Витамини, минерали, олигоелементи Ив. Ламбев1 Витамини



Дата30.07.2017
Размер110.55 Kb.
#26856


Витамини, минерали, олигоелементи
Ив. Ламбев1

1. Витамини
Витамините са органични съединения с висока биологична активност. Участват в обменните процеси като коензими (с изключение на витамин A и D).


ВОДНОРАЗТВОРИМИ ВИТАМИНННИ ПРЕПАРАТИ: Ascorbic acid (Vitamin C – tab. 100 mg и tab. efferv. 600 mg), Folic acid (Neopholic® – tab. 0,4 mg, Vitamin B9), Benfothiamine (Benfogamma®), Cyanocobalamin (Vitamin B12), Dexpanthenol (Panthenol®), Niacin (Nicotiic acid, Vitamin B3), Riboflavine (Vitamin B2), Pyridoxine (Vitamin B6 – amp. 100 mg/2 ml), Thiamine (Vitamin B1)

МАСТНОРАЗТВОРИМИ ВИТAМИННИ ПРЕПАРАТИ И ТЕХНИ АНАЛОЗИ: Calcitriol, Calcipotriol (Daivonex®), Cholecalciferol (Vitamin D3), Ergocalciferol (Vitamin D2), Menadion (Vitamin K3), Phytomenadione (Vitamin K1), Retinol (Vitamin A – caps. 2500 UI), Tocopherol (Vitamin E), Tretinoin


ВОДНОРАЗТВОРИМИ ВИТАМИНИ. ▼Аскорбинова киселина (витамин C). ФДН витамин C за възрастни са 60 mg, за бременни и кърмачки – 100 mg; при студ или повишено физическо натоварване – 250 mg. При авитаминоза C се развива скорбут (петехиални кръвоизливи, субпериостални екхимози, отоци и кръвоизливи от венците, забавен растеж на костите и зъбите, мускулна слабост, задух, депресия). Аскорбиновата и дехидроаскорбиновата киселина образуват редокс-система, която е необходима за процесите на хидроксилиране при синтез на колаген, NA, 5-HT, тетрахидрофолиева киселина, кортикостероиди. Витамин C потиска окислението на адреналина. Намалява капилярната пропускливост, отслабва ексудативните и алергичните реакции. Биофлавоноидите потенцират неговия ефект. Витамин C увеличава устойчивостта на организма към инфекциозни заболявания и улеснява неговата адаптация към студ. Подобно на токоферола и селена (който влиза в състава на глутатионпероксидазата), витамин C притежава антиоксидантна активност. Затова той повлиява благоприятно обмяната на липидите при атеросклероза. Прилага се орално или парентерално при хеморагична диатеза, хиповитаминоза и авитаминоза C, вирусни и други инфекции, алергични и шокови състояния, malabsorbtion синдром, трудно заздравяващи рани и фрактури, дерматози, стоматит, зъбен кариес, ЗД, рахит (заедно с витамин D), атеросклероза. Лечебната доза варира от 300 до 600 mg, разпределена в 3 приема. При орално приемане на витамин C в ДД над 1,2 g са възможни безпокойство, безсъние, главоболие, хипертензия, глюкозурия, диария (свързана с осмотичното му действие в чревния лумен). Прилагането на витамин C в големи дози води до изразходване на допълнителна енергия, необходима за неговото елиминиране, и е нерационално. При предозиране на витамин C съществува нефролитиазен риск.Витамин B1 (тиамин). Тиаминкиназите превръщат тиамина в кокарбоксилаза (тиаминдифосфат). Кокарбоксилазата е коензим на пируватдехидрогеназата, игрaеща ключова роля в окислителното разграждане на глюкозата. По този начин нервните клетки се осигуряват енергийно. Във високи дози витамин B1 има антихолинестеразно действие. За хиповитаминоза B1 са характерни мускулна слабост, парестезии (мравучкания), парези, брадикардия, депресия, отоци. Тези симптоми са силно изразени при авитаминоза B1 (бери-бери). При алкохолизъм поради нарушена чревна резорбция може да се развие кардиомиопатия с дилатация на десния вентрикул, резистентна на СГ и ACE инхибитори. Тиаминът се прилага орално или мускулно при неврити, алкохолни и постинфекциозни полиневрити, радикулити, травми на ЦНС, сърдечно-съдови заболявания, миастения, бери-бери. При бързо i.v. инжектиране във високи дози тиаминът може да предизвика циркулаторен колапс с анафилактични прояви, което е свързано с антихолинестеразната му активност. Препаратът Benfothiamine (Benfogamma®) e предлекарство. След орално приложение той се дефосфорилира до мастноразтворим S-Вenzoylthiamine. Последният се резорбира по-добре в сравнение с водноразтворимия тиамин и значително по-бързо прониква в клетките, където се извършва ензимно дебензоилиране до водноразтворимия тиамин (витамин B1). След фосфорилиране витамин B2 (рибофлавин) участва във въглехидратната, белтъчната и мастната обмяна. Той има значение за нормалната функция на очите, лигавиците и кожата. Подобрява жлъчетворната функция на чернодробните клетки. При хиповитаминоза и авитаминоза B2 се наблюдават рагади на устните ъгли, глосит, стоматит, васкуларизация и помътняване на роговицата, фотофобия, дерматози. Недостигът на рибофлавин при бременни животни води до развитието на фокомелия, подобна на тази, предизвикана от талидомида. Рибофлавинът се прилага при хипо- и авитаминоза B2, дерматози в детската възраст поради нерационално хранене (предимно с мляко и въглехидрати), смущения в растежа на кърмачета, хронични ентерити, стеаторея, порфирия, анемия, комодационни смущения, конюнктивити, хемералопия (в комбинация с витамин A), стоматит и хейлит (рагади по устните ъгли). Фолиевата киселина и цианокобаламинът сa разгледани в гл. 10.3, а витамин K (менадион и фитоменадион) – в гл. 10.2. Витамин B6 (пиридоксин) под форма на коензим участва в метаболизма на хистамина и някои аминокиселини (триптофан, метионин, цистеин и глутамин). Способства за нормализиране на липидния обмен. За хиповитаминоза B6 са характерни дерматит, хипохромна анемия, периферни неврити, парестезии, гърчове. Тя може да бъде причинеа поради недостатъчно приемане на витамина с храната, при комбинирана терапия с лекарства, представляващи антагонисти на витамин B6 (изониазид, пенициламин, циклозерин), и лъчетерапия. Пиридоксинът е показан при хиповитаминоза B6, сидеробластна анемия, агранулоцитоза, повръщане по време на бременността, кинетози, chorea minor, енцефалопатии, полиомиелит, спастични състояния от централен произход, парестезия и неврити, миастения; терапия с изониазид, циклозерин или пенициламин. Предписва се p.o., i.m. или i.v. в доза от 50 до 100 mg. ▼Ниацинът (никотиновата киселина) влиза в състава на пиримидиновите коензими на NAD и NADP, а също – в състава на дехидрогеназите, пренасящи водород и електрони при оксислително-редукционните процеси. Освен пелагропревантивен ефект ниацинът (наричан също витамин PP) има още миотропен съдоразширяващ ефект и антихиперлипидемичен ефект (понижава серумните концентрации на VLDL).Декспантенолът е пантотенов дериват с важна роля в процесите на ацетилиране и окисление. Участва в обмяната на въглехидратите и мазнините, в синтеза на ACh, кортикостероиди, порфирини. Има значителен епителотоничен ефект и известна противовъзпалителна активност. Показан е при възпалителни заболявания на устната кухина, носа, ларинкса, дихателните пътища и стомашната лигавица.

МАСТНОРАЗТВОРИМИ ВИТAМИНИ И ТЕХНИ АНАЛОЗИ. ▼Витамин D (холекалциферол, ергокалциферол) и фармакологично активната му форма – дихидроксихолекалциферол (калцитриол), сa разгледани в гл. 15.9. Calcipotriol (Daivonex®) е синтетичен аналог на холекалциферола, който се свързва с нуклеарен рецептор в кератиноцитите, дермалните фибробласти, макрофагите, T-лимфоцитите и лангерхансовите клетки. Инхибира пролиферирането и стимулира терминалното диференциране на кератиноцитите. Показан е за локална терапия на psoriasis. Retinol (Vitamin A) по структура е сходен с растителния пигмент β-каротен. В лигавицата на тънкото черво и черния дроб от една молекула β-каротен чрез хидролитично разграждане под влияние на ензима каротеназа се получават две молекули витамин A. Различават се два витамера – A1 и A2. Витамин A1 е два пъти по-активен. У повечето висши животни и в черния дроб на морските риби преобладава витамин A1, а в черния дроб на сладководните риби – витамин A2. ФДН от ретинол за възрастни са 5000–8000 UI. Ретинолът участва в протеиновата обмяна на кожата и лигавиците, обмяната на мукополизахаридите и синтеза на зрителния пурпур родопсин. При неговия дефицит се нарушава равновесието между метионина и цистеина в епителните клетки и тяхната ранимост и склонност към вроговяване се повишават. Родопсинът осигурява адаптацията на окото към слаба светлина. Функцията на ретинола като растежен витамин е свързана с неговото стимулиращо действие върху синтеза на полови хормони и ГКС. Освен това той способства за формирането на скелета, повишава устойчивостта на организма към студ и инфекции. Авитаминоза A се проявява с хемералопия, нарушена адаптация, отслабване на зрението, кератоза (по кожата и лигавиците), бавно зарастване на раните и отслабване на имунитета. Ретинолът е показан при хиповитаминоза A, възпалителни и инфекциозни заболявания на дихателната система, кожата, очите, СЧТ, нефро- и холелитиаза, тиреотоксикоза (във високи дози). При хиповитаминоза A ретинолът се предписва орално в ДД 30 000 UI в продължение на 2–3 седмици. Приемането на ретинол по време на бременност в ДД до 5000 UI не се свързва с тератогенен риск, но прилагането му в ДД над 10 000 UI увеличава този риск. При продължително прилагане на витамин A във високи ДД се наблюдават уморяемост, безапетитие, алопеция, менструални нарушения, сънливост. При плазмено ниво на ретинол ≥ 50 UI/100 ml се развива хипервитаминоза А (главоболие, повишено вътречерепно налягане, повръщане, нарушения в съня, сърбеж, оток на папилата на зрителния нерв, диплопия, рагади, артралгии, хиперостоза на кортикалната част на костите и преждевременно затваряне на епифизите). Третиноинът е ретиноид (метаболит на ретинола), показан за локално лечение на acne vulgaris. ▼Витамин E (токоферол) има значителна антиоксидантна активност и предпазва от окислително (оксидативно) разрушаване хормони, ензими, липиди, други витамини, простагландини. Той участва в обмяната на прогестерона, холестерола и ГКС, а така също – в процесите на фосфорилиране и активиране (вкл. и на витамините). Увеличава устойчивостта на организма към хипоксия. Има противовъзпалителен ефект. Прилага се i.m./p.o. при хабитуален и заплашващ аборт, аменорея, стерилитет, азооспермия, импотенция, прогресивна мускулна дистрофия, амиотрофична латерална склероза, болест на Alzheimer, ССЗ (във високи дози – от 200 до 400 mg/24 h), атеросклероза. Фитоменадиoнът (витамин K1) е мастноразтворим и има растителен произход. Необходим е за синтеза в черния дроб на плазмените фактори на кръвосъсирването протромбин, проконвертин, факторите IX и X (вж. гл. 10.2).

2. Поливитамини, минерали и олигоелементи


ПОЛИВИТАМИНИ: Alvityl® (Vitamin C, B-complex, D, E), Deavit (А/D2), Geritamin® (A/E), Faex medicinalis® (B-complex), Мilgamma® (benfothiamine/B12), Milgamma N® (benfothiamine/B12/B6), Neurobex® (B1/B6/B12), Oelum Jecoris Aselli® (D3/А), Osteopharm® (B6/C/D3/K1), Pharmavit® , Vitamin B-complex® (B1/B2/B3/B6)

ПОЛИВИТАМИНИ С МИНЕРАЛИ И/ИЛИ ОЛИГОЕЛЕМЕНТИ: Berroca®, Centrum®, Magne B6® (Mg/B6), Multisanostol®, One-a-day 55 plus®, Pikovit®, Plenyl®, Revalid®, Spectrum Vitae®, Supradyn®, Supravit®, Triovit (β-каротен, селен, витамин C и Е), Vitaral®

Поливитамините, съдържащи пиридоксин, тиамин и цианокобаламин, се включват в поддържащата терапия при невралгии, неврити и полиневрити. При витаминна недостатъчност, свързана с небалансирана или ограничена диета, malabsorbtion синдром, алкохолна невропатия, продължителна орална терапия с широкоспектърни антиинфекциозни лекарства, кахексия, хронични изтощителни заболявания (вирози, туберкулоза, паразитози), постклимактеричен синдром с артралгични оплаквания, полихиповитaминоза у ПНВ и други един от елементите на комплексния терапевтичен подход е прилагането на препарати, съдържащи мастно- и водноразтворими витамини. В тези случаи по-голяма ефективност може да се очаква, ако към поливитамините са добавени минерални соли и/или олигоелементи (мед, цинк, молибден, селен, манган). Препаратите, съдържащи аскорбинова киселина, токоферол и селен притежават антиоксидантна активност. С такива препарати обаче няма мащабни клинични проучвания и метаанализи относно ефективността им. Рационален избор на препарат в случая е възможен, ако се имат предвид ФДН от витамини, минерали и олигоелементи за съответната възрастова група. Важно е да не допусне предозиране, особено на витамините A и D. Немалка част от комбинациите са регистрирани като хранителни добавки, чието прецизно стандартизиране понякога е съмнително, а някои комбинации съдържат и растителни дроги. Да се отчетат възможните взаимодействия е трудно. За да бъдат предотвратени грешки по отношение на адекватния и рационален избор на поливитаминен препарат със или без минерали и олиголементи, лекарят трябва да използва лекарства на реномирани фармацевтични производители.




1 Вж. Принципи на медицинската фармакология. Под ред. на Ив. Ламбев. Мед. и физк., София, 2006, 185–187.



Каталог: kft -> sites -> default -> files -> uch programi -> web edu -> Lectures in Bulgarian
Lectures in Bulgarian -> Антимикобактериални лекарства1 16 Противотуберкулозни лекарства синтетични препарати
Lectures in Bulgarian -> Справочник VII основно преработено и допълнено издание. П/р Ив. Ламбев София. Мед изд. "Арсо" еоод, София, 2010
Lectures in Bulgarian -> Лекарства за локална дентална терапия ив. Ламбев1
Lectures in Bulgarian -> Лекарства, повлияващи храносмилателната система1 12 Антиулкусни лекарства
Lectures in Bulgarian -> 4 Психотропни средства1
Lectures in Bulgarian -> Избрани официнални прескрипции1 Твърди лекарствени форми Rp
Lectures in Bulgarian -> Антихелминтни лекарства1 18 Антицестодни лекарства Антицестодните лекарства
Lectures in Bulgarian -> Антипротозойни лекарства1 15 Антималарийни лекарства
Lectures in Bulgarian -> One of the features which is thought to distinguish man from other animals is desire to take medicine
Lectures in Bulgarian -> Глюкокортикоиди  Хидрокортизонови препарати


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница