Влияние на развитието на Южното Черноморие върху биоразнообразието на реките в района на Странджа



Дата01.05.2018
Размер175.24 Kb.
#67026

Влияние на развитието на Южното Черноморие върху биоразнообразието на реките в района на Странджа

Весела Захариева

Университет по архитектура, строителство и геодезия
Резюме
Природен парк “Странджа” е едно от редките места на континента с речна мрежа, опазена в естествен вид. Това обуславя особеното внимание към реките в този район като биотоп. Южното Черноморие се характеризира с бързо развитие на курортните комплекси. Това води до нарастване на нуждите от вода за питейно-битово водоснабдяване и търсене на нови водоизточници. В дългосрочен план трябва да се постигне опазване на уникалната природа и осигуряване на устойчиво социално-икономическо развитие в района. Това налага извършване на натурни наблюдения и анализи върху речната флора (макрозообентос и риби) и речния отток в района.

Influence of the Southern Black Seaside Development on the Biodiversity of Rivers Located in the Strandja Region

Vesela Zaharieva

University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy
Abstract
The natural park “Strandja” is one of the exceptional places of our continent because of its river network preserved in natural conditions. For this reason a special attention to the rivers as a biotop in this region has been given. The South Black seaside is characterized with rapid building of resort complexes which leads to the increase of domestic water demand and to the search of new water sources. The long-term water management plan should reach a conservation of the unique nature and sustainable social-and-economic development of the region. Therefore it is necessary to carry out some field observations and analyses of river’s flora (macrozoobenthos and fish) and runoff in this region.

Разглежданите поречия се намират в Черноморския район на басейново управление. От север към юг това са реките Средецка, Факийска, Ропотамо, Велека и Резовска. Те са самостоятелни с малки водосборни области и се вливат направо в Черно море.

При използването на водните ресурси на този район за нуждите на човека голямо значение има тяхното териториално разпределение. Речният отток тук се характеризира с това, че в по-голямата си част той се формира в стопански слабо усвоените южни райони, далече от центровете на интензивно водопотребление. По-малка част от него се отнася към северните райони, където е съсредоточено по-голяма част от населението, промишлеността и селскостопанското производство. Освен това реките са на малка надморска височина с дълбоко врязани долини, от които използването на водите е затруднено. Топографските и геоложки условия са неблагоприятни за изграждане на водохранилища.

Във водосборите на реките Велека и Резовска е разположен природен парк “Странджа”. Това е най-голямата защитена територия в страната (116068,5 hа). Той е едно от редките места на континента с речна мрежа, опазена в естествен вид. Това обуславя особеното внимание към реките в този район като биотоп. Естественият характер на странджанските реки допълва европейската и световната им значимост. Основната цел на създаването на парка, записана в Заповедта за обявяването му, е “Дългосрочното опазване на уникалната природа във водосборите на реките Велека и Резовска и осигуряване на устойчиво социално-икономическо развитие в района”.

На фиг. 1 е показана схемата на поречията с изградените и предвидените за изграждане по тях водностопански комплекси [1].

фиг. 1

Водоснабдяването на бързо развиващите се курортни комплекси по Южното Черноморие е основен консуматор на вода в този район. Разглежданият район е беден на подземни води с достатъчен дебит и подходящи качества за питейно водоснабдяване. Подземните водоизточници са разположени в терасите на реките и се характеризират със сезонна неравномерност и с недобри качества поради лесното им замърсяване с манган, пестициди и др.. Поради това водоснабдяването се осъществява от повърхностни водоизточници. Реките в разглеждания район се характеризират със силно изразена вътрешногодишна неравномерност. За преодоляването й са изградени и предвидени за изграждане язовири, които служат и като многогодишни изравнители.



Според едно проучване на Световната здравна организация към ООН оповестено в края на 2003г. населението на Република България към 2050 година ще бъде около 4.5 милиона души, като около половината от това население ще живее по Българското Черноморско крайбрежие. Следователно към 2050 година населението по Черноморието вероятно ще нарасне от сегашните около 800 000 души и ще достигне около 2 милиона души, т. е. с ръст от два пъти и половина за предстоящите 45 години.

В поречието няма изградени хидроенергийни обекти. В Националната стратегия за развитие използването на водните ресурси и опазване на водите в Република България до 2020 г. се счита, че в тези поречия не са възможни хидроенергийни обекти, заслужаващи сериозно внимание.

Единият основен водностопански комплекс е яз. ”Мандра” за задоволяване нуждите от вода на нефтопреработвателния завод и промишлеността на гр. Бургас. Язовирът е с общ завирен обем V0=145 млн.m3 и полезен обем Vn=123,6 млн.m3. В него се вливат реките Русокастренска, Средецка, Факийска и Изворска. Язовирните води се използват и от изградените напоителни системи “Мандра” за 101 076 dka и “Новоселци” за 22 617 dka.

Другият основен водностопански обект е хидровъзел “Ясна поляна”.

Яз. “Ясна поляна” е основният изравнител в схемата на водоснабдяване на Южното Черноморско крайбрежие. Водите на язовира се използват за водоснабдяване на селищата и курортите по Южното Черноморие от гр. Бургас до с. Резово и редица други селища с население над 100 000 души, а през летните месеци с почиващите по крайбрежието над 250 000 души.

Яз. “Ясна поляна” се пълни от: собствен приток; прехвърлени води от яз. “Ново Паничарево”; уловени води от водохващане на р. Зелениковска.

Поради изградените непредвидени в основната схема на система “Ясна поляна” допълнително магистрални водопроводи – “Созопол – Бургас” и “Ясна поляна – Средец” и водоснабдените от тях консуматори водностопанският баланс на яз. “Ясна поляна” в сухи години се нарушава. За подобряване му, както и за осигуряване на резервен водоизточник за Южното Черноморско крайбрежие съществуват следните възможности [2].

В района са започнати и недовършени яз. “Индже войвода” и яз. “Раков дол”. Те са предвидени да обслужват нуждите от питейна и промишлена вода на недостроената трета металургична база край гр.Бургас до с. Дебелт. Металургичният комбинат “Промет” край Дебелт е изграден до 30% от предвидения капацитет. Освен това, изградените мощности не работят постоянно. Следователно нуждите му от питейна и промишлена вода са малки. Поради забавеното изграждане на яз. “Индже войвода” комбинатът е водоснабден от яз. “Ясна поляна” чрез деривация “Ропотамо”, която не е предвидена във водностопанския баланс на яз. “Ясна поляна”.

Изграждането на яз. “Индже войвода” ще осигури безрежимно водоподаване за селищата по крайбрежието на юг от гр. Созопол (водоснабдявани в момента от яз. “Ясна поляна”). При аварийни проблеми по хидросистема “Камчия” и недостатъчен обем в яз. “Ясна поляна”, яз. “Индже войвода” ще осигури аварийното водоснабдяване на гр. Бургас и Южното крайбрежие. Ще се водоснабдят селищата, намиращи се около яз. “Индже войвода”, които сега се водоснабдяват от подземни водоизточници с недостатъчен дебит и са на драстичен воден режим.

Яз. “Раков дол” се изгражда на р. Факийска. Створът на язовирната стена се намира на около 3 km в северозападна посока от с. Габър. Обектът е отдалечен от съществуващите главни транспортни водопроводи в Бургаска област. Качествата на водата в река Факийска не са добри. Съществуват манган, нитритен азот и амониев азот, многократно надвишаващи необходимите норми за питейна вода. За пречистването на водата и довеждането и до водоемите на Бургас и до главните водопроводи в областта вероятно ще са необходими още толкова средства, колкото са необходими за изграждане на язовирната стена. За подаването и към гр. Бургас и Черноморието ще се наложи използването на помпи. Следователно не е целесъобразно доизграждането и използването на водоизточника за питейно водоснабдяване на Черноморското крайбрежие на този етап.

Като втори етап на водоснабдителна система “Ясна поляна” в далечна перспектива се предвижда изграждането на яз. “Младеж”. По първоначалния проект от яз. “Младеж” се предвижда да се прехвърлят 21,0 млн.m3 вода в яз. “Ясна поляна”. Предвижда се от яз. “Младеж” да се водоснабдяват и гр. Малко Търново, селата Визица и Граматиково. С поскъпването на електрическата енергията вариантът с прехвърлянето на води от яз. “Младеж” в яз. “Ясна поляна” нерантабилен. Икономически по-изгодно ще бъде водите от яз. “Младеж” гравитачно да се отвеждат по долината на р. Велека до брега на Черно море.

На един от главните притоци на р. Резовска – р. Паспалдере, е изграден на турска територия язовир с цел напояване с обем 1,5.106m3. Възможно е хидростроителство по Резовска и Велека от турска страна с евентуално прехвърляне на води. Няма споразумение между България и Турция за запазване чистотата на водите на Велека и Резовска и цялостно запазване на естествения характер на двете реки и техните притоци и брегове.

Във водосборните области на разглежданите реки са изградени и множество малки язовири, които се използват за различни цели (поливане, рибарници, водопой на животни и др.). Така например в поречието на Средецка река са построени 53 бр. с V0=12,5.106m3, на Факийска река - 6 бр. с V0=0,944.106m3, на р. Ропотамо - 8 бр. с V0=3,0.106m3.

В табл. 1 са дадени някои характеристики за по-големите водохранилища в района.

Таблица 1

параметър

величина


дименсия

язовир

Ясна поляна

Ново Паничарево

Индже войвода

Младеж

река




р. Дяволска

р. Ропотамо

р. Даръ дере, приток р. Факийска

р. Младежка, приток р. Велека

начало на експлоатация




1973г.

1985г.

изграден 50 %

замразен 1992 г.



проект

общ обем

106m3

35.300

2.020

12.8

41.000

полезен обем

106m3

27.000

1.220

10.470

38.350

мъртъв обем

106m3

8.300

0.800




2.65

средногодишен приток

106m3

13.700




11.060

32.23

От описанието на схемата за използване на водите в поречията на реките на южното Черноморие се вижда, че на сегашния етап изградени по-големи хидротехнически обекти има само на половината от по-големите реки в района. Водите на останалите реки са нерегулирани и изтичат свободно в Черно море. Естественият отток на тези реки е по-голям от оттока на регулираните реки.

Във връзка с едно бъдещо строителство е необходимо проучване на тези реки като биотоп, така че ако се осъществи строителството да се опази уникалната природа и да се осигури устойчиво социално-икономическо развитие в района.

През 2003 г. за периода 2003-2005 г. е финансиран от Национален фонд „Научни изследвания” на МОН проект № 1102 „Оценка на биоразнообразието (макрозообентос и риби) на водоеми от района на Странджа планина”.

Целта е да се анализират връзките между речния отток и речната биота.

На фиг. 2 и табл. 2 са дадени пунктовете, на които е предвидено да се направят изследвания.

фиг. 2


Таблица 2



пункт

река

хмс



моста под с. Бистрец

Средецка

82700



моста за с. Варовник

Факийска






с. Зидарово

82250



под с. Горно буково






с. Веселие

Ропотамо

83620



моста за Фазаново

Караагач






с. Кости

Велека






моста за Звездец

83700



под устие на р. Младежка

83800



с. Граматиково






устие във Велека

Младежка






устие във Велека

Мечи дол






4 km над устието

Резовска




На този етап е събрана наличната хидроложка информация. Извършени са пробонабирания 2 пъти годишно за всеки пункт през вегетационния период. Предстои анализ на взетите проби.

В табл. 3 са дадени физико-географските характеристики на водосборите към съществуващи хидрометрични станции, намиращи се в близост до изследваните пунктове.



Таблица 3

Нов N на ХМС

Стар N на ХМС

река

ХМС

Дължина на реката от извора km

Среден наклон на реката ‰

Площ на водосборната област F(км2)

Средна надморска височина на водосборната област (м)

Среден наклон на водосборната област

Кота „0” на водочета

Разстояние от устието (границата) (км)

Година на откриване

82700

364

Средецка

с. Проход

31,33

8,10

335,8

222

0,082

37,94

37,67

48

82780

381

Факийска

с. Факия

15,50




100,5

327




189,41

71,80

54

82850

366

Факийска

с. Зидарево

72,05

5,6

628,6

276

0,094

12,07

15,25

50

83620

382

Ропотамо

с. Веселие

27,43




190

151




17,22

21,07

54

83700

361

Велека

с. Звездец

45,15

9,1

331,1

460

0,166

177,56

101,85

42

83800

362

Велека

с. Граматиково

88,88

5,9

770

362

0,212

51,79

58,12

42

В табл. 4 са дадени основни годишни статистически характеристики на оттока за периода 1961 - 1998 г. за характерни пунктове за разглежданите реки [1].

Таблица 4





показател

дименсия

стойност

р. Средецка при с. Проход

Qср

m3/s

1,55

σ

m3/s

0,96

Cv




0,61

Cs




0,77

Max

m3/s

3,76

Min

m3/s

0,11

р. Факийска при с. Зидарово

Qср

m3/s

3,81

σ

m3/s

2,21

Cv




0,58

Cs




2,26

Max

m3/s

13,38

Min

m3/s

1,12

р. Ропотамо при с. Веселие

Qср

m3/s

1,12

σ

m3/s

0,74

Cv




0,66

Cs




1,86

Max

m3/s

3,89

Min

m3/s

0,33

р. Велека при с. Звездец

Qср

m3/s

3,21

σ

m3/s

1,48

Cv




0,46

Cs




0,88

Max

m3/s

7,07

Min

m3/s

0,96

р. Велека при с. Граматиково

Qср

m3/s

7,69

σ

m3/s

4,12

Cv




0,53

Cs




1,22

Max

m3/s

20,78

Min

m3/s

1,65

р. Младежка при с. Звездец

Qср

m3/s

0,97

σ

m3/s

0,65

Cv




0,67

Cs




2,28

Max

m3/s

3,64

Min

m3/s

0,25

Реките се характеризират със силно изразена междугодишна (висок коефициент на вариация – табл. 4) и вътрешногодишна неравномерност (фиг. 3). Пълноводието е през февруари-март. Летните месеци са изключително маловодни. Това се дължи на специфичния климат, формиран под влиянието на трите морета – Черно, Мраморно и Бяло. Поради засиленото влияние на Средиземно море, климатът в района има преходно-средиземноморски характер: максимален валеж през ноември-декември, минимален – през август, по-големи валежи през студените месеци на годината, сравнително по-висока средна годишна температура.



фиг. 3


В заключение може да се каже, че поради бързото развитие на курортите по Южното Черноморие се увеличават нуждите от питейно-битова вода в района. С досега изградените водохранилища не може да се осигури водоснабдяването с висока степен на обезпеченост. Това налага бъдещо строителство. Проведените проучвания и анализи ще позволят то да е екологосъобразно и да се запази уникалната природа в района. Предстои анализ на извършените наблюдения и препоръки за мерки за опазване на околната среда при евентуално строителство, което ще е предмет на следваща статия.
Литература:

  1. Генерални схеми за използване на водите в районите за басейново управление. Том III. Черноморски район. 3. Генерална схема за използване на водите на поречията на Южночерноморски реки, ИВП-БАН, С., 2000.

  2. Георгиев Г., Осигуряване на водни количества за питейно-битово водоснабдяване на българското черноморско крайбрежие (състояние и перспективи), Световен ден на водата, С., 2005.

  3. План за управление на природен парк Странджа, Българо-швейцарска фондация за опазване на биоразнообразието (БШФОБ), 2002.




Каталог: UACEG site -> acadstaff -> userfiles
userfiles -> Curriculumvita e трифон Славчов Германов Професор, д-р-инженер
userfiles -> Определението за карта1 Станислав Василев
userfiles -> Determination of ecological flow after the intake for the small-scale hydropower plant "manastirska"
userfiles -> Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2004 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia
userfiles -> Задача по пиис на Иван Петров Иванов студент от специалност ссс, I курс, 10 група, ф. №11222
userfiles -> Рубрика Повишаване на изискванията за безопасност на водните системи и екипировка


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница