Висше Училище по Aгробизнес и Развитие на Регионите

Курсов проект по дисциплината Регионална икономика

(2012г.)

Изготвил екип:

Анелия Хунг Буи Ф№ 1111 21120024

Константин Ангелов Манчев Ф№ 1111 21120025

През последните няколко години тенденцията към използване на все повече и все по - разнообразна „зелена енергия“ определено се налага. Това се случва не само в световен мащаб, но и в България. Полагат се усилия в тази посока от правителството, от хора в бизнес сферата, дори и от обикновените граждани. Изчерпването на природните ресурси налага използването на други алтернативни източници на енергия – слънчева светлина, вятър, енергия от биомаса и редица др. Инициативата за използване на еко енергия набира все по-голям брой привърженици и едно нещо е сигурно – в бъдеще тя ще претърпи огромно развитие и ще се наложи като един от основните начини за създаване на електроенергия.

Технологиите за добиване на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) стават все по-конкурентоспособни по отношение на цената си, а темповете на растеж скоро ще доведат производството до нива, необходими за устойчиво енергийно бъдеще. Това се казва в доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ), цитиран от Ройтерс.

В него се казва и че субсидиите за технологии за зелена енергия, които все още не са конкурентни, са оправдани, защото дават стимул за инвестиции в технологии с ясни ползи за околната среда и енергийната сигурност. Секторът се развива бурно и в момента е почти 20% от световното производство на енергия. Докладът отхвърля и твърденията, че ВЕИ технологиите са достъпни само през скъпи субсидии и не могат устойчиво да произвеждат енергия, с която да удовлетворят търсенето.

Секторът на ВЕИ се е увеличил с близо 18% между 2005 и 2009 година според данни на МАЕ. Енергията, произведена от вода, остава основен източник на възобновяемо електричество с 84% от цялото генериране по възобновим начин, или 16% от общото създаване на електричество по света.

Европейски бизнес асоциации предлагат насърченията за производство и консумация на зелена енергия да бъдат удължени отвъд 2020 г.

Делът на възобновяемите източници (ВЕИ) в крайното енергийно потребление трябва да достигне поне 45% до 2030 г., заявява Райнер Хинрихс - Ралвес, член на борда и говорител на Германската федерация за възобновяема енергия.

Предложението, което се подкрепя от Европейския съвет за възобновяема енергия и е изпратено в Европейската комисия, е представено в София на конференцията "Енергийна ефективност и възобновяема енергия", организирана от вестник "Капитал".

Като част от закондателния пакет на ЕС "Климат - енергетика", държавите членки трябва да постигнат средно 20% зелени източници в крайното потребление до 2020 г. За България конкретната цел е 16 на сто. „Има огромен натиск върху държавата за инвестиции в зелена енергия“, казва премиерът Бойко Борисов при среща с ръководството на Източния комитет на германската икономика.

Напоследък се наблюдават изключително много провеждани „зелени“ политики от страна на големи компании, опериращи на световния пазар.

Например, американската мултинационална корпорация за производство и продажба на потребителска електроника, компютърен софтуер и персонални компютри Apple планира да създаде своя център за съхранение на данни в Мейдън, щата Северна Каролина, в САЩ като една от най-енергоспестяващите сгради от своя вид. За целта компанията в момента изгражда соларен парк, разположен на площ от 100 акра и с капацитет от 20 мегавата, който ще може да произвежда до 42 млн. kWh електроенергия годишно. Също така сградата ще разполага с вградено специално водно и въздушно охлаждане на сървърите, а покривът й е боядисан в бяло, за да отразява по-ефективно слънчевата светлина и съответно по-малко да се нагряват помещенията. Към всичко това се добавя осветление от икономични крушки с LED диоди и електроразпределение на по-висок волтаж. Усилията, които влага Apple в новия си център в Мейдън, й спечелват най-високото ниво на сертификата LEED - Platinum по американската система за зелени сгради и строителство. Така, освен като една от водещите компании в своя сектор, Apple заявява ясно и стремежа си да бъде и една от най-екосъобразните корпорации в света.

Европейският проект Zehst – Zero Emission Hypersonic Transport представлява проект за конструиране на хиперзвуков самолет. Двигателите на самолета ще бъдат три типа – обикновени, двигатели ramjet и ракетни двигатели. Първите два типа ще бъдат задвижвани от биогориво, направено от водорасли, докато ракетните двигатели ще горят чист водород и кислород и ще отделят само водни пари, подобно на космическите совалки. Това ще бъде самолет от ново поколение с планирана максимална скорост от 5 000 км/ч и изключително нисък въглероден отпечатък в сравнение с традиционните летателни апарати. По този начин, освен като природосъобразен, самолетът ще се характеризира и като първата стъпка към бъдещето във въздушния транспорт.

В Обединеното кралство консорциум от инвеститори, сред които принц Чарлз и известният британски финансист Якоб Ротшилд, ще вложи 102 млн. долара в производство на електроенергия от отпадъци. Новосъздадената компания ще носи името Tamar Energy и в следващите няколко години ще построи във Великобритания 40 станции със сумарна мощност 100 мегавата. Електростанциите ще произвеждат енергия от биогаз, добиван както от битови, така и от селскостопански отпадъци. Британското правителство планира към 2020 г. 15% от електроенергията в страната да е от алтернативни източници на енергия. Компанията Tamar Energy най-вероятно ще заема голям пазарен дял и благоприятни търговски позиции поради факта, че е новатор в областта на електроенергията от биогаз на територията на Великобритания.

Немската автомобилна компания Volkswagen пък планира да инвестира около 1 млрд. евро в проекти в областта на възобновяемата енергия като един от тях е 200-мегаватова вятърна централа във водите на Северно море. Тя ще се намира на 95 километра от градчето Bokum, недалеч от северозападния германски бряг. Освен че Volkswagen ще има шанса да изпълни своята цел за 40% съкращаване на въглеродните емисии до 2020 г., инвестицията в енергия от вятър ще позволи на компанията да се предпази от флуктуациите в цената на петрола заради събитията в Близкия Изток, Северна Африка и несигурността на доставките на газ от Русия. Така компанията ще запази водещите си позиции и ще си осигури конкурентно предимство на автомобилния пазар.

Германският автомобилен гигант BMW също прави усилия за по-екологосъобразна фирмена политика. От компанията заявяват, че искат да превърнат свята фабрика в Лайпциг в пример за производство, захранвано със зелена енергия, който може да бъде последван от автомобилните заводи по света. Това ще стане чрез 4 вятърни турбини, които ще захранват с чиста енергия фабриката, където се асемблират стотици автомобили ежедневно.

Американската интернет компания Google също се присъединява към фирмите, залагащи на използването на зелена енергия. Рик Нийдъм, директор зелени дейности в компанията, заявява: "Стремежът да търсим начин да правим нещата по-добре е част от нашата корпоративна култура. Всяка сделка, която сключваме, е възможност да подкрепим нещо, което смятаме за важно – в случая производството на повече чиста енергия, и то в мащаби и места, които могат да доведат до понижаване на цените й." Очаква се и други техни конкуренти да ги последват в тази инициатива, което се предопределя от факта, че американското правителство предвижда големи данъчни облекчения, насърчаващи компаниите да подкрепят обещаващи начинания в тази област.

И България не остава по-назад в развитието на ВЕИ. Тя е на 32-ро място сред страните с най-атрактивни условия за инвестиции в зелена енергия според индекса за атрактивност на страните-производителки на възобновяема енергия, изготвен от „Ърнст и Янг”. България успява да изпревари страни като Австрия, Чили и Чехия.

Доказателство за наистина успешно осъществяваното производство на зелена енергия е вече готовият най-голям фотоволтаичен парк на Балканите, в който са инвестирани над 350 млн. лева. Той се намира в село Караджалово, община Първомай. Пиковата му мощност е 60.4 мегавата, разположен е на площ от 100 хектара, което е еквивалента на 100 футболни игрища и има повече от 214 000 соларни модула. През първата година от дейността се очаква системата да генерира достатъчно енергия за 27 000 домакинства и да спести 37 400 тона въглероден двуокис, равняващо се на произвежданото от повече от 7000 коли на пътя.

На 7 март тази година пред Народния театър „Иван Вазив“ беше открита инсталацията от плочки Pavegen, която превръща кинетичната енергия от стъпките на хората в електричество. Изобретението е дело на 25-годишния англичанин Лорънс Кембъл-Кук. 100% от повърхността на плочките е изработена от рециклирана гума, а основата - от над 80% рециклирани материали. Според изчисления ако Pavegen събере стъпките на всички хора по света за един ден, това би било достатъчно да поддържа зареден един телефон за около 300 милиона години. Това изобретение, освен изработено от вторични суровини, показва на хората какъв огромен потенциал притежават да променят света около себе си и какво биха могли да постигнат ако се обединят около една обща идея.

Зелената компания на България за 2010г. „Пестим енергия“ ООД е фирма, предлагаща инженерингови услуги в областта отоплението, вентилацията и климатизацията. Фирмата се занимава изключително с ВЕИ и предлага на българския пазар много иновативации, свързани с тях. Списъкът на партьорите, с които компанията работи, е дълъг като тя си сътрудничи предимно с доказали се западноевропейски фирми. Нейната главна цел е увеличаването на пазарния дял на алтернативни източници на енергия в България по модел на компании както от Европа, така и от целия свят.

От представените по-горе примери може да се стигне до извода, че еко идеите на компаниите освен от производствена гледна точка (намаляване на фирмените разходи) създават ползи и от търговска гледна точка заради по-атрактивната им политика. Фирмите, провеждащи еко политика се стремят това да бъде ясно показано в рекламните им кампании и да стане достояние на възможно най-много потребители. Все повече хора се замислят за това как да постигнем по-ефективно опазване на околната среда и биха предпочели да ползват продуктите и услугите на компании, споделящи техните виждания. Става ясно, че бъдещето е отредено на зелените компании и че за да може едно предприятие да се задържи на пазара и да бъде конкурентоспособно, то трябва да вложи усилия и средства в това да направи производствените си технологии достатъчно природоопазващи и да се включва активно в дейности, целящи популяризирането и реализирането на зелените идеи.

В заключение, в наши дни има достатъчно много примери за ползата от зелена енергия – както екологични, така и икономически. Тенденцията е броят им да нараства и то с големи темпове. В бъдеще ще ставаме свидетели на много иновации, прилагани не само от големите корпоративни гиганти, но и от малките и средни предприятия и разбира се, от отделните домакинства. Насоката на тези иновации е към прилагане на нетрадиционни начини за извличане на така необходимата енергия за осъществяване на почти всички човешки дейности, както и към по-пълноценното използване на вече познатите природни енегрийни ресурси.

Страната ни трябва да превърне зелените обществени поръчки, като рециклирането на хартия и боклук, в стандарт за цялата администрация. Министерството на околната среда и водите вече разработва

Зелена икономика

До 2013 г. Европейският съюз ще инвестира 105 милиарда евро в "зелена" икономика или над 30 на сто от бюджета за изпълнение на единната политика на съюза през периода 2007 - 2013г. България ще получи до 2013 г. над 2 милиарда и 822 милиона евро за инвестиране в "зелени проекти" или проекти, чието изпълнение е тясно свързано с опазването на околната среда.

Тези проекти са точно описани за всяка страна в Европейския съюз, включително размерът на средствата за изпълнението им. България ще получи европейски средства по десет направления.

Най много - 934 903 309 евро, се отделят за водния сектор. Следват "Железопътен транспорт" - 464 милиона евро, "Управление на отпадъците" - 300 521 138 евро, "Енергийна ефективност и управление на енергията" - 125 619 935 евро.

За пряка защита на природата и за увеличаване на биоразнообразието в страната ни ще бъдат отпуснати 98 861 283 евро, за развитие на енергетика от възобновяеми източници - 66 491 830 евро.

Подкрепата за "зелена" икономика и опазването на околната среда вървят ръка за ръка в eдинната политика на Европейския съюз, чиято крайна цел е да осигури устойчив икономически растеж, по-голяма трудова заетост и засилена конкурентност.

Световни екологични организации определят зелената икономика като икономиката на бъдещето. Нейната задача е да направи производството природосъобразно.

Според експертите по екология и нашата, и европейската икономика могат и трябва да станат зелени. Защото, погледнато малко по-напред в бъдещето, това е единственият изход от една пагубна криза - и финансова, и природна.

схема за международна търговия с парникови газове. А съветът към бизнеса е да инвестира повече в сферата на възобновяемите енергийни източници.

Според експерти у нас днес има много малки наченки на зелена икономика. В същото време обаче страната ни си е поставила доста амбициозни еко цели. Първа крачка за преминаване към зелена икономика е всеки, който се занимава с някакъв бизнес, както и всеки човек поотделно, да се замисли върху разхода на енергия, която употребява.

Европа трябва да използва кризата и неизбежните екологични мерки, за да се подготви за преминаване към т.нар. зелена икономика. Ефектът от този преход върху безработицата ще е минимален, но той ще размести сериозно структурата на пазара на труда и на цели сектори от икономиката. Това се казва в годишния доклад на Европейската комисия за заетостта в Европейския съюз. България и Австрия могат да се окажат двете най-облагодетелствани страни от прехода към зелена икономика, тъй като в двете държави съпътстващите дейности за производството на чиста енергия или екологични продукти и услуги са относително най-много и малък брой заети дават голяма част от брутният вътрешен продукт, сочи докладът на Еврокомисията. Управленската програма на правителството на ГЕРБ също предвижда България да залага на разкриването на зелени работни места.

Всички европейци ще бъдат засегнати - от бреговете на Холандия до склоновете на Алпите и от елитните специалисти до обикновените работници, се посочва в доклада. Екологично неефективни работни места ще изчезнат, заемалите ги ще трябва да усвоят нови умения и дори да се преместят в нови райони. Ако правителствата и бизнесът се забавят, Европа не само ще изостане по конкурентоспособност, но и ще има тежки последици за пазара на труда, цените, заплатите и доходите. На практика това е следващото голямо предизвикателство пред общността след финансовата криза.

Много от съкратените днес служители няма да се върнат на същата работа след края на кризата и това е шанс с адекватни политики те да бъдат пренасочени към професии на бъдещето. Така работещите в производство на енергия от въглища или строителството например може да преминат към компании за енергийна ефективност.
Преходът към зелена икономика ще засегне първо и най-вече висококвалифицираните кадри, или т.нар зелени якички. Тяхното преимущество обаче бързо ще изчезне с разпростирането на екопрактики и нови технологии в различни сектори. Постепенно промяната ще облагодетелства и нискоквалифицираните работници.

Зелената икономика в България няма логична алтернатива. Възможните пътища за развитие са много, но страната би следвало да избере дружелюбен към околната среда икономически и бизнес модел.

Това, че запазената околна среда на страната ни има икономическа стойност, става ясно от природните предпоставки на страната, които осигуряват широки възможности за производство на зелена продукция.

Тази зелена продукция би могла да се изнася при отлични условия предвид нарастващото търсене и високите цени в целия свят. Търсенето на зелена продукция има перспективи също и вътре в страната: както от българското население, така и посредством туризма и заради много вероятния приток на екологични мигранти от свръхурбанизираните икономики към периферна България. Зелена продукция е само тази продукция, която има значим принос за устойчивостта на човешкото съществуване на планетата

Първата стъпка за правилно разбиране принципите на зелената икономика е осъзнаването на възможността да се създава повече добавена стойност с по-малка употреба и без загуба на ресурси. Следва икономически логичният, но труден за осмисляне принцип, че в определен момент по-печелившо е дадено икономическо начинание да не бъде предприемано.

На какво се дължи конфликтният характер между традиционно - индустриална и зелена икономика? В теорията отдавна са откроени линиите на разлома.Всички хора искат да живеят дълго и все по- добре, в резултат на бързо развиваща се икономика, която в редица случаи стимулира прахосването на природни ресурси. Опазване на природата най-често означава отказ от някакво удобство, предлагано от щедрата култура на масова консумация.

Също така известно е, че някои аспекти на съхранената природна среда (естетизъм, страхопочитание, любознателност - лишени от измерима икономическа полза) не могат да бъдат осъзнати от безличната институция на пазара, която използва първосигналите на цените като регулатор за икономическа активност. Най-важното в случая обаче е, че ситуацията може да се промени, тъй като зелената икономика има по-висока сравнителна стойност. задача с дългосрочен хоризонт на планиране

Под "зелена" икономическа политика следва да се разбира един специфичен вид управление на предлагането: както на труд, така и на продукти и услуги. Става дума за задача с дългосрочен хоризонт на планиране.

Твърди се, че свързаният с непокорната природа недостиг на храни заплашва с глобална инфлация, докато забавянето на икономическия ръст - с безработица. От гледна точка на човешката икономика е трудно да се прецени кое е по-малкото зло: безработица или инфлация.

От гледна точка на зелената икономика, ние следва да управляваме създаването на тези нови работни места, за да бъдат те подходящи за икономическата структура, която искаме да имаме. Преди това, още днес, трябва да подготвяме мислещи хора и това е само едно от нещата, което говори за огромната икономическа роля на образованието.

Новите работни места могат да са далеч по-щадящи околната среда или даже облагодетелствани от природата, по сравнение с "традиционните" промишлени производства отпреди 40 години, екологичната цена на които сега всички плащаме и тази цена е висока.

Неизбежно стигаме до идеята за култура на потребление с пряко въздействие върху околната среда. В парично отношение тя не изключва екологична оценка при  предоставянето и ползването на кредити, през последните десетилетия в света и у нас в последните години самозабравено и довело до много вредни строежи.

В образователно отношение става дума за възпитанието на потребителя за осъзнатост и отговорно поведение към природата.

А в политическо отношение икономическата култура ни намеква за

Европейският съюз иска да е лидер в зелената политика и не би следвало да ни поставя пречка. Така че, зелената икономика очевидно може да ни нарави по-богати, ако знаем как да я приложим.

Зелена икономика означава добра за околната среда икономика, думата зелен може да се замени също и с екологичен. Икономиката е на хората - а хората не са сами в този свят, те живеят с животни, растения, Слънце, вода, почви, въздух, и с деца, които трябва да бъдат обучени на отношение към заобграждащия ги свят. Екология, от човешка гледна точка, е идеята за това, което ни заобикаля.

България се опитва да бъде едно закътано място в глобалната икономика. Въпреки това отрицателният ефект е факт. Според последни изследвания, водите на Черно море по българските брегове са във втората най-силно замърсена категория. Това негативно екологично въздействие е постигнато дори при обедняване на страната с 1,5 млн. души, ниска раждаемост и т.н. Характеристики като близост до морския бряг, незастроена околност, старинна архитектура в селото, легенда за мястото или исторически паметник наблизо продават имота - като "зелен". Това не опазва природата, напротив разрушава ландшафта, възползвайки се едностранно от природните и културни дадености.

Зелената икономика е най-логичният път за развитие на българското стопанство, тя обещава добри печалби на производители от широки слоеве на българското население. Чрез зелена икономика могат едновременно да се изпълнят цели на съществуването, икономически цели, социални цели, цели по културното съзряване на нацията.

Още през 1881 Д.В.Манчов във "Всеобщо земеописание" пише следното: "Някои планински жители, за да посеят повече сеитба, секат гората и правят пожари, но от това има голяма вреда за гората. Така и някои неразбрани овчари, за да става повече трева за паша, горят гората и опустошават планината. От това нашите планини, които някога са имали безкрайна гора, са оголяли и погрозняли. Там, където има гора, нивите стават по-добри, ливадите дават по-буйна трева и изворите никога не пресъхват".

Природното разнообразие е уязвимо богатство. Екологичната стабилност има икономическа стойност. Икономическата стойност на зелената околна среда е по-голяма от икономическата стойност на димящите комини и еднотипните ваканционни комплекси.

За да бъде наречено „зелена”, дадена икономика трябва да отговаря на определени социални и екологични критерии:

• 
  Мащабни инвестиции в обществената сфера и човешките ресурси, насърчаващи развитието на природосъобразни дейности, производства и потребление и едновременно с това създаващи нови работни места, особено в условията на криза;
  
• 
  Нарастване на разходите с пряк принос за опазване на живота и биологичното разнообразие на планетата;
  
• 
  Ограничаване и елиминиране на капиталовложенията, които, въпреки че повишават жизнения стандарт на хората, вредят на тяхното здраве и околната среда;
  
• 
  Преминаване към възпроизводими енергийни източници до постигане на пълна независимост от изкопаемите горива и атомната енергия;
  
• 
  Премахване на всички капиталовложения и отрасли, създаващи неустойчивост и застрашаващи околната среда и човешкото здраве, в това число всички производства, задълбочаващи проблемите с отпадъците и вредните емисии на парникови газове;
  
• 
  Държавата като върховен суверен да поеме управлението на процеса на изграждане на зелено стопанство и всички разходи, свързани с него, тъй като опазването на околната среда и здравето на хората са най-висша форма на обществен интерес.
  

За да оцелее животът на Земята, съвременната икономика, стимулираща пилеенето на природни ресурси, трябва да бъде заменена от „зелена” икономика. Естествено, това трябва да стане в глобален мащаб, чрез постигането на консенсус между всички страни в света и взаимно зачитане на техните интереси.

Изграждането на „зелена” икономика е целесъобразно и от чисто икономическа гледна точна. Доказателства в подкрепа на тази теза дава изследването „Икономика на екосистемите и биоразнообразието” , финансирано изцяло от Европейската комисия. Проучването оценява годишните загуби за световната икономика от унищожаване на природен капитал (обезлесяване) в размер между 2 и 5 трилиона долара, или 7% от съвкупния глобален продукт. Това е сумата от стойността на различните услуги, които горите предоставят, като чиста вода, чист въздух, поглъщане на емисиите парникови газове и др. С разрушаването на природната среда тя престава да осигурява услугите, които досега човечеството е получавало безплатно. За сравнение загубите от световната финансова криза от началото на 2008 г. до средата на октомври същата година се оценяват на 1.5 трилиона долара. С други думи, светът губи повече от разрушаването на природната среда, отколкото от глобалната финансова криза. На всичкото отгоре загубите от обезлесяване са кумулативни – натрупват се година след година, тъй като унищожаването на природата не спира.

Възможните начини за интегриране на България в европейското и световното стопанство са много, но най-оправдано от икономическа гледна точка е това да стане чрез изграждане на „зелена” икономика. Относително запазената околна среда на България има висока икономическа стойност, тъй като дава благоприятни възможности за производство на зелена продукция. „Зелена” е само тази продукция, която допринася за повишаване на устойчивостта на човешкото съществуване на планетата Земя . Търсенето на зелена продукция в международен план расте, а цените й са високи.

Вътрешният пазар на зелена продукция също има добри перспективи: възможни потребители са местното население и туристите.

Налице са всички необходими предпоставки за успешно изграждане на зелена икономика: светът все повече осъзнава нуждата от устойчива и хуманна икономика, международното търсенето на зелена продукция на високи цени расте, нашата страна притежава природните дадености за зелено производство.

България е малка страна и най-добрият начин за интегриране в глобалното стопанство е чрез намиране на пазарна ниша, базирана на националните конкурентни предимства. Такава ниша безспорно е зелената икономика.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОГРАМАТА „НАЦИОНАЛНА ДЪЛГОСРОЧНА ПРОГРАМА ПО ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ” (НДПЕЕ)

Програмата включва:

• анализ на настоящото състояние на енергийното потребление и прогноза за бъдещото енергийно развитие на страната;

• формулира цели за оптимално енергийно оползотворяване на достъпния потенциал на ВЕИ в страната;

• дефинира необходимите мерки и въздействия за насърчаване на използването на различните видове ВЕИ (Възобновяеми енергийни източници) в условията на непрекъснато нарастване на БВП;

• идентифицира бариерите и предлага съвкупност от механизми (включително финансови) за провеждане на държавната политика чрез интегрирането й в общата политика за икономическо и социално развитие на страната. Програмата формулира мерки и политики за насърчаване използването на ВЕИ в енергийния баланс на страната след като оценява:

• състоянието на използването на ВЕИ в страната,

• необходимостта от ускореното въвеждането на ВЕИ в следващия десетгодишен период,

• съвместното влияние на подобряването на ЕЕ и разширяването на използване на ВЕИ в страната от гледна точка на достигане на устойчиво енергийно развитие.

ОЧАКВАНИ ЕФЕКТИ ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО

Република България внася около 60% от необходимите й първични енергоресурси и се характеризира с по-висока енергоинтензивност на БВП от средната за ЕС (~2 пъти). Едновременно с това прогнозата за развитието на българската икономика предвижда заедно с постепенното нарастване на БВП, увеличаване, както на КЕП (Крайно енергийно потребление), така и на ПЕП (Първично енергийно потребление). Увеличаването на дела на произведената енергия от ВЕИ, произтичащо от изпълнението на НДПВЕИ, ще доведе до:

1. 
   Забавяне на процеса на изчерпване на природните енергийните ресурси;
   
2. 
   Намаляване зависимостта на страната от внос на първични енергийни ресурси;
   
3. 
   Създаване на нови пазарни възможности за търговци (производители, фирми за услуги и т.н.) на съоръжения за ВЕИ, разкриване на нови работни места;
   
4. 
   Повишаване на конкурентноспособността на българската промишленост;
   
5. 
   Постигане на устойчиво енергийно развитие и подобряване на показателите на околната среда, свързано с изпълнение на поетите задължения от Република България относно:
   

• 
  Рамковата конвенция на ООН по Изменение на климата, приета през юни 1992 г., и ратифицирана от България на 16 март 1995 г.;
  
• 
  Протокола от Киото, ратифициран през 2002 година. Страната ни има задължение да намали емисиите на парникови газове, в периода 2008-2012 г., с 8% от общото количество емисии, спрямо базисната 1988 година.
  
• 
  Директива 2001/77/ЕС -в подкрепа на произведената от ВЕИ електроенергия във вътрешния пазар на електроенергия
  

1. 
   Greentech-bg.net
   
2. 
   Вестник „Мениджър“
   
3. 
   Вестник „Дневник“