Природата
Велико чудо е природата! Живеем на великолепна и красива планета – слънце, вода, въздух – не можем без тях! Те създават условия за прекрасен живот, който зависи и от нас. Всичко има на нашата прекрасна планета. Природата ни е богата с разнообразна растителност, с различни животни и разумни същества - ние хората. А разумни ли сме? Опазваме ли природата, за да е екологично чисто място за живеене?
Човекът е дете на природата, но не трябва да мисли, че е привилегирован да злоупотребява с нея. Често сме свидели как хората унищожават флората, фауната и нарушават равновесието в природата. Секат и палят горите, избиват редки животни и птици. Създават хиляди замърсители, които тровят въздуха, водата…, но всичко се връща обратно. Пресъхват реки или буйно преливат, тайфуни и урагани връхлитат върху градове и села. През отънялата озонова дупка слънцето жарко ни обгаря с огнените си лъчи, които няма кой да спре… Заливат ни всякакви природни бедствия, а ние не виждаме, че сечем клона, на който стоим.
Сред природата – ние сме у дома. Чувстваме се спокойно, уютно, забравяме неприятностите, наслаждавайки се на красотата на природа. Сред величието на гордите борове и клонестите дъбове и буки ставаме по-различни. Звучните песни на птичките оживяват гората и сърцата ни започват да танцуват в техния ритъм. Вълшебната им музика примесена с упояващия аромат на мащерка, здравец и бръшлян носи великолепна наслада за всяко живо същество. Човек се чувства добър, а на душата му е леко и весело. Навсякъде цари спокойствие, което те зарежда със сили и увереност в себе си – като у дома!
А какво даваме ние на природата? Даваме или само вземаме? Пазим ли я или безогледно я унищожаваме? Замисляме ли се какво ще бъде утре за бъдещите поколения? Те ще могат ли да ползват благата на природата?
Родната Земя мълчаливо и тъжно ни гледа. Опитва се да ни вразуми като всяка майка, нали сме нейни деца! Предлага ни богатството си. Дава ни всичко, което има без да иска нещо в замяна.
Колкото и да е благородна Земята, няма да търпи безкрайно надменно и безогледно отношение като нашето.
Човешкият живот зависи от майката-природа, а тя от самите нас. Взаимно сме свързани завинаги. Какво по-добро от това! Да не вдигаме ръце срещу своята майка, да не я унищожаваме безразсъдно. Нека да не губим чувството си за хармонично единство с вселената!
Зависи ли от мен, ще вразумя човечеството да пази нашата планета и прекрасната и природа, за да бъде тя най-чистото място за живот!
Осъзнайте се, опомнете се хора! Пазете природата, за да оцелеем! Толкова малко се иска от нас?!
Стамена Пенкова Дацева
9а клас, ГПЧЕ „Екзарх Йосиф”, ЦУТНТ-Разград
Сподели с приятели: |