Влияния на новата предметност в българското изкуство през 30-те години на XX век
Изтегляне 90 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Влияния на новата предметност в българското изкуство през 30-те години на XX век
- Литература, театър и изобразително изкуство през 20-те и 30-те години в България и Германия – аспекти на предметността
- Изкуството в България и Германия в края на 20-те и през 30-те години – между националното и модерното
- Визуални и смислови паралели между произведенията на немската нова предметност и модерните български художници от 30-те години
- Българското изкуство между немската нова предметност и италианското изкуство в периода на 20-те и 30-те години. Общи иконографски мотиви в изкуството на художниците от италианското Нов e
- Библиографска справка
- Авторефератът
| Р Е Ц Е Н З И Я
от проф. д-р Марин Дончев Добрев Факултет по изобразително изкуство при ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” относно
дисертация на тема Влияния на новата предметност в българското изкуство през 30-те години на XX век на докторант Неда Цветанова Живкова дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор” Научен ръководител – проф. д-р Красимира Коева Дисертационният труд на докторант Неда Живкова е представен в две части: научна разработка от 241 страници текст и приложение, включващо илюстративен албум от 42 страници. Приложен е автореферат от 26 страници. Научно-изследователският труд е композиран, както следва: - въведение, четири глави, заключение, справка за използваната литература. Във Въведение докторантката определя времевия обхват на изследването /30-те години на 20 век./, маркира основните измерения на проблематиката, логиката на художествените процеси в периода между двете световни войни в Германия, както и тези около възникването и утвърждаването на дружеството на Новите художници в България. Поставя въпроса относно възгледа за предметността като естетическа категория в изкуството, ролята на научните открития, философия и естетика от това време и проявленията им в нашата страна, връзката между различните видове изкуства /изобразително, литература, театър и т.н./, изразеното отношение на тогавашната българската критика и художници /Сирак Скитник, Стефан Митов, Кирил Цонев, Вера Недкова, Иван Ненов /към темата и т.н. Във въведението са резюмирани проблемите около спецификата на немската предметна тенденция и влиянията й сред българските художници, пребиваващи през това десетилетие в Германия, както и чрез гостуващи изложби и художествени издания в България. Авторката търси отражението на тези процеси предимно в портрета натюрморта и фигуралната композиция, като най-видима форма на тяхото проявление. В този контекст тя обръща внимание и на проявения интерес от страна на редица български творци към модерното италианско изкуство от 20-те и 30-те години. В идеята за ново изкуство се залага отхвърлянето на „старите закостенели или твърде агресивни предходни тенденции”. За разглеждането на измеренията в идеите, естетиката и изразните средства на новата предметност докторантката анонсира коментар на студии по темата, публикувани от немската, чуждестранната и българската критика във времето. Във въведението Неда Живкова внася яснота за структурирането и методологията на разглежданата проблематика в основните раздели на дисертацията, както и логиката за подбор на разглежданите творци и техните произведения. Първата глава – Литература, театър и изобразително изкуство през 20-те и 30-те години в България и Германия – аспекти на предметността, започва с кратък анализ на взаимоотношенията между творците от различни изкуства /художници, писатели, журналисти, театрали и т.н./ , оформянето на приятелски, идейни и професионални кръгове, създаването на български колонии в по-големите градове на Германия, промяната в естетическите критерии и т.н. В този контекст авторката разглежда темата за художниците, портретуващи интелектуалци, водени в избора си на модел от усещането си за духовна близост с него. На преден план са изведени произведения, породени от връзките между художници и литератори, анализирани на фона на идейните и естетическите им възгледи. За изследване на проблематиката са изведени и разглеждани, в контекста на новата предметност, като примери редица произведения от българското и немското изкуство. Сред тях са скулптурните портрети на писателя Николай Хрелков, създадени от Иван Фунев и Васка Емануилова, търсещи с различна пластична изразителност връзката между слово и образ; рисунката на Чавдар Мутафов и шаржът на Светослав Минков от Иван Пенков; портретите на Светослав Минков и Георги Цанев от Кирил Цонев; на Светослав Минков от Илия Петров. Като търсене на връзки, аналогии и обекти на сравнителен анализ от немското изкуство Неда Живкова разглежда група от различни в композиционно и стилово отношение портрети, в които, както пише авторката, „ художниците си поставят за цел чрез определени личности да придават духа на цялата епоха с нейния морал, нрави, политически и социални проблеми”. Като илюстрация на това са коментирани портретите на писателя Ервин Киш и драматурга Бертолт Брехт от живописеца Рудолф Шлихтер; портретите на Валтер Мехринг и Макс Херман Ниш от Георг Грос; на поетите Ивар фон Лукен и Алфред Гюнтер от Ото Дикс; портретът на Фон Лукен от Оскар Кокошка и др. Към този кръг от разглеждани произведения са включени и примери от дамския портрет, който има свое характерно място в темата за еманципираната жена и новата предметност на немското изкуство. Сред тях са портретът на журналистката Силвия фон Хартен, дело на Ото Дикс; на Ева фон Арнхайм от Кристиян Шад и др. Както в коментариите на българските произведения, така и при тези от немското изкуство докторантката подпомага своите анализи с биографични и творчески бележки за художници и модели, търсейки многообразието и измеренията на духовната им близост. В тази част от научната разработка Неда Живкова показва сериозно проучване и натрупани познания по темата в българското и немското изкуство, както и умения да анализира спецификата на художествените процеси. Въпросите около процесите в българската театрална сценография, както дисертантката прави уговорката, са наложили друг подход към изследването. Той е свързан с редица условности, които характеризират първите крачки на сценографията в началото на 20 век /натуралистичен подход, универсални декори, режисьорски възгледи./, с проникващите през 20-те години влияния от новите тенденции в полския, немския, руския и френския театър, с дейността в тази област на редица млади български творци, учили по онова време в чужбина, с налагащата се във времето същинска роля на сценографа и т.н. Тази тема с промяната преминава през смелите решения на Гео Милев в „Мъртвешки танц” по Стриндберг и „Маса – човек” по Толер, през коментариите и личния принос на Сирак Скитник към сценографията, през дейността на Хрисан Цанков, през ярките изяви на Иван Пенков и Иван Милев, през сценичните решения на Асен Попов и Преслав Кършовски, както и тези на Пенчо Георгиев... Последвалите анализи за навлизащите в страната ни различни идейно-художествени тенденции и нееднозначно преплитащи се концепции авторката формулира в извода си: „Поради тази причина трудно можем да говорим за чисто предметно течение в българската литература, изкуство и театър”. Втора глава Изкуството в България и Германия в края на 20-те и през 30-те години – между националното и модерното, посветена на художествените процеси в двете държави, естествено, макар малко натежаващо като обем, започва с коментар на политическите и социалните реалности на епохата, които слагат отпечатък върху изкуството от този период. Продължава с изострящите се отношения между старо и ново, към засилващото се политизиране и различни идеологии, към възгледа за „ново духовно израстване”. Следват анализи на културния живот и художествените процеси в Германия, на отношението към изявите на новата предметност от страна на художествената критика, публика, търговци и меценати на изкуство. В обособения на тази тема подраздел „ Нова предметност в Германия и условия за нейното възникване” Неда Живкова разглежда условията на социална криза, политическа и обществена нестабилност след Първата световна война и появата на необходимостта от подреденост като предпоставки за възникване на явлението „Нова предметност”. На този фон тя прави анализ на художествените процеси в Германия върху близостта и различията във възгледа и проявите на новата естетика в Германия и България. Със сходна логика са разгледани проблемите около възникването на Дружеството на Новите художници. От необходимостта за промени в художествения живот през възгледите на редица български творци /учили или пребивавали в чужбина/ за нови изразни средства, през убеждението за нова проблематика, за освобождаване от каноните на академизма, за друга позиция към социалната тема, за града и отчуждението, до търсенето на други измерения за характера на реалната форма, Неда Живкова прави характеристика на многообразието в проявленията на Дружеството. На тази основа тя изследва формите на влияние на европейското изкуство и конкретно на предметния стил върху младите по това време български художници: учили и специализирали в Германия и във Франция, чрез чуждестранни специализирани издания или преводи на материали в българския печат, гостуващи в страната изложби и т.н. В последния раздел на тази глава от изследването дисертантката коментира темата за национално и модерно в българското и немското изкуство през 30-те години. Като илюстрация на реакцията на новото срещу старото в българското изкуство са разгледани като примери някои от основните идейно-пластични характеристики на Новите, така и дълго продължилата дискусия между стожерите на традицията и привържениците на модерното. Трета глава - Визуални и смислови паралели между произведенията на немската нова предметност и модерните български художници от 30-те години започва с кратък обзор на състоянието на дружествата в България в края на 20-те и началото на 30-те години, тяхната идейно-пластична проблематика и условностите около възприемане на немската предметна философия. В този преглед дисертантката обръща внимание на интелектуалния кръг около Гео Милев и темата за следвоенния експресионизъм, за преплитащите се европейски влияния в творческия подход на Новите художници, за официалното и модерното, за илюстративното и изобразителното, за променящите се изразни средства. В последвалия анализ, относно новите тенденциите в българското изкуство, Неда Живкова се спира на проявленията им в основните жанрове, извеждайки на преден план портрета, фигуралната композиция и натюрморта като най-типични от една страна, а и разширяващото се смислово измерение в отношението към голото тяло и пейзажа. Този анализ се разгръща в пряка връзка с активизирането на социалната тема и темата за града, или, както авторката припомня, ваймарската тема за „...търсенето на душата на модерния град”. В многопосочността и задълбочеността на изследванията си върху всеки от жанровете докторантката проявява широта на проучвателската си дейност, аналитични възможности и комплексни умения на изкуствовед. За пълнотата и убедителността на паралелите и изводите за българското, немското и другите чуждестранни изкуства по темата, авторката въвежда не само удачни примери, но и ги анализира в широкия спектър от избора на обекта до всички изразни средства, изграждащи психологическото въздействие на творбата – от общото до детайла. Разлеждането на основните жанрове в отделни своеобразни подраздели й дава възможност както да търси в дълбочина характеристиката на техните проявление, така и да извежда логиката на тяхното все по-активиращо се преплитане и размиване на традиционните им граници. Четвърта глава - Българското изкуство между немската нова предметност и италианското изкуство в периода на 20-те и 30-те години. Общи иконографски мотиви в изкуството на художниците от италианското Новeченто и Новите художници. Като въведение в тази част от дисертацията Неда Живкова прави кратко представяне на художествените тенденции в Италия, на движението Новеченто и отношението на неговите представители към европейския авангард. На този фон тя осветлява условията, пораждащи връзката между българските и италианските художници и формите на влияние. В основата на последвалите анализи стои разглеждането по жанрове на ония идейни и пластични елементи, в които се долавят сходства между творческите търсения на българските живописци и техните италиански колеги: подход към портрета и голото тяло, изграждане на фигуралната композиция, типизация на образите, перспективни решения, емоционални препратки за красиво и чувствено и т.н. Многообразието на тези и други допирни точки, както отбелязва авторката, е свързано със спецификата във възгледа за съвременното изкуство на българските, немските и италианските художници. В Заключение Неда Живкова прави кратък обзор на основните проблеми, които поставя и изследва в своя дисертационен труд. В него тя обръща внимание на факта, че в своето творчество българските художници не подражават пряко на предметната тенденция, а заимстват само онова, което е свързано с техния възглед за изкуството и го пречупват през своята призма. В техния неспокоен дух си дават среща социална ангажираност и политика, идеите за „нов реализъм” и модерност, различия и сходства, нови измерения в художествения живот и т.н. В Библиографска справка са представени над 100 източника на български и чужди езици /сборници, монографии, каталози, студии, рецензии и др/. Цитиранията и поясненията в текстовата част на изследването под линия са коректно изведени. Съществена част от дисертационния труд на Неда Живкова е приложеният албум. В тази илюстративна част от изследването си авторката е включила репродукции на 128 произведения, чиято подредба е подчинена на структурата и текста на дисертацията, и свързана с анализираните в нея творби. Както в научното изследване, така и в илюстративната му част подбраните примери са намерени удачно. Авторефератът на докторант Неда Живкова включва коментар на научната значимост на изследването, кратко представяне на структурирането и методологията, и резюме на изложението, което лаконично и вярно покрива съдържанието и същинската проблематика на текстовете в дисертационния труд. Становище: Предлагам на научното жури да присъди на Неда Цветанова Живкова образователната и научната степен „доктор”. май 2018г проф. д-р Марин Добрев Каталог: uploads -> ckeditor ckeditor -> Европейски влияния върху българската скулптура от края на ХІХ и началото на ХХ в ckeditor -> Долуподписаният/ата/ото ckeditor -> Програма четвърти фестивален ден 07. 08. 2016 г. / Неделя/ № институция населено място 9,00– 12,00 часа / от №1 до №25 ckeditor -> Конкурс за академична длъжност ‘’доцент’’ по 2 Изобразително изкуство ckeditor -> Скъпи мой връстнико ckeditor -> Конкурс за заемане на академична длъжност „професор" по шифър 05. 08. 04 „Сюжетни игри и принадлежности" Изтегляне 90 Kb. Сподели с приятели:
|