Владимир Ленин „трите източника и трите съставни части на марксизма“

Изтегляне 71.72 Kb. Дата 10.08.2017 Размер 71.72 Kb. #27599

Навигация на страницата:

• Учението на Маркс е всесилно, защото е вярно.
• На тези три източника и същевременно съставни части на марксизма ще се спрем накратко. I
• Философията на Маркс е завършен философски материализъм, който даде на човечеството, а особено на работническата класа, могъщи средства за познание. II
• Учението за принадената стойност е крайъгълният камък на икономическата теория на Маркс.
• Като увеличава зависимостта на работниците от капитала, капиталистическият строй създава великата мощ на обединения труд.
• И опитът на всички капиталистически страни, както старите, така и новите, показва нагледно с всяка изминала година на все по-голям и по-голям брой работници правилността на това учение на Маркс.
• Капитализмът победи в целия свят, но тази победа е само предверие на победата на труда над капитала. III
• Гениалността на Маркс се състои в това, че той можа пръв от всички да направи оттук и да прокара последователно онзи извод, на който световната история учи. Този извод е учението за класовата борба.

Владимир Ленин „ТРИТЕ ИЗТОЧНИКА И ТРИТЕ СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА МАРКСИЗМА“ Учението на Маркс предизвиква в целия цивилизован свят най-голяма вражда и омраза сред цялата буржоазна (и казионна, и либерална) наука, която вижда в марксизма нещо подобно на „вредна секта“. Друго отношение не може и да се очаква, тъй като „безпристрастна“ социална наука не може да има в едно общество, изградено върху класовата борба. Така или иначе, но цялата казионна и либерална наука защищава наемното робство, а марксизмът е обявил безпощадна война на това робство. Да се очаква безпристрастна наука в общество на наемно робство — това е такава глуповата наивност, както да се очаква безпристрастие от фабрикантите по въпроса, не трябва ли да се увеличи заплатата на работниците, като се намали печалбата на капитала. Но не само това. Историята на философията и историята на социалната наука показват напълно ясно, че в марксизма няма нищо подобно на „сектантство“ в смисъл на някакво затворено, закостеняло учение, изникнало настрана от главния път на развитието на световната цивилизация. Напротив, цялата гениалност на Маркс се състои именно в това, че той даде отговор на въпросите, които прогресивната мисъл на човечеството беше вече поставила. Неговото учение възникна като пряко и непосредствено продължение на учението на най-великите представители на философията, политическата икономия и социализма. Учението на Маркс е всесилно, защото е вярно. То е пълно и стройно, дава на хората цялостен мироглед, непримирим към каквото и да е суеверие, към каквато и да е реакция, към каквато и да е защита на буржоазното потисничество. То е законен приемник на най-доброто, което е създало човечеството през XIX век в лицето на немската философия, английската политическа икономия и френския социализъм. На тези три източника и същевременно съставни части на марксизма ще се спрем накратко. I Философията на марксизма е материализмът. В продължение на цялата най-нова история на Европа, и особено в края на XVIII век, във Франция, където се разигра решителната битка против всякаква средновековна вехтория, против крепостничеството в институциите и в идеите, материализмът се оказа единствената последователна философия, вярна на всички учения на природните науки, враждебна на суеверията, лицемерието и др. подобни. Затова враговете на демокрацията се стараеха с всички сили да „опровергаят41, да подкопаят, да оклеветят материализма и защищаваха разните форми на философския идеализъм, който винаги се свежда, така или иначе, до защита или подкрепа на религията. Маркс и Енгелс защищаваха най-решително философския материализъм и нееднократно разясняваха дълбоката погрешност на всякакви отклонения от тази основа. Най-ясно и подробно техните възгледи са изложени в съчиненията на Енгелс „Лудвиг Фойербах“ и „Анти-Дюринг“, които — подобно на „Комунистическия манифест“ — са настолна книга на всеки съзнателен работник. Но Маркс не се спря на материализма на XVIII век, а тласна философията напред. Той я обогати с придобивките на немската класическа философия, особено на системата на Хегел, която на свой ред доведе до материализма на Фойербах. Главната от тези придобивки беше диалектиката, т. е. учението за развитието ~в неговия най-пълен, дълбок и свободен от едностранчивост вид, учението за относителността на човешкото знание, което ни дава отражение на вечно развиващата се материя. Най-новите открития на природознанието — радият, електроните, превръщането на елементите — прекрасно потвърдиха диалектическия материализъм на Маркс в противоположност на ученията нг буржоазните философи с техните „нови” връщания към стария и гнил идеализъм. Като задълбочаваше и развиваше философския материализъм, Маркс го доведе докрай, разпростря неговото познание на природата върху познанието на човешкото общество. Историческият материализъм на Маркс е най-велико завоевание на научната мисъл. Хаосът и произволът, които царяха дотогава във възгледите върху историята и върху политиката, се смениха с поразително цялостна и стройна научна теория, която показва как от един строй на обществения живот в резултат на разрастването на производителните сили се развива друг, по-висш — от крепостничеството например израства капитализмът. Както познанието на човека отразява съществуващата независимо от него природа, т. е. развиващата се материя, така общественото познание на човека (т. е. разните възгледи и философски, религиозни, политически учения и т. н.) отразява икономическия строй на обществото. Политическите институции са надстройка над икономическата основа. Ние виждаме например как различните политически форми на съвременните европейски държави служат за затвърдяване господството на буржоазията над пролетариата. Философията на Маркс е завършен философски материализъм, който даде на човечеството, а особено на работническата класа, могъщи средства за познание. II Като прие, че икономическият строй е основата, върху която се издига политическата надстройка, Маркс отдели най-голямо внимание за изучаването на този икономически строй. Главният труд на Маркс — „Капиталът“ — е посветен на изучаването на икономическия строй на съвременното, т. е. капиталистическото, общество. Класическата политическа икономия преди Маркс се създаде в Англия — най-развитата капиталистическа страна. Адам Смит и Дейвид Рикардо, изследвайки икономическия строй, сложиха начало на трудовата теория за стойността. Маркс продължи тяхното дело. Той обоснова строго и разви последователно тази теория. Той доказа, че стойността на всяка стока се определя от количеството обществено необходимо работно време, което отива за произвеждането на стоката. Там, където буржоазните икономисти виждаха отношение между вещите (размяна на стока срещу стока), там Маркс разкри отношение между хората.. Размяната на стоки изразява връзката между отделните производители при посредничеството на пазара. Парите означават, че тази връзка става все по-тясна, съединявайки неразривно в едно цяло целия стопански живот на отделните производители. Капиталът означава по-нататъшно развитие на тази връзка: стока става работната сила на човека. Наемният работник продава своята работна сила на притежателя на земята, на фабриките, на оръдията на труда. Една част от работния ден работникът употребява, за да покрие разходите за своята и за семейството си издръжка (работната заплата), а през другата част на деня работникът се труди даром, като създава принадена стойност за капиталиста, източник на печалбата, източник на богатството на капиталистическата класа. Учението за принадената стойност е крайъгълният камък на икономическата теория на Маркс. Капиталът, създаден от труда на работника, души работника, като разорява дребните стопани и създава армията на безработните. Победата на едрото производство в промишлеността се вижда веднага, но и в земеделието виждаме същото явление: надмощието на едрото капиталистическо земеделие се увеличава, расте употребата на машините, селското стопанство попада в примката на паричния капитал, запада и се разорява под гнета на изостаналата техника. В земеделието формите на западането на дребното производство са други, но самото му западане е безспорен факт. Като разорява дребното производство, капиталът води към увеличаване на производителността на труда и към създаване монополно положение на съюзите на големите капиталисти. Самото производство става все по-обществено — стотици хиляди и милиони работници се свързват в планомерния стопански организъм, — а продуктът на общия труд се присвоява от шепа капиталисти. Расте анархията в производството, кризите, бясната борба за пазар, не-осигуреното съществуване на масата от населението. Като увеличава зависимостта на работниците от капитала, капиталистическият строй създава великата мощ на обединения труд. Маркс проследи развитието на капитализма от първите зародиши на стоковото стопанство, от простата размяна, до неговите висши форми, до едрото производство. И опитът на всички капиталистически страни, както старите, така и новите, показва нагледно с всяка изминала година на все по-голям и по-голям брой работници правилността на това учение на Маркс. Капитализмът победи в целия свят, но тази победа е само предверие на победата на труда над капитала. III Когато беше съборено крепостничеството и на бял свят се появи „свободното“ капиталистическо общество — изведнъж се разкри, че тази свобода означава нова система на потисничество и експлоатация на трудещите се. Различните социалистически учения започнаха да възникват веднага като отражение на това потисничество и като протест срещу него. Но първоначалният социализъм беше утопичен социализъм. Той критикуваше капиталистическото общество, осъждаше го, проклинаше го, мечтаеше за неговото унищожаване, фантазираше за по-добър строй, убеждаваше богатите в безнравствеността на експлоатацията. Но утопичният социализъм не можеше да посочи действителния изход. Той не умееше нито да разясни същността на наемното робство при капитализма, нито да открие законите на неговото развитие, нито да открие оная обществена сила, която е способна да стане творец на новото общество. Между това бурните революции, с които бе придружено падането на феодализма, на крепостничеството, навсякъде в Европа и особено във Франция, разкриваха все по-нагледно борбата на класите като основа на цялото развитие и негова движеща сила. Нито една победа на политическата свобода над класата на крепостниците не е извоювана без отчаяна съпротива. Нито една капиталистическа страна не се е изградила върху повече или по-малко свободна, демократична основа, без борба на живот и смърт между разните класи на капиталистическото общество. Гениалността на Маркс се състои в това, че той можа пръв от всички да направи оттук и да прокара последователно онзи извод, на който световната история учи. Този извод е учението за класовата борба. Хората всякога са били и всякога ще бъдат глупави жертви на измамата и самоизмамата в политиката, докато не се научат да търсят зад всевъзможните нравствени, религиозни, политически, социални фрази, декларации, обещания интересите на едни или други класи. Привържениците на реформата и подобренията всякога ще бъдат подвеждани от защитниците на старото, докато не разберат, че всяка стара институция, колкото дива и гнила да изглежда тя, се крепи от едни или други господстващи класи. А за да се сломи съпротивата на тези класи, има само едно средство: да се намерят, просветят и организират за борба такива сили в самото окръжаващо ни общество, които могат — и по своето обществено положение трябва да образуват силата, способна да помете старото и създаде новото. Само философският материализъм на Маркс посочи на пролетариата изхода от духовното робство, в което са живели дотогава всички потиснати класи. Само икономическата теория на Маркс разясни действителното положение на пролетариата в общия капиталистически строй. В целия свят, от Америка до Япония и от Швеция до Южна Африка, самостоятелните организации на пролетариата се умножават. Той се просвещава и възпитава, водейки своята класова борба, избавя се от предразсъдъците на буржоазното общество, сплотява се все по-тясно и се учи да измерва величината на своите успехи, закалява своите сили и расте неудържимо. Владимир Илич Ленин Каталог: 2015 2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ 2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Примерна тема за IV клас за „преглед на знанията по математика“ 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега Изтегляне 71.72 Kb. Сподели с приятели: