Видин Aрена на политически амбиции между Византия, Унгария и българското царство в периода ХІ хііі в



страница1/4
Дата22.07.2016
Размер0.83 Mb.
#162
  1   2   3   4

Видин - Aрена на политически амбиции между Византия, Унгария и българското царство в периода ХІ - ХІІІ в.

Атанас Бояджиев
При завладяването на ранносредновековната българска държава

(края на 1018 г.), Бъдин и прилежащата му територия се намират повече от едно десетилетие под византийска власт.

Още през първото десетилетие от установяването на новата власт, в политическото развитие на града настъпват значителни промени.

От оскъдните извори1 за Бъдин от този период получаваме данни по-скоро за неговата религиозна организация и развитие, които несъмнено оказват положително въздействие и върху политическия му живот. Към тези извори отнасяме двете грамоти на император Василий ІІ (976 - 1025),2 които са и най-ранните извори за този период. Те отразяват включването на града към Охридската архиепископия, но също така съдържат важни сведения за неговото привилегировано положение. В тях се говори, че главната заслуга за издигането на града е на Бдинската епископия: „ ... ми стана най-полезна и предана, понеже ми отвори пътищата за страната ....та и трябваше да получи ...по-голяма награда и да бъде възвисена над най-заслужилите. Но за да не надмине и да не се постави над архиепископа, дадохме и равно число клирици и парици с тия на архиепископа.3

Така в резултат на имперската грамота Бъдин получава достойно място и запазва доминиращо значение не само като градско средище, но и на важен епископски център, обхващащ значителен по своите размери диоцез, какъвто са имали и епископите на Охрид, Средец и Ниш.4

В административно и политическо отношение за Бъдин, до началото на 20-те години на ХІ в., се знае сравнително малко. Непосредствено след установяването на византийска власт (в началото на 1002/3 г.) той се превръща във важен и основен административен и политически център за северозападните български земи (до завладяването на Белград и Срем през 1018 г.).

Липсват подробни данни кой е управлявал града, но на фона на стратегическата си роля, която той е изпълнява в конфликта със Самуиловата държава, вероятно начело на неговото управление е бил имперски военачалник, ползващ се с доверието на Василий ІІ. За времето непосредствено преди установяването на византийската административна власт над българските земи е засвидетелстван единствено Константин Диоген.5 След назначаването си за архонт на областта,6 той съсредоточава в Бъдин цялото военно и административно управление,7 което впоследствие измества в Белград (1018-1019), поради неговото по-добро стратегическо местоположение. Именно от тук той ръководи военната операция по ликвидирането на последната свободна българска територия - Срем, начело със Сермон [Уесмюх],8 обявил се за: “...Самовластен господар на тамошните области”.9

След окончателното завладяване и на най-западната българска територия, император Василий ІІ назначил заслужено, според византийските автори, Константин Диоген за управител на тази ново придобитата територия.10 С назначението си той получил титлата “архонт” (стратег) на някогашните северозападни български земи, а именно полисите Белград, Браничево и Срем – до поречието на р. Тимок.11

В началото на 20-те години на ХІ в., в административно отношение, Бъдин бил включен към вече съществуващата тема Паристрион. 12

Интересен е фактът, че Константин Диоген съвместява в началните месеци, (близо година) от своето управление две длъжности - архонт на града и управител на областта. Това се дължи на обстоятелството, че Византия забавя администрирането на тези най-отдалечени части от империята, тъй като те били под военно напрежение. Разбира се, това до голяма степен е резултат от военните действия, които се провеждали в поверената му територия и затова той съвместявал, както гражданското управление, така и ръководството на военните части. Близо година по-късно, императорът делегирал вече официално съществуващите до тогава правомощията на Константин Диоген, назначен вече за “архонт на тамошните земи”,13 който останал на този пост до началото на 1026 г., когато получил повишение и станал дук на (Тема) България.14

В историческата наука все още няма единно мнение, относно точната датировка за включването на северозападните български земи, в частност Бъдин и неговата област, в границите на тема Паристрион (Парадунавон) и по-важното - какъв е бил първоначално нейният териториален обхват на запад.15

Изворите от втората половина на ХІ в., отразяващи избухналото в северозападните земи въстание на Георги Войтех (1072-1073), ни посочват границите на тема Паристрион на изток, достигала до поречието на р. Тимок, включително Бъдин и Бъдинска област. Тази информация се потвърждава и от известията на византийския автор Никифор Врений, описващ действията на:

„ … славяните (т. е. българите), които отхвърлили ромейското иго, като опустошавали и грабели всичко, като оставили в бедственото положение намиращата се по това време тема Сирмий и земите, лежащи около река Сава, както и градовете покрай Истър (Дунав) до самият Видин.16

Както се вижда от направеното уточнение, авторът, който е съвременник на тези събития, ясно разграничава границите между двете теми – фиксирайки ги до територията на Бъдин, която била част от друга българска тема - Паристрион (Парадунавон).17

Като цяло, настъпилите административните промени в началния период на византийската власт, не оказали съществени изменения върху развитието на Бъдин. Той запазил своите функции на погранично селище, изпълняващо същите задачи от предходния период. Основните задачи били свързани с охраната на бродовете и възпиране на евентуално унгарско нападение срещу новата византийски власт. Постепенно градът навлиза в период на застой и упадък, което се дължи на засилващата се политическа роля на останалите приближени полиси - Срем, Белград и Браничево, спрямо Унгария в стратегическо по-доброто им местоположение.


Мястото на града в отношенията между Византия и Унгария през ХІІ в.

За положението на града от този период до първата четвърт на ХІІ век, не се знае почти нищо. Единственото фрагментарно сведение от този период ни е оставено от Анна Комнина – дъщеря на византийския император Алексий Комнин. В своето произведение, описващо политическата история на империята, Комнина ни разказва за напрежение по Дунавската граница през 1114 г., като споменава и Бъдин : „... някъкъв човек дошъл в Константинопол откъм Дунав и съобщил, че куманите са преминали реката,... императорът без да се бави изобщо, събрал наличните войски и се отправил към Дунав. Когато стигнал до Бъдин и не намерил варвари, които, когато се научили за пристигането на самодържеца, успели да преминат обратно реката, той веднага отделил смели войници и им заповядал да започнат преследване на варварите ... и те ги преследвали три денонощия ...”. 18

От това сведение можем да направим извода, че градът е подлаган на чести варварски нахлувания от север, което предопределя трудна съдба на местното население. Въпреки, че е използван за опорен пункт от византийската власт в региона, от където се контролирали околните области, това не е спирало кумани и варвари в своите набези. За тежкия живот на местното население в Бъдин научаваме, макар и доста повърхностно от „ Географията на Идриси”.19

Арабският географ Идриси ни дава сравнително кратка характеристика на Бъдин, които по думите му бил: „ ...голям град на Дунава”. Разбира се, трябва да отбележим, че неговата творба е необходимо да се възприема повече като търговски указател. Трудът му е бил предназначен да ориентира и спомага италианските търговци в кои градове и центрове е могло да се закупят зърнени храни, стока, която през този период ги е интересувала най-много.20 Именно това е критерият, по който Идриси съставя своя указател.

На базата на сведенията от тези извори, можем да заключим че градското стопанство и социалния живот на Бъдин, които били с ясно изразено земеделска ориентираност, се подчиняват на общите тенденции характерни за средновековния феодализъм. Голяма част от населението, съставено от зависими жители (парици), сред които преобладават основно представители от българската етническа и социална структура, образували основното ядро на градската и областна агломерация.

Макар ролята и значението на Бъдин в новите политически условия да нараства трябва да отбележим, че градът преживявал продължителен упадък. Непосредствената му близост с унгарското кралство, постоянните нападения от север оказват негативно влияние върху социалното му развитие. Постепенно, към средата на ХІІ в. Бъдин възвръща своето значение и статут на “имперски град”,21 със средищни функции в управлението на териториите по Средният Дунав. Неговата роля като фактор, макар и не пряко, е засвидетелствано в изворите от този период във връзка с продължаващото противопоставяне между Унгарското кралство и Византия.

Пълното политическо и военно надмощие на империята продължава до 1167 г. Интересен с един епизод от войната, в който Бъдин не само се споменава, но и заема пряко участие в последвалите събития.

През пролетта на 1164 г., в хода на поредното византийско настъпление, насочено към Сремската област, византийските войски достигат до Бач.22 Маджарите, опитвайки се да си възвърнат с военна сила Срем и областта, през пролетта на 1166 г. предприемат мощно настъпление. Император Мануил І Комнин (1143-1180) по думите на хронистите, изпратил срещу тях три армии. Поне една от тях, използвала като опорна точка за своето съсредоточаване територията на Бъдин. От тук, тя преминава Дунав и през Трансилвания се отправила към унгарските територии.23 През следващата година – 1167 г. в битката край Земплин, византийците не само нанесли съкрушително поражение на маджарите, но и затвърдили политическата си хегемония в региона, продължила до смъртта на императора през 1180 г.

Последвалия стабилен мир, между маджарите и империята бележи един относително мирен и спокоен период в региона, който се оказал ползотворен и за Бъдин, и продължил до средата на 90-те години на ХІІ в. Трябва да отбележим, че въпреки липсата на конкретни сведения през този период, градът до голяма степен, бавно се завръща към нормалния си ритъм на живот.

Това е последното известие от времето, в който Бъдин е под византийска власт за да последва присъединяването му към пределите на възобновеното българско царство.

До края на ХІІІ и началото на ХІV в., съдбата на града, ще бъде обвързана с политическото развитие не само на българската държава, но и на отношенията с унгарци, сърби и различните проявления на сепаратизъм в северозападните части по поречието на Средният Дунав.

Отминава един труден и изпълнен с важни политически събития период, през който градът макар и трудно оцелява. Изложен на чести нападения и жестоки опустошения, в условията на чужда власт, той запазва макар и трудно българският си характер в продължение на близо два века. Същевременно, опустошенията дават значително отражение върху етно-политическия облик на града и района през този период и го променят етническия облик. Установяването на куманите, постепенно изменят визията на Бъдин, който все по-често ще се разглежда като мултиетническа конгломерация, но с ясно изразена българска идентичност.


Видин в навечерието на възобновяването на българската държава (края на ХІІв.)

Периодът, от последната четвърт на ХІІ в. до първото десетилетие на ХІІІ в., по своята политическа динамика на Балканите, може да се характеризира като изключително интензивен и наситен със събития. Измененията, които настъпват, дават значително отражение върху всички сфери и области на политическия, социалния и икономическия живот на средновековното общество и самия град Видин.

Към средата на 80 - те години на ХІІ в., Византия навлиза в период на дълбока политическа криза и упадък, белязан както от вътрешни, така и външнополитически проблеми и сътресения.24 Слабостта на империята, се изразява в различни измерения и проявления, които оказали значително влияние върху политическото развитие на Видин през този период. Най-важното събитие, имащо пряко отношение към настоящата тема, несъмнено е възстановяването на средновековната българска държава от Асен І (1190 - 1196) и Петър (1185 - 1190;1196) през 1185 г.25

Надигането на българите в земите между Стара планина и р. Дунав, заварва Видин в интересна и дори спорна от историческа гледна точка ситуация. Разположен сравнително далеч и периферно спрямо политическия център на въстанието, Видин, чрез своя епископ, заема активна роля в легитимирането на Асеневци при противопоставянето им с Византия.

За да изясним ситуацията със статуса на Видин и ролята на неговия епископ в изложените събития е наложително да се обърне внимание на следните обстоятелства:

В началото на своята борба, братята Асен и Петър си поставят като основна цел укрепването на своята власт, като отстояват българската независимост в границите на днешна Мизия26 и по специално североизточните части (съвременните граници на България, сключени между Стара планина и Дунав). Разбира се, те не изключват от своите политически планове и присъединяването на всички територии, населявани с българско население към пределите на Българската държава, в това число и Видин. Възпиращите моменти при реализацията на тези цели обаче били очевидни, и най-вече:

На първо място това била самата Византия, която въпреки очевидната си слабост притежавала значителен потенциал и ресурси, за да попречи на едно такова надигане и консолидиране на българите в техните етнически граници от периода на ранносредновековна Българска държава.

На второ място, трябва да отбележим също така факта, че Видин и областта, наред със стопанското и икономическото си значение, имали и важно военностратегическо местоположение за самата империя.27 През Видин, Византия осъществявала най-пряката и бърза връзка със своя съсед и съюзник - Унгарското кралство. По силата на договор, скрепен с династичен брак,28 тази област се превръщала в свързващото звено на един мощен съюз и потенциална заплаха за българите, което е видно и от самите извори.29

Немаловажни били процесите, свързани с присъединяването на Видин към българската държава и за самата Унгария. Въпреки установените династични връзки с империята, тя гледала с изострено внимание и интерес развитието на политическите процеси и обстановката на юг от река Дунав. Дългосрочните цели, които Унгария си поставяла относно Видин и българските земи на северозапад били тяхното завземане и приобщаване.30

Така при създалата се обстановка било очевидно, че въпросът за присъединяването на града към българските предели, ако не невъзможен, то на този етап не можел да бъде реализиран бързо, а постепенно и плавно, съобразно политическата конюнктура.

До средата на последното десетилетие на ХІІ в. за историците почти няма съмнение относно принадлежността и съдбата на северозападните граници на империята.31 Безспорно те се разглеждат като съставна и неделима част от нейната територията, което се потвърждава и от повечето извори от този период.

Колебанията започват, когато трябва да се определи ролята на видинския епископ в събитията, свързани с интронизацията на Асеневци – до и след 1195 г.32 Поставя се въпросът, дали Видин и областта с нейните жители, са останали още известно време под византийска власт или са се присъединили към борбата за възобновяването на Българската държава още в началния период.




Включването на града в пределите на Българското царство, (края ХІІ - началото на ХІІІв.)

Петър Ников, който е най-добрият познавач на средновековната историята на Видин и северозападните български земи през този период, като цяло няма твърда позиция относно принадлежността на Видин и неговата област в периода от 1185 г. до след 1195 г.33 Първоначално той смята, че след детронацията и ослепяването на Исак ІІ Ангел (1185-1195), унгарците се възползвали от създалата се ситуация и заграбили Белград и Браничево, а византийците запазили Видин, който задържали под своя власт чак до началото на 1202 г.,34 когато той станал български. По-късно Ников доразвива тази теза и застъпва схващането, че въпросните области останали в пределите на Византийската империя чак до 1201 г., когато: ” цар Калоян (1197 - 1207) наложил на Византия да му отстъпи областта и северозападните български земи - Белград, Браничево и Ниш.”35 Противоречието, в което Ников влиза, още повече се задълбочава, когато обнародва писмото на охридският архиепископ Димитър Хоматиан (1216 - 1234) до митрополита на Корфу Василий Педиадит и Синодален акт на същата църква от 1218 - 1219 г., по повод каноничността на Търновския епископ, възведен в епископски сан от видинския епископ (1186 г.), който по - късно бил умъртвен от българите - понеже се бил отметнал.36

Малко по-предпазлив, но застъпващ същата теза е В. Златарски, според който, българското царство отвоювало северозападните области (включително и Видин) от унгарците чак към началото на 1204 г.37

На коренно противоположна позиция на изложеното до тук, в по ново време, застава друг наш виден медиевист и познавач на северозападните български земи през Средновековието - П. Петров.38 В своята студия по този въпрос авторът, развива тезата, че градът се присъединява към пределите на Българското царство не по-рано от 1195 г., като се аргументира и обосновава убедително на логическа основа, привеждайки като доказателство една унгарска грамота – препис от 1261 г.,39 което днес в основни линии се приема безкритично от повечето български историци. 40

Според него през 1195 г., след смяната на властта в Константинопол, очевидно унгарците не успели да подпомогнат своите съюзници-византийците, тъй като били отблъснати от българите. “Останалите без сериозна защита, областите на Видин, Браничево и Белград били освободени ...и присъединени към българската държава.”41 Казаното до тук, се приема и от унгарските историци,42 които предпочитат или да не говорят за това събитие, или да отбележат само, че през 1195 г. крал Бела ІІІ (1173 -1196) се опитал да помогне на своя зет император Исак ІІ Ангел, но армията му била разпръсната.

Макар че П. Петров не приема напълно безкритично информацията от грамотата, касаеща успехите на унгарците срещу българите, несъмнено тя показва интересни факти.

Очевидно на първо място е фактът, че унгарците предприемат военни действия на юг от р. Дунав, в интерес, най-вероятно, на Византия, съгласно сключеното по - рано (между 1192-1193 г.43 близо до Белград) споразумение между двамата императори, за което сведения дава и Н. Хониат.44 Тук обаче, не може да се изключи напълно и възможността, унгарците да предприемат и самостоятелни военни действия, с цел защита на стратегическите си интереси отвъд р. Дунав. Тази теза звучи много по-убедително и аргументирано. Това е можело да стане само в резултат на едно мощно надигане от страна на българите в северозападните области, срещу чийто “бес”45 унгарският крал е решил да изпрати своята войска.

Този епизод трябва да бъде отнесен по време, скоро след срещата на двамата владетели и в хронологическите граници на периода между 1193 и 1194 г. Изглежда, в хода на тази кампания унгарците срещнали сериозен отпор от страна на местното българско население и вероятно претърпели значителни поражения. Това се потвърждава косвено и от съдържанието на самата грамота, в която се казва, че споменатият граф Нарад, дошъл: “...на помощ от Австрия с ценна военна сила.46 Въпреки своите “значителни успехи” като цяло, очевидно кампанията не постигнала очаквания резултат и северозападните земи, включително и Видин, не били трайно завоювани от унгарците. Всичко това пряко индикира възможността той да е бил освободен от българите и да се е намирал под тяхна власт.

Каква е била неговата съдба през следващите няколко години е трудно да се определи. Очевидно обаче, с цената на много жертви и усилия той останал в български ръце, което се потвърждава косвено и в един друг документ - грамота от 1198 г. на император Алексий III Ангел, описващ търговските привилегии на венецианците в този район. 47 От нейното съдържание е видно, че през ноември 1198 г. империята претендирала, че владее: “Ниш и Браничево”(?), заедно с “Триадица, Велбъжд, Скопие (с цялата географска област Македония), темите Загора, Тракия и Македония, но без Северна България -“Мизия, включително Видин, а също и Белград.48

Макар този документ да се приема с определени резерви от отделен кръг историци,49 несъмнено той показва нещо много интересно. Съдържанието на този хрисувул от 1198 г., не дава точен и статичен поглед на района. Той отразява до голяма степен по-скоро динамиката и моментното състояние на борбите, които се водят в областите около р. Дунав и целия северозапад като цяло. Тази част от полуострова в много отношения е една от ключовите територии, чийто граници в период от края на ХІІ и началото на ХІІІ в. са бързо променящи се в политическо отношение.

Важен е и фактът, че Видин едва ли би могъл да играе съществена роля, без да се отчита взаимовръзката, която той оказвал, като свързващо звено между центъра и периферните области като Белград и Браничево. Нужно е да отбележим преекспонираното място и роля на Браничево и неговият политически живот, в началото на ХІІІ в., не само по отношение на видинската област, но и на целият северозапад като цяло.


Владението на Белота в българския северозапад

За историята на това владение и ролята на нейният управител - българският княз Белота [Belota prinсеps] ние знаем от малкото съществуващи извори,50 които са представени в няколко значими публикации.51 Тук няма да се спираме подробно върху постановката на проблема, свързан с появата и произхода на този владетел и неговото място в българската средновековна история.52 Ще отбележим само, че по същото време (1198 г.) или малко след като бил издаден споменатият хрисувул на Алексий ІІІ Ангел,53 като български наместник в северозападните български земи - Браничево,54 се бил установил споменатият вече княз [princeps] Белота.55 Очевидно противоречието, в което влизат посочените сведения, на което обърна значително внимание в своята монография и Хр. Димитров,56 заслужава по-обстойно внимание, което не е цел на настоящата работа. Въпреки това, не може да се изключва напълно възможността, хипотетично Видин да е бил ако не основен, то вероятен административен център57 на Белота, което на този етап за съжаление не може да се докаже категорично по отношение, както на самото Браничево,58 така дори и на Белград.



Видин в противопоставянето между Унгарското кралство и българската държава до средата на ХІІІ в

Разпростирайки своята политическа и административна власт над северозападните български земи, в началото на ХІІІ в., Видин и областта остават вътрешна зона за българско царство и като цяло имат скромна роля и значение през първото десетилетие на този период. Независимо от това, откритото противопоставяне между Унгарското кралство и Българската държава, предизвикват забележими промени, както в политическия, социално-икономическия живот на областта, така също и в демографския и облик. Разположена в контактна зона на предвижване от изток на запад, в началото на века, тя се превръща в притегателно място за заселването на отделни групи кумани, които не само участват във въстанието на Асен и Петър,59 но и започват да отсядат тук и все по-тясно да се консолидират в българската етническа общност. От препис на унгарска грамота от 1259 г.60 научаваме, че след смъртта на цар Калоян през 1207 г. на престола се възкачва неговият племенник - цар Борил (1207 - 1218).61 По това време във Видин съществува значителна по своя брой куманска общност, от която се излъчва смесена местна българо-куманска феодална аристокрация.62 След “узурпацията” на царската власт, цар Борил започва своето управление (характеризирано от повечето историци като слабо и негативно за българската държава),63 в изключително сложна и обтегната външно и вътрешно политическа обстановка. Задълбочаващите се през този период процеси на феодален сепаратизъм64 от една страна, както и сложните отношения с Латинската империя на юг и Унгарското кралство на северозапад от друга, оказвали съществено отражение и върху политическото развитие на Видин.

През началния период на своето управление, изглежда цар Борил успява да запази макар и крехка, териториалната цялост на крайните северозападни райони от своята държава, което обаче, не може да се каже по отношение на българските територии на юг от Стара планина. Въпреки това и тук обстановката остава изключително сложна и напрегната. Вероятно унгарското кралство, възползвайки се от слабостта на българската централна власт, открито предявило своите териториални претенции по отношение на

Белградската и Браничевската област.65 В резултат на това, според Хр. Димитров, между 1207-1208 г., без да окаже съществена съпротива на унгарците, Борил предал двете области, които преминали за около едно десетилетие под унгарска власт, превръщайки по този начин Видин в погранична територия. Тази теза, в общи линии, се подкрепя и от повечето сръбски историци, които обаче изтеглят горната граница на унгарската власт на запад от р. Морава, чак до началото на 1230 г.66

На коренно противоположно мнение е П. Ников, който отнася тези събития към края на 1211 г.,67 в тясна връзка с избухналото мощно въстание във Видин.68 Неговата основна цел, по всяка вероятност била, не само да бъде свален цар Борил, който не се ползвал с особена подкрепа от народа, но и да откъсне големи части от северозападните български земи.69 Цар Борил едва ли би могъл да допусне така лесно да бъде загубена още една важна в политическо, икономическо и духовно отношение част от страната му. Очевидно той нямал реални сили и възможности да се справи, както с външният натиск от юг, но и с вътрешно - центробежните сили и процеси в държавата. Изглежда, че той бил принуден от обстоятелствата да търси помощ от сила, която той открил в лицето на унгарският крал Андрей ІІ (1205 - 1235).70

Според сведенията от грамотата-препис, отнасящи се за посочените събития, унгарските войски, предвождани от comes Ivachinus,71 били изпратени в помощ на Борил срещу неговите неприятели infidels suos de Budino.72 Според П. Ников, съпротивата е била поддържана от куманите, които като елемент от града, все по-тясно ще играят роля в неговото развитие през следващия период, до края на Средновековната Българска държава.

Застрашителните размери и самият размах на избухналото в северозападните български земи народно недоволство, очевидно се оказали сериозна заплаха за стабилността на цар Борил в Търново. Въстаниците, подържани от куманите, достигнали до р. Огоста [Obozt - sic!], където comes Ivachinus, с части от лоялни на централната власт войски, се сблъскали с основните сили, начело с трима кумански главатари [tres duces de Cumania]. В завързалото се сражение, унгарците не само разбили въстаническите сили, но дори, както се споменава в грамотата, успели да заловят единия от тримата кумански водачи – nomine Karaz.73

След успешните действия, възползвайки се от създалото се преимущество, унгарските войски бързо се насочили към Видин [castrum Budin] и го обсадили.74 Особен интерес предизвиква изложението на грамотата, която представлява краткото описание на последвалите събития. Загубите, които унгарците понесли в последвалият щурм, били значителни и дори самият comes Ivachinus получил наранявания. В крайна сметка крепостта била превзета, а властта на Борил - Aceн възстановена [castrum Budin ad manus eidem B.[urul] Asan restituit]. Съпротива на видинчани била сломена, след като с огън били разрушени двете порти на града [duas portas civitatis].75

Въпреки, че бунтът бил потушен и Видин останал в пределите на Българското царство, цената, която трябвало да заплати Борил, била твърде висока. Според П. Ников, Белградската и Браничевската области, които изглежда, по това време силно желани от унгарците, били отстъпени от българския владетел. Те били предадени, като “компенсация” за помощта, която крал Андрей ІІ оказал на Борил при потушаването на въстанието във Видин. Чрез този акт настъпило неизбежното присъединяване на тези области.76 В случая Борил максимално се възползвал от създалата се ситуация, като ограничил временно едно верижно разпадане на своята държава. Тази теза днес напълно се възприема от повечето български и чужди историци77 и въпреки опитите за някои корекции относно датировката на това събитие,78 то остава хронологически фиксирано в историята през 1211 г.

След установяването на унгарска власт над територията на Белград и Браничево, за близо едно десетилетие, до началото на 20 – те години на ХІІІв., Видинска област, остава погранична зона за Българското царство. Каква е била нейната политическа съдба през този период за сега е трудно да се каже. Липсата на конкретни сведения показва, че тя най-вероятно започва своето бавно възстановяване и завръщане към нормалния си начин живот.

Положението на северозапад значително започва да се изменя след възкачването на цар Иван ІІ Асен (1218 - 1241)79 на престола. Заварил една държава с отслабен авторитет и позиции в региона, първоначално той нямал реална възможност да оказва съществено въздействие върху външнополитическите отношения и процеси, тук и на Балканския полуостров като цяло. Във вътрешнополитически план, негативите, натрупани от предходният период също били осезателни. В резултат на задълбочаващите се феодални отношения и децентрализационите процеси, големи части и територии от пределите на Българското царство, били трайно откъснати, а други като Видин и неговата област, все още оставали застрашени.

Смяната на престола, след като Иван ІІ Асен поел управлението на държавата през 1218 г., открила пътят към промяна в съдбата на българския северозапад и положението на Видинската област. По стечение на обстоятелствата, българският владетел принудил завръщащия се през България унгарски крал Андрей ІІ, да му даде за съпруга дъщеря си Анна.80

Той бързал да се прибере с оредялата си войска, след неуспешно приключилото му участие в организирания от римския папа Хонорий ІІІ (1216-1227) V- ти Кръстоносен поход. Изненадан, че неговият съюзник и роднина Борил вече не бил цар в Търново, срещу него се изправил новият български владетел, който явно бил готов максимално да се възползва от създалите се обстоятелства.81 Първоначално едва ли унгарският крал Андрей ІІ бил благосклонен да изпълни българските искания,82 но известията за смутове и размирици в неговата държава изглежда до голяма степен повлияли на неговото благосклонно решение. Вероятно между владетелите било сключено предварително споразумение, в което били уточнени и самите подробности около този брак. Като част от зестрата на бъдещата българска

царица били поискани Белградската и Браничевската области,83 на което унгарците изглежда очевидно се съгласили с голяма неохота. След подписването на предварителното брачно споразумение, унгарският владетел и хората му продължили безпрепятствено своя път на северозапад.

За Българската държава, подписването на този династичен договор и установяването на съюзни отношения с унгарците се оказало голям дипломатически успех с огромно значение. Белград и Браничево отново се завръщали в пределите на Българското царство, а Видин отново се превръщал във вътрешно-териториална област, без за това да бъде пролята капка кръв. Самите отношения произтичащи от сключения с Унгария договор, гарантирали на българската власт, спокойствие на северозапад и съсредоточаване на нейните усилия основно на юг.84

Българо-унгарският съюз от 1218-1221 г. просъществувал, без особени сътресения, до първата половина на 30-те години на ХІІІ в. През този период градът, бил неразделна част от стопанско-политическият и духовен живот на страната. През този период Видин, Браничево и Белград изживяват последния си разцвет под пряка българска власт. Активността и значението на трите града нараства неимоверно много. Като важни политически, стопански и духовни центрове на държавата, те са засвидетелствани в един от най-важните исторически документи от времето на възобновеното българското царство - грамотата на цар Иван ІІ Асен от 1230 г.85

Тя е издадена от царската канцелария, по повелята на цар Иван ІІ Асен на: “...дубровнишката страна (търговци) ...да ходят по цялата страна на царството ми ...с каквато и да било стока, да внасят или изнасят ...от която и да е земя или област да дойдат: до Бдин или Браничево и Белград ...навсякъде да си купуват и продават свободно без всякаква щета, да нямат забрани по всички области на царството ми...86

От нейното съдържание е видно, че в политически план, градът през този период е сред големите и важни в административно отношение центрове [хwры] на възобновеното Българско царство. Макар да няма преки сведения, свързани с управлението на града, може да се каже, че сега децентрализационните процеси са значително притъпени, в сравнение с предходният период и той преживява значителен подем. Фактът, че в грамотата се споменават стоки и пазари, което личи от смисъла на израза:

“...да купуват и продават свободно,”87 показва, че градът се развива като съставна и неделима част от политическия, социално-икономическия и стопански начин на живот на средновековната Българската държава през този период.

Устойчивостта на политическа власт на Търновското царство над Видинска област, се запазва, почти без сътресения, през целият период от управлението на цар Иван ІІ Асен. Въпреки това и през управлението на цар Иван ІІ Асен, българо-унгарските отношения преживяват определена еволюция, оказващи влияние върху българският северозапад включително и Видин.

Според някои български историци,88 в периода между 1231-1233 г., унгарците нападнали и опустошили северозападните български земи. Независимо от причините за тази експозиционна война, резултатът от водените от унгарския престолонаследник Бела IV военните действия, за кратко били окупирани Белград и Браничево, а Видин бил обсаден.89 Цар Иван ІІ Асен не останал безучастен към военните действия на своите съседи. Българските войски начело със севастократор Александър,90 дали успешен отпор на унгарците в резултат, на което трите области били отново освободени и реокупирани от българската държава.91 Нужно е да отбележим, че войната за България имала и отрицателни последици. Окончателно били загубени отвъд дунавските северозападни области, в които вече унгарците се установили трайно - образувайки тук, около началото на 1233 г. Северинският банат [Zeurеno, Scevrin].92

Не се знае кога и как точно е приключила войната, но безспорен факт е, че към началото на 40 - те години на века, градът остава под българска власт, но отново като погранична област спрямо унгарското кралство.

В условията на ново политическо управление, след възкачването на наследника на Иван ІІ Асен - цар Калиман (1241-1246 г.), който е от унгарско потекло,93 българо-унгарските отношения, запазили своя относително ”мирен и добросъседски” характер. Това до голяма степен се дължало и на самата обстановката в Югоизточна Европа, която след нахлуванията на татарите, спомогнала за временното притъпяване на всякакви териториалните противоречия между двете страни.94 По това време Видинска област и града, едва ли биха могли да останат настрана от едно много съществено и важно етническо разместване, на което повечето историци се спират мимоходом или обръщат незначително внимание,95 но имащо значителни последици за тях в бъдеще.


Каталог: 2580


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница