Вестник на радетелите за книжнина на чист български език и висока духовност
Изтегляне 213.04 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- За спасяването на страната може да се пожертва не едно правителство. За спасяването на което и да е правителство обаче, не може и не бива да се жертва страната“.
- Никому в угода, на никого напук.“ *** К. Бъклова
- Изпращайте материали до 3 страници на Word Windows 2010 или в ръкопис на посочения адрес
Е л е к т р о н е н в е с т н и к 2014, август/бр. 2 Д  р у ж е с т в о н а ж у р н а л и с т и т е н а
с в о б о д н а п р а к т и к а ”Д-р И в а н Б о г о р о в” 
 
В броя: Небе/стр. 2; Повик/стр. 2; Глобализация и език/стр. ; Парламент на духа/стр. ; Първите/стр. ; Нови книги за азбуката/стр. ; Шедьоври/стр. 
НЕБЕ
В Разлистената книга над България звездите са изписани с перо на птица-жар. И всяка има име – „Аз“ „Буки“ „Веди“..., с което свети в най-яркото съзвездие. Навярно там ковачът Бог е изковал скрижалите на стария кивот, дописан от Светите братя. Със него се възземат преживе душите ни и стигат до звездите. С Азбучната молитва на България: „Аз“, „Буки“, „Веди“...
***
 ,
Интелектуалният кръг ”Кръжец - 30” е учреден през март 2014 г. от журналисти, писатели и езиковеди по повод 120-годишнината от създаването на СБЖ и за подкрепа на инициативата Парламент на духа, подета от Съюза. Той е отворен за всички български интелектуалци, независимо от тяхната принадлежност към творчески и професионални форми на сдружаване. Основната му цел е да се поставят на общественото внимание проблемите за чистотата на българския език и неговото развитие в настоящата обществeно-историческа обстановка, както и проблема Духовност. Без да ограничава творческата свобода на своите членове в професионалните им изяви кръгът ”Кръжец - 30” ще обединява автори, които имат активно отношение и чието художествено творчество и публицистика носят послания за утвърждаването на българската духовност, съхраняването и развитието на автентичния български език. Намеренията са чрез различни норми и инициативи тези проблеми да бъдат дискутирани, обсъждани и популяризирани, за да достигнат до широк кръг от обществото и най-вече до онези, които са оторизирани да вземат решения по тях на държавно равнище и до законодателните институции. Неотложно е приемането на Закон за българския език като фундамент за изпълнение на основната роля, място и значение на родния език за оцеляване на българската нация. Времето и хората ще подскажат какви други форми и инициативи ще се родят, за да се създаде активна обществена атмосфера за изработване стратегия по тази важна роля на езика за всеки уважаващ се народ. Кръгът „Кръжец – 30“ започва дейността си с настоящия електронен вестник, който ще пишем заедно. Очакваме мнения, публицистични материали и други творби, предложения за срещи и дискусии с тематика, заложена в целите ни. Чрез вестника на кръга „Кръжец“ се търсят форми на творческо и организационно единение на разпиления днес потенциал на нацията в името на бъдността на святото българско число 30. Към това призоваваме всички български журналисти, писатели, дейци на образованието и културата и всички български интелектуалци.
ПО СЛОВОТО ЩЕ НИ ПОЗНАЯТ
А щеше ли да има българска нация, въобще? Преди повече от век големият български учен Марин Дринов определи българския език като първостепенна нравствена сила, от чието съвършенство зависи духовната крепост на народа, без коята той няма бъдъщност. И ако в Библията Словото се отъждествява с Бог, за нас словото е свързано с началото на нашата писменост. Самото име на кирело-методиевата азбука Глаголица означава “говорещи знаци” (глаголати – говоря). Винаги или почти винаги е имало люде, както отвън така и отвътре, които са се опитвали да потъпчат това Начало, да съборят стените на българската крепост на духа. Затова и борбата за оцеляване започва още с първите попълзновения против правото на българите да говорят и пишат на своя роден език. Това патриотично направление в литературата ни започва с Черноризец Храбър, подема се от всички ученици на Кирил и Методий, утвърждава се през Златния български век, продължава се от българските възрожденци, та чак до наши дни. През 1930 година се прави опит да се премахне в България кирилската азбука и да се въведе латинската, както в Полша, Чехия и Сърбия. Тогава в спора, като че натежава проф. Васил Захариев със статията си "Кирилица или латиница", с която наподобява бляскавата защита на Черноризец Храбър. Мисля, че в наши дни тази опасност не е отминала. Преди няколко години един австрийски професор-славист получи прием на български форуми и издания с тезата си да приобщи българите към общуването в “цивилизования универсум” чрез подмяната на кирилицата с латиница, а един български президент поддържаше дискусията като нормален обмен на научни тези. Друг пък (също български) доцент и в момента лансира тезата, че лекциите по всички предмети в Софийския университет трябва да бъдат изнасяни на английски език. Скандал предизвика и промяната в закона за народната просвета, с който се предвижда да отпадне задължителното усвояване на българския език. Удивление будят и факти като липсата на приемен изпит по български език във Факултета по класически и нови филологии, дискусиите за премахването на пълния член в писмената реч и други, понякога невероятни за филолози тези. Необясними, поне за мен, са опитите на някои водещи или гастролиращи в телевизиите и радиата, интервюиращи и интервюирани да придават друг, нехарактерен за нас колорит на езика. Знайно е, че езикът е живо явление, което се развива и променя паралелно с промените в битието на всеки народ. Не знам обаче дали има друг народ, от който така бързо и спонтанно да се роят „новатори“ в лингвистиката, както у нас. При всяка по-значителна политическа промяна, била тя от национален или световен мащаб. Например все по-често се долавят напъни на някои спортни коментатори и водещи шоу програми да звучат „ал англе“. Интонационната линия на говора им прави опит да имитира звученето на английския. Песенността на езика ни губи откъм мелодия. Сричките стават нервни, неразбираеми. Нашествието на чужди думи е толкоз по-неотразимо, тъй като приносители са онези, които би трябвало да са му истински стражи: професионално пишещите и професионално говорещите – тези неразумни служители с могъщи инструменти в ръце – печат, радио, телевизия. Българският език в момента усилено се поанглийчва. Думите юноша, наемен убиец, изнудване, прослушване умряха – сега са тийнейджър, килър, рекет, кастинг. Следвани са от стотици или хиляди други, при това често неправилно използвани. Защо ниансирани синоними като привърженик, поддръжник, почитател, поклонник трябва да бъдат заменени от едносричната фен? Или охранител, пазач, телохранител, страж, та дори полски пъдар, станаха бодигард? Обърквани и смущавани сме всеки божи ден: Парламентът не заседава адекватно. Стара Загора се замърсява дистанционно. Най-важна е превенцията. Акценти по интериора. Размерът на заплатите генерира бедност. Натура-2000 (вместо Природа-2000). Представям си как биха актуализирали Ботев: “земя и небо, звяр и природа” като “земя и небо, звяр и натура”?! Днес в света се говорят около шест хиляди езика. През 1992 година лингвистите, събра ни на международен лингвистичен конгрес в Квебек, констатираха, че само 600 от тях са в безопасност и че всеки месец изчезват средно по два езика, а през този век ще бъдат забравени между 50 и 90 процента от т.нар.”малки езици”, които се говорят от няколко хиляди души. В днешно време българският се говори от над 10 милиона души в границата на страната и извън нея. Смята се,че не е толкова застрашен. Преди няколко години беше създадено и Общество за устойчиво развитие на българския език по инициатива на Съюза на българските писатели, Института по български език и Института по литература към БАН и Съюза на учените в България. Каквито и попълзновения да има отвън и отвътре за опошляването на езика ни, неговото запазване и развитие трябва да бъде грижа на всички институции, на всички граждани, колкото и шаблонно да звучи това. От осъзнаването значимостта на на тази необходимост зависи и оцеляването ни като нация. Защото ако е вярно казаното в Библията – “в началото бе Словото”, не по-малко вярно е, че и в края ще бъде Словото. По Словото ни един ден ще ни познаят... *** Златомир Коларов, със съкращения от вестник „Словото”, май, 2010 ДА ПРЕБОРИШ СЛОВОТО Всеки, който пише, се е борил със Словото. Кой повече, кой по-малко, кой по-дълго, кой по-кратко, но борбата с Него винаги е налице за пишещего брата. Никой не е преборил Словото и не би могъл да го пребори, защото То е кораво нещо…, кораво, защото и ние сме едни борци – комплексари… Коя дума пред коя да сложа, да не разваля ритъма, коя дума е по-нагледна, коя дума да зачеркна, те пък са ти свидни, а не дай, Боже, да повторя чужди мисли! … За разлика от нас – комплексарите, които се бъхтаме над Словото в полутъмните си кабинети и си задаваме глупави въпроси за смисъла и същността на Битието и как да изразим прозренията си с думи „кратки, прости, ясни”, кечистите, които се борят срещу Словото, се разхождат под лъчите на прожекторите по широките пътеки на залите за кеч с правоъгълни глави и набъбнали от мускули гърди –съвременни, популярни печеливши. Тълпата в залата неистово реве, предстои да види грандиозното „риалити” по пребиването на Словото. В това време – изпито и пребледняло – То се притиска в ъгъла на тепиха и трепери. Кечистите се промушват под въжетата поздравяват тълпата с ръмжене, озъбена усмивка и вдигнати ръце, тълпата им отговаря с нова вълна мощен рев и те сграбчват Словото, вдигат Го и Го тръшват върху ринга, скачат върху изнежените му гърди, душат Го, премятат Го и започват да Го тъпчат, мачкат, блъскат, ритат, мучат, ръмжат, мляскат, псуват…; от вестници, телевизии, списания… Най-добри са кечистите на синонимите вместо думата радват, те пишат – кефят, вместо плачат – реват, вместо любят – шибат, вместо обичат – лигавят, вместо удрят – млатят, вместо тоалетна – кенеф, вместо възвишеност… - к`ва е па тая дума? За да съм обективен, трябва да подчертая, че има една друга категория кечисти – нежни, фини, с розови блузи, грим, меки китки и накъдрени коси. Те също са съвременни и актуални като по-грубите си колеги, но за разлика от тях са доста по-популярни и печеливши… И също експлоатират Словото, но за възвисените си цели да рекламират тоалетни чинии, дамски превръзки, козметика, поредно шоу… И те използват синоними, но за разлика от грубите си колеги от тепиха, са много по-изискани и нежни: вместо думата представление, те казват – пърформанс, вместо мода – фешън, вместо деяние – екшън, вместо сутрешно представление – матине, вместо зрелище – шоу, вместо скъпи – дарлинг, вместо младеж – бой… А че са за бой – за бой са! – би казал дядо ми, корав балканджия от средата на миналия век. Едно не съзнават и нежните и грубите кечисти че „в началото бе Словото”, че изгубиш ли Словото – губиш и началото, а изгубиш ли началото – губиш всичко след това, защото няма нещо без начало, без начало е само нищото… *** 
Никола Инджов БЕЖАНЦИТЕ – НЕПРЕХОДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ОБЕЗБЪЛГАРЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ В своя знаменит речник на българския език Найден Геров дава следното обяснение на понятието “беженецъ” – 
В резултат на насилствените гонения само след Руско-турската война от 1877 - 1878 г., Балканските войни от 1912 - 1913 г. и Първата световна вой на от 1914 - 1918 г. повече от 1 000 000 българи са прокудени от родните си места. Ето една статистика: 600 000 – от Македония и Егейска Македония; 400 000 от Беломорска и Одринска Тракия; 100 000 от Добруджа, Влашко и Бесарабия; 50 000 от Моравия и Западните покрайнини; 20 000 от Банат. От българското землище бяха отнети общо 127 752 квадратни километра както следва:От Добруджа – 23262 кв. км. От Тракия – 22 376 кв. км. От Моравия със Западните покрайнини – 21594 кв. км. От Македония – 60 000 кв. км. И така България остана с половината от вековната си територия – 103 146 кв. км. Възвръщането на Южна Добруджа през 1939 г. увеличи държавната територия с 8000 кв. км. Това е, с което разполагаме днес. Но утре? Утрешните загуби трябва да се прогнозират в съответствие е вчерашните, защото става дума за единен процес, който продължава трето столетие. Този процес би могъл да се нарича с единствено подходя щото за него название в науката, политиката и цялото обществено пространство, а именно – обезбългаряване на България и на Балканския полуостров. Това е зла, горчива, страшна историческа истина. От Освобождението на България до днес е в ход дирижирано от Великите сили обезбългаряване. Самото Освобождение от турско робство изглежда като последен опит да бъде съхранена със сила българската народност. Може би заради това интуитивно народът ни възприема руснака като “Дядо Иван”, спасител и избавител – и може би по същата причина апологетите на обезбългаряването отричат освободителния характер на същата тази война... Вчерашните загуби са предимно териториални, утрешните се очертават като човешки. Вчера ни бе отнета земя, днес и утре ни се отнема народ. Какво всъщност ни бе отнето? Отнета ни бе Средиземноморска България в лицето на Беломорска Тракия и Егейска Македония, двата големи острова Тасос и Самотраки. Това бе територията, на която се осъществяваха контактите ни със средиземноморския свят, открит за нас с просторни морски пътища. Векове наред в посока Египет и други страни от Близкия Изток се развива традиционната българска търговия (абаджийство, килимарство, медникарство) и се осъществяват богомолски пътувания до Божи гроб. В обратна посока това е Пътят на коприната, на кафето, на част от световната манифактура. Отнета ни бе Вардарска Македония, която винаги е била база за разрастване на българската народност, опора на българското православие в близост с Атонските манастири, а чрез Охридската книжовна школа – средище на българската духовност. Отнет ни бе класическия Онгъл, през който конниците на Хан Аспарух преминаха, за да установят една от най-старите държави в Европа. Онгълът – достъп до делтата на Дунав и територия на почти пряк контакт с братските славянски народи на Украйна и Русия. Отнета ни бе непосредствената близост с Града на градовете – Цариград, в който има неизчезващи следи от българската народност и история. Как бе извършено всичко това? Безмилостните към България международни договори (Берлински, Букурещки, Лондонски, Ньойски, Ангорски) бяха предшествани от очевидни насилия над българите навсякъде на полуострова. Турците власти организираха през есента на 1913 няколко геноцида в Одринска Тракия, в Беломорска Тракия, при днешния град Маджарово, в Малгарско и Кешанско. Гръцката администрация през 1920 - 1922 г. интернира с кораби към островите в Егейско море чак до Крит, както и до Волоска, Фарсалска и Леринска околии почти цялото население на десетки български беломорски села. Турция като държава, и Гърция като държава обезбългаряваха и продължават за обезбългаряват Тракия. Не остана селище с българско име, а на официалните географски карти на нашите съседки Пловдив например е отбелязан като Филипополис или Филибе... Понякога наивно наричаме такива действия асимилация. Към известните международните договори от миналото трябва да прибавим и не съвсем известните ни споразумения в Ялта и Малта. Да не би утрешните загуби на България да са планирани там? Утрешните загуби означават според някои проучвания загуба на народ. Остана като илюзия очакването осеммилионният българин да се роди в края на ХХ век. Напротив, българското население става все по-малобройно, а в антропологически смисъл българският тип човек едва-едва представлява две трети от населението на страната. Обезбългаряването на България е всъщност обезбългаряване на Балканския полуостров. Никой друг народ тук не намалява своя естествен прираст, само ние от ден на ден се топим заради крайно голямата емиграция на млади хора и заради увеличената по социални причини смъртност при застаряването на останалите. Народ на доизживяване – така изглежда българският народ днес. За нас деветнадесети век завърши като век на бежанци, двадесети век започна и завърши като век на бежанци, двадесет и първият дойде обременен от бежански сблъсъци покрай нашата земя и силен бежански отлив на българска кръв. Размириците, които предизвикват бежанството, не са само политически и не са само следствие на войни. Бежанец може да станеш и когато загубиш надежда и вяра в Отечеството. Например ако сменят Кирило-методиевата азбука с латиница. Ако преградят пътя към образованието с недостъпни такси. Ако зачертаят от историческото ти наследство имената на великите борци за социална справедливост. Ако те изоставят без защита на уличния произвол, на повседневната и повсеместната престъпност. Ако в края на краищата ти натрапват непрекъснато хора от чужбина за управлението на страната – от германоидните князе и царе на третото българско царство до космополитния цар на днешната република... ***
Розалина Евдокиева ЙОСИФ ХЕРБСТ Когато честваме 120 години СБЖ не бива да забравяме и онези, които и с живота си отстояваха великото дело на Кирил и Методий, своята професионална чест. Един от тях е големият български журналист Йосиф Хербст.
За онези, които са позабравили кой е Йосиф Хербст, ще припомним, че той е първият директор на печата по времето на управлението на Демократическата партия от 1908 до 1911 г. и заедно с Александър Гиргинов и Александър Балабанов редактира в. „Време”. Участник в Балканската и Междусъюзническата война, носител на ордена „За храброст”. От 1913 до 1918 г. отново е директор на печата. В творчеството си Хербст винаги е бил критичен и остро разобличава политическия режим. Той, който не е българин, улавя небивало точно обществената атмосфера у нас и с повече патриотизъм от много българи защитава и обича страната, в която живее. Много бързо се превръща в лицето на българската журналистика.
Още тогава Хербст говори, че журналистиката е четвъртата власт, с която трябва да се съобразяват всички. Големият публицист е убеден, че чистоплътността на един вестник си личи най-вече в това, кои събития премълчава и не им дава място на своите страници. „Понякога, твърди той, едно премълчаване може да бъде рицарски подвиг, но понякога то е адска подлост“. Няколко журналистически постулати на Йосиф Хербст са актуални и днес: „За спасяването на страната може да се пожертва не едно правителство. За спасяването на което и да е правителство обаче, не може и не бива да се жертва страната“. „Никому в угода, на никого напук.“
ЗАХАРИ СТОЯНОВ
***
ЗА БУКВИТЕ 
Людмила Филипова ВОЙНАТА НА БУКВИТЕ Драги читателю, книгата може да прочетеш в интернет. 
Една история за тайната сила на българската азбука... Азъ, Буки, Веди, Глаголи, Добро... Това са само част от названията на буквите от нашата азбука. Първата буква от названието съвпада с буквата, за която то се отнася. Така по-лесно се запомняли, казват. Но според някои изследователи в названието на буквите от азбуката е закодирано основното послание за човека и знанието. Различните източници дават различно тълкование на това послание.
Българските букви са централна тема в новия роман на Людмила Филипова. Не случайно се казва „Войната на буквите”. И той не е просто исторически роман. Из страниците му познатото и премълчаното се преплитат в разказ за едно от най-значимите дела на българския народ – съхраняването, защитата и налагането на азбуката ни, наричана от целия свят кирилица. История, която преди 11 века първи разкрива Черноризец Храбър. „За буквите” обикаля света. Но впоследствие истината бива многократно преправяна и най-сетне забравена. „Войната на буквите” пресъздава едно важно и велико време, в което не армиите, не земите, нито дори религиите дават контрол и власт, а силата на азбуката. Това е епохата на Походите на буквите, за които никой още не е разказал. Време, в което наказват със смърт за използването на писмена, различни от признатите в империите. Време, в което българският народ въпреки всичко се изправя да защити буквите си. Благодарение на него, на хилядите му жертви и на Апостолите на буквите днес милиони хора по света и десетки езици използват кирилицата – българицата. Днес тя е третата официална азбука на Европейския съюз. Запознайте се с названието на всяка от буквите в кирилицата:
***
Калофер Русев ЗНАЦИТЕ
Какво представлява глаголицата? Въпрос, на който като че всеки българин знае отговора, но дали е така? Каква е истината за делото на братята Кирил и Методий? Защо и до днес се твърди, че траките не са имали своя писменост? Има ли заговор, свързан с тези въпроси, водещ началото си от недрата на Средновековието, продължаващ и до наши дни? Това са част от въпросите, пред които ни изправя писателят Калофер Русев в своята пета книга "Знаците". ***
АЗБУЧНА МОЛИТВА Акростихът “Азбучна молитва” на Константин Преславски е произведение, посветено на приемането на писмеността на Кирил и Методий за официална в България. В съкровената изповед старобългарският поет дава висока оценка на стойността и значението на писменото слово за непросветения славянски народ. Той изразява своята дълбока почит и преклонение пред създателите на книжнината. В “Азбучна молитва” се преплитат и чувството на гордост, и огромното вълнение на автора, че най-после славянски народ ще слави Бога на свой собствен разбираем език. Аз словото молитвено Богу въздавам: Боже на всяка твар и създател на Всичко незримо и зримо, аз моля те, Господа-духа прати, животворния, Да вдъхне в сърцето ми слово, което Еднакво ще бъде от полза на всички, Живеещи вярно по твоите закони. Законът ти, Боже, е ярък светилник И лъч светлина е за всеки по пътя Към святото слово и твоята награда. Лети към възход и славянското племе. Молитвите кръстни за твоята милост Навред се разнасят. Ръцете аз въздигам. О, Боже, дари ме със словото пространно Премъдрите твои дела да опиша. Разсей ми скръбта, превърни я във радост. Със мисъл и ум ме дари херувимски. Трисветите стъпки на двамата братя – Учители наши аз следвам сега. И Факел ще сторя словата евангелски, Хвала ще въздам на пресвята Троица. Цени и възпява я всякоя възраст – Чеда и бащи, беловласи и млади. Широко отворил очи, се въздига Щастливо с възхвали народ нов и ето – Юдол доброцветна на бъдеще светло Яснее пред него сега и вовеки. Амин! Превод от старобългарски проф. д.ф.н. Иван Харалампиев NB ! Тук може да чуете изпълнението на стихотворението
***
Очакваме да ни изпращате вашето творчество, творчеството на класици и автори, избрани от вас, набелязани теми извън рубриките ни и др. Кръгът ще организира срещи, на които ще кани мастити лектори, ще се бори срещу обезличаването на българския език, срещу клишетата и вредните заемки, ще ратува за дълбока емоционалност и задълбоченост на изказа, ще търси възпитателния ефект, обменa на опит между млади и опитни журналисти. *** Съставители Милен Гетов, Павел Боржуков, Лиляна Кънева, Атанас Начев, Красимира Борисова Редактор на броя Красимира Борисова Адрес за връзка СБЖ ул. Граф Игнатиев 4, 4 ет. e-mal: xxlkrasi@abv.bg; krazhets@abv.bg Изпращайте материали до 3 страници на Word Windows 2010 или в ръкопис на посочения адрес Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 213.04 Kb. Сподели с приятели:
|
оден в семейството на овчаря С. Далакчиев. Учи в църковното училище в с. Медвен. Член на Русенския революционен комитет. Чиновник по Баронхиршовата железница на гара Търново-Сеймен. Участва в Старозагорското въстание. Един от апостолите на IV революционен Пловдивски окръг по време на Априлското въстание (1876). Член на окръжния съд в Търново. Секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе. Служител в Дирекцията на правосъдието на Източна Румелия. Оглавява БТЦРК, който организира съединението на Източна Румелия с Княжество България. От 1886 е в София. Народен представител в Народното събрание (1886), подпредседател на НС (1887), председател на НС (1888-1889).
