Водещите тенденции свързани с политиките по отношение на училищното образование в съвременния свят



страница1/5
Дата14.04.2022
Размер46.4 Kb.
#114099
  1   2   3   4   5
5. Водещите тенденции свързани с политиките по отношение на училищното образование в съвременния свят
Свързани:
2. Философски подходи при формирането на образователната политика, 6. Макрополитиките по отношение на училищното образование в България, Дипломна-работа, Функции на директора

Водещите тенденции свързани с политиките по отношение на училищното образование в съвременния свят


Международни политики по отношение на училищното образование. Политика на Европейския съюз в областта на училищното образование Политики по отношение на училищното образование в САЩ, Япония, Южна Корея, Япония, Китай (2часа)

В съвременния глобализиран свят все повече нараства значението на международното сътрудничество в областта на образованието. С утвърждаването на световната икономическа, научна, културна и политическа взаимозависимост, образованието играе все по-важна роля за социално-икономическия и технологичен напредък и за развитието на отделната личност. Съвременните образователни системи изпълняват широк набор от функции, както основни (обучение, възпитание, образование) така и непреки (квалификация, учене през целия живот). Така паралелно с процеса на глобализация се разгръща и процес на консолидация на световното образователно пространство. Този процес може да протича успешно само при наличието на благоприятна международна среда, свързана със система от международни документи по отношение на образованието, разработени от различни международни организации. Тези документи влияят съществено върху макрополитики по отношение на образованието и развитието на училищното законодателства в отделните страни.


Политика на Европейския съюз в областта на училищното образование
Политика на Европейския съюз в областта на училищното образование
В рамките на Европейския съюз, интеграционните процеси в сферата на образованието протичат особено динамично през последните десетилетия и на практика подготвят функционирането на общоевропейското образователно пространство. Политиката на ЕС по отношение на образованието се основава на суверенността на страните членки и е насочена към определяне съдържанието и обхвата на образователните програми и организацията на образователните системи. Европейският съюз може да подпомага и допълва действията на страните членки в определени области на образованието и обучението, описани в чл. 149 и чл. 150 на Договора за Европейския съюз, както следва:
 «насърчаване мобилността на студенти, обучаеми и преподаватели;
 развитие на сътрудничеството между училищата и университетите;
 стимулиране изучаването на чужди езици;
 усъвършенстване системата на признаване на дипломи, квалификации и компетенции за образователни и професионални цели;
 развитие на дистанционното обучение;
 улесняване адаптацията към индустриалните промени, в частност чрез професионална квалификация и преквалификация;
 подобряване на началното и продължаващото професионално обучение с цел улесняване на професионалната интеграция и реинтеграция към пазара на труда» (Presidency Conclusions, Lisbon European Council, 2000).

От друга страна, образователните системи отразяват духовността, историческите традиции и културните достижения на всеки отделен народ. В този смисъл, в областта на образованието не може да има универсални ―модели и ―стандарти. Ето защо националните политики не трябва да бъдат унифицирани, „защото политиката в сферата на образованието, както и културната политика, принадлежат към основните права на държавите членки, за самостоятелност в рамките на «принципа на субсидиарността» (Политика в областта на образованието на ЕС, 2010). Във финансово отношение, за политиките по отношение на образованието в Европейската общност, се отделят до 0,5% от общия бюджет на ЕС.


Като цяло, образователната политика в европейската общност се провежда чрез два вида инструменти: директни (директиви на ЕС) и индиректни (програмни инициативи и проектни интервенции). Провеждане на политики в сферата на образованието, чрез директни инструменти «се ограничава в изработването на директиви в сферата на признаване на професионалното или висшето образование и в координация на правните и административните разпоредби на държавите членки за приемане и упражняване на самостоятелни дейности. За тази цел Съветът издава директиви единодушно или с квалифицирано мнозинство (чл. 47 от ДЕО), Европейският парламент участва, чрез процедурата за съвместно вземане на решения» (Политика в областта на образованието на ЕС, 2010).
В Европейския съюз основен инструмент за обща образователната политика са различните програми. Тези индиректни инструменти на практика осъществяват политиките на Съюза в сферата на образованието, насочени към постигане на интеграцията между страните-членки, както и на включването на страните-кандидатки за членство. Така след 60-те години на ХХ век, политиката в областта на образованието на Европейския съюз бавно се развива „в посока на една предимно програмно ориентирана разпределителна политика и предоставя една ―европейска добавена стойност‖ към националните политики‖ (Политика в областта на образованието на ЕС, 2010). Още в средата на 60-те години на ХХ век се вземат принципни решения от Съвета на Европа, които се конкретизират в програма за действие в сферата на образованието през 1976 г. Мерките на Общността „се концентрират върху подкрепа и допълнение към националните политики, върху информационен обмен и обмен на опит между държавите членки и интегрирането на националните проекти. През 1994/1995 г. са въведени две големи образователни програми (―Сократ‖ за общо образование и ―Леонардо да Винчи‖ за професионално образование), които продължават и допълват приключващите тогава „програми от първото поколение‖(Политика в областта на образованието и професионалното обучение. Европейски парламент, 2009).
С реализирането на разглежданите програми за действие се постига много в общоевропейското образователно пространство и в образователните системи на отделните държави. Затова през 1999 г. двете програми биват обновени и продължени за период от седем години. Различните дейности в програмите обхващат:
 физическа и виртуална мобилност;
 развитие на мрежи на сътрудничество между средните и висшите училища;
 насърчаване на езиковата и културната компетентност;
 развитие на иновационната дейност с помощта на пилотни проекти;
 подобряване на критериите за сравнение в Общността.

В тези програми, освен държавите от Европейската общност, участват и страни, с които ЕС е започнал преговори за присъединяване.


Програмите и инициативите на ЕС в сферата на образованието обхващат:
 Сократ: тази програма стартира през 1995 г. Състои се от осем области на действие:

— „Област на действие 1, Коменски (Comenius) (училищно образование) за подобряване на качеството и европейското измерение на училищното образование, най-вече чрез насърчаване на трансграничното сътрудничество между училищата;


