Владимир Сабоурин на Бойко Пенчев



Дата25.01.2017
Размер30.38 Kb.
#13481
Медии

Владимир Сабоурин

на Бойко Пенчев

При анализа на медиите трябва да се изхожда не от естествената прагматика на властта, а от конструирането на идеална комуникативна ситуация. Хабермас може би не е толкова аут с просвещенската си самотност, и тя върши по-добра работа от постмодерната радикална адекватност на ситуацията. Инвестираме прекалено много всекидневие в медиите, за да има смисъл допълнително теоретично да ги надхвърляме в желанието си (постмодерно) да сме на висотата на момента.

Привлечеността ни от тях опира до жизненоважни изживявания от рода на съществуването и щастието, които се нуждаят не толкова от прозиране, колкото от внимателно проследяване и следване на повърхността им. Може би границата спрямо перформативното отношение, практикувано в постмодерните нагласи, и описваното тук е прекалено тънка, за да има мегдан за разграничения. Търсената разлика е обаче във въвеждането на парадигмата на щастието, която няма как да не бъде модерна в теологическите мощности, които задейства.

И тъй, защо да не започнем с констатацията, че сме щастливи в следните технологични конфигурации: а) машината бибипка – има нов мейл, очаквали сме го, желаели сме го, сигналът отприщва адреналини, които чак ни изненадват (чак толкова ли пък сме очаквали), очудването от прилива на радост сигнализира на свой ред за неща от метафизически порядък (а защо да не се оставим на емоцията и да не кажем направо "теологически"), четем, често се случва да се смеем, това е много важно, самото писане до голяма степен се преформира от очакването на подобна ситуация, желанието да я доставиш, желанието да ти я доставят (когато мейлът е на публично място, изпитваш сладка горчивина или горчива сладост от бибипкането до теб, очакваш смеха, който очудващо рядко не последва, тази публичност също е изненадваща и отваряща полета на социална афирмативност); б) на улицата, някъде наблизо (оглеждаме се) избибипква (повторението на думата, сигнала и реакциите едва ли е случайно), лицето и тялото на адресата излъчва при цялата си профанна стилност топлината на повикаността, самочувствието на свързаността, увереността на съществуването, което погледите ни подсилват, тук публичността достига до пълна афирмативност при радикална субективираност на повикаността, избраността.

Всичко това прекалено залага на интериоризирането или по-скоро доместициране на технологичното, за да не буди подозрения в неиздържаност. Защо обаче да не приемем това доместициране на медиалността за възможност, която може да бъде използвана и по този начин да оказва обратно въздействие (чрез търсенето и предлагането) върху абстрактната и автономна технологичност, в която естествено сме излишни. Властовото мислене на медиите е сякаш теоретичен израз на скрупулите на предмодерния потребител да иска, когато плаща. Доместицирането на нечовешкото просто трябва да се изисква от капитала, това е единственото право и единствената възможност, на която трябва, защото може, да се държи.

И капиталът показва човешко лице: Deutsche Telekom (DT), доскорошният телекомуникационен монополист, който отсега нататък ще трябва да се бори за пазара, залага в рекламната си кампания на велосипеда, един от енклавите на човешкото, ще рече предмодерното в Германия. Рекламно лице на телекомуникацията е колоездачен отбор – Team Deutsche Telekom. В магазините на DT отвсякъде здраво натискат педалите като се почне със снимки на финалната права на Tour de France (спечелена по-миналата година от teama на DT) и се стигне до пълна колоездачна екипировка на победителите: шапка, очила, фанелка, бермуди, ръкавици без пръсти, шише и пр. fan-артикули. Рекламните мениджъри на DT знаят много добре какво правят: велосипедът е олицетвореният, инкарниран компромис между принудите на модерността и жилаво удържаните удоволствия на архаиката. Положено някъде посредата между медиалното и човешкото, колелото осигурява жизненоважна трансмисия. Най-автентичен е немецът не в колата (както самият той си мисли, наричайки Autoто любимото си дете) – мутрите седят в мерцедесите си къде-къде по-автентично и уместно от който и да е немец, не и пред PC-то, където се мъдри толкова задълбочено сякаш чете Феноменология на духа или слуша Малер, а именно яхнал велосипеда си. (По съотношението "колела-модеми" Германия навярно ще се окаже някъде между Щатите и Китай, по-близо до Китай. Тази статистическа извадка важи впрочем само за малките и университетски градове, т.е. за доста градове тук.) Идеалната (германска) комуникативна ситуация, за която Хабермас не обелва дума, но може да се наблюдава всяка вечер на улицата, е двама млади или стари, каращи доста бързо и целенасочено един до друг велосипедите си. Влюбените дори успяват да го правят (да карат колела един до друг) прегърнати.



Владимир Сабоурин
Електронна публикация на 15. Декември 2000
литература плюс култура
http://grosni-pelikani.hit.bg/
Каталог: 222 -> pub
pub -> Фигури на ранномодерния интелектуалец в De vita beata (1463) на Хуан де Лусена
pub -> Владимир Сабоурин Одисей в "Диалектика на Просвещението"
pub -> Дайдо: my lover’s gone владимир Сабоурин
pub -> Понятието за произход
pub -> Негрите в Коментари към царското родословие на Инките Владимир Сабоурин
pub -> Литература от края на двадесети век (Роалд Дал, Тери Прачет, Дж. К. Роулинг)
pub -> Промискуитет и миноритарен дискурс
pub -> Барух де Спиноза Етика (1677)
pub -> Материалност и трансгресия при Бернал Диас дел Кастильо Владимир Сабоурин
pub -> Книгата владимир Сабоурин Героят на първата книга на Елиас Канети, романа "Ослепяването"


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница