Ви­де­ния" Яво­ров;,Го­ра" Де­бе­ля­нов;,Бо­жу­ра" Йов­ков



Дата16.08.2017
Размер49.13 Kb.
#27970
ог­ле­да­ло от во­да

(,,Ви­де­ния“ – Яво­ров; ,,Го­ра“ – Де­бе­ля­нов; ,,Бо­жу­ра“ – Йов­ков)
Об­ра­зът на во­ди­те е свър­зан с мно­жес­т­во ар­хе­тип­ни пред­с­та­ви, ко­но­ти­ра­щи раз­лич­ни ас­пек­ти на Азо­ва­та иден­ти­чност. Во­да­та е сим­вол как­то от дох­рис­ти­ян­с­ки, та­ка и от хрис­ти­ян­с­ки тип. В еги­пет­с­ка­та ми­то­ло­гия точ­но во­ди­те са мяс­то­то, къ­де­то са зах­вър­ле­ни час­ти­те от раз­къ­са­но­то тя­ло на Ози­рис, а спо­ред Ав­гус­тин Хрис­тос е ри­ба­та, из­п­лу­ва­ла от дъл­би­ни­те. За­то­ва мо­же да се счи­та, че во­да­та е ос­но­во­по­ла­гащ ар­хе­ти­пен об­раз, об­вър­зан с оп­ре­де­ле­ни ре­а­лии на съз­на­ни­е­то.

Във ,,Ви­де­ния“ на Яво­ров мо­же да се наб­лю­да­ва един твър­де ха­рак­те­рен ас­пект на во­ди­те – ог­ле­дал­ност. Юнг смя­та, че то­зи, кой­то тър­си дух, тряб­ва да нав­ле­зе във во­ди­те и да пог­лед­не в ог­ле­да­ло­то на дъ­но­то, но та­ка се из­ла­га на зап­ла­ха­та от кон­ф­рон­та­ция със са­мия се­бе си. Имен­но то­ва раз­д­во­я­ва­не на су­бек­та мо­жем да от­к­ри­ем във ,,Ви­де­ния“. Фак­тът на от­ри­ча­не на об­ра­за под ле­де­на­та ко­ра – ,,Не съм аз там – не съм то­ва – не съм!“ – яв­но де­мон­с­т­ри­ра, че во­ди­те са труд­но въз­п­ри­е­ма­ния, но та­ка не­об­хо­дим ко­рек­тив на Аза.

Во­ди­те са прос­т­ран­с­т­во със соб­с­т­вен жи­вот, свят на сен­ки и об­ра­зи, на чи­я­то мно­жес­т­ве­ност съ­от­вет­с­т­ва са­мот­ност­та на ли­ри­чес­кия Аз, ,,ко­ле­ни­чил на ле­да“. То­зи свят сму­ща­ва със своя ,,без­ц­ве­тен здрач“. То­ва е све­тът на ми­на­ло­то, чи­и­то оби­та­те­ли са сен­ки­те, ,,жад­ни за по­кой“. Спо­ред хрис­ти­ян­с­ки­те пред­с­та­ви во­ди­те са сим­вол на бо­жес­т­ве­но­то. Та­зи тях­на обус­ло­ве­ност е ре­зул­тат не са­мо от пред­с­та­вя­не­то на Хрис­тос ка­то ри­ба и от ап­ри­ор­на­та им същ­ност на не­що в се­бе си. Те са раз­г­ра­ни­че­ни от Аза чрез ле­де­на­та ко­ра, те са не­дос­тъп­ни, как­то е и в ,,Нир­ва­на“. Бо­жес­т­ве­ност­та на во­ди­те мо­жем да из­ве­дем и по друг ло­ги­чес­ки път. В ,,По­ка­я­ние“ ли­ри­чес­ки­ят Аз „об­вър­з­ва“ се­бе си и бо­га:

Ти с обич и ом­ра­за ду­хом ме про­ка­за – про­ка­за­та на­ре­кох аз лю­бов.

Мо­жем сим­вол­но да отъж­дес­т­вим бо­жес­т­ве­но­то с ,,про­ка­за­та“ в твор­ба­та на Яво­ров. В Чис­ла (12:10) се каз­ва, че ко­га­то Йов взи­ма за же­на ети­оп­ка, Ми­ри­ам се пок­ри­ва ,,с про­ка­за ка­то със сняг“. Тук се явя­ва об­ра­зът на сне­га, в чий­то сим­во­лен кон­текст е и ле­дът, а с не­го мо­жем да об­вър­жем „ле­де­на­та ко­ра“ от ,,Ви­де­ния“. Та­ка от­но­во дос­ти­га­ме до твър­де­ни­е­то, че во­ди­те под ле­де­на­та ко­ра са сим­вол на сак­рал­но­то.

Ка­то бо­жес­т­ве­ни са въз­п­ри­е­ти те и от Де­бе­ля­нов в про­из­ве­де­ни­е­то ,,Го­ра“, но тук те са в кон­тек­с­та на друг ар­хе­ти­пен об­раз – то­зи на го­ра­та. За­то­ва е не­об­хо­ди­мо пър­во да бъ­де раз­г­ле­дан той. За хрис­ти­ян­с­кия сим­вол „дър­во“ до­би­ва­ме пред­с­та­ва от ми­то­ло­ге­ма­та дър­во на поз­на­ни­е­то в Би­тие. Той е пря­ко свър­зан с рая, та­ка че в прос­т­ран­с­т­во ка­то то­ва на ,,Го­ра“ всич­ко, ко­е­то се си­ту­и­ра в не­го, тряб­ва по ин­дук­ти­вен път да бъ­де счи­та­но за бо­жес­т­ве­но. Ос­вен ка­то от­де­лен об­раз, с кой­то во­ди­те до­би­ват бо­жес­т­ве­ни из­ме­ре­ния, ка­то пря­ко об­вър­за­ни с го­ра­та, те сим­вол­но се отъж­дес­т­вя­ват с нея. Лис­та­та на дър­ве­та­та с „учас­тен ро­мон“ ще „спом­нят на ми­на­ло­то по­вест­та“.

Ду­ма­та ,,ро­мон“, упот­ре­бе­на във връз­ка с во­ди­те, съз­да­ва алю­зи­я­та за лис­та­та ка­то вод­но прос­т­ран­с­т­во, ко­е­то и тук, как­то при Яво­ров, е прос­т­ран­с­т­во на ми­на­ло­то:

... а де­нем, лик ко­га­то свеж­да над при­ми­ре­на­та во­да –

ще виж­да преж­ни­те коп­не­жи там мъд­ро спя­щи нав­сег­да.

От­но­во се наб­лю­да­ва ог­ле­дал­на­та фун­к­ция на во­ди­те, ко­я­то ма­кар и неп­ря­ко, при­със­т­ва в пред­с­та­ва­та за тях. Тъй ка­то все­ки ар­хе­ти­пен об­раз е свър­зан със съ­от­ве­тен му пси­хо­ло­ги­чес­ки об­ра­зец, до­ри и лип­са­та на пря­ко до­ка­за­тел­с­т­во за ог­ле­дал­на­та същ­ност на во­ди­те не я из­к­люч­ва. Фак­тът, че ли­ри­чес­ки­ят су­бект виж­да във во­ди­те „преж­ни­те коп­не­жи“, пред­пос­та­вя твър­де­ни­е­то, че те пред­с­тав­ля­ват пси­хо­ло­ги­чес­ко ог­ле­да­ло на не­го­во­то ми­на­ло. И в та­зи твор­ба се наб­лю­да­ва връз­ка на прос­т­ран­с­т­во­то на во­ди­те с по­коя и съ­ня. То­ва прос­т­ран­с­т­во ся­каш влияе на всич­ко око­ло не­го и за­то­ва Го­ра­та е „ус­по­ко­е­на“, т. е. по­то­кът със сво­и­те ,,въл­ни прис­пив­ни“ из­г­раж­да и спо­койс­т­ви­е­то ка­то ,,ас­пект“ на прос­т­ран­с­т­во­то на Го­ра­та.

В Йов­ко­вия раз­каз ,,Бо­жу­ра“ Ку­ков вир ка­то то­пос на во­ди­те е пря­ка ко­но­та­ция на ар­хе­тип­ни­те пред­с­та­ви. Спо­ред Хе­рак­лит за­гу­ба­та на ду­ха пред­с­тав­ля­ва сли­за­не­то на огъ­ня във во­да­та, а ду­хът е ,,ба­ща­та на ду­ша­та“. За­то­ва пъ­тят на ду­ша­та, тър­се­ща ду­ха, ми­на­ва през во­да­та. В раз­каза сли­за­не­то на огъ­ня се сим­во­ли­зи­ра от от­ра­зя­ва­не­то на не­бе­то във во­да­та, а ду­хът огън оби­та­ва ви­си­ни­те. Сли­за­не­то съ­що та­ка въз­ник­ва ка­то пред­с­та­ва от об­ра­за на слън­це­то, ко­е­то ,,па­да­ше нав­ся­къ­де ка­то дъжд от лъ­чи“. То­ва слън­це раз­де­ля на две во­ди­те – сен­чес­та част, къ­де­то дъл­ги ко­ре­ни се спу­щат ,,ка­то чер­ни змии“, и ,,бя­ла, ти­ха и глад­ка ка­то стък­ло“ част, къ­де­то се на­ми­ра Бо­жу­ра. То­ва раз­д­во­я­ва­не на во­ди­те се дъл­жи на при­със­т­ви­е­то на ду­ха в тях. За­то­ва и Бо­жу­ра се из­кач­ва на­го­ре, ко­е­то ся­каш под­с­каз­ва, че тряб­ва де се тър­си ду­хът на ви­си­ни­те в Ку­ков вир, ог­рян от слън­че­ви­те лъ­чи. По-къс­но Бо­жу­ра сли­за на­до­лу, за да дос­тиг­не до не­го и за да се заг­ле­да в ,,тъм­ни­те“ и ,,хлад­ни“ во­ди, яс­но про­ти­во­пос­та­ве­ни на пре­диш­ния те­хен об­раз. Про­ти­во­ре­чи­е­то, ко­е­то се въ­веж­да в раз­ка­за по от­но­ше­ние на во­ди­те, пря­ко из­ра­зя­ва и раз­д­во­е­ни­е­то на Бо­жу­ра – да при­е­ме ,,от­к­ри­то“ сра­ма си или да се про­ти­во­пос­та­ви на хо­ра­та, ко­и­то я прес­лед­ват. То­ва раз­д­во­е­ние на­ми­ра и своя ес­тес­т­вен край с уда­вя­не­то на Бо­жу­ра в Ку­ков вир. Как­то бол­ка­та Ј ,,па­да дъл­бо­ко и се при­тъ­пя­ва“, та­ка и Бо­жу­ра коп­нее да пад­не дъл­бо­ко във во­ди­те на ми­на­ло­то, къ­де­то един­с­т­ве­но се на­ми­ра Ва­сил­чо.

Бо­жу­ра е сед­на­ла на са­мия край на ска­ла­та, откъ­де­то па­да във во­да­та. Спо­ред Епи­фа­ний Ар­хан­т­ро­по­сът Хрис­тос е пла­ни­на­та, от ко­я­то се от­рон­ва ка­мъ­кът, т. е. вът­реш­ни­ят чо­век. Той е Ло­го­сът, ко­го­то ду­ши­те след­ват. Ако из­пол­з­ва­ме та­зи пред­с­та­ва, мо­жем да ви­дим Бо­жу­ра ка­то ка­мък, кой­то се от­рон­ва от пла­ни­на­та в своя път за на­ми­ра­не на ду­ха. То­зи път ми­на­ва през во­ди­те, но то­ва са ,,свет­ли­те“, ,,ти­хи­те“, ,,проз­рач­ни ка­то стък­ло“ во­ди, дъл­бо­ко, дъл­бо­ко в ко­и­то се ог­леж­дат си­ньо­то не­бе и бе­ли­те об­ла­ци, и от чи­и­то ,,глъ­би­ни из­п­ла­ва об­ра­зът (Ј)й, а до не­го друг – об­ра­зът на Ва­сил­ча“. То­ва пре­доп­ре­де­ля и коп­не­жа на Бо­жу­ра по те­зи ,,глъ­би­ни“, къ­де­то тя ще пад­не дъл­бо­ко, за да при­тъ­пи бол­ка­та си. Те­зи во­ди са пре­вър­на­ли­те се в при­мам­лив об­раз ,,тъм­ни“ и ,,хлад­ни“ во­ди, ко­и­то Бо­жу­ра не виж­да, до­ка­то не про­рон­ва пър­ви­те съл­зи, от ко­и­то є ста­ва ле­ко. Ле­ко­та­та се об­вър­з­ва с ви­си­ни­те и вол­ния по­лет на ду­ха, ос­во­бо­ден от всич­ко тя­гос­т­но. Та­зи ле­ко­та е ду­хът, зо­вящ от дъл­би­ни­те, кой­то прев­ръ­ща не­пос­тиж­ни­те во­ди в тол­ко­ва близ­ки. То­ва е ду­хът на ог­ле­дал­ни­те во­ди.

Ог­ле­дал­ност­та на во­ди­те раз­д­во­я­ва, но по ня­ка­къв на­чин прив­ли­ча су­бек­та да се слее с тях. Та­зи ог­ле­дал­ност пред­с­тав­ля­ва нуж­да­та от еди­не­ние, въз­ник­на­ла след пре­диз­ви­ка­на­та от са­ма­та нея раз­д­во­е­ност, нуж­да­та от из­г­раж­да­не­то на Vir Unis (Един­ни­ят чо­век, как­то на­ри­ча Ори­ген Хрис­тос).
Лю­бо­мир ЧО­БА­НОВ, 12. клас, 98 г.

Раз­ра­бот­ка­та е от учи­лищ­ния кръг на олим­пи­а­да­та по ли­те­ра­ту­ра



в На­ци­о­нал­на­та Ап­ри­лов­с­ка гим­на­зия
Каталог: zmonres -> edu -> bulgarski%2012%20klas Prosveta -> EUK -> UNIT 4 -> SAMPLES
edu -> Историческа справка
edu -> Комбинаторика Исторически бележки
edu -> Рационални неравенства
edu -> Даваш ли, даваш, балканджи Йово Даваш ли, даваш балканджи Йово
edu -> Хорда на сфера – отсечка коята свързва две точки от сферата
edu -> Права а лежи в равнина
SAMPLES -> Уеб­с­тър то­ва са фи­ни, су­хи дреб­ни час­ти­ци. Ние поч­ти не мис­лим за тях, ко­е­то на­ис­ти­на е стран­но. За­що­то в та­зи стая има два пъ­ти по­ве­че прах, от­кол­ко­то къ­де­то и да е на­вън. Уче­ни­те твър­дят


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница