Влог ли е по смисъла на ск договорът за наем на сейф?



Дата28.02.2018
Размер77.81 Kb.
#60055
Влог ли е по смисъла на СК договорът за наем на сейф?
Първият СК 1968 г. (отм.) определи, че в режима на имуществена общност на съпрузите попадат вещите и правата върху тях. Влоговете останаха извън приложното поле на общото съпружеско имущество. Съгласно чл. 13, ал. 4 от СК 1968 г. (отм.), всеки от съпрузите можеше да се разпорежда със своите спестовни влогове без съгласието на другия съпруг.

Обектите на СИО бяха разширени от СК 1985 г., който добави към тях едно вземане – паричния влог. Той е вид банков влог. Съгласно чл. 22, ал. 5 СК, с паричния влог се разпорежда съпругът, на чието име е открит. Когато действията на разпореждане застрашават интересите на семейството или на другия съпруг, по негово искане съдът може да постанови тези действия да се извършват по общо съгласие на двамата съпрузи. Правото на съпруга-нетитуляр за съвместно разпореждане с влога се реализира чрез предявяването на иск. Производството е исково, спорно и съпрузите се конституират като ищец и ответник. Това положение е утвърдено от съдебната практика (вж. ТР № 49/12.08.1987 г. на ОСГК на ВС.)

СК не дава правната характеристика на понятието “паричен влог”. В този случай съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на СК са приложими правилата на гражданските закони, ако това не противоречи на началата за уреждане на семейните отношения и на морала. Договорът за банков влог е два вида – обикновен (правилен) влог и паричен (неправилен) влог.

Обикновеният влог (depositum regulare) е уреден в чл. 420, ал. 1 от ТЗ. Представлява договор, по силата на който банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение. Негов предмет са винаги индивидуално определени движими вещи и банката е длъжна да ги пази и да върне същите вещи, за което й се дължи възнаграждение. Въпреки, че парите са родово определени вещи, банката трябва да върне същите банкноти и монети, които са й били предадени за пазене и няма право да оперира с тях. Поради това банката не начислява лихва, а вложителят дължи възнаграждение. Договорът е двустранен, реален, възмезден, неформален.1

Паричният влог (depositum irregulare) е договор, по силата на който влогодателят влага определена парична сума, а банката се задължава да я върне на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва (чл. 421, ал. 1 ТЗ). Договорът е едностранен, реален, възмезден, формален. За разликата от договора за обикновен влог, предмет на depositum irregulare могат да бъдат само пари. Банката става техен собственик и дължи връщане не на същите монети или банкноти, които са й предадени за пазене, а на същия размер и валута.

Можем ли да приемем, че договорът за наем на сейф е паричен влог по смисъла на СК? Положителният отговор на този въпрос ще разпростре последиците на СК и по отношение на договора за наем на сейф – вземането по него ще се счита за СИО. Също така, другият съпруг ще има право да предяви иска по чл. 22, ал. 5 от СК. Уважаването му ще доведе до съвместното разпореждане с правата по договора. Правилният отговор на поставения въпрос налага изследване на правната същност на паричния влог и договора за наем на сейф.

Правните норми на ТЗ, уреждащи договора за наем на сейф станаха част от действащото българско законодателство от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Разпоредбите на ТЗ относно договора за банкова касетка бяха изцяло отменени с приемането на Закона за кредитните институции (ЗКИ – ДВ, бр. 59/2006 г., в сила от 01.01.2007 г.).

Легалното определение на договора за наем на сейф е в чл. 605, ал. 1 ТЗ. С договора за наем на сейф наемодателят предоставя на наемателя за определен срок срещу възнаграждение ползването на сейф в охраняемо помещение. Сейфът служи за съхраняване на ценности и ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на сейфа достъп има само наемателят. Съгласно чл. 605, ал. 2 ТЗ, договорът за наем на сейф може да бъде с обявено или необявено пред банката съдържание на вложеното. Наемодателят няма право да притежава копие от ключа на сейфа, предаден на наемателя. (чл. 605, ал. 3 ТЗ). Договорът за наем на сейф се различава от договора за наем, уреден в чл. 228-239 ЗЗД, защото предметът му не преминава в държане на наемателя. 2 Договорът за наем на сейф има и правните белези на договора за обикновен влог.

Независимо от промяната на наименованието, договорът за банкова касетка и договорът за наем на сейф имат еднакъв предмет. По време на действието на договора за банкова касетка бяха застъпени две становища относно неговата правна същност. Според едното виждане договорът за банкова касетка е особен вид банкова сделка и представлява комбинация от договора на обикновен влог и договора за наем.3 Според другото схващане, той представлява особена разновидност на договора за обикновен банков влог. 4 Договорът за банкова касетка се определя като двустранен5, възмезден, срочен, неформален, с облигационно действие. 6 Считам, че тази правна характеристика може да се приеме и за договора за наем на сейф7.

От съпоставката между двата договора може да се направи изводът, че договорът за паричен влог и договорът за наем на сейф са два отделни вида. Първият е depositum irregulare, предметът му е само вид родово определени вещи (пари) едностранен е и има транслативен ефект. Вторият е depositum regulare, негов предмет са различни движими индивидуално определени вещи, двустранен е, няма транслативен ефект и не представлява предвиденото в чл. 421 ТЗ "привличане на влогове". Трябва да се направи уточнението, че договорът за наем на сейф не е изключителна банкова сделка, за разлика от договора за банкова касетка. Чл. 3, ал. 1 ЗКИ разреши и на небанковите финансови институции да отдават под наем на сейфове.

СК от 1985 г., в чл. 19, ал. 1 СК изрично включва в обхвата на СИО само паричните влогове, а не всички видове влогове. Договорът за наем на сейф не е паричен влог и поради това върху депозираните вещи не може да възникне СИО. С още по-малко основание съпругът, който не е страна по договора, може да предявява иска по чл. 22, ал. 5 СК. 8 Наистина, определяйки правилата за разпореждане с общи имущества, текстът на чл. 22, ал. 5 СК използва само думата “влог”, а не израза “паричен влог”. Но от граматическото, логическото и най-вече от систематичното тълкуване на двете разпоредби - чл. 19, ал. 1 СК и чл. 22, ал. 5 СК, се налага категоричният извод, че правилата за разпореждане се отнасят само за паричния влог, а не до влога въобще. Да се приеме противното би означавало да се тълкува изолирано разпоредбата на чл. 22, ал. 5 СК. Това противоречи на изискването на чл. 46, ал. 1 ЗНА правните норми да се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби.

Друг аргумент в подкрепа на това становище е специалният характер на правната норма на чл. 19, ал. 1 СК. Тя изброява изчерпателно9 имуществата, върху които възниква СИО – вещи, права върху вещи и парични влогове. Изчерпателното изброяване като подход на нормотворческата техника не позволява разширително тълкуване. 10 Поради това аргументът, че договорът за банкова касетка (сейф) не е бил уреден от правото при създаването на СК е по-скоро в полза на твърдението, че вложеното в сейфа е лично имущество.

Обектите на СИО са предмет на законите, които уреждат удовлетворяване правата на кредиторите при индивидуално и универсално принудително изпълнение върху вещи в режим на СИО. Ако се твърди, че договорът за наем на сейф е влог по смисъла на СК, но не е бил включен в режима на общност, защото правната му уредба е нова и е в ТЗ, който е последващ СК, логично е новият законодател да направи това. Особено в една специфична област, която трябва чрез материални и процесуалноправни норми да защити по най-добрия начин интересите на кредиторите. Прегледът на по-новите закони, уреждащи принудителното изпълнение върху вещи в режим на СИО за личен дълг на един от съпрузите, налага извода, че негов обект е само паричният влог.

Така например, чл. 260, ал. 1 от ДОПК урежда насочването на принудителното изпълнение само върху паричния влог в режим на СИО. Подобна разпоредба относно непарични влогове липсва. Също така, чл. 518 от ГПК (нов - в сила от 01.03.2008 г.) регулира изпълнение на вземане само върху общия паричен влог. Същото бе положението и при действието на ГПК от 1952 г. (отм.). В чл. 398в изрично бе уредено насочване на изпълнението за вземане върху половината от паричен влог в съпружеска общност.

Съгласно чл. 614, ал. 2 и 3 ТЗ, в имуществото на ЕТ и неограничено отговорният съдружник се включват половината от вещите, правата върху вещи и паричните влогове в режим на съпружеската имуществена общност. Те формират масата на несъстоятелността. Отново прави впечатление включването само на паричния влог в масата на несъстоятелността.

Цитираните разпоредбите на ГПК, ДОПК и ТЗ са категорични. Едва ли липсата на разпоредба за принудително изпълнение върху обикновения банков влог е пропуск на законодателя. Очевидно е, че е налице изчерпателно изброяване на обектите на СИО в чл. 19, ал. 1 СК и те не могат да бъдат разширявани.

Трябва да се отбележи, че съхраняването на вещи в сейфа не променя техния характер на лично или общо съпружеско имущество. Така например, единият съпруг може да вложи в сейфа сумата, получена от продажбата на имот, който е придобит през време на брака със съвместен принос. Дори и след влагането сумата ще бъде в режим на СИО, въпреки че договорът за наем на сейф не е паричен влог. Общността в случая се обуславя не от правния характер на договора за наем на сейф, а от произхода на парите. Особеното в случая е, че другият съпруг няма да може да предяви иска по чл. 22, ал. 5 СК, който е приложим само по отношение на паричния влог, а не на влога изобщо.



От изложението се налага изводът, че договорът за наем на сейф (договора за банкова касетка) не е паричен влог по смисъла на СК. Нормата на чл. 22, ал. 5 СК не намира приложение спрямо този вид обикновен влог11.
Цветалина Петкова, асистент по гражданско и семейно право, НБУ

1 Повече за договора за правилен влог вж. проф. Герджиков, О. “Търговски сделки. Книга по част трета на ТЗ”, С., 2000 г., стр. 209-211; проф. Голева, П. “Търговско право. Книга втора”, С., 2006 г., стр. 384

2 вж. Иванов, Ал. “Договорът за наем на сейф”, сп. “Търговско и конкурентно право”, С., кн. 6/2007 г., стр. 74

3 вж. проф. Герджиков, О. “Търговски сделки. Книга по част трета на ТЗ”, С., 2000 г., стр. 209-250

4 вж. Русчев, И. “Правна същност на договора за банкова касетка”, сп. "Търговско право", бр. 4/1998 г.

5 според д-р Бобатинов, М., договорът за банкова касетка е едностранен – вж. “Договорът за банкова касетка и искът по чл. 22, ал. 5 от СК” в “Частноправни хипотези по търговско право”, С., 2007 г., стр. 149-153.

6 вж. Русчев, И. “Правна същност на договора за банкова касетка”, сп. "Търговско право", бр. 4/1998 г.

7 така Иванов, Ал. . “Договорът за наем на сейф”, сп. “Търговско и конкурентно право”, С., кн. 6/2007 г., стр. 72. Вж. там повече за съпоставката на правния режим на договора за банкова касетка и договора за наем на сейф.

8 На противното становище е д-р Бобатинов, М., който счита, че в чл. 22, ал. 5 не е предвидено правото на разпореждане от съпруга със средствата или вещите, вложени от другия съпруг в банковата касетка по договора за банкова касетка, защото правната уредба на този договор е нова и е в ТЗ, който е последващ СК – вж. “Договорът за банкова касетка и искът по чл. 22, ал. 5 от СК” в “Частноправни хипотези по търговско право”, С., 2007 г., стр. 150-151.

9 Това е правилото expressio unius est exclusio alterius (позоваването на едно изключва друго): когато изброяването на определени обекти не е последвано от думите “и други”, “и други подобни”, то трябва да се счита за изчерпателно.

10 За специалния характер на нормата Вж. проф. Цанкова, Ц. и проф. Сталев, Ж., “Забележително тълкувателно решение на ВКС”, Юбилеен сборник в памет на проф. Витали Таджер, С., 2003, стр. 440;

11 обратното становище застъпва д-р Бобатинов, М. “Договорът за банкова касетка и искът по чл. 22, ал. 5 от СК” в “Частноправни хипотези по търговско право”, С., 2007 г., стр. 149-153. Мнението, че искът по чл. 22, ал. 5 СК е неприложим спрямо договора на банкова касетка (наем на сейф) се споделя и от Иванов, Ал. “Договорът за наем на сейф”, сп. “Търговско и конкурентно право”, С., кн. 6/2007 г., стр. 74

Каталог: 335
335 -> Списък на публикациите на доц д-р Светлана Димитрова-Гюзелева
335 -> I. Статии в научни списания
335 -> Книгата владимир Сабоурин Героят на първата книга на Елиас Канети, романа "Ослепяването"
335 -> Експеримент и модерност: Безразсъдно любопитният
335 -> Converso situation
335 -> Приложение: опис на необходимите хардуер, софтуер и услуги за Дейност 5 хардуер
335 -> Женският глас и Просвещението Владимир Сабоурин
335 -> Техническа спецификация за публична покана с предмет: „Доставка на дезинфекционни и почистващи препарати за обекти на цсу и структури на дирекция „Образование, младежки дейности и спорт” при Община Велико Търново”
335 -> Пълномощно – образец


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница