"Влияния на новата предметност в българското изкуство през 30-те години на ХХ век"
Изтегляне 45.31 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- "Влияния на новата предметност в българското изкуство през 30-те години на ХХ век"
| СТАНОВИЩЕ
от проф. д-р Милена Георгиева /Институт за изследване на изкуствата - БАН/ относно дисертацията на Неда Цветанова Живкова за присъждане на образователната и научна степен "доктор" по научна специалност 08.02. "Изкуствознание" Темата на Неда Живкова "Влияния на новата предметност в българското изкуство през 30-те години на ХХ век" е много добре подбрана и отдавна очаквана. Всъщност докторантката продължава изследванията на нейния научен ръководител проф. д-р Красимира Коева върху мирогледното и стилово движение в немското изкуство, известно като "Нова предметност", оказало голямо въздействие и в България през 30-те години на ХХ век. Искам специално да отбележа като извънредно положителна тази ползотворна приемственост - впрочем доста рядка в нашите научни среди. В резултат се е получило стойностно научно изследване със свои оригинални приноси, които мисля тук да подчертая. Първият му принос, освен че е навременно е, че то е и много съвременно - докторантката е проучила немския и европейския контекст на движението чрез най-новите изследвания за него, предимно на английски и немски език, успявайки да извлече от тях всичко, което й е нужно за да развие тезите си. Проучени са и първите изкуствоведи, открояващи "Новата предметност" като движение - Густав Хартлауб, Франц Рох, както и монографиите на съвременните му днес изследователи като Серджиус Михалски, Стив Плъмб и др. Вторият принос на дисертацията е в съпоставянето на изобразителния материал в Германия и България по теми, жанрове, лична стилистика и др. Засягат се основните проблеми за националното и модерното, за влиянията от центъра към периферията и особеностите на българската рецепция, намерени са впечатляващи паралели в жанрове като портрета, натюрморта, фигуралната композиция, пейзажа и голото тяло. Трети принос е, че докторантката не се задоволява само със въздействията от Германия - към тях тя добавя и тези от италианското изкуство като търси, открива и анализира общи иконографски мотиви за трите страни - нещо, което досега изобщо не е правено в нашето изкуствознание. Явление като "Новата предметност" от 20-те и 30-те години на ХХ в. е сложно, с разнообразни версии в различни страни и градове, до голяма степен интернационализирано и свързано предимно с изкуството на тоталитарните държави Германия, Съветския съюз, Италия, но и с варианти в Парижката школа и Америка. Докторантката много добре владее методите на контекстуализация, бих казала, че дори с лекота търси и намира причините за появата на движението, неговите особености и развитие в различни географски точки, и разбира се, най-вече в Германия и България. Важен принос е, че дисертацията доказва произхода на влиянията върху по-голямата част от "Новите художници" именно от Германия, а не само от СССР, както днес е модерно да се изтъква с цел да се изведе генеалогия на социалистическия реализъм в България от времето на 30-те години. Моето лично убеждение, че основно западните реализми формират светоусещането на Новите художници, най-мощен от които се оказва реализмът на "Новата предметност". Освен това Живкова подхожда към емблематичните творби от добре обоснованата презумпция, че влиянията не са пасивно възприемани и че те са само част от многобройните въздействия в този период върху българското изкуство, най-силно върху членовете на д-вото на Новите художници. Принос е, че докторантката не се задоволява само с изобразителния материал - в една първа, въвеждаща глава тя ни потапя в света на литературата и театъра, защото те имат пряко и косвено отношение към процесите в изобразителното изкуство. При това тя върви по пътя на индукцията - т.е. от частното към общото, от сравняването на портретите на известни литератори и журналисти към анализирането на контактите между интелектуалците, вдъхновили художниците за тяхната репрезентация. Неда Живкова въвежда нови термини в българското изкуствознание, когато това се налага - напр. терминът "портрети на професионалисти", идващ от фотографа Август Зандер, преминал и в немското изкуствознание, за да анализира типичната за движението иконографичност на този вид портретиране - моделите сред техните любими предмети, които "разказват" или означават заниманията им. Същевременно докторантката се спира подробно и на "овеществяването на човешката личност" в творчеството на немските и българските протагонисти на "Новата предметност". Но тя намира и посочва доста съществени разлики при интерпретацията на движението от страна на българските художници - например тяхното по-емоционално и топло отношение към обектите. Неда Живкова е майстор на анализа на художествената творба - тя е еднакво добра в разкриването и на семантичните й нива, и във формално-стиловите й особености, като използва логичен и ясен език. Ще изредя някои категории, засегнати именно чрез анализа на портретния жанр - в него се изследва комуникацията между художник и модел, но и се прилага концепцията за погледа на модела чрез теоретичните трудове на Лакан, Сартр, Бард, отбелязват се неговата театралност и кукленост, паралелите с ренесансовото портретиране и дори използването на ръкавицата в портрета като семантично натоварен атрибут. Аналитичността е подкрепена с любопитство, довело до ерудиция, която приветствам в тази работа. По същия начин е подходено и към фигуралната композиция и нейните герои - мъже и жени - за да се изяви идеята, че в българския материал има повече съчувствие и толерантност към моделите, докато в немската живопис преобладава безстрастното наблюдение, екзактността, но и студенината. Може би това предопределя и безпощадната гротескност в метода на Г. Грос - един от най-типичните представители на веризма или лявото крило на движението. Еднакво детайлно са разгледани двете крила на "Новата предметност" в Германия - неокласицизма и веризма, като са потърсени конкретни български паралели за тях. Направен е опит за първична систематизация на българските художници, които предпочитат едната или другата тенденция, с уговорката, че никъде няма да срещнем буквален пренос. И ако отношението към социалната несправедливост обединява художествените търсения на българските и немските художници, то разликите в отношението към жената, към нейната професионална и социална изява, към голото женско тяло - определено ги разделя. Т.е. понятието "национална идентичност" в парадигмата на "Новата предметност" имплицитно присъства в тематичните и жанрови анализи, вече отърсена от популярните етнографски стереотипи в двете страни. Бих препоръчала при евентуално отпечатване на труда, което ми се вижда наложително, някои неминуеми повторения, срещащи се почти във всяка глава да се отстранят. Струва ми се, че би могло и по-често да се цитира използваната научна литература в текста поради обемността на фактологията, а използваната библиография да се структурира според библиографските стандарти като се започне с изворите, периодиката, а не обратното. Силно се надявам Неда Живкова да продължи своето развитие именно в полето на изкуствоведската наука, тъй като притежава несъмнени качества на изследовател. С категорична убеденост препоръчвам на уважаемата комисия да присъди образователната и научна степен "доктор". 10.5.2018 г. проф. д-р Милена Георгиева Каталог: uploads -> ckeditor ckeditor -> Европейски влияния върху българската скулптура от края на ХІХ и началото на ХХ в ckeditor -> Долуподписаният/ата/ото ckeditor -> Програма четвърти фестивален ден 07. 08. 2016 г. / Неделя/ № институция населено място 9,00– 12,00 часа / от №1 до №25 ckeditor -> Конкурс за академична длъжност ‘’доцент’’ по 2 Изобразително изкуство ckeditor -> Скъпи мой връстнико ckeditor -> Конкурс за заемане на академична длъжност „професор" по шифър 05. 08. 04 „Сюжетни игри и принадлежности" Изтегляне 45.31 Kb. Сподели с приятели:
|