Влиянието на фламандската (маслена) живопис върху венецианската школа. Приемници и последователи



страница1/4
Дата02.06.2023
Размер5.29 Mb.
#117942
  1   2   3   4
3. Влиянието на фламандската (маслена) живопис върху венецианската школа.

Влиянието на фламандската (маслена) живопис върху венецианската школа. Приемници и последователи.

Следващата фигура, след Ян ван Ейк, свързана с маслото и налагането му в живописта е тази на 2/ Рогир ван дер Вайден1 (1399/1400-1469), на когото, както посочва Вазари в „Жизнеописанията“, остарелият Ян ван Ейк2 предал скриваната си от всички тайна на маслената технология и спрямо тематичната ни допирателна точка от предходната субглава – Филип Добрия като напомняне. Съответно, Рогир ван дер Вайден открил секрета на маслото на ученика си Ханс Мемлинг (1435-1495). Така Вазари изтъква, че техниката не намерила място в други страни, (което потвърждава визията й за типично-есенциална фламандска), и изпратените към различни държави странни картини издавали силен мирис, излизащ от маслото, с което били забъркани боите. Привидно изглеждало, че не е трудно да се досетят за съставните им части, но точната рецепта (фламандското “know how”) оставала забулена в тайна. Но същността на иновацията на Ван Ейк остава неизвестна. Въпросът какво точно свързващо вещество за маслените бои е използвал окончателно не решен, предизвиквайки разгорещени спорове сред учените от различни държави – изказани са толкова мнения, колкото е и на броя специалистите. Особено били смущавани от посочванията на Вазари за издавания силен мирис от картините, несвойствен за маслената технология. Това дало основания на А. Лаури и Е. Бергер (автор на най-доброто чуждестранно изследване за живописните техники) до фикционалната теория, че Ван Ейк изобретил емулсионна темепра, несъществувала преди това. Тя се състояла от механично съединение на мазнини и смолиста, вискозна, разтворима във вода субстанция, позволяваща да се рисува по-близо до маслото. Тя била изградена от 2 части мазно масло и 1 част гуми арабика на прах или от масло със яйце, което съдържа в себе си гумиподобно вещество (вителин: 15%) и изсъхващо яйчено масло (21%). Вителинът има такава сила, че в състояние да емулсира такова количество масло, равнящо се на теглото на жълтъка. Бергер смятал, че омаслената емулсия, изградена от масло и яйце, давала възможност да се рисува близо до маслената техника. Тя се нуждаела от добавяне на силно консервиращи вещества, (заради високата и бърза разложимост на яйцето), като именно на тях се дължала посочената от Вазари силна миризма на маслените бои. Но интересната и опираща се на, може би, митологизиращата фикция на Вазари, хипотеза на Бергер едва ли е вярна. По-правдиво изглежда предположението за изобретяването от Ван Ейк на похвати за очистване (рафиниране) на масла и за откриването на летливи масла, изцеждайки лен, семена, орехи и др., при което се получавало гъсто, вискозно (лепкаво), плътно кафяво на цвят масло, почти непригодно за рисуване. Според Вазари, Ян ван Ейк, бидейки голям алхимик, усъвършенствал летливите ефирни масла и ги въвел в маслената живопис. В това се изразявала заслугата му. Тъй като предишния терпентин3 бил способен да се разтегля без да се къса (вискозен), мастна маса, наподобяваща меласа. Братя ван Ейк измислили начин за рафиниране на летливите масла и от там насетне терпентинът започнал да изпълнява голяма роля във Фламандската и Северната живопис. Така че фиксираният от Вазари остър мирис се обяснява с наличието на терпентин и други ефирни масла, които в свеж вид притежават особен мирис, съвършено различен от този на маслените бои.
Усъвършенстваната от Ван Ейк маслена живопис била занесена в Италия от Рогир ван дер Вайден, озовал се в там (в Рим, Ферара, Флоренция) през 1450 г.. С това пътуване в историята на изкуствата е прието да се свързва първото запознаване на италианците с техника живопис с масло, в съвършенство усвоена от Рогир. И вече за афиширано влияние на фламандския маниер върху италианския може да се открие при италианеца Антонело да Месина (1429/1431-1479), който според разказа на Вазари, пътувал във Фландрия и там се запознал с новата технология. Картината му „Разпятие“ (1475) говори за фламандската школовка на художника.

1/ Рогир ван дер Вайден. 1440-1445. Разпятие. Музей по история на изкуствата, Виена; 2/ Антонело да Месина. 1475. Разпятие. Национална Галерия, Лондон.
Ван дер Вайден създавал творби-модел на портрет с бюст от три четвърти, в продължение на десетилетия определящ основния път на развитие на венецианския портрет, (освен това той покорил венецианците, като ги научил да рисуват с маслени бои).
1/ Рогир ван дер Вайден. Портрет на Антоан Бургундски (незаконно роден син Филип III Добрия). 2/ Антонело да Месина. „Мъжки портрет (Автопортрет?)“. Национална Галерия, Лондон.
Антонело да Месина е изобразен под името Антонело ди Терачина в филма "Фламандските тайни" ("Тайните на фламандците", 1974 г.) производство: ORTF (Франция)/ RTBF (Белгия)/ RAI (Италия)/ SSR (Швеция); сценарии: Aндреас Розгони и Kaрл Хейнц Вилшрай. Филмът се основава на „Жизнеописанията“ (1550) от Вазари. А споменаваният от него остър мирис, може да бъде открит в романа на Фредрико Андалхази „Фламандската тайна“ (2003), където се представя непримиримото съперничество между флорентинската и фламандската школа; скриваната от фламандците фикционалната, „магическа“ субстанция Oleum Presiotum (лат. драгоценно масло), караща цветовете да блестят вълшебно, но предизвикваща слепота при изработването й. А най-великата тайна на „първозданния цвят“ е зашифрована в древен тайнствен ръкопис. Относно фламандската живопис и отразяването й в литературата и кинематографията, следва да се упомене също „Фламандската дъска“ (1990) на Артуро Перес-Реверте (р.1951), където се разследва убийство, чийто ключ за разгадаване се крие в картина от XV век. Романът бил екранизиран през 1994 година. Филмът със същото заглавие (англ. Uncovered) бил заснет от режисьора Джим Макбрайд; роли изпълнили: Кейт Бекинсейл (Хулия), Джон Уд (Сесар), Шинейд Кюсак (Менчу), Подж Биен (Доминик) и Хелен Макрори (Лола Белмонте).
След това литературно-кинематографско, фикционално отклонение следва да се върнем реално към влиянието на фламандската живопис върху италианската. И двамата, бидейки венециански живописци, се намирали под влиянието на две култури – византийска и фламандска, така Антонело да Месина и Джовани Белини, били силно повлияни от и се придържали към фламандската техника, наричана „maniera ponentina” – „способ/ похват на обитателите на западните региони“. Но този фламандски метод получил в Италия значително изменение при Джорджоне (1477-1510) и Тициан (1485/1490-1576), (обучавали се в майсторската работилница на Джовани Белини, за първи път приложили в живописта пастьозното рисуване), съвършенно изменили фламандксия маниер и създали самостоятелен италиански – “maniera moderna”.
Използвайки маслената техника, (тичпично фламандския маниер на живописване, повлиял италианския), от една страна, и, от друга, формиращият се във Фландрия жанр на портретната живопис, конкретно в изобразяването на достолепното величие на владетелите можем да прокараме следния съпоставителен паралел: 1/

Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница