Вестник на радетелите за книжнина на чист български език и висока духовност
Изтегляне 181.09 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1150 години от покръстването на българите
- Покръстването на България
- Християнството
- ПОКРОВИТЕЛИТЕ НА ЕВРОПА
- ВЕЛИКИЯТ ДЕН - ИЛИ ВРЕМЕ ЗА АГНЕШКО Възкресението Христово е благодат и изисква любов между хората. Разбираме ли го Прилагаме ли го в делника си Да проникнем в тази вяра.
- Изпращайте материали до 3 страници на Word Windous 2010 или в ръкопис на посочения адрес
| Електронен вестник Брой 5/май 2015
Д с в о б о д н а п р а к т и к а ”Д-р И в а н Б о г о р о в”
Кръщението на Борис I - миниатюра от Мадридския препис на Хрониката на Йоан Скилица В б р о я: 11 май - ден на Кирил и Методий; Познаваме ли религията си
Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на христи янството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г. Още със създаването на българската държава през 681 година в нея живеят освен двaта основни етноса – славяни и прабългари, така и византийци, както и други племена с различни религиозни традиции. Те обаче не могат да се слеят в един народ, тъй като между тях има съществени различия – езикови, етнически, културно-религиозни, битови. Такова сливане би станало възможно само ако има единна религия, която да наложи общи норми и ценностна система. Освен това в страната живеят и заварени ромеи-християни. Техният брой непрекъснато се увеличава със завладяването на нови територии от Византия. Тази разнородна етно-религиозна маса създава проблеми в обществото Към средата на IX век България е могъща държава, но ѝ липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест тя се излага на международна и културна изолация. Тя е смятана за варварска държава и страна на езичници. Нуждата от приобщаване към процеса на развитие на европейската духовна и материална култура, изградени върху християнството. налагат приемането на новата вяра. . Непосредствено преди покръстването княз Борис I има предложения да приеме юдаизма или исляма, но той предпочита християнството, тъй като осъзнава неговите предимства. Преди да се покръсти обаче, той е имал и битки със съседите — франки, сърби и византийци, които не били с щастлив край за него. Това още повече убедило Борис да приеме християнството. Княз Борис се прекръстил на Михаил през 864 г. 
Надписът от Балши, свидетелстващ за покръстването на българите Друга важна причина е т.нар. "Дълбок мир", който бива сключен през 863 г. в град Константинопол между Византия и България. С този договор България приема християнството от православния Константинопол, а не от католическия Рим. Освен това част от присъединените вече към България славяни са отдавна християнизирани. През 862 година Великоморавия се възползва от вътрешните междуособици в Немското кралство и постига значителни успехи във войната. Тя укрепва позициите си в земите по средното течение на Дунав, което застрашава позициите на България там. По тези причини през същата година се изгражда военен съюз между Людовик Немски и хан Борис I срещу великоморавския княз Ростислав. Освен това българският владетел се задължава да приеме християнството от Римската църква. През 863 година немският крал, подпомогнат от българите от изток, навлиза във Великоморавия. При това положение княз Ростислав е принуден да търси помощ от Византия. Тя решава да подпомогне съюзника си и се възползва от неблагоприятни за България обстоятелства. През август 863 година на Балканите и в българските земи започва силен земетръс, продължил 40 дни. Освен това годината е неплодородна и българското население страда от природни бедствия, болести и глад. В началото на септември Византия успява да отстрани временно арабската заплаха и цялата армия, по суша и море, се отправя на поход към България. Заети на северозапад, българските войски не могат да окажат отпор. Още през есента на същата година започват преговори и е сключен така наречения „дълбок” мир между България и Византия. Българският владетел е задължен да разтрогне съюза с немския крал срещу Великоморавия и да се покръсти с целия си народ. В замяна българите получават областта Загора без Месемврия, Анхиало и Девелт. Пратениците на княз Борис I, които отиват в Константинопол, за да сключат мирния договор, са покръстени непосредствено след полагането на клетвените обещания. Заедно с тях в България идва внушителна мисия от византийски духовници, начело с епископ, които масово започват да покръстват народа. Българският владетел по-известни по верски и вътрешнополитически съображения приема тайно християнството в началото на 864 година и приема името на кръстника си – византийският император Михаил III. Заедно с владетеля са покръстени и много знатни български родове.
Покръстването е последвано от подпомагане на започналата християнизация от страна на Византия, като особено значение има „Посланието на патриарх Фотий до княз Борис от 864-865 година”. Удивителен е стремежът на патриарх Фотий да разкрие пред българския владетел идейните корени на християнството и неговата философска същност.. През 866 г. боилите недоволни от политиката на християнизация провеждана от княза се вдигат на бунт. Те обвиняват владетеля, че „отстъпва от бащината си вяра и чест” и им е „дал лош закон". Бунтовниците се насочват към столицата Плиска, където са посрещнати и разбити от останалите верни на княза боили. При потушаването на бунта, със смърт са наказани петдесет и двама от най-видните бунтовници, заедно целия си род (семейство).
Що е то? Християнството (от древногръцкия превод Χριστός, Христос на еврейската дума מָשִׁיחַ, машиах, означаваща "помазаният") е религия, основана на едно божество, живота и учението на Иисус Христос, така както са представени в каноничните новозаветни книги и други. Християнството също счита за част от канона и еврейската Библия, известна като Стария завет. Последователите на християнската вяра се наричат християни. Основното християнско вярване е, че Исус е Син на Бог, едновременно напълно божествен и напълно човек и че Той е Спасителят на човечеството. Поради тази причина християните считат Исус за Христос (Месия). Службата на Исус, Неговата саможертвена смърт и последвалото възкресение често са наричани Евангелието ("добрата вест"). Накратко Евангелието е вестта за вечната победа на Бог Отец над злото и обещанието за спасение и вечен живот за всички хора чрез божествена благодат. Християните вярват, че Исус е Месията, за Когото е пророкувано в Стария завет. Християнската теология е основана на убеждението, че Исус е пострадал, умрял е и е бил погребан, след което е бил възкресен от мъртвите, за да осигури вечен живот на онези, които вярват в Него и Му се доверяват за опрощаване на техните грехове (спасение). Вярва се още, че Исус е бил възнесен телесно на небето, където сега управлява и царува наред с Бог Отец. Повечето деноминации учат, че Исус ще се завърне, за да съди всички хора (живи и мъртви) и да осигури вечен живот на Своите последователи. Той е считан за пример за добродетелен живот и едновременно за откривател на Бог (който го разкрива) и Негово физическо въплъщение. Християните наричат вестта за Исус Христос Евангелието ("добрата вест") и като цяло се придържат към Десетте заповеди. Десетте Божи заповеди или Десетословие, Декалог (asäret ha-dibrót – "Десетте думи" или на гр. he dekálogos nomothesia – "от десет думи състоящият се закон", накратко "декалог" от гр. δεκα – десет и λoγoς – дума) са еднакво важни в юдаизма и християнството. Те се намират на две места в Библията - (Изход 20, 2-17 и Пета книга Моисеева - Второзаконие, 7-21) и представляват списък от религиозни и морални заповеди, които Господ Бог Яхве (Йехова) на Синай планина (Хорив) изсред огън, написва на две каменни скрижали и ги предава на пророка Моисей, за да научи на тях израилтяните: «И когато (Бог) престана да говори с Моисея на планина Синай, даде му две плочи на откровението, каменни плочи, написани с Божи пръст.» (Изход 31,18). Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от египетската земя: ДА НЯМАШ ДРУГИ БОГОВЕ, ОСВЕН МЕНЕ. НЕ СИ ПРАВИ КУМИР И НИКАКВО ИЗОБРАЖЕНИЕ... НЕ ИЗГОВАРЯЙ НАПРАЗНО ИМЕТО НА ГОСПОДА, ТВОЯ БОГ... ПОМНИ СЪБОТНИЯ ДЕН, ЗА ДА ГО СВЕТИШ... ПОЧИТАЙ БАЩА СИ И МАЙКА СИ... НЕ УБИВАЙ. НЕ ПРЕЛЮБОДЕЙСТВУВАЙ. НЕ КРАДИ. НЕ ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВУВАЙ ПРОТИВ БЛИЖНИЯ СИ. НЕ ПОЖЕЛАВАЙ НЕЩО, КОЕТО Е НА БЛИЖНИЯ ТИ НЕ ПОЖЕЛАВАЙ ДОМА НА БЛИЖНИЯ СИ... Критици на християнската религия посочват наличието на морално спорни твърдения в Библията, които са използвани за оправдаване на робството, колониализма, религиозната нетолерантност, унижаването на жените, оправдаване на насилието, оправдаване на хомофобията. Сред известните критици на християнската религия на морална и етическа основа са философи като Бъртранд Ръсел и Фридрих Ницше. Ценностните послания на християнството Есе Животът през късната античност е изключително сложен и разнороден. Той се представя от различни направления и движения, някои от които доминират в духовния живот на античното общество. Преди всичко, това е християнството, което слага дълбок отпечатък върху всички сфери на живота. През ІІ век се осъществяват първите по – значими опити за разпрос транението на християнството като нова религия и светоглед. Неговото разпространение се обуславя от идеята за задгробното царство и възмездие, представата за равенството между хората, схващането за вярата като незаменима утеха на индивида и др. През ІІІ век се осъществяват по – решителни и значими стъпки за утвърждаването на християнството като се слага и начало на неговото институционализиране. Превръщането на новата религия в държавна религия е регламентирано при управлението на император Константин Велики на първия вселенски събор на епископите на Никея през 325 година. Първото по – сериозно съприкосновение между философията и новата религия се осъществява през ІІ век. Първоначално представителите на християнството са се отнасяли доста критично към философията . Но тяхната дейност подготвя прехода: натурфилософията е подменена от вярата, обективният анализ на природата е заменен със съзерцанието и откровението.Основната грижа на християнските мислители е обосноваването на средства за духовно единение на човека с всевишния. По този път се отива към философията, с езика и средствата на която се изразява и изяснява вярата. Средновековието, като период в европейската история, е ситуирано след Античността не само в темпорален, но и смислов аспект. През Средновековието човекът продължава да е във връзка с природата, подобно на Античността, но не като изначално, взаимосвързано цяло. Човекът е издигнат над природата, той е творение по образ и подобие на своя Творец. В този период църквата е основната институция в културния и политически живот. Християнската вяра “ диктува “ на философията проблемите, които да изследва. Смисълът на философията вече не е, както в Античността, търсене на истината като такава, а търсенето на вечната, свята истина – т.е на Бога. В християнската философия вярата предпазва от заблуждение, водейки разума към Твореца. Четвъртото столетие след Христа е решаващо за формирането на християнската идеология. Този период е известен под наименованието “ патристика “, епоха на отците на християнската църква. Един от известните представители на този период е Св. Аврелий Августин. Образованието си получава в школите по граматика и реторика в Тагаста и Картаген. Няколко години пребивава в Италия, където под влияние на Амброзий приема християнството. По известни негови съчинения са : “ За реда “, “ За християнското учение “, “ За божия град “, “ Изповеди “, в които той описва своя път към християнската вяра. Патристиката е едновременно завършваща античната и полагаща основите на средновековната философия. За формирането на патристиката голямо значение има канонизирането на свещените книги – отначало старозаветните, а след това и новозаветните, с което се създава свещената книга на християнството – Библията. Християнската идея за човека е изложена в Стария и Новия завет, които представляват едно цяло. Тя съдържа следните моменти: творение, грехопадение, изкупление и възкресение.Като последните две могат да се обединят в идеята за спасението. Християнската идея за човека е пронизана от световъзприятието на свободния човек, носител на ценностните послания на християнството. Човек свободно избира своя живот и отговаря за своите действия. Но свободата на човека е изцяло в рамките на Бога. Бог създава човека съвършен и затова свободен. Като свободен той може да избере греха. Първите хора извършват по своя воля грехопадението и в изкуплението те избират между добро и зло. Те “ плащат “ избора си със своето спасение или низвергване. Човек е схващан в цялата християнска традиция като автор на съдбата си и отговарящ само пред Бога за живота си. Средните векове изобилстват от вариации на тази основна идея. В това отношение авторитетите на Платон и Аристотел доминират съответно чрез Августин и Тома Аквински. Човек е сътворен по образ и подобие на Бога. Той носи печата на съвършенството, но след грехопадението човек запазва в своята същност както преди божието начало, но то дотолкова се затъмнява, според Августин от порочните страсти, че човек става подобен на дявола. Сянката на първородния грях пада върху самата човешка природа. Ако Христос се е въплътил в човешкото тяло, за да изкупи греховете на човешкия род, то това е получило божествено оправдание. Христос извървява своя земен път до Голгота като изкупление на носения през поколенията родов грях на човека, защото християнският Бог е Творец, Слово и Откровение, християнският Бог е личностен Абсолют, той е “ Ти “, а не “ Той “, към него човек се обръща като личност към личност. С християнството съществуването на Бога става една от най – проблематичните теми на философското мислене. Въпреки, че споровете започват още със софистите в древна Гърция, характерът на християнската религия – универсална за всички народи, добиваща влияние, което трябва да убеди в истината за единния Бог цялото разумно човечество- превръща тази тема в спорна граница за теолоози и философи . ***
Писмеността НОВАТА РЕЛИГИЯ ИЗИСКВА ПИСМЕНОСТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЦЕННОСТИТЕ СИ 11 МАЙ - ДЕНЯТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Паметта на българските първоучители и просветители светите равноапостоли братята Кирил и Методий се чества от Църквата на 11 май. и по достойнство. До нашествието на татарите и турците в православните славянски страни това е денят, отреден за тяхна почит. След нашествието 11 май изпада в забрава. Честването е възстановено през 1863 г. по случай 1000-годишнината от моравската мисия на светителите. Като прославя великото им дело, тя им засвидетелства и дълбоката си признателност. Със създаването на славянската писменост, те поставят началото на християнската книжнина и литература на роден език, както и началото на духовната ни култура. Чрез своето епохално дело светите братя запалват светлината на просвещението и разпръскват мрака на невежеството. Благодарение на тях и учениците им, и българите успяват да достигнат до истината, и извадени от мрака на незнанието тръгват към светлината на богопознанието. Тъй като солунските братя не са само творци на писмеността, но са и първите проповедници на Христовата вяра сред славянските народи, в тропара на деня се казва: „Кириле и Методие богомъдри, като еднакви по нрав с апостолите и учителите на славянските страни, молете Владиката на всички да утвърди всички славянски народи в православие и единомислие, да умири света и да спаси душите ни”. Трябва да се отбележи фактът, че светите братя отдават целия си живот на Христовото благовестие, приели монашеството, превърнали се в подвижници, мъченици и чудотворци в Божието име. Още приживе благодарение на изключителните си качества, високопросветността си и светия си живот, спечелват заслужено призвание дори и от страна на враговете си. Едва ли има българин, който да не знае това и да не познава житията им. Къде по света използват кирилицата? Близо 300 милиона души пишат на кирилица. Това са славяни от Югоизточна Европа, руснаци, украинци, беларуси, представители на десетки неславянски етноси в Русия - кавказки, сибирски, далекоизточни, както и в бившите централноазиатски съветски републики и Монголия. Това е грубата сметка на водещи славянски филолози, тъй като е невъзможно да се изчисли точният брой на емигрантите от тези страни. Поне 50 езика по света използват или поне някога са използвали кирилицата. Тя официално е писменост дори на чукчите (от 1936 г.). България все още единствена представлява кирилицата в Евросъюза. Културният ни принос с 30-те ни букви е безспорен, тъй като до 2007 г. в елитния клуб имаше само две азбуки - латинската и гръцката. Латиницата е най-широко разпространената система за писане в света, твърди енциклопедия “Британика”. Освен в Европа тя е основното писмо и в двете Америки, в по-голямата част от Африка (без арабските страни от Магреба), Австралия, Нова Зеландия, Индонезия и Малайзия. Общо с латински букви пишат близо 3 милиарда души. Кирилицата върви веднага след латиницата в класацията на азбуките. Това е така, защото нито арабската писменост, нито китайската, нито индийската спадат към строгото определение на лингвистите за азбука - набор от знаци, които представят отделни фонеми. Наборът от символи в арабското писмо се състои само от съгласни букви, а гласните звуци се изписват със специални знаци, които дори не са задължителни. Затова писмеността на арабите се нарича абджад. Към тази категория спада и еврейската писменост. Заради разпространението на исляма (Коранът е на арабски език - б.р.) редица други страни възприемат арабското писмо. С някои незначителни промени и добавки буквите са едни и същи в персийския език в Иран, пащунския и дори в Афганистан, урду (на мюсюлманите в Южна Азия) и др. Общо ги ползват около половин милиард души. Повечето езици в Индия, чието население също е над 1 млрд. души, както и в съседните Пакистан и Бангладеш, се изписват на деванагири. Тази писменост спада към определението абугида - в нея гласните звуци се обозначават с модификация на предхождащите ги съгласни. Такива са още писмеността на древния южносемитски език геез, който днес се говори само в литургиите на етиопската православна църква, и малдивската таана. Писмената система на китайците, които са най-многобройният народ в света (1,3 млрд. души само в Китай), се нарича логограма. Йероглифите изразяват цели думи, а не само фонеми или дори срички. Издаденият за първи път през 1716 г. речник “Канси” съдържа 47 035 йероглифа, много от които са архаични или се употребяват изключително рядко. Освен кирилицата и латиницата, същински азбуки са още грузинската, арменската и гръцката. Съвременният вариант на писмеността в Грузия се нарича мхедрули (от мхедари - “войник”). Тя съдържа 33 букви - 28 съгласни и 5 гласни. Използва се от грузинския и още три сродни езика. До 1940 г. с грузински букви са писали и абхазците, но те вече употребяват кирилицата. Арменската азбука се използва от около 8 милиона души, основно в Армения, Грузия, Русия, Иран, Турция, Ливан и Сирия. Тя е създадена още в началото на V век и в модерния си вариант има 39 знака. Писмеността на гърците е най-старата модерна азбука, която съдържа всички гласни и съгласни звуци в езика. Наборът от 24-те букви на южните ни съседи се употребява в сегашния си вариант още от VIII век преди Христа. От гръцката писменост са произтекли и латиницата, и глаголицата, и кирилицата. Географски днес тя се използва основно в Гърция и Кипър. Но в по-общ смисъл може да претендира и за най-широка разпространеност - гръцките букви се ползват в математиката, физиката, астрономията, за обозначаване на университетски братства и за други цели. Делото на светите братя е велико и вечно, без значение борбите на кого принадлежат те. Без него не би имало българска нация и държава. То озари и просвети с Христовата истина българите. На него дължим съществуването и културата си. Празнувайки този ден, ние изпълняваме заръката, дадена ни от св. ап. Павел: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие”. Почита ги и християнска Европа, за чийто покровители бяха прогласени от папа Йоан-Павел ІІ в средата на миналия век. Най-старите букви? Учените смятат, че писмеността е създадена независимо от поне два древни народа - шумерите в Месопотамия и предшествениците на маите в Централна Америка. Най-ранното открито досега доказателство, че те са имали писменост, е табличка от шумерския град Киш (от около 3500 г. пр.н.е.). За сравнение - най-старата египетска находка датира от 3200 г. пр.н.е. Но две сравнително скорошни открития - в Румъния и в Пакистан, връщат времето назад с около 2 хилядолетия. През 1961 г. край румънското с. Тертерия са открити 3 таблички от глина с изписани върху тях символи. През 1999 г. в Пакистан, при разкопките на древния град Харапа, са открити отломки от глинен съд с издълбани символи (горе), които наподобяват система за писане. Учени от Харвард твърдят, че възрастта на находката е 7500 години и че тя е принадлежала на народ от древната Индуска цивилизация.
Четвероевангелието на цар Иван Александър (Лондонско евангелие) е един от най-ценните български кирилски ръкописи. Датира от 1355-1356 г., съдържа 268 пергаментови листа и 366 цветни миниатюри. През 1837 г. е пренесено от светогорския манастир “Св. Павел” в Лондон. Сега е в Британската библиотека. Из книгата на Ана-Мария Кръстева “От Рождество до Възкресение”, ИК “Омофор” СКЪПИ КОЛЕГИ, ЧЕСТИТ 24 МАЙ, ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА
Как осмисляме днес християнството?
***
СЪОБЩЕНИЕ НА РЕДАКЦИЯТА Национален литературен конкурс „Албена“ Кметство Врабево, с подкрепата на община Троян, и издателска къща Световит обявяват конкурс за разказ, посветен на създаването на драматичен женски образ. В конкурса може да участват български граждани, навършили осемнадесет години. Разказите не трябва да надвишават пет стандартни страници, 12 п, Тimes new Roman и да не са публикувани до момента на приключването на конкурса. Същите да бъдат изпращани на svetovit@abv.bg или на адрес София 1574, жк Слатина, бл.8Б, изд. Световит до 30 септември 2015 г. Наградите {съответно 500, 350 и 250 лв} ще се връчват в навечерието на празника на Врабево, 7 ноември 2015 г., от 17 ч., в ресторант Центъра 
***
Очакваме да ни изпращате вашето творчество, творчеството на класици и автори, избрани от вас, набелязани теми извън рубриките ни и др. Кръгът ще организира срещи, на които ще кани мастити лектори, ще се бори срещу обезличаването на българския език, срещу клишетата и вредните заемки, ще ратува за дълбока емоционалност и задълбоченост на изказа, ще търси възпитателния ефект, обменd на опит между млади и опитни журналисти. *** Съставители Милен Гетов, Павел Боржуков, Лиляна Кънева, Атанас Тончев, Красимира Борисова Редактор на броя Красимира Борисова Адрес за връзка СБЖ ул. Граф Игнатиев 4, 4 ет. e-mal xxlkrasi@abv.bg Изпращайте материали до 3 страници на Word Windous 2010 или в ръкопис на посочения адрес Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 181.09 Kb. Сподели с приятели:
|
р у ж е с т в о н а ж у р н а л и с т и т е н а
