Вестник „пари плюс”



Дата30.12.2017
Размер58.91 Kb.
#37803

БРОЙ 23 - СЪБОТА, 23 ЮНИ 2001 г.





Вестник „ПАРИ ПЛЮС”
ГЕОПОЛИТИКА






ПРЕОБРАЗУВАНЕТО ИМ В КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ДЪРЖАВИ
Описани са и инструментите за постигането на тези резултати: кредитна политика, управление на МВФ, ново регулиране на дълговете, културен и образователен обмен, обмен на програмни информации, визити на високо равнище, ограничаване (намаляване) на дипломатическия и консулския персонал. Според разкритите и описани документи явно Югославия е обект на по-задълбочено проучване, при което се отделя внимание на отстраняването й от Коминформбюро през лятото на 1948 г., както и на последвалата след това активна американска икономическа и военна политика. Разработва се дори и военен план, според който Югославия трябва да защити Северна Италия от проникването на съветските войски, намиращи се в Унгария, при евентуален общоевропейски конфликт. Малко преди решителните промени в Европа западните икономически наблюдатели отбелязват, че в края на 80-те години на миналия век югославяните живеели по-добре от повечето хора в Португалия, Испания и Турция. "Реформите" на МВФ дават обаче тласък на "икономическото и политическото опустошение". Малкият прираст, натрупването на външния дълг, девалвацията водят до падане на средното жизнено равнище в западната ни съседка. Естествено при това положение е икономическата криза да се отрази и на политическата ситуация в страната. Появата на етническо напрежение се явява като допълнителен катализатор за последвалите събития. Не трябва да забравяме обаче, че критическата ситуация в Югославия възниква тогава, когато тя се отказва от изпълнението на реформите, наложени й от Запада. И въпреки че в основата на неговата "нова политика" стои схващането, че "в периода след Студената война средствата за разширение са икономически, политически и културни, а не военни", то за Южните Балкани войната от студена преминава в гореща.
Разпадането на федерацията, както и намесата на НАТО в този процес не се развиват веднага и едновременно. Във връзка с това е любопитна декларацията на Европейския съвет за Югославия от 26 март 1991 г., в която Двадесетте изразяват убеждението си, че "обединена и демократична Югославия може да постигне хармонично сливане с нова Европа". Само месец и половина по-късно (8 май 1991 г.) се защитава становището за необходимост от "диалог между всички заинтересувани страни, който да обезпечи разрешаването на настъпилата криза и да осигури бъдеще за една демократична и обединена Югославия". Постепенно обаче западните държави променят доброжелателния си и миролюбив тон. Развита е нова теза, определяща Югославската федерация като невъзможна, поради което е наложително "югославските републики да се разглеждат като отделни формации, които да установят постепенни взаимоотношения с Европейската общност". Намесата на европейските държави и САЩ във вътрешните работи на западната ни съседка

СА В НАРУШЕНИЕ С ОСНОВНИ АКТОВЕ ОТ ХЕЛЗИНКИ
за ненарушимостта на границите (трети принцип) и правото на народите на самоопределение (осми принцип). Опитите на Европа да се намеси успешно при разрешаване на катализираната от нея криза (най-малкото с несъгласуваното и неедновременно признаване на Словения и Хърватска) личи и от поредицата приети, но незадействали решения. На първо място не се реализира "Люксембургската формула" за спиране на огъня и отлагане на декларациите за независимостта на Хърватска и Словения. Два дни по-късно военните сблъсъци са подновени. Подобна е и съдбата на "Брионската формула", препоръчваща започването на преговори не по-късно от 1 август 1991 г. по пет заложени в нея пункта. Малко по-късно военните операции в Хърватска са възобновени. Компромисът при създаването на "Арбитражен комитет Бадинтер" - по името на оглавяващия го френски юрист, също не води до положителен резултат. Напрежението достига своя връх на срещата в Брюксел (16-17 декември 1991 г.), ден след конференцията в Маастрих, когато германският външен министър настоява за едновременно признаване на Хърватска и Словения. Опитът на Германия да наложи мнението си над това на своите европейски партньори определя не само по-късните трагични събития за Западните Балкани, но е и признак за вътрешно противоборство в съюза. Последва провал и на "Лисабонската конференция" за Босна и Херцеговина. Оказват се и неприложими приетите по-късно планове "Кутилейру" и "Оуен-Столтенберг". През пролетта на 1992 г. в конфликта се намесват и САЩ. Тук някои западни аналитици смятат, че "планът Оуен-Столтенберг", приет първоначално и от двете страни, е провален, за да се реализира замислената американска политика в региона. Всъщност Вашингтонското и Дейтънското споразумение не се различават от него, що се отнася до създаването на три национални държави на територията на Босна и Херцеговина. САЩ поставят и началото на една нова политика -

ТОЛЕРИРАНЕТО НА МЮСЮЛМАНИТЕ И ХВЪРЛЯНЕ НА ВСИЧКИ ОБВИНЕНИЯ ВЪРХУ ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ
Съвсем друго - в позитивен план, е отношението към католическите Словения и Хърватска. Кървавите инциденти на сараевския пазар "Меркале" от февруари 1994 г. и август 1995 г. са насочени политически срещу сърбите и целят проваляне на постигнати вече споразумения. Вторият инцидент става в същия ден, когато на извънредно заседание Скупщината на Република Сръбска приема американските предложения. По същото време лидерът на босненските мюсюлмани Алия Изетбегович не скрива пред Холбрук негативното си отношение към новия план. Взривът на сараевския пазар довежда до прекъсване на преговорите, а последвалите от страна на НАТО бомбардировки дават възможност на мюсюлманско-хърватската коалиция да претендира за повече от 51% територия. Няма да се спирам на ролята на ООН и НАТО в последвалите до Дейтън събития. Искам само да отбележа, че А. Изетбегович е автор на една претенциозна ислямска декларация от 1970 г., в която се апелира за "налагането на исляма във всички области на личния живот, в семейството и обществото чрез възраждането на ислямската религиозна мисъл и създаването на обединено ислямско общество от Мароко до Индонезия".
След откъсването на западните части на Югославия конфликтът преминава или по-точно се завръща на югоизток. Прави впечатление, че както и в Босна и Херцеговина, и сега преди всичко противопоставянето е между православни славяни и мюсюлмани. Албанското общество с неговите многобройни икономически и политически проблеми се оказва поредният катализатор за смаляването на Югославия до рамките на Сърбия отпреди 120 години. Косовският конфликт, зародил се между сепаратизма на отрядите на АОК и югославското правителство, се превръща в наказателна бомбардировка на промишлените предприятия, болниците, мостовете и инфраструктурата на цялата страна от 19 натовски държави. Тук отново се прилага познатият вече прийом "да се случва нещо" преди подписването на приемливо и за двете страни споразумение. Развоят на събитията след Рамбуйе ни навежда на мисълта за преследването на съвсем други цели от страна на САЩ. Известно е, че след въвеждането на еврото в началото на 1999 г. неговата котировка бе по-висока от тази на долара. Последвалата наказателна операция доведе до падането на европейската парична единица. Активното американско участие в рамките на НАТО цели и демонстрация на сила пред държавите от алианса до показването на превъзходство по отношение на Русия в Балканския регион и не на последно място до икономическото разоряване на Югославия, което автоматично я превръща в зависима от западната финансова помощ. Със свалянето на последния комунистически лидер е изпълнена и цитираната по-горе американска програма. Тук заслужава внимание и значителната роля на Косово с неговите природни богатства за икономиката на държавите, отговарящи за неговите отделни сектори.
На практика конфликтите продължават там, където има съжителство между православни и мюсюлмани - Босна и Херцеговина, Косово, Македония, а в бъдеще... вероятно Черна гора, България или Кипър. Показателно е, че тези сблъсъци съпътстват иначе демократичните процеси в тези страни. Всякакви опити обаче за сравнение на сегашното икономическо, културно, образователно и социално равнище в балканските държави от бившия източен блок с това отпреди 1989 г. е просто немислимо поради големите процентни разлики в полза на годините преди прехода. Това обаче е потвърждение за успешното реализиране на американския замисъл по отношение на тези балкански държави.
През последните дни събитията в Македония създават заплаха за целия регион. Намесата на НАТО срещу така дълго толерираните албански отряди ще покаже каква е истинската политика на алианса - дали е градивна или разрушителна. Надеждата за скорошно приключване на кризата се свързва и с разбирането, че великите сили имат интерес да пазят завоюваните си вече колонии и от конфликти, създадени от самите тях. За нас остава правото на избор, което може и да не се приеме от Запада, но ще покаже, че сме човеци с достойнство и отговорност за своето бъдеще.




СТЕФАН АНЧЕВ, ДОКТОР ПО ИСТОРИЯ


Каталог: 176 -> pub
pub -> Книгата "Балканите начин на употреба 1918 1938 г." част първа. 180 с. Университетско издателство "
pub -> Вестник „пари плюс”
pub -> Зависимата независимост на балканите
pub -> Вестник „пари плюс”
pub -> Стефан анчев, доктор по история
pub -> Турската пропаганда и нейните организации в българия не са от вчера
pub -> Стефан анчев, доктор по история
pub -> Възстановената българска държава и нейните орисници
pub -> Вестник „пари плюс”
pub -> Стефан анчев, доктор по история


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница