Видях реалното есе

Живеем в един забързан, натоварен и коварен свят.

Живеем в свят, изпълнен с много научни постижения във всички области на живота.

Живеем в свят, изпълнен с надежда за утрешния ден.

Най-важното в това ежедневие е всички ние да сме обединени и с поглед в една посока. Трябва да се обединим за спасяване на нашата малка, но красива планета. Всеки един от нас може да постигне много ако държим да живеем в мир и разбирателство, да ценим даденото ни и да го запазим за утрешния ден.

Трябва да се научим да пазим планетата като общ дом, но и да ценим живота на всеки един от нас. Да спрем измамите и дори корупцията, защото всичко може да ни се върне като бумеранг. Да спрем тероризма.

За съжаление хората сме станали егоисти и затворени в собствените си проблеми. Няма я взаимопомощта, каквато я помня от много малък. Когато ходехме на село, всички съседи се притичваха на помощ ако имаше много работа. Сега вече не можем да ги видим поне само за да ги поздравим. Може би са останали само най-възрастните, а децата и внуците им са в чужбина на работа.

Трябва да помислим и внимателно да преценим в каква посока да се развива страната ни, за да може младите хора да останем тук и да се развиваме така, както си го представяме в мечтите си, защото иначе България е красива и има всичко, което можем да използваме и развиваме!