Водата лекува, лекарствата убиват
Лечение на всички болести чрез пиене на вода
д-р Ф. Батманжелидж
АВТОРСКО ПРЕДИСЛОВИЕ
Информацията, представена в тази книга, и препоръките за пиенето на вода се базират на професионални знания, личен опит, всестранни изследвания и на други публикации на автора за метаболизма на водата в човешкото тяло. Авторът и издателят на тази книга не се наемат да дават медицински съвети и да изписват рецепти за използването или отказване от някакви лекарствени препарати без пряка или косвена консултация с лекар. Намерението на автора е само, опирайки се на най-последните знания в областта на микроанатомията и молекулярната физиология, да изложи възгледите си за ролята на водата за поддържане на здравето и да информира широката общественост за разрушителното действие на хроничното обезводнявате върху човешкия организъм — от детство до дълбока старост.
Книгата в никакъв случай не може да замени квалифицираната медицинска помощ. Напротив, желателно е да споделите информацията в нея с лекуващия лекар. Отговорност за използването на сведенията и препоръките, съдържащи се в тази книга, носи изцяло читателят. Тези препоръки трябва да се прилагат в строго съответствие с описаните инструкции. Никой читател, особено онези, които са прекарали сериозни заболявания и са под медицинско наблюдение, както и страдащите от тежки бъбречни заболявания, не трябва да използва предложената информация без предварителна консултация с лекуващия лекар.
Целта на тази книга е да ви насочи към новите възможности, които рано или късно ще освободят народите от засилващото се влияние на реакционната медицина — плод на пренебрежението на науката към естествената природа на човешкото тяло и на мошеническата дейност на онези, които с всички сили се стремят да запазят съществуващото положение и да го използват за трупане на пари. Преди да използвате предложената тук информация за решаване на здравословните си проблеми, ви препоръчваме да прочетете колкото може повече литература на тази тема. Така ще бъдете предпазени от прибързани изводи без да сте оценили предварително всички перспективи от използването на открилите се възможности.
Препоръките и процедурите, съдържащи се в тази книга, не включват никакви гаранции от страна на автора, издателя, техните агенти или сътрудници. Авторът и издателят не поемат никаква отговорност във връзка с използването на представената по-нататък информация.
ПРЕДГОВОР
Неотдавна в медицината беше направено откритие, за чиито резултати нашите медицински висши учебни заведения и здравните организации не смятат за нужно да информират широката общественост: научно бе доказано, че хроничното обезводняване е основна причина за появяване на болки и възникване на болести, включително и рака. Причината, поради която учрежденията, ползващи се с традиционно доверие, отказват да признаят това научно откритие и да го прилагат, за да помогнат на болните и на представителите на най-бедните слоеве от нашето общество без застраховка, е очевидна: от него няма да спечелят пари.
До неотдавна ние, медиците, не вземахме под внимание факта, че човешкият организъм може да изпитва вътреклетъчен недостиг на вода, дори когато наоколо има колкото щеш вода и човек може да я получи практически безплатно. Само си представете, че повече от сто години твърдите компоненти на тъканите са били изследвани сериозно, но не се е обръщало никакво внимание на многобройните усложнения, свързани с липсата на вода в организма. Тогава неговите клетки от нещо като сочни сливи се превръщат в изсушени плодове поради недостига на вода или поради употребата на обезводняващи напитки, изпълващи днес потребителския пазар.
Когато организмът, който постепенно губи вода, започва да буксува и сигнализира, че тя не му е достатъчна, ние наричаме тези симптоми и признаци за регионално и локално физиологично обезводняване болести или синдроми с неизвестен произход (болести с неизвестна етиология). А след като беше открита структурата на ДНК, започнахме да обвиняваме за всички проблеми гените, без да осъзнаваме очевидния факт, че когато една клетка започва да изсъхва и да се разрушава отвътре, нейното ядро и молекулата на ДНК също стават жертва на този процес.
В резултат от двадесетгодишната ми изследователска дейност бе направен научен пробив в медицината, чиито резултати смятам да споделя с вас. Отначало се опитвах да стигна до медицинската общност с надеждата, че там ще проявят интерес към данните, които получих, и ще ги използват при разработването на нови методи за лечение. Ентусиазмът и надеждата ми се дължаха единствено на моята наивност. Подходът, който предложих — да се лекува обезводняването на организма с вода, а не с токсични медикаменти, които носят на пациента повече вреда, отколкото полза, не се оказа достатъчно сложен, за да направи впечатление на пациента и да прослави лекаря. Но още по-лошо е, че този подход не позволява да се удължава течението на болестта и лишава лекаря от възможността да спечели пари от това. Разбира се, ако пациентите знаеха, че техните здравословни проблеми се крият в недостатъчната вода, постъпваща в организма, тогава защо би трябвало да ходят отново на лекар? Това е главната причина, поради която практикуващите лекари пренебрегнаха този пробив в медицината. Те премълчаваха резултатите от изследванията и така ме принудиха да предложа тази информация направо на хората.
Обществото трябва да научи, че днес медицинската наука разбира абсолютно неправилно същността на симптомите на трайното обезводняване на вътрешната среда на клетките. При диагностичните процедури, при които се измерват твърдите компоненти на кръвта, не се отделя никакво внимание на недостига на вода вътре в клетката. А природата е измислила кръвотворния процес така, че съставът на кръвта да се поддържа в рамките на стандартни параметри, дори ако заради това останалите тъкани трябва да жертват част от своите резерви. Един от тези резервни елементи е водата. При недостатъчно постъпване на вода от външни източници, т.е. вода, която пием, тя първа се отнема от по-малко активните тъкани и се използва за поддържане на необходимата консистенция на кръвта.
Когато изсъхващите клетки в поразените от обезводняване области на организма постепенно губят своята работоспособност и се появяват симптоми на недостиг на вода, съвременната медицина вместо да насочи интелектуалната си мощ за изясняване на физиологичните причини за появата на тези симптоми, нарича тези състояния болести и измисля лечения с използване на смъртоносни химически вещества. Заболяванията от обезводняване и без това са достатъчно тежки, но лекарите още повече влошават нещата, като натоварват организма с токсични химически препарати в името на постиженията на медицинската наука.
Разбира се, всичко това се прави за пари. Благодарение на користния подход към симптомите на обезводняването, практикуващи се през миналия век, беше създадена такава система за здравеопазване, която живее и просперира от парите на хората, чийто организъм „се освобождава от симптомите", но продължава да си остава дехидратиран. За целта се използват химически средства, заглушаващи отчаяните викове на измъченото от жажда тяло. Ето защо обществото покорно носи непосилното бреме на разходите за системата на здравеопазването, които се увеличават всяка година с 12 %. Днес общата цифра възлиза на около 1,7 билиона долара и продължава да расте.
Застрахователните компании непрекъснато повишават вноските за здравно осигуряване, а същевременно методично орязват сумите, отпускани за здравни услуги, като все повече и повече прехвърлят бремето на разходите върху плещите на своите клиенти. Не е чудно, че днес в Америка повече от 40 милиона души нямат медицинска застраховка — страната на изобилието попадна в зависимост от безскрупулни бизнесмени, които се грижат само за собствените си интереси. Сигурен съм, че помните сензационните съобщения в медиите как висши корпоративни дейци години наред са си изплащали десетки милиони долари, докато техните компании са търпели загуби и са потъвали.
Системата на здравеопазването не е изключение и тя се различава от останалите само по това, че хората са принудени да жертват и последното и всеки път да плащат толкова, колкото им се поиска. Ние можем да се откажем да купим скъпа кола, но сме принудени да плащаме стремително растящите суми за здравеопазването, колкото и абсурдни да са те. Добрата новина, която искам да споделя с вас е, че щателно проверената научна информация за здравето, което се съдържа в чаша вода, ще обърне с главата надолу тази система и нейните слуги. През близките години повечето от тези учреждения ще трябва да разберат, че хората повече не желаят да бъдат мамени с медицински фарсове и с медицински документи на неразбираем жаргон. Хората постепенно ще открият водата като главното лекарство срещу всички болести.
Знаете ли до какво ще доведе това? Когато този сборник с документални истории на болести, както и другите ми книги и учебни материали попаднат в ръцете на адвокатите, занимаващи се с лекарски грешки, всички, чиито деца са станали жертва на астма или на други тежки последици от обезводняването, както и всички, на които са били предписвани токсични и вредни лекарства вместо необходимата на организма им вода, ще започнат да завеждат искове към лекарите и медицинските учреждения за вредата, която е била нанесена на тяхното здраве. Фармацевтичните компании ще бъдат изправени пред съда по обвинение в умишлено дезинформиране с цел получаване на финансова изгода. Когато тези материали станат достояние на широката общественост, тогава на Националния институт по здравеопазване на Агенцията за контрол на храните и лекарствените средства, на фармацевтичните компании, на медицинските ВУЗ-ове, на списанията и медицинските благотворителни фондове не им остава нищо друго, освен да се хвърлят в най-близката вода, за да се опитат да измият зловонието от неволното си или умишлено участие в престъпления срещу човечеството. Силни думи, но точно така виждам картината на бъдещето. Защо трябва да я представям другояче?
Информацията относно това: как излекувах с обикновена водопроводна вода повече от три хиляди души със симптоми и клинични признаци на клинична язва е публикувана в “Journal of Clinical Gastroeneterelogy" през юни 1983 г. На базата на този опит стигнах до извода, че хората, които трябваше да лекувам, са страдали от жажда и се убедих, че „болката" в тялото се предизвиква от недостига на вода дори в случаите, когато това състояние се квалифицира като болест.
В научен преглед на „New York Times" бе съобщено за това събитие, а информацията беше препечатана в много други вестници. Минаха двадесет години, а ние продължаваме да лекуваме стомашните киселини със силни антихистаминови препарати или с антиациди. Защо? Защото рецептата за вода, предписана на страдащия от болки пациент, не носи пари. Водата може да премахне болката, предизвикана от обезводняване, но системата на здравеопазването предпочита медицинските препарати, които превръщат пациента в „дойна крава". Много съм циничен? Ни най малко. Обижда ме как с безумната — волно или неволно — благосклонност на авторитети от медицинската общност фармацевтичната промишленост култивира и защитава медицинското невежество и така печели от доверчивата публика. Кое ме кара да мисля така?
Поставих си цел да докажа научно, че моят извод за болката като индикатор за недостиг на вода в организма е правилен. Зададох си въпроса: защо фармацевтичната промишленост настоява да лекува пептичната язва с много силни антихистаминови препарати. Какво е взаимоотношението между хистамина и болката? От тези въпроси започна изследването ми.
Отидох в библиотеката на Пенсилванския университет във Филаделфия, където работех като научен консултант, за което съм безкрайно благодарен на професор Майкъл Литл, тогава ръководител на факултета по биотехнологии. Една от темите, които го интересуваха, беше структурата на слузта. Когато се запозна с резултатите от моето изследване, посветено на взаимовръзката между болката и водата, той внезапно намери разумен отговор на въпроса, който го вълнуваше. Слузта е съставена от 2 % твърда структура и 98 % вода, която попада в плетеницата на структурата и се задържа там. Той разбра, че биологичната функция на слузта е да служи като важен слой, който защитава откритите към въздуха мембрани от изсъхване. Дотогава специалистите по слузта фокусираха цялото си внимание върху двата процента твърд компонент и дори не се замисляха защо тази структура задържа водата.
Започнах оттам, че изгубих 4 г., понякога работейки по осемнайсет часа в денонощие, за да изучавам медицински статии, научни отчети и материали от различни конференции за химическите преносители на информация (невротрансмисерите), както и книги по биофизика, за да намеря сведения за „отношението на водата към живота". Сигурен бях, че мога да намеря отговори на моите въпроси в книгите, а не в медицинските издания и се оказах прав.
Открих една много сериозна грешка в медицинското разбиране за човешкия организъм. Въпросът е в това, че функциите на организма се регулират не от твърдите вещества. Твърдите вещества се разтварят във водата, която ги пренася по системата на кръвообращението и предоставя енергия за химическите реакции, осигуряващи всички функции на организма. С други думи, главният регулатор на жизнената дейност на човека е водата; всичко останало е второстепенно. Ние знаем това инстинктивно по рождение, но на бъдещите медици се внушава съвсем друго.
Медицинските знания се базират на неверни представи за ролята на водата. По тази причина създадохме система, която обслужва болестите, а няма за цел да ги предотвратява и да опазва здравето. Такава система може да бъде създадена само чрез научни изследвания в областта на физиологията, а не чрез употребата на химически препарати, тровещи организма и приближаващи смъртта. Погледнете само списъка на противопоказанията, който се прилага към всяко ново лекарство, рекламирано по телевизията и в печата.
През септември 1987 г. произнесох встъпителната реч на международна конференция по въпросите за рака в Гърция. В нея обясних защо болката е един от многото начини, чрез които организмът заявява, че не му достига вода, и защо хроничното обезводняване е главната причина за болките и болестите, включително и рака. Моята статия „Болката: необходимост от смяна на модела" беше публикувана в „Journal of Anticancer Research" в броя от м. септември-октомври същата година. Предложението да изнеса такава лекция ми беше направено от тогавашния ръководител на отделението по биология на туморите в медицинския факултет на Кралския колеж на Лондонския университет. Лекцията предизвика широко обсъждане на научните аргументи в предложената от мене смяна на модела. За да бъдат запознати с тази нова информация и други изследователи в областта на рака, беше свикана специална конференция. “Journal of Anticancer Reasearch" е авторитетно и популярно списание в областта на изследванията на рака.
Когато научният секретариат на Третата Световна научна конференция за възпаленията се запозна с моето откритие (а именно: хистаминът е невротрансмитер, отговарящ за регулацията на водата и се бори с физиологичното изсъхване в организма, а също играе важна роля при възникването на болка като индикатор на жаждата), ме поканиха на конференция в Монте Карло през 1989 г., където имах възможност да изложа подробно своята гледна точка. По-долу е дадена анотация на моето изказване, която може да ви помогне да разберете защо водата като природен антихистамин е много по-добър от всички препарати, предлагани от фармацевтичната промишленост.
Ако разглеждаме хистамина като регулатор на водата в организма, това ще промени цялата структура на медицината, ще я накара да се обърне с лице към човека и тогава физиологичното направление в науката ще победи. Но засега медицинската индустрия продължава безсъвестно и съзнателно да обвинява хистамина за почти всички смъртни грехове и произвежда множество химически препарати, които потискат и блокират неговата активност. Всички обезболяващи и противоалергични средства, антидепресанти и транквилизатори имат силни - преки или косвени - антихистаминни свойства. А водата като естествен антихистамин си остава несравнимо по-ефикасно средство от всичките препарати, взети заедно. Традиционната медицина не смята за нужно да прави достатъчно задълбочени изследвания на хистамина и произвежда лекарства без да взема под внимание естествените функции на хистамина в организма. Фармацевтичната промишленост няма нито един препарат, който може да съперничи на водата като естествен антихистамин. Всички изкуствени препарати имат сериозни странични ефекти, а водата няма. Наред с това водата изпълнява и основните си функции, а когато тя не е достатъчна, хистаминът временно ги поема и се опитва да ги имитира, докато в организма постъпи допълнително количество вода.
Сега разбирате защо в цял свят съм признат за професионалист в своята област на изследванията. Моите открития ще дадат тласък за бъдещи медицински изследвания в цялата физиологична дисциплина. Постепенно учените ще разберат, че всички здравословни проблеми трябва да се разглеждат като „разстройства, свързани с недостига на вода" и че водата трябва да бъде поставена на първо място в списъка на най-важните елементи. След като установим кой от елементите е недостатъчен и предизвиква проблеми със здравето, ни остава просто да нормализираме неговото съдържание. Имаме късмет, че можем да получим по естествен път с храната всички елементи, участващи в структурата на организма Затова трябва да гледаме на храната като на оптимално лекарство, което може да укрепи нашето здраве, при условие, че се отнесете сериозно към избора на продуктите.
АНОТАЦИЯ
III СВЕТОВНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА ВЪЗПАЛЕНИЯТА, АНТИРЕВМАТИЦИТЕ, АНАЛГЕТИЦИТЕ И ИМУНОМОДУЛАТОРИТЕ
До: Научния секретариат на III Световна научна конференция
за възпаленията, антиревматиците, аналгетиците и имуномодулаторите
„Instituto di Farmacologia Via Roma” 55 56100 Pisa (Italy)
НЕВРОТРАНСМИТЕРЪТ ХИСТАМИН:
АЛТЕРНАТИВНО СТАНОВИЩЕ
Автори: Ф. Батманджелидж, доктор по медицина
Организация: Фондация „За простота в медицината"
2146 Kings Garden Way
Falls Church, Virginia, 22046, USA
АНОТАЦИЯ: Последните изследвания на хистамина доказват, че в човешкия организъм той играе ролята на невротрансмитер, невромодулатор и осморегулатор. Когато чувството за жажда не може да бъде сигурен индикатор за клетъчно и хронично обезводняване на тялото (а между двадесет и седемдесет годишна възраст съотношението на извънклетъчното съдържание на водата в тялото към вътреклетъчното се променя от 0,8 до почти 1,1), бе установено, че за изпълнение на основните осморегулационни и дипсогенни функции на тялото отговаря хистаминът. Хистаминът стимулира клетъчната обмяна на катионите, която по всяка вероятност допълва функциите на водата в механизма на клетъчния метаболизъм. Освен това хистаминът е модулатор на биологията и функцията на лимфоцитите; използвайки Н[ или Н2 за активиране на различни субпопулации на лимфоцитите с неслучайно разпределяне на хистаминовите рецептори, той обединява техните функции. Хистаминергичната система за регулиране и постъпване на водата инициира освобождаването на вазопресин, който от своя страна способства образуването на „душови мрежи" или гроздовидни струпвания на отвори с диаметър 2 ангстрьома. Те могат последователно да пропускат през клетъчната мембрана само единични молекули вода, в резултат от което се увеличава потокът на вода, преминаваща през клетъчната мембрана. Тази функция има особено значение за осигуряването на микропоток с по-нисък вискозитет по микроканалите на аксоналната транспортна система. Освен това по всяка вероятност вазопресинът действа като фактор, регулиращ освобождаването на кортизона, когато постоянната секреция на аденокортикогропния хормон (АСТН) може да доведе до потискане на функциите на имунната система; хистаминът може да участва в модулацията на невроендокринните системи, което най-вероятно става при нарушаване на механизма на обратната връзка на АСТН. След кислорода водата е второто по важност вещество, необходимо за оцеляването на тялото. Освен това, тъй като сухотата в устата не е единственият индикатор за недостиг на „свободна вода" в тялото, симптомът, предизвикващ прекомерна хистаминергична активност, като задейства „производството" на хронични болки, също трябва да се разглежда като признак за дисбаланс на метаболизма на водата в тялото. Естествените физиологични сигнали, които подават хистаминергичната и серотонинергичната (още една система, която участва в регулирането на водата и изменението на праговото равнище) системи за невропредаване, както и ангиотензин II и сочат, че тялото се нуждае от вода, трябва да се разпознават и отчитат още преди и по време на оценка на клиничната употреба на антихистамините при лечебните процедури. Това е особено важно, тъй като приемането на вода може да се окаже единственият естествен начин за регулиране и прекратяване на повишеното производство и освобождаване на хистаминс!. Продължителното използване на антихистамини при гастроентерологични, психиатрични и сезонни алергични обостряния като аналгетици или провъзпалител-ни агенти, когато функциите на хистамина за регулиране на потреблението на вода от организма не се отчита, а сигналите за обезводняване се маскират, може в крайна сметка да доведе до понижаване на регулацията на рецепторите на клетъчните мембрани, да наруши целостта и баланса на имунната система, а може и да промени в противоположна посока нейните действия, което от своя страна може да доведе до нови и постоянни изменения на стабилни физиологически ситуации, несъвместими с пълното и трайно здраве на пациента.
Ключови думи: хистамин, болка, възпаление, имуномодулация, жажда, вода
Публикувано в: Сборник с анотации на III Световна научна конференция за възпаленията, антиревматиците, аналгетиците и имуномодулаторите, 15—18 март 1989 г., Моите Карло (княжество Монако), стр.37.
Двойните слепи рандомизирани изпитания са подходящи само за оценка на токсичните химически препарати и не са подходящи за изследвания на разстройствата, свързани с дефицити. Такава методология намалява ефективността на изследванията в областта на физиологията на храненето. Предложеният от мен подход ще помогне по-добре да се разбере как могат да се предотвратят различни болестни състояния. Съвсем очевидно е, че всички болести, предизвикани от обезводняване, могат да се излекуват по естествен път, без да се причинява вреда на хората. Медицинската общност няма право да осакатява хората, като им предписва токсични химически препарати за борба с жаждата в организма. Желанието да се спечелят няколко допълнителни долара от болката и страданията на хората, като се използва недостатъчната им осведоменост за значението на водата, не е достоен начин за препитание.
Опитите да се попречи на разпространението на информацията за водата и използването на двойния сляп метод за тази цел са позорни. Свойствата на водата като естествено лекарства не могат да се изследват посредством двойния сляп метод. С какво ще я сравнявате? Обезводняването не се проявява с един симптом или признак, а с комплекс от едновременно възникващи проблеми, които могат да се преодолеят с помощта на достатъчно количество вода. Когато четете писмата, поместени в тази книга, ще разберете за какво говоря. Абсолютно невъзможно е да се използва промишлена методика за изследванията, за да се оцени водата като „естествено лекарство". Всички доводи в полза на обратното само ще отложат признаването на водата за едно от най-ефикасните естествени лекарства — за голяма досада на обикновените хора и за радост на компаниите, произвеждащи медицински препарати. Известно време те още ще могат чрез агресивна рекламна политика да принуждават хората да използват тяхната продукция.
За да получите известна представа за безкрайната ми борба с медицинската общност, стремяща се упорито да задържи медицинската наука на равнището на тъмното Средновековие, при положение че само една обикновена смяна на фокуса би могла да изстреля цялата система на медицинското образование във висините на разгадаването на човешкия организъм, избрах три примера, илюстриращи моите усилия.
Първият е писмото на една от възходящите звезди на Харвардския университет; вторият е моята статия за жаждата, публикувана в януарския брой на сборника „Townsend Letters for Doctors and Patients" от 2003 година; третият е статията за тероризма във фармацевтичната индустрия, която беше поместена в моя интернет сайт миналата година. Лично аз съм най-много изненадан от това, че все още съм жив и мога да продължавам тази борба.
Изпратих статията си за жаждата като приложение към писмото до доктора от Харвард.
До: www.osher-institute@hms.harvard.edu
Изпратено: събота, 30 ноември 2002 година, 17:31
Тема: Re: Статия в „Newsweek" —„Науката алтернативна медицина" — д-р Айзенберг от 30. 11. 2002 г.
Уважаеми д-р Айзенберг,
„Една нова научна истина обикновено се представя, не за да убеди своите противници. Най-често противниците й измират, а подрастващото ново поколение вече е запознато с нея. "
Макс Планк
Прочетох с голям интерес статията в „Newsweek". Отбелязах, че сте навлязъл много навътре по въпроса и очевидно темата ви е много близка. Освен това очевидно сте активен член на медицинската общност, която желае медицината да се освободи от подчинението си на фармацевтичната промишленост. Ако наистина е така, бих искал да ви запозная с един съвсем нов подход към етиологията на болката и болестите в човешкия организъм, който се базира на физиологията.
Преди 22 г. започнах да лекувам пептична язва с вода. За две години и седем месеца постигнах успех при повече от три хиляди случая. Този опит ме убеди, че в действителност всичките ми пациенти са страдали само от жажда и че ние, лекарите, сме сложили върху едно от проявленията на жаждата в човешкия организъм етикета „болестно състояние" (това мое мнение още повече се затвърди, след като успях да облекча редица други състояния чрез увеличаване на приема на вода).
Моята информация за хода на лечението бе публикувана в юнския брой на „Journal of Clinical Gastroenterology” от 1983 г. След това се заех, да докажа, че тези хора са страдали само от жажда. През септември 1987 г. на международната конференция за рака изнесох лекцията: „Болката: необходимост от смяна на модела ". В нея обявих за остаряла концепцията за регулиращата роля на разтворените вещества. Обясних го с факта, че всички физиологични функции на организма се регулират не от разтворените вещества, а от разтворителя. Установих, че именно хроничното обезводняване е етиологията на болката и на дегенеративните болести, включително рака: тези състояния се развиват в резултат от объркване на системата поради това, че водата не изпълнява своята функция. Като доказателство за своето становище показах, че хистаминът е невротрансмитер, който фактически отговаря за регулирането на водата и активно участва в борбата срещу физиологичното обезводняване на организма, моята статия е публикувана в „Anticancer Research Journal” през месец 09-10 1987 г.
През 1989 г. научният секретариат на Третата световна научна конференция по въпросите на възпаленията ме покани да представя изследванията си върху хистамина. Прилагам анотация на моята статия „Невротрансмитерът хистамин: алтернативно становище". Тази и много други статии на тема „Молекулярна физиология и патология на обезводняването " са поместени в моя уебсайт — www.water-cure.com.
В хода на изследванията не само установих главната причина за болката и дегенеративните заболявания, но намерих и невероятно прост начин за тяхната профилактика: за да се предотврати заболяването, трябва да се предотврати обезводняването!
За да покажа до каква степен консервативното медицинско мислене доминира в престижните медицински школи и каква вреда нанася то на хората, си позволих да приложа към това писмо моето опровержение, изпратено до доктор Валтин от медицинския факултет на Дартмутския колеж;.
Уважаеми д-р Айзенберг, ако се замислите колко се повиши интересът към лечението с вода през последните десет години, ще разберете, че моите книги, статиите във вестниците и списанията, както и хилядите радиоинтервю-та вече предизвикаха у много хора желанието да запазят здравето си. Моите книги са включени в учебните програми на няколко средни училища. В Калифорния беше взето решение да се премахнат автоматите за газирани напитки от училищата. Подрастващото поколение американци все повече научава колко важно е да се предотвратява жаждата. Ако медицинските учебни заведения като Харвардския университет искат да запазят престижа си, трябва да започнат изследвания върху регулиращата функция на разтворителя. Би било престъпление да пропуснете такава възможност. Знам, че цените високо китайската медицина, но ми кажете: ако хората се научат да предотвратяват болката с помощта на поетата вода, колко от тях ще забравят пътя към иглотерапевта?
Ако влезете в моя уебсайт и пожелаете да се запознаете с някои мои учебни материали, за да споделите тази информация с колегите, ме уведомете и ще ви изпратя тези материали като подарък.
Искрено ваш Ф. Батманджелидж, доктор по медицина.
ДА ЧАКАМЕ НАСТЪПВАНЕТО НА ЖАЖДАТА, ЗНАЧИ ДА УМРЕМ ПРЕЖДЕВРЕМЕННО В МЪКИ
Ф. Батманджелидж, доктор по медицина
Автор на книгата „ Тялото жадува за вода"
Докторът по медицина Хайнц Валтин, заслужил професор в Дартмутския медицински колеж, се осмели да изкаже мнението, че идеята човек да пие по осем чаши вода на ден без да чака да ожаднее е безполезна от научна гледна точка. Неговото мнение, публикувано в августовския брой на „American Journal of Physiology" за 2002 година, разкрива същността на кризата на съвременната медицина, която коства на страната 1,7 билиона долара годишно и с всяка изминала година тази сума се увеличава с 12%. Според мен да се приеме становището на д-р Валтин е също толкова абсурдно, колкото да се чака една смъртоносна инфекция да се развие до последния стадий и едва тогава на пациента да се дадат необходимите антибиотици. Неговите изводи се базират на погрешното предположение, че съхненето на устата е най-верният признак за обезводняване.
Както и колегите, с които се е консултирал, д-р Валтин изглежда не схваща колко важно е да се промени моделът в медицината. Всички досегашни възгледи за медицината се градяха върху неправилната предпоставка, че разтворените вещества са главните регулатори на всички функции на тялото, а разтворителят не участва пряко в нито една от физиологичните функции. В медицинските факултети учат, че водата е само разтворител, опаковка и носител, а самата тя не взема никакво участие в обмяната на веществата. Със същото неразбиране на водещата физиологична роля на водата се сблъсках в медицинския факултет на друг уважаван университет при друг изтъкнат професор по физиология, който (подобно на д-р Валтин) правеше изследвания и четеше на студенти и лекари лекции за бъбречните механизми за регулиране на водата. Едва когато го попитах какво представлява хидролизата (химическото взаимодействие на веществата с водата, при което едно сложно вещество се разпада на две или повече нови вещества), той разбра грешката си и призна научния факт, че водата се отнася към хранителните вещества и в действителност играе доминираща роля в обмяната на веществата, от която зависят всички физиологични функции на организма.
Особеното значение, което придава д-р Валтин на регулиращата функция на бъбреците, свежда неговото знание за механизмите на организма до управление на нуждата от вода на принципа разпределяне на дефицита ". Изглежда че той базира становището си за управление на жаждата върху жизнено важната роля на вазопресина (антидиуретичен хормон) и ренинангиотензиновата система, т.е. върху елементи, участващи в борбата с физиологичната „суша" в организма, когато той вече е обезводнен. Освен това той смята, че обезводняването е състояние на организма, който е загубил около 5 % от съдържащата се в него вода и човек трябва да чака приблизително на това равнище на загуба да се появи необходимостта да пие някаква течност, която да компенсира водата. Това становище можеше да се смята за вярно преди 25 години. Днес то доказва трагично ограниченото познание за човешката физиология, което може да се наблюдава в много престижни медицински факултети в Америка.
В неотдавнашни публикации на д-р Валтин, получили широк отзвук, не се взема под внимание фактът, че водата е хранително вещество. Нейната жизнено важна хидролитична роля ще се окаже загубена за всички физиологични функции, които изпитват последствията от недостига на вода в осмотично „свободно състояние". Друг пропуск е, че не се признава фактът, че при обезводняване на първо място се намалява обемът на вътреклетъчната течност (66 %), след това обемът на извънклетъчната течност (26 %) и накрая най-малките загуби са свързани с кръвното налягане в сърдечно-съдовата система, която стеснява мрежата от капиляри, за да запази целостта на кръвоносната система (8 %).
Филипа Д. Уигин доказа, че в основата на механизма, контролиращ или осигуряващ ефикасното функциониране на катионните помпи, лежи способността на водата да трансформира енергия: „Източникът на енергия за катионното транспортиране или за синтеза на аденозин трифосфат (АТФ) е повишаването на химическите потенциали, предизвикано от хидратацията на малките по размери катиони и полифосфатните аниони в силно структурирана гранична водниста фаза на съществуване на двете фосфориращи междинни вещества". Очаквайки ожадняване, когато преди подаването на сигнала за недостиг на вода концентрацията на течностите в тялото се увеличава, водата в клетките губи способността си да генерира енергия. ТОЧНО ЗАТОВА Е ПО-ДОБРЕ ОБЕЗВОДНЯВАНЕТО ДА СЕ ПРЕДОТВРАТИ, ПРЕДИ ТО ДА НАСТЪПИ. Това ново разбиране за ролята на водата в катионната обмяна е достатъчен аргумент да се позволи на организма да започне внимателно да разпределя излишъците от вода и да не стига до обезводнавяне, когато ще му се наложи да разпределя недостига, към което призовават хората на д-р Валтин.
В своето изследване на „конфронтационните изменения в биологичните макромолекули" Ефраим Качалски-Кацир от Ваймановия научен институт показа, че „белтъчините и ферментите в тялото функционират по-ефективно в разтвори с по-малък вискозитет". Следователно загубата на вътреклетъчна вода ще се отрази отрицателно върху ефективното функциониране на клетките. Дори само това откритие опровергава мнението на д-р Валтин, че първо трябва да се обезводним и едва тогава да започнем да пием вода. Тъй като е желателно всички клетки на тялото да изпълняват продуктивно физиологичните си функции, много по-добре е организмът да бъде наситен с вода, отколкото да се чака механизмите за борба с дехидратацията да предизвикат чувството на жажда. Освен това тялото може да се справи много по-лесно с малки излишъци от вода, отколкото да страда от нейния недостиг и да я отпуска в малки количества на жизнено важните органи, жертвайки интересите на по-маловажните функции на организма. А резултатът от постоянното циркулиране на гъста кръв в сърдечносъдовата система може да бъде непоправим.
Очакването на чувството на жажда става още по-трагично, когато става ясно, че с напредването на възрастта това чувство се притъпява. Уигин и нейните колеги посочват, че след 24 часа без вода възрастните хора все още не осъзнават, че са жадни: „Нашето главно откритие е, че въпреки очевидната физиологична потребност възрастните участници в експеримента не даваха признаци за жажда." Брус и негови колеги са установили, че при хората между 20 и 70 години съотношението на водата вътре и извън клетките намалява от 1,1 до 0,8. Без съмнение вътреклетъчният воден баланс нямаше да се промени толкова, ако осмотичният процес можеше да осигурява дифузия на водата през клетъчната мембрана във всички части на тялото в рамките на 103 см в секунда. Ако обаче се разчита само на реверсивния осмотичен процес на увеличаване на съдържанието на извънклетъчната вода в организма, а също на филтрацията и постъпването на вода в жизнено важните клетки под действието на вазопресина и на системата ренин-ангиотензин-алдостерон, то в условията на постоянна борба на организма с обезводняването могат да настъпят катастрофални изменения в неговия воден баланс.
Когато д-р Валтин препоръчва на хората отначало да ожаднеят и едва тогава да пият вода, той пропуска две други открития. Първото установява, че механизмът на жаждата се задейства не от вазопресина и ренин-ангиотензиновите системи - те само участват в консервацията на водата и принудителната хидратация на клетките. Жаждата възниква, когато недостигът на вода започва да се отразява отрицателно като намалява налягането и забавя придвижването на положителните йони на натрия, калия и аденозин трифосфата. Именно водата създава градиента на напрежението, насищайки белтъците на йонното налягане в невротрансмисионните системи. По тази причина мозъкът, 85% от който е вода, не може да издържи равнището на обезводняване, „предизвикващо жажда", което д-р Валтин окачествява в своята статия като напълно безопасно.
Второто откритие е липсващата част в научната мозайка, свързана с механизмите на регулация на водата, над която учените си блъскат главите от 1987 г. и за която д-р Валтин и неговите колеги би трябвало да помнят. Става дума, че активността на невтротрансмитера хистамин зависи от ефективността на катионната обмяна и за това, че той играе важна роля в инициирането на програмите за борба с дехидратацията и в катаболитните процеси при прогресиращо обезводняване на тялото. На базата на водещата роля на хистамина в регулирането на водата и активната роля на водата във всички физиологични и метаболитни процеси — като хидролитичен инициатор на всички функции на разтворените вещества — бе направен изводът, че симптомите на жаждата са резултат от повишена активност на хистамина и свързаните с него механизми. Сред тези симптоми са астмата, алергиите и силните болки, например стомашните киселини, колитите, ревматичните болки в ставите, болките в кръста, мигрената, болките в мускулите и дори ангинозните болки. А тъй като активността на вазопресина и ренин-ангиотензин-алдостерона зависи пряко от активизирането на хистамина, тяхната роля за повишение на кръвното налягане се оказва част от програмата за борба с дехидратацията. Функцията им да вкарват вода в жизнено важните клетки налага налягането на постъпващата вода да бъде по-високо от налягането на осмотичното „изтегляне" на водата от клетките на обезводненото тяло.
На базата на новия подход, който разработих в резултат на 22 години клинични и научни изследвания в областта на молекулярната физиология на обезводняването, и предложената от моите колеги смяна на парадигмата в медицинската наука, базираща се на признаването на хистамина за невротрансмитер, отговарящ за регулирането на водата в организма, с пълно основание твърдя, че 60 милиона американски хипертоници, 110 милиона хора с хронични болки, 15 милиона диабетици, 17 милиона астматици, 50 милиона с алергии и много други — всички следваха препоръките на д-р Валтин. Те чакаха да у сетят жажда. Ако знаеха, че водата е природен антихистамин и е най-ефикасният диуретик, съм сигурен, че тези хора щяха да бъдат избавени от мъките, предизвикани от здравословните им проблеми.
Трябва ли да кажа, че след като от един от неговите сътрудници дойде потвърждението, че писмото ми е било предадено на д-р Айзенберг, не получих никакви коментари от този блестящ лекар. Той ме бойкотира така, както и всички останали, които се изплашиха от мащабите на откриващите се перспективи. Добре разбирам какво са почувствали. Всички внезапно са се усетили напълно голи. Представили са си как в един миг ще бъдат зачеркнати дългите години на обучение и зубрене на „научни жаргони", планините от статистически данни, оправдаващи използването на токсични химически препарати и агресивни процедури в техните лечебни предписания, а също и всички материални блага, произтичащи от тяхното прилагане. Те са разбрали, че всичко, постигнато с упорит труд, ще бъде пометено от бавно настъпващия ураган, който много скоро ще се стовари върху уютното им симпатично убежище. И ще го направят хората, които не са забравили колко злини сме им причинили ние, лекарите.
Колкото до фармацевтичната промишленост, тя ражда в Америка медицинска тенденция, много по-опасна от онзи тероризъм, срещу който започнахме война, за да избегнем катастрофи като тази на И септември 2001 година. Всяка година тероризмът на фармацевтичните компании взема повече жертви от всички останали форми на терор, взети заедно. Главната отлика на фармацевтичния тероризъм е, че той позволява на шепа хора да печелят от огромното мнозинство от населението, принудено да се раздели със спестяванията си преди да умре преждевременно в мъки. Включих поместения по-долу текст на интернет сайта www.watercure.com. Всъщност написах тази книга, за да разоблича античовешката същност на химическия тероризъм на фармацевтичните компании и да насоча вниманието на обществеността към липсата на интерес сред медиите към онова? което става. Те знаят за лечението с вода, но въпреки това упорито мълчат.
Прочетете моята статия и се замислете какво става. Какво прави Агенцията за контрол на храните и лекарствените продукти? Къде гледат Националният институт по здравеопазване, Министерството на правосъдието? Защо учрежденията, призвани да защитават народа на Америка, го оставиха на произвола на съдбата?
Сподели с приятели: |