Виктор Алфредо Полай Кампос срещу Перу



Дата15.10.2018
Размер73.5 Kb.
#88880
Комитет по правата на човека
Становище съгласно чл. 5, т. 4 от Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права1
по молба № 577/1994 на Роса Еспиноза де Полай, от името на

Виктор Алфредо Полай Кампос срещу Перу

(разгледана на 6 ноември 1997 г. в рамките на 61-та сесия на Комитета)
(резюме)

Международен пакт за граждански и политически права – чл. 2: право на ефикасно средство за възстановяване на нарушени права по Пакта; чл. 7: забрана за мъчения или нечовешко или унизително третиране; чл. 10, т. 1: право на лишения от свобода на хуманно отношение и зачитане на човешкото достойнство; чл. 14, т. 1: право на достъп до съд и справедлив процес;



Публичното показване на затворник, заключен в клетка, представлява унизително отнасяне в противоречие с чл. 7, както и третиране по начин, несъвместим с чл. 10, т. 1. В нарушение на тези разпоредби са и държането му 23 часа в денонощието в единична килия с размери 2 на 2 метра, в която слънчева светлина прониква само за 10 минути дневно, и забраната да бъде посещаван от семейството си и да кореспондира с него през първата година от изтърпяването на наказанието.
Трибунали, съставени ad hoc от анонимни съдии, които заседават със закрити лица, са несъвместими с изискванията на чл. 14 от Пакта за справедлив процес.

1. Подател на молбата е г-жа Роса Еспиноза де Полай, перуанска гражданка, която понастоящем живее във Франция. Тя действа от името на своя съпруг Виктор Алфредо Полай Кампос, перуански гражданин, който излежава присъдата си в строго охранявания затвор във военноморската базата “Калао” в Лима, Перу. Подателката твърди, че съпругът й е жертва на нарушения на чл. 2 и чл.чл. 1, 7, 10, 14 и 16 от Международния пакт за граждански и политически права, извършени от страна на Република Перу.


І. Фактите, изложени в молбата

2.1. Съпругът на подателката е лидер на “Революционно движение Тупак Амару” (Movimiento Revolucionario Túpac Amaru). На 9 юни 1992 г. той бил арестуван в Лима, а на 22 юли бил преместен в затвора “Мигел Кастро Кастро” в Янамайо, близо до гр. Пуно, разположен на 4 000 м надморска височина. Г-жа Кампос твърди, че там съпругът й е бил държан при условия, определени от нея като нечовешки. Посочва, че в продължение на девет месеца той е бил в пълна изолация по 23 и половина часа на ден в килия с размери 2 на 2 метра, без електричество и вода, че му е било забранено да пише или да говори с когото и да било и че е бил извеждан от килията само веднъж на ден за около 30 минути. Подателката твърди още, че температурата в затвора постоянно е между 0 и -5С и че храната е недостатъчна.

2.2. На 3 април 1993 г. Виктор Кампос бил съден по обвинение в тероризъм и наказан с доживотен затвор от т.нар. “трибунал на съдиите без лица”, създаден съгласно специалното антитерористично законодателство на Перу. Този трибунал включвал съдии, на които било позволено да закрият лицата си с цел да се гарантира тяхната анонимност и да се предпазят от действащи членове на терористични групировки. Заседанието било проведено в затвора в Янамайо. В молбата се твърди, че достъпът на г-н Кампос до адвокатска помощ и възможността да подготви защитата си са били силно ограничени.

2.3. На 23 април 1993 г. Виктор Кампос бил преместен в затвора в базата “Калао” близо до Лима. В тази връзка подателката е представила изрезка от вестник, показваща нейния съпруг заключен в клетка и с белезници на ръцете. Тя твърди, че при преместването му е бил подложен на електрически шокове и му е бил нанесен побой.

2.4. Подателката заявява, че г-н Кампос е бил държан в подземна килия, в която слънчевата светлина прониквала само за 10 минути на ден през малък отвор в тавана. През първата година не му били позволени посещения на приятели и близки, нито поддържането на кореспонденция с когото и да било. Бил посетен единствено от делегация на Международния комитет на Червения кръст.

2.5. Адвокатът на г-н Полай Кампос обжалвал присъдата, но апелативното отделение на трибунала я потвърдило. През юни 1993 г. самият адвокат бил задържан и всички действия по случая спрели. На 3 юни 1994 г. майката на г-н Кампос подала от негово име молба “amparo”2 до Конституционния съд с оплакване от малтретирането, на което бил подложен, но тя била отхвърлена.

2.6. На 3 август 1993 г. Учредителното събрание на Перу възстановило смъртното наказание за терористични престъпления. Подателката се опасява, че новите разпоредби ще бъдат приложени с обратна сила по отношение на съпруга й и той може да бъде осъден на смърт.

2.7. Комитетът е установил, че друго дело, отнасящо се до Виктор Кампос, е оразувано в Интерамериканската комисия по правата на човека, но още не е разгледано.



ІІ. Оплакването

3. Подателката твърди, че изложените факти разкриват нарушения на чл. 2, т. 1 и чл.чл. 7, 10, 14 и 16 от Пакта, извършени от Перу по отношение на съпруга й.



ІІІ. Информация и становище, представени от държавата-страна по Пакта и отговор на подателката

4.1. С изложение от 1 февруари 1995 г. държавата е помолила Комитета да прекрати разглеждането на молбата, като е взела становище, че г-н Кампос е бил осъден в съответствие със специалното антитерористично законодателство и при пълно зачитане на човешките му права.

4.2. По отношение на твърденията за малтретиране държавата е изтъкнала, че той е бил посетен от представители на Червения кръст, от районния прокурор и от съдебен лекар и никой от тях не открил нищо обезпокоително.

4.3. В становище от 21 март 1995 г. държавата е подчертала, че подателката не е посочила нови аргументи и не е оспорила изложената от нея позиция. Комитетът отбелязва обаче, че държавата не е коментирала конкретно или опровергала твърденията за малтретиране.

4.4. Г-жа Кампос е взела становище, но не е представила нови доказателства.
ІV. Решение на Комитета по допустимостта
6.1. Комитетът е разгледал допустимостта на молбата по време на своята 56-та сесия и е приел, че правомощието му да се произнесе по съществото й не е преклудирано на основание чл. 5, т. 1, б. “а” от Факултативния протокол. През 1992 г. дело относно г-н Кампос е било образувано пред Интерамериканската комисия по правата на човека, но тя е посочила, че не планира да изготви доклад по него през следващите 12 месеца.

6.2. Комитетът е приел, че изложените факти повдигат проблеми чл.чл. 7 и 10 от Пакта.

6.3. Във връзка с опасенията на подателката, че с обратна сила на съпруга й може да бъде наложено смъртно наказание, Комитетът е констатирал, че не е доказано новото перуанско законодателство да е приложено ретроактивно по отношение на г-н Кампос. Съответно, Комитетът е приел, че това оплакване е недопустимо съобразно с чл. 2 от Факултативния протокол.

6.4. Той е отбелязал, че подателката е изложила детайлни твърдения относно условията на задържане на нейния съпруг и несъвместимостта на производството пред Специалния военен трибунал с чл. 14 от Пакта. Що се отнася до възражението на държавата, че наказателното производство срещу г-н Кампос е било проведено съгласно действащото перуанско антитерористично законодателство, Комитетът е приел, че то следва да бъде обсъдено при разглеждане на молбата по същество.

6.5. По тези съображения молбата е обявена за допустима на 15 март 1996 г. Комитетът е поискал от държавата да представи копия от докладите на лицата, посетили Виктор Кампос, актуални данни за условията, при които е държан, както и подробна информация за специалните трибунали. Настоял е също така държавата да предостави подходящи медицински грижи на г-н Кампос в затвора.
V. Становище на държавата по същество
7.1. Държавата е представила копия от някои от поисканите от Комитета доклади, информация за медицинските грижи, осигурени на г-н Кампос, и за настоящите условия, при които е поставен в затвора. Тя обаче не е предоставила никакви данни за условията, при които е бил държан в затвора в Янамайо, нито относно твърденията за малтретиране по време на преместването му в базата “Калао”.

7.2. Държавата е посочила, че при преместването му в тази база са били представени два документа – психологическа оценка, описваща вида и здравето му като “нормални”, и неговото досие, изготвено от Министерството на правосъдието.

7.3. Относно здравословното състояние на г-н Полай Кампос, държавата е представила копия от три доклада. Първият, изготвен на 26 април 1993 г., констатира, че състоянието му е нормално и по тялото му не са открити следи от малтретиране.

7.4. Вторият доклад е изготвен след посещението на районния прокурор и съдебния лекар на 20 декември 1994 г. и посочва, че г-н Кампос страда от мускулни контракции, дължащи се главно на стреса от влизането му в затвора, и се нуждае от успокоителни, за да може да спи, от лекарство за болката в лявото рамо, от която се оплаква, а в идеалния случай – от постоянни грижи от психолог. Във всяко друго отношение здравето му е описано като добро и не са намерени следи от физическо насилие. Г-н Кампос е потвърдил, че на всеки две седмици, както и всеки път, когато е имал здравословни проблеми, е бил преглеждан от лекар и му е било предписвано лечение.

7.5. Третият доклад, от 1996 г., също не констатира нищо обезпокоително около здравословното и физическото му състояние. Представителят на държавата е изтъкнал, че след преместването му в базата “Калао” затворникът е бил преглеждан приблизително през две седмици, както и в случай на оплаквания. Били му правени и стоматологични и психиатрични прегледи.

7.6. Според представен от държавата списък, г-н Кампос е бил посещаван от делегати на Червения кръст 21 пъти в периода от началото на декември 1993 г. до края на август 1996 г., като най-дългият промеждутък между две визити е бил 3 месеца и 28 дни. Срещите му с тях били конфиденциални.

7.7 Държавата е предоставила информация за условията, при които г-н Кампос излежава присъдата си в базата “Калао” в момента: 30 мин. дневно разходка или спорт в двора; едно 30-минутно посещение от двама членове на семейството месечно; три часа седмично за слушане на касетки на уокмен; пране веднъж седмично; подстригване веднъж на две седмици, три хранения дневно, достъп до печатни материали и книги и възможност да кореспондира с членовете на семейството си.

7.8. Не е предоставена обаче каквато и да било информация относно процеса срещу него или относно общата процедура, следвана от т.нар. “трибунали на съдиите без лица”.



VІ. Решение на Комитета по същество

8.1.-8.2. Като разглежда молбата в светлината на цялата информация по случая, Комитетът намира, че изложените факти повдигат два въпроса: първо, дали условията на задържането на г-н Кампос и малтретирането, на което се твърди, че е бил подложен, съставляват нарушение на чл.чл. 7 и 10 от Пакта, и второ, дали производството пред трибунала, съставен от анонимни съдии (“съдии без лица”), е в противоречие с чл. 14, т. 1.

8.3. По първия въпрос Комитетът отбелязва, че държавата не е представила никаква информация относно условията на задържането на г-н Кампос от 22 юли 1992 г. до 26 април 1993 г. в затвора в Янамайо и относно обстоятелствата около преместването му във военноморската база “Калао”. От друга страна, тя е предоставила информация за условията, при които е бил държан в базата “Калао”. Ето защо, Комитетът смята, че би следвало да разгледа поотделно тези два периода.
А. Задържането на жертвата от 22 юли 1992 г. до 26 април 1993 г. и неговото преместване от Янамайо в “Калао”
8.4. Подателката твърди, че Виктор Полай Кампос е бил държан в пълна изолация от момента на постъпването му в затвора в Янамайо до преместването му в базата “Калао”. Държавата не е оспорила тези твърдения, нито пък е отрекла, че на жертвата е било забранено да разговаря или да си пише с когото и да било през това време, което предполага, че той не е имал достъп и до адвокатска помощ. Държавата не е опровергала и твърденията, че г-н Кампос е бил държан по 23 и половина часа на ден затворен в неосветена килия при отрицателни температури. Според Комитета, тези условия са в нарушение на изискванията на чл. 10, т. 1 от Пакта.

8.5. Подателката поддържа още, че съпругът й е бил подложен на мъчения с електрически ток и побой по време на преместването му в базата “Калао”, и че е бил показан на представители на медиите затворен в клетка. Въпреки че тези твърдения не са били коментирани от държавата, Комитетът счита, че г-жа Кампос не е доказала в достатъчна степен обвиненията си за малтретиране. Съответно той не прави заключения по чл.чл. 7 и 10, т. 1 от Пакта в тази връзка. От друга страна, не се спори, че при преместването му във военноморската база “Калао” г-н Кампос е бил показан на пресата затворен в клетка. Това, по мнение на Комитета, представлява унизително отнасяне в противоречие с чл. 7 и третиране по начин, който е несъвместим с чл. 10, т. 1, тъй като не е зачетено човешкото достойнство на жертвата.


Б. Задържането в “Калао” от 23 април 1993 г. до настоящия момент
8.6. Що се отнася до задържането на Виктор Кампос в “Калао”, от досието по случая става ясно, че в продължение на една година след постановяването на присъдата му, т.е. до 3 април 1994 г., му е било отказвано правото на посещения от страна на семейството и близките му. Нещо повече, той е бил лишен и от възможността да води кореспонденция, както потвърждава и писмото на Международния комитет на Червения кръст до подателката от 14 септември 1993 г., в което се посочва, че писмата от семейството не са могли да бъдат предадени на г-н Кампос от представителите на организацията по време на посещението им на 22 юли 1993 г., тъй като предаването и размяната на кореспонденция все още били забранени. Комитетът счита, че тази пълна изолация на г-н Полай Кампос за период от една година и ограниченията, наложени на неговата кореспонденция със семейството му, съставляват нечовешко третиране по смисъла на чл. 7 и са несъвместими със стандартите за хуманно отношение, установени в чл. 10, т. 1 от Пакта.

8.7. Що се отнася до общите условия, при които той е държан в базата “Калао”, Комитетът отбелязва предоставената от държавата подробна информация, която обаче не съдържа никакви данни във връзка с твърденията, че г-н Кампос продължава да бъде държан в единична килия с размери 2 на 2 метра и че освен при дневната му разходка не може да види слънчева светлина за повече от 10 минути на ден. Комитетът изразява сериозна загриженост по отношение на последното обстоятелство. Той намира, че условията, при които г-н Полай Кампос е държан в затвора, и по-специално изолацията му по 23 часа на ден в малка килия и фактът, че не е може да види слънчева светлина за повече от 10 минути дневно, представляват третиране в противоречие с чл.чл. 7 и 10, т. 1 от Пакта.


В. Процесът срещу г-н Полай Кампос
8.8. Комитетът отбелязва, че решението си по допустимостта на молбата е изискал от държавата информация относно процеса срещу г-н Кампос и осъждането му от специален трибунал от “съдии без лица”, но тя не я е предоставила. Както Комитетът вече е посочил в предварителните (от 25 юли 1996 г.) и заключителните (от 6 ноември с.г.) свои бележки по Третия периодичен доклад на Перу, подобни процеси пред специални трибунали, съставени от анонимни съдии, са несъвместими с чл. 14 от Пакта. “Подателката на молбата не може да бъде укорявана, че е предоставила малко информация в това отношение – в действителност, самият характер на процесите пред “съдии без лица” в отдалечен затвор предполага липса на публичност. В тази ситуация обвиняемите не знаят кои са съдиите, които разглеждат делото, и освен това се създават недопустими пречки за подготовката на тяхната защита и за контактите с адвокатите им. Нещо повече, тази система не гарантира основен аспект на справедливия процес по смисъла на чл. 14 от Пакта, а именно, че съдът трябва да бъде независим и безпристрастен, както и да може да бъде възприет като такъв. При системата на “съдии без лица” не са гарантирани нито независимостта, нито безпристрастността на съдиите, тъй като трибуналът, който се съставя ad hoc, може да включва действащи служители на въоръжените сили. Според Комитета, подобна система не съдържа и гаранции за спазването на презумпцията за невиновност, която е установена в чл. 14, т. 2. В конкретните обстоятелства по случая Комитетът заключава, че е извършено нарушение на чл. 14, т. 1, 2, и 3, б. “b” и “d” от Пакта.”

9. Комитетът по правата на човека, действайки по силата на чл. 5, т. 4 от Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права, счита, че установените от него факти съставляват нарушения на чл.чл. 7 и 10, т. 1 от Пакта по отношение на задържането на г-н Полай Кампос в затвора в Янамайо, публичното му показване затворен в клетка по време на преместването му в Калао, държането му в пълна изолация през първата година и условията, при които излежава присъдата си там в момента, както и на чл. 14, т. 1 по отношение на процеса срещу него, проведен от трибунал от “съдии без лица”.

10. Съгласно чл. 2, т. 3, б. “а” от Пакта държавата има задължение да осигури на г-н Кампос ефективно средство за възстановяване на правата му. Той е бил осъден в производство, което не е предоставяло основните гаранции за справедлив процес. Комитетът смята, че той следва да бъде освободен, освен ако според перуанското законодателство съществува възможност за нов процес, при който да се осигурят всички гаранции, изисквани от чл. 14 от Пакта.

11. Ставайки страна по Факултативния протокол, държавата е признала правомощията на Комитета да преценява дали е налице нарушение на Пакта или не, а съгласно чл. 2 от Пакта тя е поела задължение да осигури на всички лица, намиращи се на нейната територия и подчинени на нейната юрисдикция, правата установени в Пакта, както и да предостави ефективно и изпълняемо средство за възстановяването им в случай на констатирано нарушение. Поради това Комитетът изисква от държавата да го информира в 90-дневен срок относно мерките, които е предприела за съобразяване с неговото становище.



1 CCPR/C/61/D/577/1994, 09.01.1998 г. Rosa Espinoza de Polay on behalf of Victor Alfredo Polay Campos

 Материалът е подготвен и предоставен от Фондация Български адвокати за правата на човека, която притежава авторските права върху превода и резюмето на решението. Той е включен в настоящата база данни в рамките на проект “Усъвършенстване на правораздаването в сферата на защита на правата на човека в България”, изпълнен от Фондацията в периода м. ноември 2005 г. – м. август 2006 г.

2 Процедурно средство за защита на основни права на човека (Б. Ред.)






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница