„Виктимология

• 
  Нискорискови жертви – хора, чийто статус и личностни особености не би ги поставил в ситуации на криминална застрашеност. Те са примерни граждани, живеят в съгласие с моралните и законовите норми на обществото. По тази причина и ефективността на профилирането при такъв тип жертви е най-висока, тъй като по-малко хора биха имали конфликт с тях и биха им навредили, съответно кръгът на заподозрени при такива жертви е най-тесен,
  
• 
  Умеренорискови жертви – хора, които с поведението си създават възможности да станат жертва на криминално проявление – прибират се късно вечер или рано сутрин, определят си срещи в сайтове за запознанства, посещават съмнителни заведения, движат се в криминогенна среда, живеят сами, или професията им предразполага към по-лесната им виктимизация – работят на смени, отговарят за парични суми, стават неволни свидетели на престъпления и нечисти сделки и т.н.,
  
• 
  Високорискови жертви – хора, чийто начин на живот постоянно ги излага на опасно влияние от криминогенни фактори – криминални прояви, алкохолна зависимост, наркотици, проституция и др. Тук профилирането е с най-ниска ефикасност и е най-трудно, тъй като тези хора са заобиколени от криминални фактори, излагат се често на тях, и са по-лесно предразположени към това да станат жертва на престъпление от по-широк кръг от хора.
  

Друга класификация разделя жертвите на насилие на „виктимизиращи“ и „виктимизирани“ според тяхната активност или пасивност преди, по време на, и след инцидента. Виктимизиращите, или още казано „активни“ жертви, са индивиди, които редовно или инцидентно упражняват агресия върху своя потенциален насилник, т.е. по някакъв начин го предизвикват, засягат негова непреработена травма, която отключва в него агресия и желание за насилие, засягат неговото самочувствие и его и като цяло, с поведението си създават причина за насилие върху себе си, или засилват вече съществуваща такава. Тяхното държание спрямо потенциалния насилник може да бъде заядливо, подигравателно, провокативно, пренебрежително, властно и т.н. Самопризнанията на извършителите на убийства, например, показват как такова отношение на жертвата е формирало у тях мотивация да извършат насилие спрямо нея. Виктимизираните (пасивни) жертви, от друга страна, се характеризират с плахо, подчиняващо се поведение, готовност да се съгласяват с всичко, да следват авторитети, да търпят унижения – при тях се наблюдава висока търпимост на негативни въздействия спрямо тях. Често те дори с външния си вид и езика на тялото си създават впечатление на аутсайдери и жертви, което допълнително подсилва интереса на насилника към тях и ги прави по-уязвими.

• 
  Контактът между жертвата и извършителя е само по време на извършване на престъплението,
  
• 
  Между двамата протичат някакви отношения по време на денонощието, в което е станало престъплението,
  
• 
  Двамата са се срещали епизодично, без да се познават.
  

Установено е в практиката, че при извършването на убийство колкото по-сериозно е насилието спрямо жертвата, толкова по-близка е връзката между нея и извършителя, като може да става въпрос за партньорски, родствени, делови и други отношения. Например, в 39,3% от случаите отношенията са роднински или съпружески връзки, 33,6% - общо познанство, 12,9% - съседски отношения, 9,4% - приятелски и любовни, 4,8% - колегиални (Кунчев, 2000).

Най-важните елементи, когато се изготвя профил на жертвата, са:

• 
  Външен вид – често той е универсален критерий, по който насилниците избират жертвите си. Например, сексуалните насилници често имат фиксирани фантазии за начина, по който да изглежда жертвата им. Когато имаме представа за стила на обличане на жертвата, по-лесно бихме могли да изградим хипотеза за мотива на насилника и защо е избрал точно нея,
  
• 
  Семейно положение – изгражда се представа за проблеми в междуличностните отношения на жертвата, проблеми, предпочитания и др. Разглежда се и въпросът за емоционалната и сексуалната зрялост на жертвата, също така извънбрачните връзки могат да бъдат източник на виктимизация,
  
• 
  Начин на живот – дава представа за характера на жертвата и нейните поведенчески прояви. Важно е да се обърне внимание и на хобита, развлечения, интереси, изградени навици, типа професия и свързаните с нея рискове, дългосрочни житейски приоритети, както и малки детайли от ежедневието,
  
• 
  Заетост – създава представа за социални контакти, лични и професионални ангажименти, както и социална активност извън професията – обучения, семинари, участие в различни занимания и акции,
  
• 
  Образование – може да даде представа за типа личности, с които жертвата предпочита да комуникира според собственото си равнище на интелигентност, както и за типа хора, с които би могла да попадне в конфликтна ситуация,
  
• 
  Демографски данни – всички възможни данни за произход, етническа принадлежност, социални придобивки, финансов статус на жертвата и т.н.,
  
• 
  Заболявания – важно е да се проучи дали има такива с психиатричен статус и свързани с психичното развитие, както и хронични заболявания, които правят човек уязвим и безпомощен. Хората с хронични заболявания често стават достъпни и лесни за манипулиране, тъй като се чувстват несигурни и това ги предразполага към това да са в зависима позиция,
  
• 
  Сексуален живот – сексуална ориентация, реализация и статус. Често скритият сексуален живот, проблемите в сексуалната реализация, както и начините за търсене и постигане на сексуална удовлетвореност, могат да създадат основа човекът да бъде виктимизиран. Предполага се, че голяма част от насилствените престъпления имат скрита сексуална мотивация,
  
• 
  Криминален опит – наличието на криминално досие е важен индикатор за застрашеност от виктимизация. Хора често могат да станат жертви на насилие поради криминалното си минало или настоящи криминогенни постъпки,
  
• 
  Последни контакти и действия – много са важни осъществените контакти в дните и часовете преди престъплението. От голямо значение е и информацията от свидетели за емоционалното състояние и поведението непосредствено преди него.
  

Виктимологичният анализ е фундаментална част от психологическия анализ на престъплението, тъй като жертвата също става, макар и неволно, участник в него. Чрез анализа на личността на жертвата, можем да открием важна информация за протичането му, както и за типа човек, който би го извършил. Известно е и е установено в практиката, че всеки извършител на престъпление срещу личността, оставя своя „почерк“ върху тялото на жертвата и мястото, на което е извършен насилствения акт. Това са неговите подбуди, поведение и организираност преди, по време на и след извършването, опити за прикриване на акта или липса на такива, демографски данни, взаимоотношенията му с жертвата и т.н. Изучаването на тези фактори, както и на жертвата по стъпките, описани по-горе, дават стабилна основа за изграждането на ефективен и точен профил на извършителя, а този профил от своя страна може много да подпомогне криминалното разследване като насочи търсенето в правилната посока.

1. 
   Кунчев, Й., (2000) Криминалистика: престъпление, отражение, познание, София
   
2. 
   Стойчев, Н., (2005) Психологично профилиране на извършители на убийство, София, „Парадигма“,
   
3. 
   Стойчев, Н., (2016) Насилието. Психологически анализ от местопрестъплението, София