Водата е химично съединение, което при стайна температура представлява прозрачна течност без мирис и цвят



Дата03.08.2018
Размер69.5 Kb.
#77789

Водата е химично съединение, което при стайна температура представлява прозрачна течност без мирис и цвят. Покрива 71% от планетат Земя и е съсредоточена в океаните и други големи водни басейни, 97% е солена морска вода, 2,4% се съдържа в ледници, а 0,6% в реки и езера. Водата играе съществена роля за поддържане живота на Земята. В световен мащаб 70% от прясната вода намира приложение в земеделието и е предназначена за селското стопанство. Без достатъчно вода за напояване земеделските култури и домашните животни загиват и осигуряването на необходимите храни за населението е затруднено. Водните ресурси играят важна роля в световната икономика, те са особено важни за промишлеността където водата се използва като охладител, разтворител, за пране и почистване и като съставна част при производството на химически изделия, храни и напитки.

Освен в бита, здравеопазването, селското стопанство и индустрията водата се използва и по много други начини, свързани с цялостното развитие на обществото. Водата е местообитание на различни животни и растения, важни за изхранването на голяма част от населението. Естествените водни басейни на сушата, съчетани с изграждането на изкуствени плавателни канали, са важни транспортни артерии за трудно достъпни райони. В много държави силата на течащите води се използва за производството на електроенергия във водноелекрически централи (ВЕЦ и ПАВЦ).

Днес светът е изправен пред много сериозен проблем - такъв който не получава достатъчно публичност и често е пренебрегван от развитите страни, които стоят в сърцето на решението, както на този, така и на много други глобални проблеми.Става въпрос за достъпът до чиста питейна вода.

В днешния развит свят на човек му „трябват” все повече неща необходими за неговото ежедневие, но за самото съществуване на човешкия (а и не само човешкия) организъм са необходими три елемента: въздух, храна и вода. Човек може да оцелее без храна седмици наред.Без въздух човек би умрял в рамките на една минута (под вода хора с добре развити бели дробове издържат от 3-5 минути), но за сметка на това въздухът е широкодостъпен – всеки има неограничен достъп до него. Водата от друга страна не е така широкодостъпна, даже напротив – 16 % от населението на земята, или един на всеки шест души, няма достъп до този безценен ресурс. „Където има вода там има и живот” – това е абсолютно неуспорим факт.

Поради оскъдността си, водата се превръща от естествен в стратегически ресурс и представлява отправна точка за много от политическите конфликти в миналото. Тази тенденция продължава и днес, когато оскъдността на водата става все по-очевидна вследствие нарастването на градското население (урбанизацията), масовата употреба и нерационалното потребление. Наличието на чиста питейна вода е недостатъчно и стойността му измерена чрез показателя за глава от населението намалява драстично. През XX в. населението на земята е нараснало трикратно, докато употребата на възобновяеми водни ресурси се е увеличила шест пъти. Тази тенденция ще продължи и в бъдещето – според ООН през 2050 г. светът се очаква да бъде населен с около 9,2 млрд. души, това е нарастване на популацията на земята с 2,53 млрд. за следващите 43 години, увеличение равняващо се на цялото население на земята през 1950 г. Това нарастване на популацията в световен мащаб, наред с индустриализацията и урбанизацията, ще резултира в увеличаващо се потребление на вода и ще има сериозни последици за околната среда.

Водата е незаменим ресурс в световната икономика. Благодарение на нея отглеждаме продукцията в селското стопанство, използваме я в индустриалната сфера, както и в сферата на услугите. Тя е незаменима част от ежедневието на човека.

Съверменната цивилизация поставя пред природата проблем от изключителна важност- и това е намаляването на водните ресурси и тяхното замъсяване. Развитието на промишлените технологии и техните включени нови мощности прави водата „клювоч проблем“ за съществуването и опазването на човечеството.

Свръх-експлоатацията на ресурси увеличава вероятността от остър недостиг на вода през периодите на засушаване. Това означава и по-ниско качество на водата (тъй като замърсителите са по-неразредени), и крие риск от навлизане на солена вода в подпочвените води в крайбрежните райони. Речните и езерните екосистеми също могат да бъдат изложени на сериозни рискове, и растенията и животните в тях да бъдат увредени или да загинат, когато водните нива се понижат или пресъхнат напълно.

До три четвърти от повърхността на Земята е покрита с вода, но по-малко от 0.03% от нея е годна за пиене. А урбанизацията и демографските промени създават сериозни предизвикателства пред запазването на водните ресурси за бъдещите поколения, тъй като всяка година хората използват все повече вода. Непрекъснато увеличаващото се население на Земята, води до намаляване на количсетвото сладки води. На много места в света сладките води намаляват и поради замърсяването на реките, езерата и подземните води с отпадни води от канализациите, промишлеността, селското стопанство (пестициди, торове и др. химикали, отнасяни от почвата с дъждовните води).

Днес 1.2 млрд. души нямат достъп до чиста питейна вода, а 2.4 млрд. не са свързани със системи за отпадъчни води. По оценка на ООН до 2025 г. недостигът на вода може да засегне повече от 3 млрд. души.

С увеличаване на населението търсенето на водни ресурси също ще нараства. Повече от един милиард души в бедни на вода региони по света оцеляват с малко над 5 литра всеки ден. Всеки ден почти 10 000 деца на възраст под 5 години в развиващите се страни умират в резултат от болести, прихванати при употреба на замърсена вода.

Въпреки че на всеки човек са му необходими само 48 л. вода на ден, хората в САЩ използват средно 500 л. в Канада – 300 л. във Великобритания – 200 л., в България 100 л. а в София над 140 л.

Има вероятност и изменението на климата да влоши положението по въпроса с водните ресурси. Тъй като по-горещите и по-сухи лета ще увеличат натиска върху водните ресурси.

Огромно е количестовото вода използвано при различните производствени процеси.Поради тази причина човечеството, от една страна, непрекъснато увеличава нуждите си от вода, а от друга страна тази вода поради замърсяването си вече е негодна за употреба и крие сериозна опастност за флората и фауната на водните басейни и за човека.

Много хора не се замислят за естеството на призивите, идващи от различни организации, за рационално използване на водата. Това едва ли не звучи нелепо след като тя покрива около 2/3 от повърхността на земята. Но истината е друга: по-голямата част от тази вода е твърде солена за употреба (океани, морета, езера). За конвертирането на солената морска вода в питейна посредством изпарение, са необходими огромни количества енергия, толкова големи, че е нецелесъобразно дори да се помисли за инвестиции в тази насока (въпреки това такива методи се прилагат в силно ограничени случаи). Мисълта, че такъв метод за получаване на питейна вода е приложим, може би присъства в съзнанието на много хора в консуматорските общества, които не си дават и най-малката сметка за последствията от неразборното потребление на вода. Само 2,5% от водата на планетата не е солена – тя се съдържа както в подпочвени води, реки, езера, язовири, ледници, така и в атмосферата в газообразно състояние. 2/3 от сладката вода се намира в замразено състояние по върховете на планините и ледниците. Така за питейни нужди остава около 0,6 % от водата на „синята планета”, но достъпът дори и до този нисък процент от количеството сладка вода не е безпроблемен – около 20 % от него се намира в отдалечени райони, а голяма част от останалото идва в неподходящото време и място под формата на мусонни дъждове и наводнения. И така, човечеството има на разположение по-малко от 0,08% от водата на планетата, количество което се потребява нерационално и безочливо.

Водата днес се използва основно в три направления:


  • за питейни и хигиенни нужди

  • в селското стопанство (за напоителни нужди)

  • в промишлеността

Във ежедневния ни живот, една от най значимите човешки нужди е достъпът до чиста питейна вода. Във умерен климат средното количество вода необходимо на човешкия организъм е около 2,2 литра на ден, а в горещ климат нуждата от вода може да нарасне дори до 9 литра на ден. Известно количество от тази норма се набавя с храната която ядем. Въпреки това, начина на живот остава решаващия фактор определящ нужното количество вода. Твърди се, че Калахарските бушмени, в тяхната крайно враждебна среда на живот от суша и горещина, могат да оцеляват с 1 литър вода на ден.

Водата е необходима и за други дейности, част от нормалното ежедневие. Тя служи за лична хигиена, готвене, чистене и др. Потреблението на вода на глава от населението варира в широки граници – от водната оскъдица в бедните провинциални райони до богатите градски райони, където не се налага воден режим и дори притежаването на басейн е нормална практика. В бедните провинциални райони на неразвитите страни дневното потребление на вода приема стойности от 15-20 литра на глава от населението, докато в градовете потреблението е повече от 10 пъти по високо – 150-300 л., а и повече. За пример може да служи следното разпределение на 150 литра вода на ден:



  • Тоалетна – 62,5 л. (41%)

  • Лична хигиена, душ – 55,5 л. (37%)

  • Храна, миене на съдове – 9 л. (6%)

  • Пиене – 7,5 л. (5%)

  • Пране – 6 л. (4%)

  • Почистване – 4,5 л. (3%)

  • Поливане на градината – 4,5 л. (3%)

  • Миене на колата – 1,5 л. (1%)

От обработваемата част от земната повърхност, около 17% се напоява изкуствено. Изчислено е, че между 1950г. и 1985г., общата напоявана по изкуствен път земна площ се е утроила и днес върху тези площи се отглеждат около 1/3 от световната селскостопанска продукция. Напояването по изкуствен път заема голяма част в общата структура на потребление на сладка вода – около 65%. Това е стойност, която директно засяга милиони хора. Интересен е също и фактът, че повече от половината от напояваните площи се намират в развиващи се страни.

Тук трябва да се отбележи един важен момент що се отнася до потреблението на вода – разграничението на потребяваната вода от действително консумираната, т.е. определяне на нормата на разходване на водния ресурс. От потребяваната за напояване вода, близо 70% се „губи” като се изпарява директно oт земята или под формата на отделяне на влага от растенията. Останалите 30% се връщат обратно във водоемите в течно състояние. Тази висока норма на разходност е типична и присъща що се отнася до напояването в селскостопанския сектор.

За да добием по-ясна представа за напоителните нужди в световен мащаб ще отбележим следните факти:



  • във Азия процентът на напояваната обработваема земя е най-голям – 33%

  • във Китай, Пакистан и Индия взети заедно, напояването надминава половината от световното

  • във бившият Съветски съюз, Америка и Мексико се намират най-големите площи със системи за изкуствено напояване

  • Египет напоява 100% от обработваемите си земи

  • във Европа рядко се среща широкомащабно напояване

Земеделието представлява тежко и все по-нарастващо бреме за водните ресурси, което поражда заплахи от недостиг на вода и увреждане на екосистеми. За да се постигне устойчиво потребление на вода е необходимо земеделските производители да получават подходящи ценови стимули, съвети и подкрепа.

Разпределението на водоползването в селското стопанство е неравномерно. В някои райони на света земеделието ангажира над 80 % от водочерпенето. Водочерпенето е обикновено най-интензивно през лятото, когато водният ресурс е най-оскъден, с което вредните въздействия на тази практика се увеличават до максимална степен.

Доклад на Организацията за икономическо сътрудничестов и развитие(ОИСР) на тема „Води и земеделие: устойчивост, пазари и политики“ представя използването на водните ресурси в земеделието като сложен баланс между социални, икономически и екологични нужди, в чието управление участват много институционални структури. Земеделската продукция, за която е необходимо напояване, заема все по-голям дял от цялата продукция в отрасъла, но свръхпотреблението на ограничените водни ресурси е проблем, чиято актуалност нараства. Селското стопанство е голям източник за замърсяване на водата, но също така допринася за екосистемите (напр. предоставя хабитат на някои видове животни) в определени райони на някои страни от ОИСР.



На места употребата на вода в селското стопанство става неусточива , което показва, че регулаторните и ценообразуващите механизми не са успели да постигнат ефективно управление на търсенето. Земеделските производители се насочват към интензивни методи за напояване, изискващи голям разход на вода поради високата продуктивност, която те предлагат. В Испания например 14% от напояваните земеделски земи произвеждат 60 % от общата стойност на земеделските продукти. Ясно е, че земеделските производители ще напояват, единствено ако увеличената производителност превишава разходите за монтаж на напоителни системи и добив на големи количества вода. В това отношение, националните и европейските политики създадоха неблагоприятни стимули. Земеделските производители рядко плащат за целия ресурс и за екологичните разходи на големите, публично управлявани напоителни системи (особено ако законодателството, забраняващо или ограничаващо водочерпенето, не се прилага ефективно). Преди направените неотдавна реформи субсидиите на ЕС често стимулираха обработването, изискващо голям разход на вода. Подпомагането на селскостопанската продукция и субсидиите за някои видове ресурси, като вода и енергия, продължават да дават неправилни стимули на фермерите и засилват свръхпотреблението и замърсяването на водата в много от страните-членки на ОИСР. Истинско предизвикателство е да се осигури правилно насочване на водните ресурси, използвани от селското стопанство, за ефективно производство на храна и дрехи, за минимизиране на замърсяването на околната среда и укрепване на екосистемите. Всичко това трябва да стане като се отчитат различните обществени интереси, произтичащи от различното уреждане на правата на собственост и различните институционални системи и структури.

Политиките и действията в страните от ОИСР все по-често се стремят към по-устойчиво управление на водите, използвани в земеделието, тъй като политиците започват да отдават все по-голямо значение на водата в селското стопанство и използват комбинация от пазарни, доброволни и регулативни подходи, за справянето с тези проблеми. Широко разпространено е схващането за необходимостта от използването на повече пазарни инструменти, като например по-добри ценови структури и търговия с квоти, съпроводени от правителствени правила и регулации, както и от съвместните усилия на ползвателите на водните ресурси. Но при прилагането на тези мерки трябва да се имат предвид честите регионални дисбаланси на водните ресурси в различни страни, както и отрицателните и положителни влияния върху околната среда в резултат на потреблението на вода в земеделието. Все по-голяма тревога буди влиянието на селскостопанските политики върху възможностите за смекчаване или за адаптиране към промените в климата, тъй като те влияят значително на водния сектор.

Страните се намират в различни етапи на реформиране на своите водни политики, което отчасти отразява различната степен на значение на проблемите свързани с водите в земеделието на страните от ОИСР, както и различията в правото на собственост и в ръководните структурите. Необходимо е всички страни да засилят наблюдението, контрола и оценката на действащите инициативи за реформа на водните политики, за да е сигурно, че тези реформи са в посока на устойчиво управление на водите в земеделието.

Липсващата научна и статистическа информация за връзката между селското стопанство и водните ресурси, е пречка пред използването на информационния поток, за подобряване взимането на решения и за предприемане на действия на различни нива от басейновите, през регионалните, националните до международните власти. Трябва да се отбележи, все пак, че научните изследвания и събирането на информация са скъпоструващи дейности.

Поливното земеделие има ключова роля за местните и национални икономики. Ако напояването в някои райони бъде прекратено, това може да доведе до запустяване на земите и сериозни икономически беди. Поради това водопозлзването в селското стопанство трябва да стане по-ефективно, за да се гарантира наличиено на достатъчно вода както за напояване, така и за местното население, и за да се осигури здравословна околна среда и воден ресурс за останалите икономически сектори.

Работната среща при работата върху доклада, който изготвя ОИСР отправя препоръки към ръководители на структури, включващи от басейнови райони до национални ниво, за значимостта на някои проблеми:

1)Използването на подходяща комбинация от инструменти, с цел справяне с проблемите на управлението на земеделските ресурси, за да се получи последователно постигане на целите на земеделските, екологичните и водните политики, както и тяхното рентабилно прилагане (напр. интегрирана политика за третиране използваните в селското стопанство вода и енергия), включително координирани политически отговорности на структурите от басейново до национално ниво;

2)Интегриране и разширяване на съществуващата научнизследователска дейност и капацитет за събиране на данни, с цел подобряване на процеса на взимане на решения и разработка на политики, включващ по-добър воден баланс;

3)Установяване правата на собственост свързани с водоползването, изпускането на води и поддържане на екосистемите;

4)Установяване на ясни отговорности в институционалната рамка за управление на водите – кой какво прави, кой за какво плаща, кой какво наблюдава, контролира и оценява – заедно с един дългосрочен ангажимент на властите да подкрепят необходимите действия, особено що се отнася до нарастващия проблем свързан с премяната на климата;

5)Засилване на реформите във водните политики с оглед изграждането на солидна регулаторна рамка която дава възможност, например, за ценообразуване на водата и търговия, за конкуренция в предоставяне на водни услуги или предпоставя такива високи стандарти, които трудно намират конкуренция, или търговия с хранителни продукти с цел по-слабо замърсяване;

6)Увеличаване възможността на различните заинтересовани лица (фермери, индустриални и обществени групи) да участват в проекта и реализацията на политическите действия за интегрирано управление на водните ресурси.

Храната е неразделно свързана с благосъстоянието на човека. Освен факта, че добрата храна е важна за доброто здраве и че храненето ни носи удоволствие, земеделското производство играе жизненоважна роля като източник, който осигурява препитанието на отделния човек и дава тласък на икономиката като цяло.

Производството на храна обаче консумира и много вода – един не по-малко жизненоважен ресурс. На земеделието се пада 24 % от водочерпенето в Европа и макар това да не изглежда много в сравнение с 44-те процента вода, черпена за охлаждане при производството на енергия, неговото въздействие върху водните запаси е много по-голямо. Докато почти цялото количество вода за охлаждане постъпва обратно в естествените водоизточници, при земеделието това количество е нерядко една трета.

„Водата ще бъде по-важна от петрола през това столетие”-това е изказване на бившия секретар на ООН Бутрус Гали. Водата не е само жизнено важна за всяко човешко същество, но е жизнено важна и за функционирането на промишлеността. И наистина светът може да се справи и без петрол, но без наличието на вода това е невъзможно.

Много интересен факт е количеството вода необходимо за производството на хранителните продукти, които слагаме на масата всеки ден.Ето например:

Чай: за производството на 1 чаена чаша чай от 250 мл. са необходими 30 л. вода. От 1 кг свежи чаени листа, за производството на които са необходими 2600 л. вода, се получават 260 г. чай, готов за пакетиране. За чашата ни с чай са необходими 3г. от този готов чай...
Ябълки: за производството на 1 ябълка (250 г) са необходими 140 л вода.
За производството на 1 кг. ябълки отиват около 700 л. вода (в зависимост от сорта). За да получим 1 чаша сок от ябълки са необходими 190 л. вода.
Яйца: 200 л. вода са необходими, за да се сдобием с едно кокоше яйце от 60г. Средно за производството на 1 тон яйца отиват около 3300 куб. м. вода. Голяма част от водата се използва за храна на кокошките.
Кафе: за да получим 1 чашка с кафе от 250 мл. са били използвани 280 л. Вода. За отглеждането на 1 кг. печени кафеени зърна отиват 21000 л вода; за да си направите чашката с кафе са ви нужни 14 г. кафе, т.е. всяка капка от ценната съживяваща течност ни "струва" 11 000 капки вода.
Пшеница: за производството на 1 кг. пшеница се изразходват 1000 л. вода.
За отглеждане на пшеница в целия свят ежегодно отиват 790 млрд. куб. м. вода - 12% от общото количество вода, използвана за селскостопанската продукция.
Мляко: за производството на 1 л. мляко са необходими 1000 л. вода.
За 1 чаша мляко, която пием всяка сутрин или вечер отиват приблизително 200л.вода.
Пилешко: за производството на 300 г. пилешко филе отиват 1170 л. вода.
Пилето расте 10 седмици, от него се получава приблизително 1,8 кг. чисто месо (филе). През живота си пернатото изяжда 33 кг. зърно, изпива 20 л вода, а още 10 л. отиват за почистване на мястото, където се отглежда. Общите водни разходи са 7000 л.
Свинско: за да хапнем една пържола от 300 г. са били използвани 40 л. вода.
Едно прасе се отглежда средно за около 10 месеца, а от него се получават приблизително 90 кг месо. През живота си прасето изяжда 385 кг. храна, изпива 7 куб. м. вода, а още 4 отиват за поддържане на чистотата на мястото, където се отглежда. Общите водни разходи възлизат на 435000 л.
Сирене: за производството на 0,5 кг. сирене са необходими 2500 л вода.
За производството на 0,5 кг. сирене са необходими 5 л мляко, т.е. 5000 л вода.

Ориз: за получаването на 1 кг. ориз се изразходват 3400 л. вода.

И още малко интересни факти-колко вода се изразходва за производството на 1 единица от следните стоки:джинси (за отглеждане на памука) – 6813 л; 1 бъчва бира (121 л.) – 5678 л.; 1 тон цимент – 5148 л., 1 кг памук или коприна – 382 л; 1 кг пластмаса – 91 л; 1 пластмасова бутилка минерална вода – 7 л вода.

За производството на един нов автомобил се изразходват 148 000 л вода. Една 60-ватова крушка с нажежаема жичка може да употреби до 22 710 л вода годишно, тъй като освен за направата на въпросната крушка, вода се използва и за производството на електричество.

Водата и енергията са жизнено важни и взаимно свързани ресурси – производството на енергия, независимо дали в ТЕЦ, АЕЦ или ВЕЦ, изисква големи обеми вода, а за преработването на водата са необходими внушителни количества енергия.

Вятърната мелница и водното колело са двата най-стари източници на енергия, известни на човечеството. Дори и днес те все още се използват за добиване на енергия в различни места по света. Над 2000 години вече водното колело осигурява енергията, необходима за действието на простите механизми. Днес обаче усъвършенстваните модели на водни колела са важен източник за получаване на електрическа енергия. Хидроенергията идва от направата на язовири и използването на потенциалната енергия съхранена във водата. Когато водата съхранена в язовира се изпусне под висока налягане кенетичната й енергия се пренасочва към турбинни перки и се използва за генериране на електричество. Системата изисква големи усилия на преден план, но има малка цена на поддръжката и произвежда енергия на ниски цени. Най-голямо количество електричество от водна енергия се произвежда в Русия, САЩ и Канада. Тя е главен източник за електричество и в Скандинавските страни, Бразилия, Нова Зенландия, Швейцария, а в други страни представлява един от основните източници за получаване на електричество. По целия свят се строят големи ВЕЦ-ве. В Бразилия, Индия и Китай са в строеж гигантски язовири. За съжаление не във всички страни по света има достатъчно водни ресурси и други необходими условия за строителство на ВЕЦ. Във Великобритания например, където няма пълноводни големи реки и високи планини, от водна енергия се добиват едва 2% от необходимото на страната електричество. Дори и в САЩ едва 15% от необходимото количество електричество се добива от водна енергия. Общо в света водноелектрическите централи осигуряват по-малко от 6% от цялото необходимо количество електрическа енергия.

Водните ресурси са от голямо значение и за транспорта. За разлика от речните крайбрежия, морките са по малко замърсени. Преимуществата на морските пътища пред сухоземните се изразяват в това, че те са естествени и не изискват предварителни средства за тяхното изграждане и поддържане. Пропускателната им способност е огромна. При движение на корабите не се губи енергия за преодоляване силата на тежестта, както е при автомобилния и жп трансппорта.

Морският и речния транспорт имат изключително значение за развитието на международната търговия поради факта, че обслужва около 80 % от превозите по стокообмена между отделните държави в целия свят. Това се дължи на неговите технико-икономически и експлоатационни предимства, които се изразяват в следното: висока икономичност и ниска себестойност - резултат от голямата товароподемност; сравнително ниските разходи на ГСМ на единица транспортиран товар и най-благоприятното съотношение между собственото тегло на транспортното средство и теглото на превозвания товар; висока производитителност на труда - поради големия капацитет на транспортните средства и масовостта на превозите. Водният път е естествен и неограничен, поради което е евтин, такси се плащат само при преминаването на кораби през специално построени съоръжения (напр. Босфора, Сеуцкия канал и пр.). При спазени изисквания за безопасност на превозите този вид транспорт може да се счита и за един от най-чистите от екологична гледна точка. Недостатъци на водния транспорт са; сравнително най-ниска скорост на движение в съчетание с времето за обработка на корабите в пристанищата; взимат се мерки за ускоряване на ТРО и като цяло за обработката на плавателните съдове чрез масовото използване на уедрени товарни единици (контейнери,палети), също така недостатък е сравнително бързо морално остаряване на транспортните средства поради дългия им физически живот.

В редица държави замърсяването на водите взема застрашителни размери. Населението им ползва вода със съмнително качество. В повечето случаи като водоизточници се използват реките и езерата, замърсени с отпадъчни вещества. Специалистите считат, че не е далеч момента в който водата ще е най-скъпият ресурс на планетата. Поради замъсяването на водоизточници например Холандия внася от Норвегия неограничени количества количества питейна вода както и вода за битови нужди.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница