Видове движения

x(t) = x(t+n.T),

Т – период (най–малкият интервал от време, през който се повтаря трептенето),

честота (броя на трептенията за единица време)

Материала точка - тяло, чиято форма, размери и вътрешна структура се пренебрегват.

х – отклонение от равновесното положение (елонгация),

А – амплитуда, =2.. - кръгова честота, .t+₀ – фаза, а ₀ наричаме начална фаза. Решението на уравнението описващо свободните трептения има вид :

x = A cos(.t + ₀ )

Действаща сила – т.н. връщаща или квазиеластична сила, която е причина за трептенето и връща тялото винаги към равновесното положение.

k-константа, коефициент на еластичност,

F  насочена винаги към равновесното положение, в посока обратна на отклонението х

Енергия :

Кинетична – E_k= m.v²/ 2 ,

v- е скоростта на тялото

Потенциална E_p= k.x²/ 2
Вълнов процес (вълна) – разпространение на трептенията в пространството. При него в пространството се пренася трептеливо движение и енергия, но не и вещество.

Видове вълни според направлението на колебание на частиците:

• 
  напречни , ако частиците трептят в перпендикулярно направление по отношение на посоката на разпространение на вълната– срещат се в твърди тела
  
• 
  надлъжни - в твърди тела, течности и газове
  

В
ълнова повърхност

Разглеждаме трептението в точка В и точка С

За точка В  у = A cos(t + ₀)

ако ₀ = 0  у = A cos t

Точка С - започва да трепти със закъснение спрямо т. В

у = A cos[ (t - )]

x – разстоянието между т. В и т. С (разстояние до източника на трептение)

v – скорост на вълната , x = v   =

у = A cos[ (t -)] = A cos(t - )

- вълново число



у = A cos(.t – k.x) това е решението на уравнение на плоска бягаща вълна от ляво на дясно

у  отместване (елонгация), А  амплитуда, t  kx  фаза

х  разстояние до източника
Дължина на вълната може да се разглежда като пространствен период – разстоянието, което изминава вълната за един период

 = T.v – дължина на вълната, v = . = .v

Сферична вълна

у = cos(t - kr), Вълновите повърхности са концентрични сфери

1. 
   Звуково налягане (измерва се в Паскали, Ра)
   

Р₀ – налягане в средата без звук

Р – когато в средата се разпространява звук

Р_зв.= Р - Р₀

Р_зв.  0 – област на сгъстяване

Р_зв.  0 – област на разреждане

Р_зв. 0,2% Р₀

За човешкото ухо: долна граница 2.10^-5 Ра,

горна граница 20 Ра, над нея – силна болка

Ниво на звуковото налягане L = 20 lg , където

Р₀ = 2.10^-5 Ра (долна граница)

2. 
   Интензитет на звука
   

1. 
   Височина – субективно качество на слуховото усещане да разполагаме звуците по честотната скала от ниски към високи честоти
   

2. 
   Тембър – качество на звука, когато в него освен основната честота има и кратни на нея честоти наречени обертонове , ₀ +2₀ + 3₀ ; 2₀ и 3₀ – обертонове придават украса на звука,
   

3. 
   Г
   ръмкост – сила на чуване – субективно възприемане интензитета на звука, измерва се във фонове.
   

Ниво на интензитета на звука децибел