Влизат костите, свързани помежду си чрез скелет, и скелетни мускули, обединени в едно функционално цяло. Органитев на опорно-двигателната система изпълняват главно три функции: двигателна,опорна и защитна

Основната съставка на костите е костна тъкан и от други допълнителни тъкани- хрущялна, съединителна, мастна, кръвна, нервна. Костната тъкан е съставена от 3 вида клетки: остебласти,остеоцити и остеокласти. Междуклетъчното вещество на костната тъкан съдържа органична съставка (калциев фосфат и карбонат), придаваща еластичност на костите, и от неорганични соли (колагенни влакна), които ги правят твърди. Съотношението между органичните и неорганичните вещества в костите се изменя с възрастта. В зависимост от подреждането на костните пластинки има два вида костно вещество- плътно и гъбесто. Всички кости съдържат и двата вида костно вещество, на което се дължи , голямата им здравина, съчетано с лекота.

Отвън костите са покрити съединителнотъканна обвивка, наречена надкостница (periosteum). Тя е богата на кръвоностни съдове и нервни влакна. Костите образуват скелета на човека.

Костите показват голямо разнобразие по форма и устройство. Човешкият скелет е изграден от 200 кости, чието тегло е 20 % от общата маса.

По своята форма, функция и устройство костите са:

- тръбести

- дълги (на крайниците)

- къси (на дланта, и предната част на ходилото)

Имат средна част – тяло и два края. Тялото е изградено от плътно костно вещество изпълнен с костен мозък. Краищата са изградени от гъбесто костно вещество, в кухините са изпълнени с костен мозък.

- гъбести кости – изградени от гъбесто костно вещество, покрити от плътно костно вещество. Те също могат да бъдат дълги (ребра, гръдна кост) и къси (прешлени, кости на китката и задната част на ходилото)

- плоски кости – изградени от две пластинки плътно костно вещество, между които се разполага гъбестно костно вещество. Такива са костите на черепния покрив, лопатката и тазовата кост.

Костта нараства на дължина и на дебелина. Нарастването на дължина става като хрущялната пластинка постепенно се замества от костно вещество. Нарастването на дебелина става чрез надкостницата, която образува костно вещество.

Костите се свръзват чрез срастване, чрез шев, чрез хрущялна тъкан и ставна.

Кости на главата

Костите на главата изграждат черепа. Те са 22 на броъ, разпределени в два дяла – мозъков и лицев. В черепа се разполагат главният мозък, сетивните органи, началните отдели на храносмилателната и дихателната системи.

- нечифтни – челна, тилна, клиновидна, и решетъчна

- чифтни – теменна, слепоочна

Челната кост (osfrontale) е разположена в предната част на мозъчния череп. Притежава четири части: люспа, две очни и носна част. Люспата е дъговидно извита. Очните части са хоризонтални костни пластинки, изграждащи горната стена на орбитата. Носната част участва в изграждането на корена на носа. Във вътрешността си челната кост притежава кухина.

Тилната кост (os occipitale) и разполага в долнозадната част на мозъчния череп и се състои от 4 части: люспа, две странични и една основна. Тези части заграждат големия тилен отвор (foramen magnum), който свързва черепната кухина с канала на гръбначния стълб. Люспата на тилната кост е дъговидно извита.

Клиновидната кост (os sphenoidale) се разполага в средата на черепната основa и по форма наподобява на пеперуда. Изградена е от тяло и от чифтните големи крила, малки крила и криловидни израсти.

Решетъчната кост (os ethmoidale) се разполага пред клиновидната кост и участва в образуването ня предната черепна ямка, орбитата и носната кухина. Състои се от две взаимно перпендикулярни костни пластинки и чифтен решетъчен лабиринт.

Слепоочната кост (os temporale) заема част от основата на черепа и част от страничната му повърхност. Във вътрешносста на слепоочната кост се намира вътрешното ухо с разположените в него слухов и равновесен апарат. Всяка една слепоочна кост притежава по 3 части: люспа, тъпанчева и скалиста.

Теменната кост ( os parietale) тя е чифтна кост, имаща форма на вдлъната четириъгълна плочка, изграждаща по-голямата част от черепния покрив. Външната и повърхност е изпъкнала, а вътрешната е вдлъбната.
Лицевият череп се изгражда общо от 14 кости – 6 чифтни и 2 нечифтни.

- чифтни – горна челюст, ябълчна, носна, слъзна, небцова и долна носна конха

- нечифтни – ралник и долна челюст

Към лицевия череп може да се причисли и нечифтната подезичната кост, въпреки че няма отношение към скелета на главата.

Отделните кости на мозъковия дял на черепа са свързани помежду си чрез шевове. Само долната челюст е свързана подвижно с двете слепоочни кости.

Горната челюст (maxilla) е чифтна кост и е разположена в предната част на лицевия череп. Притежава 5 части: тяло и изхождащите от него 4 израстъка (небцов, алвеоларен, челен и ябълчен)

Ябълчната кост (os zygomaticum) е огъната четириъгълна кост, оформяща страничната част на лицевия череп. Тялото има 3 повърхности (външна, слепоочна и очна) и два израстъка (челен и слепоочен), свързани с едноименните кости.

Носната кост (os nasale) е малка четириъгълна пластинка, разположена в горната част на гърба на носа над неговия отвор.

Слъзната кост (os lacrimale) е също малка четириъгълна плочка, която се намира на медиалната стена на орбитата, в предната и част. Тя има отношение към ямката, в която се разполага слъзната торбичка.

Небцовата кост (os palatinum) е изградена от две костни пластинки, разположени зад горната челюст.

Долната носна конха (concha nasalis inferior) е огъната костна пластинка, има почти хоризонтално положение и се разполага на латералната стена на носната кухина,в долната й част.

Долната челюст (mandibula) е единствената подвижно свързана кост. Състои се от тяло и два израстъка – клонове. Тялото е извито под форма на подкова.

Ралник (vomer) изгражда задната част на носната преграда. Представлява костна пластинка.

Подезична кост (os hyoideum) е с форма на подкова и се разполага между мускулите на шията. Тя не се свързва с другите кости.

На предната страна на черепа се намират кухини – очни, устна и носна.

Скелетът на туловището се изгражда от гръбначния стълб и гръдния кош.

- шийни (cervicales) – 7 броя

- гръдни (thoracicae) – 12 броя

- поясни (lumbales) – 5 броя

- кръстцови (sacrum) – 5 броя

- опашни (cocyygis) – 2 до 4 броя

Скелетът на горния крайник се разделя на: рамене пояс и свободен горен крайник.

Костите на свободния горен крайник се делят на кости на мишницата, на предмишницата, на ръката. Мишницата (brachium) има една кост, наречена раменна (humerus). Тя е типична дълга кост. Състои се от тяло и два края. На горния си край има сферична ставна повърхност за свързване с ямката на лопатката. Така се образува раменната ства, която е най-подвижната става в човешкото тяло. Тя позволява да се извършват разнообразни движения около много оси. В долния си край раменната кост има две ставни повърхности за свързване с костите на предмишницата.

На предмишницата се намират две успоредни кости: лъчева (radius) и лакътна (ulna).

Лъчевата кост е дълга кост, разположена латерално по посока на палеца. Притежава тристеннопризматично тяло и два края.

Лакътната кост се намира от вътрешната страна, медиално на предмишницата. Тялото й също е тристенна призма.

Костите на ръката се делят на киткови (carpi), предкиткови (metacarpi), и кости на пръстите (phalanges).

Костите на китката (ossa carpi) са 8 на брой, подредени в две редици по 4. Горната редица се свързва с лъчевата кост и образуват лъчево-киткова става, а долната редица се свързва с предкитковите кости. Костите от проксималната редица са: ладиевидна, тристенна и граховидна кост. Следващата редица е изградена от трапецна, трапецовидна, главеста и кукеста кост.

Предкитковите кости (ossa metacarpi) са 5 къси, тръбовидни кости (по една за всеки пръст). Предкитковата кост на палеца има ставна повърхност, различна от останалите, което му осигурява голяма подвижност и възможност да се противопоставя на останалите пръсти.

Фалангите (phalanges) са общо 14 на брой – 2 за палеца и по 3 за останалите пръсти.
Кости на долния крайник

Скелетът на долния крайник е изграден от тазов пояс и свободен долен крайник.

В тазовата кухина се намира редица вътрешни органи. Тазовите кости се разделят на: хълбочна (ilium), лонна (pubis), и седалищна (os ischii). По външната повърхност на всяка тазова кост се намира дълбока ставна ямка за свързване с бедрената кост. Всяка една от тези три срастнали кости притежава централна част и допълнителни образувания крило или клонове. Хълбочната кост има плоско крило, насочено нагоре и завършващо с гребен. Напред гребенът завършва с бодило.

Двете лонни кости притежават раменна и напред се свързват помежду си чрез хрущялен диск.

Седалищните също прътежават, които в задната си част имат изразено костно образувание.

Тазът на мъжа и на жената се различават по форма и размери. До 13 – 14 години те съществуват като отделни кости, след което срастват чрез хрущял, който впоследствие се вкостява.

Костите на свободния долен крайник се разделят на кости на бедрото, на подбедрицата и на ходилото.

Бедрото (femur) е една кост, наречена бедрена кост. Тя е най-дългата кост и най-здравата кост в човешкия организъм. В горния си край има сферична ставна повърхност за свързване с ямката на тазовата кост. Така се образува тазобедрената става, която е с ограничени движения. В долния си край има две ставни повърхности за свързване на големия пищял с подбедрицата.

Бедрото има тяло и два края. Дисталният край образува два кондила, участващи в образуването на колянната става. Отпред между тях се намира малка ставна повърхност, където заляга колянното капаче (patella).

Скелетът на ходилото се състои от задноходилни (ossa tarsi), предноходилни (ossa metatarsi) и кости на пръстите (phalanges).

- хълбочна (os ilium)

- срамна (os pubir)

- седалищна (os ischii)

До 13-14 г тези кости съществуват като отделни кости, след което срастват чрез хрущял. Всяко от тези три кости имат разширена част - тяло и допълнителни части. За хълбочната кост това е крило, а за срамната и седалищната са два клона – горен и долен. Телата на трите кости изграждат една дълбока яма за свързване с главата на бедрената кост.

Хълбочната кост има тяло – corpus ilii и крило, което има вид на плоча, насочено нагоре и завършващо с гребен.

Седалищната кост се състои от тяло и два клона. В задната си част има изразено костно образувание.

Тазът се дели на две части – голям и малък таз.

Големия таз (pelvis major) притежава само странични стени, които се образуват от крилата на хълбочните кости. В свободното пространство отзад се разполагат последните поясни прешлени. Големия таз е допълнение към малкия таз.

Малкия таз (pelvis minor) представлява широк костен канал с два отвора – вход и изход. Кухината на малкия таз се нарича cavitas pelvis. Тя се ограничава отзад от кръстцова и опашна кост, странично – от тазовата кост, отпред от лонното съчленение. Човешкият таз е широк и плитък. Тазът започва да се оформя при прохождането на детето. През пубертета добива нормалната си форма.

Тазът е костната структура, показваща най-изразени полови различия.

Женският таз е по-широк и по-къс, крилата на os ilium са по-полегати. Формата на входа на таза е овална поради родовата функция на жената. Тазовата кухина има почти цилиндрична форма. Формата и размерите на таза са от голямо клинично значение в акушерството и гинекологията. При изправено положение тазът е наклонен напред.