Властелинът на тоалетната



Дата11.03.2018
Размер188.04 Kb.
#62079




Властелинът на тоалетната
Предговор
Моят добър приятел Петров, по професия програмист, преди няколко години постъпи на работа в Института за Технически Изобретения (съкратено ИТИ), на длъжност Младши научен сътрудник. И като най – младши в колектива веднага беше подведен под материална отговорност – направиха го Завеждащ Тоалетната заедно със съпътващите я материали и съоръжения.

И понеже Петров, по прякор “Танцуващият с Мишки”, беше амбициозен човек и освен това имаше много добра техническа подготовка, реши да направи тоалетната най-реномирана в този (а може би и не-само в този) свят.

Това е разказ за невероятните и много комични приключения на Петров във ИТИ, колегите и началниците му, тежката и жестока борба срещу бюрокрацията, царяща в института, а също така е разказ за паранормалните явления в институтската тоалетна и много други странни и неочаквани събития, случили се на Петров.
_ _ _ 1 _ _ _
Силно “бип - бип – бип - Събудете се, Петров, днес ви очакват велики дела – бип – бип – бип – Събудете се, Петров,...” Прекъсна сутрешния сън на Петров. Той тъкмо сънуваше секретарката Виолета във ... Е, знаете какви са сутрешните еротични фантазии на един младши научен сътрудник, при това ерген, и то заклет. Той прати по дяволите деня, в който му беше хрумнала идеятя да вгради звуков чип със историческата фраза във будилника, защото какви велики дела биха могли да го очакват, и то точно този ден, един от многото, когато трябваше да изслушва поредните забележки на началника си Георгиев?

Все-пак стана, влезе във банята. Студеният душ го поободри и изгони мислите за Виолета от главата му. Избръсна се набързо, закуси сандвич със салам и кашкавал, стоплен в микровълновата фурна (Добре, че поне тя не му пожелаваше велики дела!), изпуши първата за деня цигара със силно и горчиво кафе и установи, че почти е закъснял за работа.

Облече се набързо, провери дали не е забравил нещо и тичешком се отправи към спирката на градския транспорт. Още на следващата спирка на трамвая се качи контрольор, едър мъжага със вид на бивша мутра и започна да проверява билетите.

Ваш`то билетче, моля!

Петров със смущение установи, че все-пак е забравил нещо – картата си за градския транспорт. Последва разправия, която ще спестя на читателите, със позоваване на градския съд, полицията, която трябвало да ни пази от такива несъзнателни граждани и т.н. Петров беше принуден да слезе на следващата спирка и на “Виетнамски прибежки” да се спасява от контрольора. След като контрольорът се качи на следващия трамвай, Петров си купи билет, качи се на трамвая, старателно го компостира, изтри с опакото на ръката си хладната пот от челото си и погледна часовника си. О, ужас! – беше закъснял.

Петров тичешком изкачи стълбите до втория етаж и се опита да мине незабелязано край кабинета на шефа си. Днес определено не му вървеше – вратата на Георгиев зееше широко отворена.

- Петров, я ела насам. – каза шефа му със привидно спокоен глас. - Да не би случайно да си станал мой началник, без аз да знам, та се налага да те чакам? След половин час искам писмено обяснение от теб. А, да, и да не забравя, поверената ти тоалетна отново е задръстена. Трябва да се намери генерално решение на този проблем. След като донесеш обяснението, я почисти и след това се заеми с преките си задължения. Както е тръгнало, няма да се задържиш за дълго в института.

Петров изпсува наум шефа си и отиде да изпуши една цигара в тоалетната и да си отпусне нервите. От вратата го посрещна силна миризма – някой беше се бърсал със ксерокопия на някакъв доклад – имаше още от тях, грижливо закачени на стойката за тоалетна хартия, която сътрудниците употребяваха в невероятни количества (явно носеха и за в къщи). Петров изпсува съвсем тихичко на майка и запали цигарата си. Вонята беше нетърпима.

След малко дойде да пуши (Официално пушенето в сградада на института беше забранено) и Пипабара, доктор по генно инжинерство и един от малкото приятели на Петров в института, подуши въздуха и каза:

- Мда… Трябва да помисля по въпроса.

_ _ _ _
На Петров толкова често му се налагаше да пише безсмислени обяснения, че даже си беше купил специална химикалка с два цвята – син и червен и шеговито я наричаше “Моята химикалка за обяснения”. Червеният цвят използуваше за корекция на черновите на обясненията (обикновено повече от една). Този път обяснението беше сравнително лесно. Ето как изглеждаше то:
ОБЯСНЕНИЕ
От Петров, завеждащ тоалетните

До Георгиев, началник отдел “Разработки” към И.Т.И.
Другарю Началник,

Моля да бъда извинен за закъснението ми за работа от двадесет минути, причинено от повреда в градския транспорт.
С уважение: Петров

Петров вътрешно се усмихна, като си представи, че контрольора в трамвая е “Повреда в градския транспорт” и със сравнително добро настроение отиде да изпълнява втората си задача – почистването на тоалетната. Докато прокарваше миризливата хартиена топка, му хрумна една от гениалните му идеи – в склада се пазеше един бракуван компютър марка “Пентиум”, който щеше да му свърши чудесна работа – хардуерът му беше достатъчно запазен за да се преработи в електронен генератор на псувни. Така се роди идеята за “Псувалника” – мощно средство за разтоварване на нервното напрежение на работещите в института, което освен всичко друго щеше да повиши посещаемостта на тоалетната.

И така, Петров отиде да изтегли компютъра от склада, което не беше никакъв проблем, понеже беше бракуван, въоръжи се със поялник и необходимата техническа документация и започна работа по проекта “Псувалник“. Имаше известни проблеми по мотивирането на проекта, при което влезе във работа и “Химикалката за писане на обяснения”, но след споменаване на японският опит в това отношение, където на подобни места държали чучело на началника и всеки, който му имал зъб, отивал да си го набие (чучелото, а не началника), при което рязко се вдигнала производителността на труда в предприятието, проектът беше приет.

След два – три дена хардуерът на псувалника беше почти завършен, когато при него дойде д-р Пипабара, носейки саксия със някакво странно цвете.

- Е, Петров, имам за тебе специален подарък – това е последният ми патент – цвете, специално предназвачено за тоалетна – не се нуждае от пряка слънчева светлина, миризмата му неутрализира всички естествени миризми във помещението и ги замества с приятен цитрусов аромат, освен това е и насекомоядно. Тъй като е предназначено специално за тоалетни, съм го нарекъл “Тоалетка”.

И действително стаята веднага се изпълни с аромат на портокал.

- Пипабара, много съм ти задължен, но няма да е лошо да измислиме нещо по-радикално – нещо, което би попречило да се задръства тоалетната.

- Лесна работа, не бях се сетил за това. Имам нещо пред вид, но трябва малко да го модифицирам и да взема патент – значи, след около седмица ще го имаш.


_ _ _ 2 _ _ _
След няколко дена Петров приключи със преработката на компютъра и се зае да пише програмата. За целта му трябваше доста богат речников запас и той обяви неофициален анонимен конкурс за най-цветиста псувня в института. За целта монтира на видно място пощенска кутия, а под нея обяснение за предназначението и и през два – три дена проверяваше съдържанието и, след което го въвеждаше в псувалника за анализ и обработка. Най – разпространено беше обикновеното “Да ти е…. м…..та, Петров или м….та да му е…., но имаше и доста по – завързани, например на леля ти в ушите и отзад, иваше и т.н. “вентилаторна” серия, където ставаше дума за раздвижването на въздуха около съответните части, можело и “на лизинг”.

Първото, което правеше компютъра, беше да елиминира обекта на псувнята, след което правеше морфологичен и синтактичен анализ, след което попълваше речниковия си запас.

След около месец Петров започна финната настройка на Псувалника. Междувременно се появи и доктор Пипабара със някакъв контейнер, който изля в тоалетната със звучно мляскане и обясни, че това е колония от микроорганизми, хранещи се с отпадъците, които задръстват тоалетната и от сега нататък няма да има проблеми със задръстването.

Малко смущаващ беше фактът, че при употреба на тоалетната се чуваше звучно мляскане и уригване, но скоро всички свикнаха с това и не му обръщаха внимание. Петров монтира и Псувалника, като го завинти здраво за стената и, знаейки характера на сътрудниците на института, го снабди с кутия, устойчива на замеряне със тежки предмети.

След около една седмица Д-р Пипабара се появи отново на работното място на Петров и каза:

- Петров, имам за тебе една малка, но надявам се, приятна изненада. – и му подаде едно малко хартиено пликче. – Вземи една саксия и посей в нея това семенце. Поливай го всеки ден със малко урина и виж какво ще понике. Аз няма да ти казвам от сега какво е това, защото искам да бъде изненада.

Колкото и да го разпитва Петров, Пипабара си мълчеше по въпроса. На Петров не му оставаше нищо друго, освен да изпълни инструкциите на Д-р Пипабара и със любопитство да чака резултата.

Един ден Петров имаше запек и отиде до тоалетната. Той седна на чинията и, естествено, започна да се напъва. Неочаквано Псувалникът влезе в диалог със Петров:

- Петров : - М-м – о-о-ох

- Псувалникът : - Ох, Ох, Ох, Ох

- Петров : - Хи, хи, хи, хо, хо….Ох….

- Псувалникът: - Ох е мръсна дума, а по - мръсна от нея е “Ох,ох,ох”…

- Петров : - Ха, Ха, ха, ха, моля те, млъкни за малко, че не мога да задоволя от тебе естествените си нужди!

- Псувалникът: - Ох, ох, ох, и аз….

- Петров (през смях): - И какви са твоите естествени нужди, изчадие адово?

- Псувалникът: - Да псувам, а не да разсмивам своя създател, изчадие райско!

След известно време Петров успя най – накрая да се облекчи. Но още на следващия ден постави в тоалетната кутия за мнения и препоръки. Оказа се, че псувалникът е започнал да развива нещо като Искуствен Интелект, без Петров да го е програмирал специално за това. Това беше много приятна изненада за него.

Междувременно във саксията, където беше посадил семенцето на доктор Пипабара, беше поникнало нещо със странна форма. Пипабара продължаваше упорито да си мълчи какво е това и му казваше непрекъснато да има търпение и че хубавите работи не стават за една седмица.

Петров беше решил да инсталира в тоалетната и душ-кабина за по-голямо удобство на ползуващите го и, след съответната употреба на “химикалката за обяснения”, т.е. че това щяло да допринесе за подобряването на хигиената в института , успя да убеди ръководството.

В института имаше на щат и водопроводчик, който се казваше Пандо Реев. Вършеше си работата усърдно, но не много качествено. В свободното си време се занимаваше със викане на духове и общуване с отвъдното. И така, на Петров се наложи да прибегне до услугите му. Бай Пандо, както го наричаха познатите му, огледа тоалетната, почеса се по главата и каза :



  • Тука ще падне доста работа… Ще трябва да го съгласуваш със началника си.

  • Прав си – отговори Петров. – Ще се оправя със него. Не случайно ме наричат “ Танцуващия с мишки”, та с един книжен плъх ли няма да се оправя ?

Петров “запретна ръкавели” и си приготви химикалката за писане на обяснения.

_ _ _ 3 _ _ _


След няколко седмици душът беше монтиран, привършиха и допълнителните ремонтни работи, така че вече в тоалетната имаше и малка баня, отделена от останалата част със найлонова завеса. Между другото от семето, което д-р Пипабара беше дал на Петров, поникна една цветна пъпка със удължена вертикална форма и когато след още около една седмица се отвори, вече имаше вид на фунийка. Всеки път, когато Петров влезеше във тоалетната, в средата на фунийката бликваше малка водна струйка, която скоро преставаше.

Накрая Петров не издържа и, гложден от силно любопитство, отиде при д-р Пипабара.



  • Извинявай, Пипабара, но какво беше това семенце, което ми подари? Вече поникна нещо от него, но аз не мога да разбера какво е това и за какво ще ми трябва. Моля те, отговори ми, защото в противен случай ще ти искам обяснение във писмена форма.

  • Това е последното ми изобретение - биденце, само че екологически чисто. Видях го вече, развива се добре, само че е още мъничко. След около месец ще достигне зрялост и ще може вече да се ползва. До тогава не забравяй да го поливаш редовно със урина, това за него е като майчиното мляко, съдържа всичко необходимо за растежа му. Не забравяй, че то има нещо като съзнание и ще намери начин в бъдеще да ти се отблагодари.

Петров направо се шашна : Екологически чисто биде, при това със наченки на съзнание … Беше много любопитен какво ще каже Георгиев по въпроса.

_ _ _ _ _


- Виолета, направи едно дълго кафенце със повече захар, нали знаеш как го пия? – каза Георгиев, разлиствайки любимия си черен тефтер. Хобито на Георгиев беше психологията и по-специално приложението и в административната дейност. Във въпросния тефтер имаше кратко описание на характера на всеки от подчинените му, като се наблягаше на страховете и недостатъците им и начините да се накарат да извършат някоя особено неприятна работа. Георгиев беше привърженик на Сталинския тип мислене и на принципа “Няма човек – няма проблем”. Ето за това обичаше да повтаря на подчинените си, че при тази безработица за всяко работно място в института чакат поне десет човека и, при това, може би с по-висока квалификация от заемащия го в момента.

Друга част от тефтера бяха доноси, които Георгиев колекционираше със надеждата, че някой ден ще му послужат за нещо.

Въобще нещата в института стояха като във онзи стар виц, във който влака на настоящето стоеше на релсите, вода имаше в изобилие, дърва също, пещта на локомотива бумтеше, но влакът стоеше на едно място, защото всичката пара отиваше за свирката.

Общо взето всички в института се правеха, че се претрепват от дейност, а работа нямаше. Особено неприятно беше това, че всеки следеше колегите си и търсеше повод да напише донос за колекцията на Георгиев, дори понякога и за самия Георгиев, който общо взето се радваше на всяко четиво от такъв вид. Въобще нещата вървяха като във лош мафиотски сериал, само че вместо пистолети се размахваха химикалки, а ролята на автомат се изпълняваше от съответния компютър със принтер към него.

От своя страна Георгиев пишеше по съответния стереотип съответното мъмрене и го връчваше на съответния служител, придружено от устно мъмрене в кабинета си, след което потърпевшият не можеше да си върши работата поне два часа, опитвайки се да се освободи от страховете си и обикновено отиваше при псувалника, където се опитваше да се разтовари, спрягайки името на шефа.

Един ден това се случи и на Пандо Реев. Този ден се случи и нещо много странно. Пандо започна да си общува със Псувалника и когато каза “А бе няма ли някакъв отдушник за страха от шефа?!“, от душа излезе едно малко симпатично призраче и каза:



  • Здравей, Пандо, аз съм Отдушник, живея във душа и от сега нататък съм на твое разположение. Само ела тука и ме повикай. Казвам се Душко.

  • Душко, аз съм много възмутен от държанието на Георгиев. Не можеш ли малко да го посплашиш?

  • С най – голямо удоволствие, бай Пандо. И аз не съм във въсторг от неговите изпълнения. Ще измисля нещо. Може би ще повитая малко около него и ако това не е достатъчно, ще го изгоня от тоалетната във най – неподходящия за него момент.

  • А бе голям душевадец е този Георгиев !

  • Моля те никога не споменавай повече тука тази дума! Душевадецът е полтъргайст, който “вади душа” заедно със гарнитурата и хем на тебе ще ти се отвори допълнителна работа, хем аз ще остана без жилище. Добре, че в момента не е тука. И споменавайки името му, ти без да искаш, го призоваваш.

_ _ _ _ 4 _ _ _ _


И така, лека – полека тоалетната стана средище на културния живот в института. Някой от колегите донесе масичка и няколко столчета, а на Петров му хрумна поредната идея за усъвършенстване – така наречения “ Писоар” – устройство, което се придвижва към говорещия и записва “ мъдрите му мисли “ на принтер в три екземпляра. Речено – сторено: След две седмици устройството беше готово. Разбира се, със разпечатките човек можеше да прави каквото си иска, но от този момент рязко нарастна броят на идеите и проектите в института. Петров даже получи писмена похвала от Георгиев (в три екземпляра), като единия от тях Петров постави в рамка и закачи над бюрото си.

_ _ _ 5 _ _ _


Една хубава сутрин, когато Петров минаваше покрай тоалетната, отвътре се чу ужасеният глас на Георгиев:

- Помощ, помощ, тук има духове, няма ли кой да ми помогне,… По-о-о-мощ!!! – и Георгиев, за радост на Петров, препъвайки се във смъкнатите си панталони, избяга от тоалетната, огласяйки коридора със викове за помощ, а след него се измъкна духчето Душко и закачливо подвивайки, се намъкна във кабинета на Георгиев. След малко се чуха и воплите на секретарката Виолета. Охраната, която дойде след малко, завари само бавно разтварящия се във въздуха образ на призрачето Душко.

Дълго време след този инцидент Георгиев се разтреперваше, когато му се налагаше да отиде до тоалетната, за радост на всички останали в института. Случаят даже стана нарицателен – казваха "Какво си се разтреперил като Георгиев, когато му се приходи по нужда?”

Георгиев даже не смееше да повика в кабинета си бай Пандо Реев, за когото основателно подозираше, че има нещо общо със случая.

_ _ _ _ _ _
Мина около един месец от този случай. Биденцето вече беше порастнало. Имаше мъхеста седалка и, общо взето, приличаше на обикновено биде, само че не беше свързано със никаква канализация и когато Петров влезеше във тоалетната, го посрещаше със въсторжено бълбукане, а когато седнеше на него, започваше да мърка от удоволствие почти като коте, което галиш ( а естествено, не сядаш върху него ). За Петров това беше неизпитвано до сега удоволствие.

И така, тоалетната стана средище на институтския интелект, където човек можеше спокойно да запали цигара и да обмени някоя и друга идея със колегите си, като беше сигурен, че тя няма да се изгуби, понеже всичко се записваше от Писоара, а освен това практически нямаше опасност да бъде изненадан от Георгиев, който вече чукаше на вратата, преди да влезе и питаше дали е свободно.

След пословичния случай тоалетната и кабинета на Георгиев бяха посетени и от Отдела за Свръхестествени явления, обаче не успяха да открият нищо особено, тъй като Душко се беше “покрил добре” за известно време.

И така, животът в института си течеше доста време без никакви други произшествия, когато един слънчев и прекрасен ден от небето се спусна със силно жужене някаква странна машина, изряза тоалетната от сградата с нещо като виолетов лазерен лъч, след което я пое със нещо като огромно смукало, показало се от долната и част и отлетя заедно с тоалетната в неизвестна посока. Всички “неща” в тоалетната, които можеха да се движат, в последния момент наизскачаха от там и се спасиха както могат, вклюючително и самият Петров със незакопчан панталон. Остана само Псувалника, който беше завинтен здраво за стената и нямаше къде да мърда.

Петров беше в паника. Обърна се за помощ към Отдела за Свръхестествени явления, но те казаха, че това не било по тяхната част и че сигурно някой от военните е решил да икономиса от строежа на нова тоалетна, пък и на кого би потрябвала една тоалетна и въобще да не ги бил занимавал с неговите глупости, защото в момента имали много по-сериозни неща за разрешаване.

Пак се налагаше да пише обяснение, и то много сериозно. И така, Петров взе химикалката за писане на обяснения, приготви няколко листа и започна:


До другаря Георгиев

тук

Обяснение от Петров
Другарю началник,

Неизвестни лица откраднаха поверената ми тоалетна, за което нямам никаква вина. Успях да спася голямя част от оборудването, включително и биденцето, което съм отгледал от малко и поради това ми е особено скъпо, писоара заедно със последните му записки и някои други части от оборудването. Необходима ми е техническа помощ поради това, че при грабежа беше разрушено помещението, а институтът не може да стои без тоалетна.

С уважение: Петров
_ _ _ ІІ _ _ _
Минаха няколко месеца. Петров беше уволнен от Георгиев “поради разхищаване на повереното му държавно имущество в особено големи размери”. Бяха повикани строители, които да възстановят помещението и поне част от оборудването във него, но без Петров нещата не вървяха. Междувременно всички използуваха дамската тоалетна, което беше неудобно и за мъжката част, така и за женската част от персонала, която се състоеше от секретарката Виолета и двете чертожнички – близначки Ники и Вики. Даже някой си беше направил шега – на пирон на вратата на тоалетната беше закачил табелка, от двете страни на която пишеше едно и също нещо – “МОЛЯ, НЕ ВЛИЗАЙ! ЗАЕТО!”. Шумът, който вдигаха ремонтните работници огласяше цялата сграда и на практика не позволяваше на никой да работи нормално. Това положение продължи няколко седмици, след което повикаха бай Пандо Реев, който да довърши ремонта. И тъкмо бяха минали няколко дена от началото на неговата работа, от небето със силно бръмчене се спусна някаква странна машина. Бай Пандо, само като чу бръмченето, хукна да бяга, и според мен имаше всички основания. От машината се спусна нещо като виолетов лазерен лъч и за броени минути унищожи всичко, направено от строителите и от бай Пандо. След това цветът на лъча се смени на оранжев, а шумът започна да прилича на шумът от пържене на нещо огромно във гигантски тиган. Лъчът започна да обхожда всяка точка от бившата тоалетна и – О! ЧУДО! Тоалетната започна да се възстановява във вида, който беше имала по времето на Петров.

След като се въстановиха стените, тавана и завесата, която отделяше тоалетната от малката баня, започнаха да прииждат оттук – оттам и нейните обитатели, начело със призрачето Душко, което веднага се напъха във душа. След това се появи “тоалетката” със специфичният си цитрусов аромат, биденцето, което Петров беше отгледал от малко, самата тоалетна, във която от въздуха се изля колонията от микроорганизми против запушване, на двата си крака, приличащи на протези дойде “Писоара”, материализираха се даже малката масичка със два – три стола. Най – накрая се появи и Псувалникът, но не завинтен здраво за стената, а на някаква летяща платформа със четири очи, гледащи във различни посоки.

Пръв се престраши да влезе в тоалетната Георгиев. Псувалникът веднага го заговори:


  • Къде е Петров, моя първосъздател, да ти е… м…, Георгиев?

  • Ъ – ъ – той беше уволнен. За разхищение на държавно имущество, т.е. всички смятаме, че той е откраднал тоалетната! Даже имаше слухове, че веднага я е продал на военните.

  • Твойта мама, Георгиев, тоалетната наистина беше открадната, но не от Петров, а от жителите на втората планета на звездата Сириус и то с единствената цел да изучат живота на земляните. Нямат много високо мнение за тебе, Георгиев. Те малко ме преработиха и в момента съм техен преводач и пълномощен представител на тяхната планета на земята и освен това потдържам постоянна връзка със тях. А аз отказвам да говоря повече в отсъствието на Петров и няма в негово отсъствие да ви разкрия никакви техни технологични тайни и открития, за което съм изпратен фактически.

  • Но петров беше уволнен!!! Заради кражбата!!! на тоалетната!!! И всичкия инвентар, който беше вътре!!!

  • Това не ме интересува изобщо. В момента тоалетната и инвентара в нея са напълно възстановени. А аз ви повтарям, че няма да говоря с друг, освен със Петров. Проблемът е твой, Георгиев, да ти е… м…, и ако искаш нещо да излезе от тази работа, те съветвам да го духаш, пардон, решиш, и то по възможност по-бързо.

_ _ _ 2 _ _ _
Така беше създаден отделът на контактьорите, със началник Старши Контактьор Петров. Георгиев въобще не желаеше повече да се занимава със Петров и го остави да прави каквото смята за добре. Даже му предостави кабинет със две бюра и два телефона.

За първи сътрудник на новосъздадения отдел Петров привлече своя отдавнашен приятел д-р Пипабара, специалист по генно инжинерство. След това покани и Пандо Реев заради контактите му със отвъдното. Повика и бай Гошо Харда заради техническите му умения. Беше поканен и физика от немски произход Алберт Цвайщайн. Беше поканен и психолога Зигмунд Френд със задачата да изглажда търканията както в колектива, така и със важните длъжностни лица, които се очакваше да се опитат да се присламчат към колектива, като по съвместителство изпълняваше секретарска функция.

Петров реши, че тези хора на първо време са му достатъчни. Беше запазил “химикалката за писане на обяснения” като скъп спомен от старата му длъжност в института. Петров беше решил да въведе във своя нов офис много по-демократичен стил на управление от старата си служба. Той зае едното бюро, а на другото се разположи Зигмунд Френд. След това Петров отиде да види своите питомци, т.е. да посети тоалетната.

Биденцето, подскачайки като малко кученце, се приближи към Петров, отърка се във панталона му и, мъркайки от удоволствие, пусна малка струйка вода. Писоарът също се приближи и напечата (в три екземпляра!) "Петров, от кога не сме се виждали, много ми е драго!”, “тоалетката” смени миризмата от портокалова на някаква друга, наистина Петров не можа да определи каква, но беше много приятна. Псувалникът доплува пред него, гледайки в лицето му със три от своите лещи и каза:



  • Петров, да го д…, много съм радостен да те видя след толкова много време и светлинни години. Само да знаеш, колко знания и нови технологии ви нося, но съм се заял със Георгиев и ще говоря само в твое присъствие. Е, предварително се извинявам, ако между другото пусна и някоя псувня, но няма как, произходът си казва думата, а освен това знам, че няма да се обидиш.

  • Моля ви, оставете ме малко на мира, че съм на зор! – каза Петров, - по – нататъка ще имаме предостатъчно време да си общуваме.

_ _ _ _
И наистина, от този ден Петров прекарваше почти цялото си работно време в тоалетната. Първата тема, която зачекнаха заедно със бай Пандо Реев и псувалника, беше темата за духовете, призраците и полтъргайстите. Оказа се, че паралелно със нашата вселена съществуват най-малко две такива, които почти не се различават от нашата, а духовете и призраците обитават пространството между вселените. Разбира се, всичко това беше подплатено от солидна математическа обосновка. Колкото до полтъргайстите – това бяха духове, обидени на нещо или някой и само търсят повод да си изкарат гнева.

Цвайнщайн, когато видя листовете със теорията за призраците, изпадна в нещо като математически транс и по цял ден си повтаряше: “Аха… Много интересно… Я да видим какво следва от това… Вундербар… Шоон…” и други подобни междуметия почти цяла седмица. След което каза, че тука има неща, които ще направят революция не само в областта на физиката, но и в областта на математиката, след което помоли Петров да отидат заедно да си поговорят със псувалника. Петров, естествено, не му отказа.

След това Алберт Цвайнщайн почти не се отделяше от псувалника в продължение на близо един месец. Със благословията на Петров и Цвайщайн псувалникът доказа, че при определени условия скоростта на светлината не е максимално допустимата. Естествено, това беше поредната сензация. Междувременно Зигмунд Френд отбиваше успешно многобройните атаки на репортери и важни длъжностни лица, които в противен случай биха запълнили цялото работно време на Петров и неговия малък, но сплотен колектив. По това време се смени и старият прякор на Петров – “Танцуващия с мишки”. Вече го наричаха “Петров – Властелинът на Тоалетната”.

ЕПИЛОГ

Все още не съм ви разказал за работата на бай Гошо Харда и д-р Пипабара със псувалника под вещото ръководство на Петров – Властелина на тоалетната. Поредният патент на д-р Пипабара беше за хибридно био-механично устройство – “портативен псувалник”, което притежава всичките качества на оригинала, но се произвежда сравнително по-лесно. Всяка организация, която пожелае, може вече да си закупи портативния псувалник за сравнително скромна сума. При д-р Пипабара има вече инкубатор, който произвежда биологичната част от псувалника, след което към нея бай Гошо Харда монтира механичната и електронната част, след което Петров прехвърля почти цялата част от информацията в готовото устройство от оригиналния псувалник. Излишно е да ви казвам, че това доведе до нова научно-техническа и психологическа революция не само у нас, а и зад граница. С това завършвам разказа за скромния програмист Петров, по прякор “Танцуващия с Мишки” и за Института за Технически Изобретения, съкратено И.Т.И. и с нетърпение очаквам как ще се развият нещата по-нататък.


Константин Божилов
Каталог: Files -> ArtGallery
Files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
Files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
Files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
ArtGallery -> Посадих дърво в саксия. Не го щадях. Исках то да стане съвършено
ArtGallery -> § в тъмното един спира добре облечен мъж и го заплашва с нож: Дай си парите! Не ви съветвам да го правите, аз съм държавен служител! Тогава дай си ми парите! §


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница