Вина за ирландското „не

Снимка: Иван Стоименов

- Самият аз съм стъписан от очертаващия се отказ на Полша и Чехия да ратифицират Лисабонския договор. Ако приемането на конституцията беше спряно от старите страни - членки на съюза, то Лисабонският договор е на път да бъде провален от новите държави в ЕС. Очаквам до получим отговори, след като Франция, която пое председателство на съюза от 1 юли тази година, проведе разговори с официални представители на двете държави.

Ако трябва да кажа мнението си за ирландския избирател, то е, че вина у него няма. Според мен тук грешката е на ирландските политици, които не разясниха добре Лисабонския договор. Сам по себе си референдумът не е панацея в демократичните институции на управлението. В референдума има формулирана чужда воля – отново на управляващите, която трябва да се легитимира чрез „печата“ на управляваните. И ако не е достатъчно добре разяснен един референдум, той априори е обречен на неуспех. Мисля, че точно такъв е случаят с Ирландия. Това е истински парадокс – страната, която най-много желаеше членството си в ЕС и най-много се възползва от него, каза „не“.

За мен е добро стечение на обстоятелствата, че от 3 до 6 юли в Софийския университет „Св. Кл. Охридски” се провежда международна конференция на тема „Договорът от Лисабон – една (не)довършена реформа”. На нея ще присъстват колеги юристи от много страни - членки на ЕС и на държави, които все още не са се присъединили към съюза. Очаквам да чуя мненията на юристите за случващото се с Лисабонския договор. Интересно ще ми бъде да изслушам докладите и научните съобщения на всички представители на ЕС. И особено на колегите от Полша. Надявам се да получим отговори, които да обяснят полското намерение да не ратифицира Лисабонския договор.

- Защото договорът за приемането на конституцията не е отговарял на реалностите в онзи момент. Това е голям проблем, на който искам да дам отговор и за себе си – дали Лисабонският договор не е завръщане към реалната политика, която не е била отчитана по време на подготвянето, изработването и приемането на договора за конституцията.

- За мен Лисабонският договор е своеобразна маневра по пътя към институционализирането в рамките на ЕС на една политическа система. В икономическата област институционализирането е факт от десетилетия. Пътят на конституцията, даваща параметрите на политическата институционалност, е да доближи максимално представата ни за една бъдеща федерация. Но не по подобие на САЩ, а като отчита уникалността на Стара Европа.

- Това не е първата подобна конференция. Такава Софийският университет организира и през 2005 г. Тя беше посветена на конституцията на ЕС. Тазгодишната конференция съвпада с една наша идея да създадем международен център за Средна и Югоизточна Европа по сравнително право на ЕС. Очаквам също така тя да постави началото на сътрудничеството между научните институти в нашия регион с представители на юридическите факултети на университети от Франция и Германия. От няколко години имаме международно сътрудничество, оформено като договор за съвместна дейност с юридическите факултети на университетите в Нанси и Страсбург. Институционален израз на това сътрудничество е провеждането на съвместна програма за обучение между наши и френски преподаватели на студенти слушатели - българи. В това число представители на висшата администрация, на Института по правосъдие, на Дипломатическия институт към МвнР и на висши магистрати – представители на върховните съдилища в България. Първоначалният проект прерасна в магистърска програма по право на ЕС у нас. В момента обучаваме по нея и вече даваме дипломи за българска магистърска степен. А тези от магистрантите, които владеят френски език, след полагане на изпит получават диплома и от университета в Нанси.

- Сред участниците в конференцията са хора радетели, които направиха максимум за изработване на договора за конституция. Има и такива, които участваха в първата конференция през 2005 г. при обсъждането на точно този акт. Любопитно ми е да видя дали има отстъпление от колегите, които развиваха своите концепции тогава. Ще присъства и проф. Жан-Клод Готрон, който ще остане в историята на науката, свързана с правото на ЕС. Той ще изнесе доклад на тема „Лисабонският договор, или завръщане към реалната политика“. Самото заглавие предопределя очакваните резултати.

- Правото на ЕС е система, която се наслагва над националните. Членството в ЕС ни задължава да прилагаме непосредствено правото на Европа. Това се отразява върху професионалната дейност на нашите магистрати. Не само на съдиите, които трябва да прилагат нормите поради прекия ефект на правото на ЕС. Прокурорите също трябва да прилагат непосредствено правото на ЕС и да следят за законосъобразността на актовете на изпълнителната и съдебната власт с правото на ЕС. Във всеки отрасъл вече трябва да се преподава и право на ЕС. Това са хиляди регламенти, които са задължителни, и директиви – с препоръчителен характер. В момента и студентите, и магистратите в Софийския университет не учат само право на България, а и на ЕС. Не можем да прилагаме търговското право, ако не го съобразяваме с това на Европа. Затова конференцията в София има още една цел - да уеднакви принципите и вижданията по процеса на преподаване. Ние сме задължени и от Булонските споразумения да унифицираме юридическото образование в рамките на ЕС.

- Нашите експерти – преподавателите и хората, които работят в администрацията, не бяха подготвени за въвеждането на правото на ЕС в България. Това го констатирам като председател на Съвета по законодателство към министър-председателя. През последните 2-3 години имам възможност да наблюдавам законопроектите, които влизат за разглеждане в кабинета. Някои от тях са отчайващи именно благодарение на неспособността на някои експерти да изготвят проекти. Непрекъснато пледирам за създаването на национален институт по законодателство, в който да влизат наистина подготвени експерти.