Видове тълкуване според субектите, които го извършват

В теорията на правото е изведен критерии за класификация на тълкуването, приложим за всички правни отрасли. В зависимост от субекта на тълкуването и задължителността на резултата от тълкувателната дейност, тълкуването се подразделя на официално и неофициално.

Официалното тълкуване се извършва от компетентни държавни органи. В резултат на тълкувателната дейност те издават тълкувателни актове, които придават официален характер на тълкуването. Тълкуването има задължителен характер.

Официалното тълкуване се отличава с вътрешновидово разнообразие:

Авторово /Автентично/ тълкуване, което се извършва от авторите на нормативни актове. Предполага се, че авторите на нормативни актове най-добре знаят какъв смисъл е вложен в тях. Особености се наблюдават при авторовото тълкуване, извършвано от парламента. Конституцията на РБ не предвижда изрично правомощие на парламента да тълкува законите. Това правомощие се извежда по тълкувателен път чрез логически начин на тълкуване и използване на логически аргумент от по-силното основание. След като парламента има по-голямото правомощие да създава закони, следователно има и по-малкото правомощие да ги тълкува. Но възниква въпрос какъв акт трябва да издаде парламента при тълкуване на правни норми. Конституцията установява, че НС издава закони, поради което парламента е приел няколко тълкувателни акта, които е нарекъл тълкувателни закони. Тази формулирова създава проблем, тъй като тълкувателните актове не са закони, те не съдържат нова правна уредба, а се именоват закони. Няма съответствие между наименование на юридическия акт и неговото съдържание, което затруднява юридическата практика. Това е и причината законодателят да се от авторово тълкуване.

Легално/Законово/ тълкуване извършват компетентни държавни органи, на които с изрична правна норма са възложени тълкувателни правомощия. Това са органи на съдебната власт. Легално тълкуване извършват Върховният касационен съд и Върховният административен съд. Конституционният съд също извършва легално тълкуване на конституционните норми.

Целта на легалното тълкуване е гарантиране на еднаква приложимост на правните норми и унифициране на съдебната практика. Легалното тълкуване приключва с тълкувателен акт – тълкувателно решение или тълкувателно постановление, които се приемат по ред установен в закона. Те имат общозадължителен характер, независимо че се отнасят към субсидиарните източници на правото.

Неофициалното тълкуване се извършва от субекти, които нямат правомощие да тълкуват, но участват в реализирането на правото и възприемат неговото съдържание в определен смисъл. Резултатът от официалното тълкуване не е задължителен и не се издава тълкувателен акт. Неофициалното тълкуване се подразделя на два вида научно тълкуване и тълкуване по повод на конкретен казус.