с дългоушкото е следната:

Когато водели Христос към Голгота, за да бъде разпнат, в тълпата бил и Симеон от Кирина с двете си деца. Единият му син – Руфус носел със себе си зайче. По едно време кръстът паднал на земята. След малко се чул детски писък. Оказало се, че кръстът затиснал зайчето и то умряло. Трогателният плач на момчето накарал Иисус да се обърне и въпреки мъките си докоснал животинчето, като му направил кръстен знак. Зайчето оживяло и изплашено побягнало. Скоро обаче то се появило под кръста на разпнатия Христос. Когато вечерта учениците отишли да вземат тялото на Спасителя, то още било там, а очичките му били червени от мъка и сълзи. Това зайче хората нарекли Великденски заек. Според друга легенда пък, появата на зайците на празника се свързва с английското наименование EASTER, което произхожда от името на саксонската богиня на луната – EOSTRE. А някои древни художници от Далечния изток, изобразявали луната с тичащи по нея зайци, незнайно защо. Вълнението на дечицата около появата на великденските зайци на празника е също толкова голямо, колкото и това към Дядо Коледа.
Дори някои вярват, че ако са послушни зайчето ще им остави кошничка, пълна с лакомства и шарени яйца.Но първо тя трябва да се намери из градината, скрита в храст или в цветя.



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница