Вестник на радетелите за книжнина на чист български език и висока духовност к р ъ ж е ц
Изтегляне 310 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- В новоучредения литературен кръг
- З а ч и с т б ъл г а р с к и е з и к
- Д у м и, в ъ в е д е н и о т Б о г о р о в
Е л е к т р о н е н в е с т н и к 2014 /бр.1 Д  р у ж е с т в о н а ж у р н а л и с т и т е н а
с в о б о д н а п р а к т и к а ”Д-р И в а н Б о г о р о в” вестник на радетелите за книжнина на чист български език и висока духовност К р ъ ж е ц 
В б р о я: Учредителна декларация/ стр. 2; Повик/ стр.; Глобализация и език/ стр.; Парламент на духа/ стр.; Първите/ стр. 
Тридесет е свято българско число, защото тридесет са буквите, в които е закодирано безсмъртието на българския език. Създадено от първожреците Кирил и Методий, канонизирано от проповедниците то се докосва и днес до всеки, който се припознава като българин. Чрез броеницата на тридесетте букви будителите на нацията поддържат оня общочовешки диалог през вековете, съхранил себеусещането на людите за принадлежност към България. В най-тъмните периоди на безвремието, когато вразите са покорявали и последното гнездо на българска бран, винаги е оставал неподвластен на унищожение ареал, белязан с тридесетте свещени знака. Те са тайнственото измерение на душите ни, което най-често наричаме „българина”. Днес българският кораб само с провиснал флаг дрейфува на котва в безветрието на две и половина десетилетия. Българският народ е преминавал и през по-дълги периоди на безвремие, през по-тежки изпитания. Той, който е плащал данък за свободата си с очите на тринадесет хиляди самуилови воини, може да премине през океан от стрaдания и да се съхрани. Но народ, загубил първоизвора на своя език и духовност, се загубва безвъзвратно в дебрите на историята. Съвременният българския език е подложен на безпрецедентна немара. Жаргонът, който се налага все по-масово в интернет-пространството, се разпростира и на битово равнище сред най-младото поколение. Лексикалният обем на думите, с които то общува, се свежда до около 2000 единици. Голяма част от българските политици, държавници и публични лица в обществените си изяви използват беден, често агресивен, а понякога и примесен с диалекти език. Нашествието на нови и необосновани заемки от други езици, за които има звучни синоними на български, са не само проява на снобеенето на комплексирани „проповедници”, но и нечистоплътна атака към чистотата на родния език. Най-безпардонната агресия обаче към семантиката, структурата и дори интонацията на българския език произтича от електронните, а не рядко и от печатните медии. Някои новинари и водещи на телевизионни програми в желанието си да се приближат до малокултурната си аудитория стигат до изрази и термини, присъщи на уличния жаргон. Знайно е, че езикът е живо обществено явление, което се променя със самото общество, но не чрез подмяна с неудачни чуждици и вулгаризми, а по пътя на надграждането, спазвайки неговите семантични и структурни закони. В новоучредения литературен кръг”кръжец-30” към дружеството на журналисти на свободна практика”д-р иван богоров” вие ще бъдете авторите на материалите в електронния вестник и инициатори на сбирките му. В него могат да се включят всички желаещи с отношение към проблемите на българския език и духовността на нацията. Призоваваме ви да се включите активно в територията на свободното слово Българският език е един от най-богатите в лексикално отношение в света. Днес той се говори от над десет милиона души. От шестте хиляди езика в света всеки месец изчезва поне един от т.нар. „малки езици”, ползвани от по няколко хиляди души. Лингвистите, събрани на Международния лингвистичен конгрес в Квебек (1992 г.), констатираха, че само шестстотин от говоримите езици са в безопасност. Българският език тогава не беше между особено застрашените. Процесът обаче на обезличаването му видимо се засилва, въпреки признаването му за равностоен работен език в Съвета на Европа. През този период над два милиона българи са напуснали страната и са опитали да се интегрират в друга чужда на българската духовност среда. През последните години бяха направени някои стъпки за съхраняване и развитие на българските духовни ценности. Една от тях бе създаването на Общество за устойчиво развитие на българския език по инициатива на СБП, Института за български език, Института за литература при БАН и Съюза на учените в България. Колективен член на същото общество стана и СБЖ. Повече от десетилетие обаче след тази инициатива видими резултати няма. Предло́женият още в началото на т.нар. „преход” Закон за българския език не бе приет от Народното събрание. Предложенията за намаляване на данъка за добавена стойност върху издаваните у нас книги също не бяха разгледани, а именно българските книги са носителите на богатството на родния език. Днес силите и будителската енергия на творците е разпиляна между политическите партии и потенциалните икономически спонсори. Пазарът на книгата и филмовото изкуство е удавен в потопа на чуждата ефимерна и лесно достъпна продукция. Мизерно и унизително полусъществуване е отредено на българския писател. Литературните издания чезнат или мъждеят на ръба на последния си брой. Контактът между съвременната българска литература и младото поколение е изтънял до скъсване Оттук нататък са само разпадът, дехуманизацията и бездушието към съдбата на родния език. Рано или късно България ще излезе от продължаващата вече четвърт век криза, наши и чужди инвестиции в икономиката ще има, военни съюзни поделения на територията на страната също, но за възраждането на обезличената българска духовност ще са нужни векове, както го е доказала историята. Няма такава инвестиция, която да компенсира разпада на духовните ценности, а той започва най-често с обезличаването на родния език. Затова смятаме, че е време българските журналисти, писатели, учени, интелектуалци да поемат категорично своята отговорност пред поколенията за съхраняването и развитието на българския език. Те не могат да бъдат само свидетели-летописци. Това е дълбоко осъзнатата необходимост, която залагаме в създаването на интелектуален кръг „Кръжец-30” към Дружеството на журналистите на свободна практика, чийто патрон е поборникът за чистотата на българския език Иван Богоров. От името на ”Кръжец - 30” Павел Боржуков ***
 Кръг ”Кръжец - 30” е учреден през март 2014 г. от журналисти, писатели и езиковеди по повод 120-годишнината от създаването на СБЖ и принос към инициативата Парламент на духа. Той е отворен за всички български интелектуалци, независимо от тяхната принадлежност към творчески и професионални форми на сдружаване. Основната му цел е да се поставят на общественото внимание проблемите за чистотата на българския език и неговото развитие в настоящата обществоно-историческа обстановка.
Без да ограничава творческата свобода на своите членове в професионалните им изяви ”Кръжец - 30” ще обединява автори, които имат активно отношение и чието художествено творчество и публицистика носят послания за утвърждаването на българската духовност, съхраняването и развитието на автентичния български език. Намеренията са чрез различи норми и инициативи тези проблеми да бъдат дискутирани, обсъждани и популяризирани, за да достигнат до широк кръг отобществото и най-вече до тези, които са оторизирани да вземат решения по тях на държавно равнище. И най-вече до законодателните институции. На първо място – а неотложно изработване и приемане на Закон за българския език, като фундамент за изпълнение на основната роля, място и значение на родния език за оцеляване на българската нация. Времето и хората ще подскажат какви други форми и инициативи ще се родят, за да се създаде активна обществена атмосфера за изработване стратегия по тази важна вола на езика за всеки уважаващ се народ. Кръг Кръжец - 30 започва с настоящия електронен вестни, който ще пишем заедно. Очакваме мнения, публицистични материали и други творби, предложения за срещи и дискусии с тематика, заложена в целите на клуба. Вестникът на клуба Кръжец - 30 сме убедени в повелята именно на днешното време да се търсят форми на творческо и организационно единение на разпиляния днес потенциал на нацята в името на бъдността на святото българско число 30. Към това призоваваме всички български журналисти, писатели, дейци на образованието и културата и всички български интелектуалци. Лиляна Кънева Павел Боржуков
СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕ НИЕ НА ЕЗИКА Глобализацията все повече ни тласка да говорим лош английски и да забравяме малките езици. Трагедия или просто прогрес? (Статията се препечатва със съкращения от списание Bulgaria on air, за което благодарим.) С всеки изчезнал език изчезва един свят. А днешното време не щади малките езици и диалектите. Пред CNN лингвистът Робърт Милар от университета в Абърдийн твърди, че днес в света има 6000 – 7000 езици и на всеки две седмици изчезва по един. Списъкът на изчезващите е внушителен. Преди няколко месеца в небитието е отишъл индианският език клалам в Северозапада на САЩ, а миналата година – ливонският в Латвия. Същевременно 96 %от световното население говорни на едва 4% от езиците. Май изводът е, че се разбираме все по-добре, но на все по-бедени примитивен английски. Защото какво означава да говорим какво означава да говорим английски днес? За мнозинството от англоговорещите английският не е роден. Затова го говорят като пиджън. С по-малко глаголни времена, по-скромен речник и ужасно произношение. 
Но всъщност истински ужас предизвиква произношението тъкмо на онези, за които английският е майчин. Попитайте преводачите в Брюксел. Вижте киселите им физиономии, когато към трибуната се отправи англичанин, уелсец или ирландец От пиджин се превежда лесно, особено когато е смесен с брюкселски мбйрократичен новговор. Но я се опитайте де се справите с човек, който говори перфектен английски с йоркски или манчестърски акцент.Бихте предпочели холандец-отличник, нали? Повсеместна употреба на лош английски, мандарин, испански, руски и френски, убива малките езици, които са многобройни, но се говорят от по стотина души. В същото положение изпадат и диалектите спрямо националния литературен език. Вече никога няма да чуем голямата носовка, употребявана преди век от българите в солунските села Сухо, Висока и Зарово. А чудният родопски диалект с двете членувания ще остане екзотична забава за учени и местни ентусиасти. Да си призная, на мен ми е мъчно за диалектите. Слушал съм какви невероятни изрази знаеше баба би от Радомирско; никой не ги знае днес. И съм чел как покойният писател Йордан Вълчев познавал по външния вид и по две-три думи кой от кой край на България и дори от кое село. Как би познал сега, когато всички говорят развален софийски? Разбира се, всички ще обвинят глобализацията и триумфалния марш на американски английски. Но глобализационният импулс има и обратна тяга; той засилва местните национализъм и следователно пази родния говор. В последните трийсетина години няколко полумъртви келтски езика бяха буквално възкресени – и то тъкмо под носа на английския. Уелските създадоха училище и телевизия на уелски; в Корнуел се възрови интереса към корни, дори малкият език на остров Ман в Ерладско море получи втори шанс. Да не говорим, че разпадането на Съветския съюз и Югославия върна много подценявани езици към корените им. Доскоро неглижираният украински разцъфтя и се превърна в държавен език;по-малък беше късметът на белоруския, но и той се върна на сцената. В Босна беше институционализиран босненски. В Загреб издадоха Речник на разликите между сръбски и хърватския.Появи се дори черногорски език, а за Македония... всички знаят. Можем да се запитаме кое е по-поносимо: световното господство на обеднения английски Кръг ”Кръжец - 30” - или езиковият романтизъм на националистите, който ни връща в XVIII век. Смъртта на живия език – или възкреся ването на мъртвия. Така или иначе не можем да спрем историята. Ще живеем и с двете явления, защото те са клони от едно и също дърво. ***
ОТЧУЖДАВАНЕТО НА ЕЗИКА НИ – НАЦИОНАЛЕН ПРОБЛЕМ След като светите братя Кирил и Методий са създали славянската азбука и българския книжовен език, народът ни е бил почти два века под Византийско иго и още пет под отоманско. Но и тогава той е успял да съхрани своя роден език и своята култура, което му е помогнало да се опази от асимилацията на нашествениците и да се спаси от национално обезличаване. А след Освобождението ни в 1878 г. следовниците на възрожденските ни будители – езиковеди, литератори, учители и други духовни дейци, са положили много усилия, за да отърсят българския език от навлезлите в него турски, гръцки и всякакви примеси от миналото. Тази патриотична дейност е извела родната ни реч до такова равнище, което е дало основание на Иван Вазов да я нарече Ту арфа звънлива, ту меч. От две десетилетия насам обаче настъпи ново чуждестранно нашествие в езиковата ни култура. Заедно с разюзданата свобода на демокрацията дойде и слободията в говоримата ни и книжовна реч Като тайфуни нахлуха в нея шеметни вълни от англосаксонски, франкофонски и латиноезични думи, които изместиха голяма част от вековечната българска изразност, заменяйки я ненужно с нова, непозната и неразбираема за голяма част от обществото ни. В Народното събрание няма да чуете вече съгласие, а консенсус, ни спор, а диспут, ни сблъсък, а колизия, ни международна нота, а нанпейпър и импийчмънт вместо отзоваване на президента, вместо търговска или стопанска дейност – бизнес, вместо примирение – резигнация, вместо нарастване . акселерация, вместо ограничение – рестрикция, вместо определение -индикация, вместо почивка - релакс, вместо благозвучие – каданс, а вместо упадък – декаданс... Чуждестранната изразност навлезе масово и в стопанските и културните институции, в обществените организации.Срещите с журналисти станаха брифинги, началниците – босове, а телохранителите им – бодигардове, юношите – тийнейджъри, изделията на изкуството – артефакти, предниците на изложби – куратори, дисководещите – диджеи, местата за обмена на валута – чейнчбюра, закусвалните – снекбарове, магазините – шопове, пазарът – шопинг, седмичната почивка – уикенд, забавната програма-шоу, приключеските филми – екшъни... Па като се заредиха и разните имиджи, рейтинги, кастинги, хепанинги, лизинги, оупънмаркети, мениджмънти, бизнесдженкове, хардлайнери, дилъри, букмейкъри, промоутъри... Край нямат. Появиха се и по-мащабни словосъчетания. В Търговище бил сформиран женски кръг, но го нарекли Лейди клъб. В София пък се пръкнаха Сити клуб, и Кингс клъб. Друг един клъб в Слатинската община почна да кани членовете си на Файф о клок, а Националният дворец на децата взе да организира за тях Rock power, една музикантка кръсти оркестъра си Лили ъф дъ уест, а друга Мери бойс бенд. Даже Факултетът по журналистика прибави във фирмата си и модното Пъблик рилейшънс. Телевизионерът Сашо Диков пък се отказа от презимето си на родния език и почна до го обявява като Дикoff. Тръгнете ли по улиците, накъдето и да се обърнете, ще срещнете чуждоезични надписи. Да се чуди човек в България ли живее или в някоя западна страна. Сред най-големите замърсители на родната реч са вестниците, радиата и телевизиите. Много от авторите, редакторите и водещите в тях умират от мерак да вмъкнат в изявленията и и някои фрапиращи чуждици, мислейки, че те ще ги направят по-интелигентни в очите на читателите, зрителите и слушателите. И на ум не им идва обаче мисълта, че една от големите цели на литературата, публицистиката и изкуството във всичките му разновидности е да възпитава и издигат националната им култура. Причините за това нахлуване на чуждиците в българската реч са клано три. Първата е подценяване на родното, смятано за по-долно, по-просто и превъзнасяне на чуждестранното. Сиреч чуждопоклонството. Над него възрожденецът Добри Войников е произнесъл още преди 143 години най-въздействащата присъда чрез убийствената ирония във великолепната си комедия Криворазбранатацивилизация. Втората причина е, както вече споменах, стремежът на някои хора и среди да се изтъкнат с натруфената си от чуждици реч. Третата е просто от липса на старание и умение да се намери равностойната дума в българския език. Ала не бива да стигаме до крайности. Всяка епоха ражда и свои незаменими думи, които носят духа на времето. Такива в наше време са радиото, телевизията, компютърът и т.н., както и някои специфични незаместими термини. Не съм привърженик на побългарявания като Богоровите драсни пални клечизца вместо кибрит и други подобни. А за замяна на ония чуждици, които имат утвърдени тъждествени названия в родния ни език. Заех се с тази щекотлива тема , защото ме тревожи мисълта,че от година на година народът ни не само се смалява като брой, но все повече се обезличава и една от най-важните ни национални ценности – неговата реч. Затова и великият химн Върви, народе възродени!, вдъхновен от делото на двамата първоапостоли Кирил и Методий, който почти цял век възторгваше душите на българите и ги насочваше в трудния, но заветен път към светли бъднини, вече все по-малко се чува. И няма да се учудя, ако продължаваме все така, един ден той съвсем да заглъхне. Дано проумеят това и онези политици, обществени и културни дейци, които са начело на държавата ни и от които много зависи решаването на този съдбовен за нацията ни проблем. ***
Селфи –думата на 2013 г. Стремглавият възход на социалните мрежи и и развитието на пазара на смартфоните водят до появата на сцената на заемката ”селфи” (автопортрет) като феномен, който е в състояние да илюстрира най-добре човека на XXI век. Първото селфи е направено от австралиец, който предпочита да остане анонимен. Според Оксфордския речник на английския език селфи е думата на 2013 г. През тази година употребата на думата нараства с невероятните 17 000 процента, като се превръща в название, което е част от ежедневието на милиони хора по света. Думата придобива напълно домашно значение и в онлайн обществата в Сърбия и България. Дори е възможно Матика сръбска и БАН да включат английската дума в новите си речници. В българския език „селфи„ може успешно да се замени с думата ”автопортрет”. Преподавателят по маркетинг от университета ”Даръм” Харди казва, че селфи представлява революционен начин, по който събираме автобиогрефични данни за себе си и за околните. Същността е в това, че непрекъснато определяме себе си отново и отново. Това е продължение на естествената картина за нас самите. Като пример за селфи се смята и творбата на Пармиджано „Автопортрет в конвексно огледало„. Интелектуалците публикуват снимки сред редиците книги. Тези селфи се казват ”шелфилс”. От английски, „рафт, полица„. През 2010 г. благодарение на движението в сайтовете са качени 23 000 000 снимки с названието селфи. През 2013 г. се дава възможност за правене на видеоклипове с продължителност 15 секунди. Това е началото и на селфи филмите. Красимира Борисова ***
Тази рубрика препечатваме от страницата на СБЖ. Кръг „Кръжец-30„ осъжда посегателст вото срещу журналисти, подкрепя морално колежката си Генка Шикерова и предоставя страниците на електронния си вестник за мнението на колегите. Кръгът ще съдейства на ръководството на СБЖ за реализиране на инициативата, подета от председателката Снежана Тодорова, за изработване на документ за защита на българския журналист.
По повод на предстоящото честване на 120-годишнината на СБЖ обявяваме създаването на Парламент на духа. Общото събрание на Съюза на българските журналисти подкрепи единодушно Апела на колегата Пеевски, както и инициативата за създаването на Парламент на духа: АПЕЛ Мой бедни български народе! Тъжни колеги, журналисти! Българийо! Със загриженост и притеснение удрям камбаните на своята професионална съвест и морал и се обръщам към всички вас. България е изправена пред едно от най-тежките си изпитания. Политически мотивирани нечисти ръце посегнаха на Хляба, Светлината, Топлината, Водата, Вятъра, Образованието и Здравето на българите. Безочието и Лъжата станаха пример за политическо поведение. Мизерията се превърна в национална икономика. Гладът завзема все по-големи територии. Майките плачат, защото все по-често не могат да нахранят децата си. Бащите горят като факли в нощта на днешното национално безвремие. Храната ни се превърна в менте! Ментето се превърна в национална политика. Лекарствата се превърнаха в средство за рекет и грабеж. Българките и българите се превърнаха в сълзи, които върху обезлюдените български земи. Младежите и девойките се превърнаха в птици, които отлитат във всички посоки на света, изплашени, обезкуражени и обидени. Пенсионерите безпомощно кърш ат ръце, защото не могат да си обяснят как така без да забележат са изяли фискалния резерв на страната. Всеки втори материал в печатните и електронните медии е за кражби на народни средства, за политически сделки, свързани с източване на пари, за купени и продадени гласове по време на избори, за криминални обществени поръчки, досиета и за продадени на безценица народни богатства. Монополите, защитавани от политици, фондации, подкупени консултанти и добре платени наши и чужди специалисти изсмукват и последните средства на българите. Увеличават се не само дупките по пътищата, но и дупките по житейските пътища на всеки един от нас. Тъжни български журналисти, къде е свободното ви слово? Къде са свободните ни медии, призвани да бранят Истината, Съвестта, Справедливостта и Морала? Къде отидоха ония хиляди български журналистки и журналисти, затаили дъх, наострили обществен слух, бранещи своя народ? Пишещи за смеха му. За радостите му! За хубостта на тая Земя Българска. Бедни български журналисти! Гонени и уволнявани. Преследвани и унижавани. Заплашвани с бомби, киселина и безработица. Изправете глави! Наточете пера! Издигнете глас! И кажете стига! Посочете с пръст крадците, загнездили се във всички кътчета на нашия живот! Затворете в клетките на своята журналистика тези, които превърнаха живота ни в ад. Тези, които, скрити зад милиони откраднати левове, превърнаха миналото ни в руини, настоящето - в гладуваща безпомощност, бъдещето ни в заплаха, националната ни гордост и достойнство в повод за срам и нещастие. Кажете на онези, които ни подслушват, че Гласът на честната българска журналистика ще остане и тогава, когато тях отдавна Кажете им, че лъвовете от герба ще слязат и така ще зареват, че тогава няма да има нужда да ги подслушват. Българийо! Любомир Пеевски
Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово. Учи в родния си град, във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840-43) учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в Лайпциг (1845-47), завършва медицина в Париж (1855-58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителства в Стара Загора (1844) и Шумен (1852-53). През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. - две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив, където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач. 
З а ч и с т б ъл г а р с к и е з и кИван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза „драсни-пални-клечица“ за „кибрит“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: паличе, палерка и други, а сам той предлага огниво. В „Наковалня“ изразът „клечица драсни-пални“ е представен от Богоров като израз вместо израза „клечица кибрит“. Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор вместо с църковнославянския или руския: български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд. Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов казва:
Много от въведените от Богоров думи (предимство, приемлив и други) поради незнание и подценяване често се приписват на по-късни български книжовници (най-вече на Александър Теодоров-Балан). Д у м и, в ъ в е д е н и о т Б о г о р о в(Думите с удебелени букви се използват и днес, някои и във всекидневната реч)
ИВАН ШИШМАНОВ |