— Област на действие 2, Еразъм (Erasmus) (висше образование) за насърчаване на мобилността на студенти и преподаватели, на трансграничното сътрудничество между университетите;
— Област на действие 3, Грундвиг (Grundtvig) (обучение за възрастни и други образователни пътеки) за насърчаване на европейското измерение на обучението през целия живот;
— Област на действие 4, Лингва (Lingua) (езиково обучение и усвояване на чужди езици) за подкрепа на сътрудничеството при разработката на новаторски учебни материали за чуждоезиково обучение и за насърчаване на проекти, стимулиращи усвояването на чужди езици;
— Област на действие 5, Минерва (Minerva) (дистанционно обучение, информационни и комуникационни технологии в образованието) за подкрепяне на хоризонтални мерки във връзка с дистанционното обучение;
— Области на действие 6, 7 и 8 представляват новаторски експериментални програми с наименования съответно „Наблюдение и иновация — образователни системи и политики―, „Общи дейности с други програми на Общността― и „Съпътстващи мерки―(Политика в областта на образованието и професионалното обучение. Европейски парламент, 2009).
Програма Сократ е една от най-успешните програми. Доказателство за това е факта, че за периода 2000-2006 г. е приета и реализирана втора фаза, с общ бюджет от 1 850 милиона евро. След 2007 г. голяма част от дейностите й са включени в новата Програма за обучение през целия живот.
 Леонардо да Винчи (Leonardo Da Vinci): програма за стимулиране на професионалното обучение.Тя стартира през 1994 г.,с цел да подпомага и допълва политиките в отделните държави-членки. Програмата „насърчава проекти на наднационално ниво за мобилност, посредничество и обмен, пребиваване с учебна цел, пилотни проекти, транснационални мрежи, езикови и културни познания, както и разпространяване на „добри практики‖(Политика в областта на образованието и професионалното обучение. Европейски парламент, 2009). Във втората фаза, от 2000 до 2006 година, програмата е е финансирана със средства в размер на 1 150 милиона евро.
 Темпус (Tempus): първата програма Темпус (Tempus = Trans-European Mobility Scheme for University Studies) е приета след падането на Берлинската стена през май 1990 г. Предмет на програмата е „трансевропейското сътрудничество между висшите учебни заведения от ЕС и партньорските страни от Източна Европа, Западните Балкани, Близкия и Средния изток, Северна Африка и Централна Азия. Програмата насърчава проекти за сътрудничество при разработката и модернизирането на учебните програми на висшите училища, обучението на преподаватели и управлението на университетите, както и структурни реформи в университетския сектор‖ ‖(Политика в областта на образованието и професионалното обучение. Европейски парламент, 2009). Реализира се четвърта фаза на програмата Темпус, която обхваща 27 страни.
 Еразъм Мундус (Erasmus Mundus): тази програма стартира за пръв път през 2003 г., с цел да даде „тласък на сътрудничеството с трети страни в областта на висшето образование. Програмата насърчава европейските магистърски специалности, предлагани най-малко от три висши учебни заведения в три различни държави-членки и даващи възможност за завършване на две или повече общопризнати специалности, както и за едновременното им завършване‖ (Политика в областта на образованието и професионалното обучение. Европейски парламент, 2009). Отпускат се стипендии на студенти и гостуващи учени от трети страни и се насърчават партньорствата между висши училища от ЕС и трети страни. Програмата продължава от 2004 до 2008 година.
 Новата програма за обучение през целия живот: обучението през целия живот е един от основните принципи на образователната политика на Европейския съюз. Целта е да се „даде възможност за равен и свободен достъп на хората от всички възрастови групи до висококачествено обучение и да се премахнат бариерите между различните форми на обучение. За улеснение на прехода към общество, базирано на познанието, ЕС насърчава въвеждането на стратегии и специални дейности за обучение през целия живот в съответствие с поставената цел. Важна крачка в този процес е представянето на новата „Интегрирана програма за действие в областта на обучението през целия живот― (Life Long Learning) през май 2007 година., чиято цел е да осигури финансова подкрепа за европейския образователен сектор през периода 2007 — 2013 г. (Решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа, 2006). Програмата включва четири подпрограми, повечето от които са част от програмата Сократ:
- Коменски (училищно образование);
- Еразъм (висше образование);
- Леонардо да Винчи (професионално обучение);
- Грундвиг (обучение за възрастни).
- Към нея спадат още една хоризонтална програма, с четири дейности от първостепенно значение (сътрудничество в сферата на образователната политика, насърчаване на изучаването на чужди езици, електронното обучение (e-learning), както и разпространение на „добри практики―).
- програмата Жан Моне, за подпомагане на дейността на ЕС във връзка с интеграцията и на действащите в тази област институции и сдружения. За периода 2007 — 2013 г. програмата е обезпечена със средства в размер на 6,97 млрд. евро (Каква е ползата за мен? Възможности, които ЕС предлага във връзка с образованието, културата и младежта. Европейски съюз, 2010 ).
 Други образователни програми

- „Сътрудничество с трети страни: съгласно членове 149 и 150 от Договора за ЕО. ЕС насърчава сътрудничеството с трети страни в областта на образованието и професионалното обучение. Дейностите на ЕС в тази сфера бяха разширявани постоянно и наред с описаните по-горе програми обхващат програми като САЩ-ЕС, Канада-ЕС, ALFA и ALßAN (за страните от Латинска Америка), ASIA Link (за редица азиатски страни), както и пилотни програми с Австралия и Япония.


- Подкрепа за институции, работещи на европейско ниво, Програма за действие 2004 — 2006 г. Общата цел на програмата е в насърчаване на институциите и дейностите, които разширяват и задълбочават познанията относно общата структура на ЕС или допринасят за осъществяване на общите политически цели в областта на образованието и обучението, както в рамките на Общността, така и извън нея. Свързаните с Програмата за действие цели за периода 2007 — 2013 г. са интегрирани в новата Програма за действие в областта на обучението през целия живот‖ (Политика в областта на образованието и професионалното обучение. Европейски парламент, 2009).
Нов етап, по отношение на развитието на образователната политика на Европейския съюз, започва с приемането през 2000 г. на Лисабонската Стратегия за развитие на ЕС. На Европейския съвет в Лисабон, през март 2000 г., държавните и правителствените ръководители формулират целта до 2010 г. да ―превърнат Съюза в най-конкурентоспособното и най-динамично икономическо пространство в света, което е базирано на науката‖ (Информация за Лисабонската стратегия). За постигането на амбициозните цели, заложени в Лисабонската стратегия, държавните ръководители искат ―не само радикална промяна на европейската икономика, но и сериозна програма за модернизация на образователните системи и системите на социално осигуряване " (Presidency Conclusions, Lisbon European Council, 2000). Срещата на върха формулира и конкретни цели в образователната политика за следващите 10 години. От този момент, образователната политика изрично се дефинира като политика част от европейската стратегия за заетостта, насочена към насърчаването на образованието през целия живот и подобряване на качеството на образователните системи. От пролетта на 2001 г. Съветът на министрите на образованието на Европейския съвет разпространява годишен доклад за бъдещите цели на образователните системи и тяхното подобряване. В изпълнение на Лисабонската стратегия, Европейският съвет за образование приема общи цели, които трябва да бъдат постигнати до 2010 г. от системите за образование и обучение. Те са следните:
 Повишаване на качеството и ефективността на системите за образование и обучение в ЕС;
 Осигуряване на достъп на всички граждани на ЕС до образование и обучение;
 Отваряне на образователната система към другите световни системи;
 Учене през целия живот (Council of the European Union, 2002).

Набелязани са също така и специфични цели, за различните видове и нива на образование (в образователни институции и в неформалното образование), които да превърнат обучението през целия живот в реалност. Най-общо, според тези цели, образователните системи трябва да се усъвършенстват в различните си елементи: «обучението на преподавателите; използване на ИКТ в обучението; ефективност на инвестициите в образованието; езиково обучение; професионално ориентиране и продължаващо обучение; гъвкавост на системите, която да позволява достъп на всички европейци до образование, мобилност, гражданско образование; обучение през целия живот; качество на обучението » (Conference of European Ministers of Education, 2002).


През 2004 г. Европейската комисия предлага държавите-членки и бизнес средите да концентрират вниманието си при прилагането на националните стратегии в изпълнение на Лисабонската стратегия в шест основни области:
 Развитие на партньорства;
 Задълбочен анализ на образователните нужди;
 По-високи публични и частни инвестиции в образованието;
 Достъп до образователни възможности;
 Оценяване на образованието. (Statistical Office of the European Communities).

Като цяло може да се каже, че с оглед достигането на целите на Лисабонската стратегия, след 2000 г. политиките на Европейския съюз, по отношение на училищното образование, се насочват към няколко основни приоритета:


Качество на образованието. Повишаване на качеството и ефективността на образователните системи на страните-членки става основен приоритет на политиката на ЕС още през 2000 г. Тогава Европейската комисия приема индикатори за качество на образованието, които малко по-късно са доразвити в цялостен доклад - Европейският доклад за качеството на училищното образование (European Report On The Quality Of School Education (Sixteen Quality Indica tors) Report based on the work of the Working Committee on Quality Indicators European Commission Directorate -General for Education and Culture.Luxembourg, 2000.). В този доклад се определят основните предизвикателства, пред които е изправено училищното образование в началото на новото хилядолетие. Тези основни предизвикателства са:

- предизвикателство, свързано с начина на усвояване на знанията (необходим е отказ от модела при който учителят е в ролята на "даващ", а ученика - на "получаващ" знание);


- децентрализация на училищното образование (тя поставя трудно съвместими изисквания пред системите за образование: от една страна да се насърчава разнообразието в учебните програми, а от друга да се гарантира качествено образование за всички ученици);
- предизвикателство, свързано с ресурсите (ресурси, с които разполага образователната система, не нарастват с темпа, с който се увеличават образователните потребности на населението, ето защо са необходими са по-евтини алтернативи на скъпите институционални практики на предлаганите образователни услуги);
- предизвикателството на социалното включване ( необходимост от социалното интегриране на отпадналите ученици, чрез намиране на подходящи училищни и извънучилищни форми);
- съпоставимост на данните (необходимост от определяне на индикатори чрез които да се сравнят и съизмерят данните от образователните системи на различни страни-членки).
В разглеждания доклад се определят основни индикатори за качеството на училищното образование, които отчитат: входните данни или ресурсите, с които разполага съответната образователна система, процесите свързани с нейното функциониране, изходните данни или постиженията на учениците и приносът на образователната система за развитието на отделния ученик. Европейският доклад за качеството на училищното образование посочва 16 индикатора, разпределени в четири области, а именно:
- „постижения - математика, четене, наука, информационни и комуникационни технологии, чужди езици, умение за учене, гражданско образование;
- напредък на учениците - отпадащи, завършващи средно образование, постъпващи във висши училища;
- мониторинг на училищното образование - оценяване и управление на училищното образование; родителско участие;
- ресурси и структури - образование и обучение на учителите, обхванати в предучилищно образование, брой ученици на един компютър, образователни разходи за един ученик‖ (European Report On The Quality Of School Education, 2000).
Следващи стъпки на Европейския съюз по отношение на провеждане на политиката насочена към повишаване качеството на училищното образование:
- през 2002 г. министрите на образованието на 31 европейски страни приемат Декларацията от Копенхаген за засилено европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение. В нея се предвиждат конкретни мерки за подобряване на прозрачността, взаимното признаване и качеството на професионалното образование и обучение.
- през 2006 г. е приета Европейска харта за качеството на мобилността (European Quality Charter for Mobility, 2006), чрез която се търсят възможности да се „интегрират възможно най-добре, придобити в чужбина знания в процеса на личностното и професионалното развитие на всеки обучаван‖. По този начин Хартата осигурява добра рамка за свободното движение на ученици и студенти в образователните системи на отделните страни и така се създава истинско европейско образователно пространство;
- през 2009 г. е приета Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно „По-добри училища: програма за европейско сътрудничество―. В Резолюцията се подчертава, че „напредъка по приетите три критерия за сравнение за 2010 г. по отношение на училищното образование: за ранното напускане на училище, за уменията при четене и за завършването на горната степен на средното образование е все още недостатъчен‖ (Резолюция на Европейския парламент относно „По-добри училища: програма за европейско сътрудничество, 2009). В този смисъл е необходимо да се предприемат мерки, по отношение на повишаване на качеството на училищното образование, насочени към: „инвестиции в предучилищното образование и подготовката на учители и други служители; общественото образование да бъде приоритетна област, основно финансирана от държавата; да се предоставя допълнителна подкрепа на образователните заведения, които се намират в по-неравностойно финансово състояние, по-специално на образователните заведения в по-бедни региони на ЕС; предпоставка за постигането на висококачествено училищно образование е наличието на среда за качествено обучение, която предоставя модерна инфраструктура, материали и технологии; предоставяне на училищата необходимата автономия за преодоляване на специфичните предизвикателства, пред които са изправени на местно равнище, както и подходяща степен на гъвкавост по отношение на учебните програми, методите на преподаване и системите за оценяване; оценяването като полезен инструмент за подобряването на качеството на образователните системи; осигуряване на както висококачествена първоначална подготовка на учителите и последователен процес за постоянно професионално развитие и подкрепа; по-широко привличане на родителите за участие в училищния живот‖(Резолюция на Европейския парламент относно „По-добри училища: програма за европейско сътрудничество―, 2009).
Признаване на удостоверения за квалификация. Признаването на квалификация, особено в сферата на професионалното образование е един от важните приоритети на политиката на ЕС още след 2000 г. За да се гарантира взаимно признаване на удостоверения за професионална квалификация между държавите-членки и за насърчаване на мобилността в Европейската общност са приети множество директиви. Така например, за признаване на обучение на студентите в чужбина е в сила Европейската система за трансфер и натрупване на кредити във висшето образование (ECTS). Системите NARIC (национални информационни центрове за академичното признаване) и ENIC (създадена от Съвета на Европа и ЮНЕСКО) предлагат консултации и полезна информация, във връзка с академичното признаване на дипломи от чуждестранни висши училища и завършено в чужбина образование. Друго важно решение е Решение на Европейския парламент от 2004 г., което въвежда европейски паспорт за насърчаване на прозрачността на квалификацията, познанията и уменията. Европейският паспорт предлага на гражданите на ЕС „възможност да описват и представят придобитите от тях знания и умения в единна форма‖ (Решение 2241/2004/ЕО на Европейския парламент, 2004). Много важна стъпка по отношение на съпоставимостта на придобитите знания и умения на обучаваните в отделните страни-членки се прави с приемането на Европейска квалификационна рамка. Европейската квалификационна рамка представлява обща референтна рамка за връзка между отделните национални квалфикационни системи, която осигурява по-голямо разбиране на придобитите квалификации, чрез подробно обяснение на съдържанието. Целта на Европейската квалификационна рамка (ЕКР) е да улесни мобилността в Европейския съюз (ЕС) и да насърчи ученето през целия живот, да „улесни трансфера и признаването на квалификации, придобити при различни системи за образование и професионално обучение, дефинирайки различни нива на познание, позволяващи категоризиране и съпоставяне на придобитите квалификации‖ (Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот, 2008). До 2010 г. институциите в държавите-членки трябваше да съотнесат своите системи с ЕКР. До 2012 г. във всички издавани дипломи и сертификати трябва да има официална препратка към съответното ниво от Европейската квалификационна рамка.

Широко въвеждане на информационните технологии и „електронното обучение“ (eLearning). В началото на новото столетие Европейската Комисия подготвя доклад, имащ изключително значение за развитието на общността. Докладът «е-Европа – Информационно общество за всички» (eEurope - An information society for al, 2000) е приет в началото на 2000 г. Мерките, залегнали в него, целят Старият континент бързо да използва възможностите на новата икономика и по-специално на Интернет, за развитие на образователните


системи и за създаване на работни места в информационното общество. Основните му цели са:

- „Въвеждане на всеки гражданин, дом, училище, предприятие или ведомство в онлайн света;


- Оформяне на цифрово грамотна Европа;
- Развитие на предприемачески умения в областта на технологиите;
- Осигуряване на социално доверие в информационното общество‖ » (eEurope - An information society for al, 2000)
През юли 2002 г. Европейският съвет стартира в Севиля, План за действие eEurope 2005, за да развие модерна публична администрация и да създаде динамична среда за eлектронен бизнес и обучение. (eEurope 2002 Action Plan).През 2003 г. беше въведена Програма за електронно обучение (eLearning), чиято цел е ефективното интегриране на информационни и комуникационни технологии в системите на образование и обучение в Европа. Програмата е-обучение за ефективната интеграция на Информационните и комуникационни технологии в образователните системи на Европа (2004 – 2006) е носочена още към:
- ―увеличаване на електронната литература и насърчаване на дигиталната компетентност;
- изграждане на виртуални университетски кампуси, които да разширят мобилността и свободния избор;
- e-Twinning в училищата и разширяване на подготовката на преподавателите‖. (http://europa.eu.int)
След 2007 г. мерките за насърчаване на електронното обучение са част от разгледаната по-горе „Интегрирана програма за действие в областта на обучението през целия живот―.
Разширяване на значението на Центрове на Общността, институти и мрежи, свързани с образованието. Образователната политика на Европейската общност обхваща и специфични инструменти за подкрепа на националните образователни системи на страните-членки. Такива са организации, центрове, институти и мрежи, работещи за развитието на европейското образователно пространство. Особено внимание в това отношение заслужават:
- Европейският център за подпомагане на професионалното обучение (http://www.cedefop.europa.eu/EN/) в Солун;
- Европейската фондация за професионално образование (http://www.etf.europa.eu/web.nsf/pages/home) в Торино;
- Мрежата Евридика (Eurydice) е основана през 1981 г. и събира информация за образователните системи на държавите-членки, разпространявана чрез Интернет портал (www.eurydice.org);
- „В по-широк смисъл и мерките (напр. квалифициране на безработни младежи, мерки за продължаване на обучението за връщане към активна професионална кариера), които се подкрепят от Европейския социален фонд, принадлежат също към инструментариума на ЕО за образователната политика (структурна, регионална и кохезионна политика)‖ (Политика в областта на образованието на ЕС, 2010). В началото на месец март 2010 г. Европейската комисия престави проект за нова стратегията на Европейския съюз - „Европа 2020―. Този стратегически план, има за цел излизане от кризата и подготовка на икономиката на ЕС за следващото десетилетие. Според Председателя на Европейската комисия Барозу ―Европейският съюз трябва да си извади поуки от сегашната криза, да си даде сметка, че никоя страна не е в състояние да се справи сама с икономическите предизвикателства в глобализирания свят. Трябва да изградим нов икономически модел, основан на познания, нисковъглеродна икономика и високи равнища на трудова заетост. Тези усилия се нуждаят от обединяването на всички участници в цяла Европа― („Европа 2020―, 2010). През следващите месеци предложената стретегия е активно дискутирана в Европейския парламент и други европейски и национални институции. Активността в обсъжданията произтича от факта, че по своята същност стратегията ―Европа 2020‖ е своеобразно продължение на Лисабонската стратегия, която като цяло се приема за недостатъчно успешно реализирана. В този смисъл, европейската комисия и европейският парламент, правителствата на страните-членки нямат право на нова грешна стъпка в стратегическото планиране и определяне на политиките в Европейския съюз. В средата на месец юни Европейският съвет одобри стратегията „Европа 2020‖. Тази стратегия трябва да гарантира през следващите 10 години устойчив икономически растеж, както и да намали безработицата в ЕС и да стимулира образованието, иновациите и новите технологии.
От тази гледна точка, новата стратегия на ЕС, „Европа 2020‖, се определя като „стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж‖ (Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Европейска комисия, Брюксел, 2010). Тя е израз на политика на Общността, насочена към преодоляване на последствията на икономическата криза. Чрез „Европа 2020‖ ЕС поема отговорност за своето бъдеще, като формулира основната цел: „Стратегията да помогне за излизане от кризата и да превърне ЕС в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване‖ (Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, 2010; 2). В този смисъл „Европа 2020― предлага визия за социална пазарна икономика на знанието на Европа през 21-ви век.
Като цяло, стратегия „Европа 2020‖ предвижда страните от ЕС да направят сериозни инвестиции в образование, развитие на нови технологии, иновации и създаване на заетост. Основните приоритетни сфери посочени в стратегията са три:
 «интелигентен растеж (насърчаване на познанията, иновациите, образованието и цифровото общество);
 устойчив растеж (по-ефикасно използване на ресурсите при производството, като същевременно увеличим конкурентноспособността);
 приобщаващ растеж (нарастване на участието в пазара на труда, придобиване на умения и борба с бедността)» (Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Европейска комисия, Брюксел, 2010; 11).

Тези приоритети се допълват взаимно, като предлагат визия за социална пазарна икономика на Европа за 21-ви век. Първият посочен приоритет „интелигентният растеж‖ изисква подобряването на: качеството на образование в страните-членки; постижения в областта на научните изследвания; разпространението на иновациите и знанията в рамките на ЕС.


Европа трябва да предприеме решителни действия в тези области, защото според анализите „разходите за научно развойна дейност в Европа са под 2 % в сравнение с 2,6 % в САЩ и 3,4 % в Япония‖ (Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Европейска комисия, Брюксел, 2010; 12). В сферата на образование, обучение и образование през целия живот също има неблагополучия: „една четвърт от всички ученици се затрудняват да четат, а един на всеки седем прекъсват образованието и обучението си преждевременно. Около 50 % достигат средни нива на образование, но обикновено това е недостатъчно да отговори на нуждите на трудовия пазар‖ (Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, 2010; 12). За съжаление ЕС не е водещ в световен план и в системата на висше образование, като един на всеки трима души на възраст 25-34 години има висше образование (в сравнение с 40 % в САЩ и над 50 % в Япония).
Напредъкът за постигането на тези приоритети ще бъдат оценяван спрямо пет главни количествени цели на ЕС. Тяхното достигане ще има основно значение за успеха през 2020 г.:
 «75 % от населението на възраст между 20 и 64 години следва да работи;
 3% от БВП на ЕС следва да бъде инвестиран в научноизследователска и развойна дейност;
 Целите „20/20/20― по отношение на климата и на енергетиката, следва да бъдат постигнати. Става дума за съкращаване на емисиите въглероден диоксид с 20% в сравнение с нивата от 1990 г., увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници до 20% и намаляване на консумацията на енергия с 20%;
 По отношение на развитието на образователното ниво: делът на преждевременно напускащите училище следва да бъде под 10 % при сегашни 15% и същевременно увеличаване на дела на населението на възраст 30-34 години със завършено висше образование от 31 % най-малко на 40 % през 2020 г.;
 Броят на европейските граждани, които живеят под националните прагове на бедността, трябва да бъде намален с 25%, с което над 20 млн. души ще бъдат извадени от ситуацията на бедност(Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж., 2010; 14).

Посочените цели са свързани помежду си. Все пак, в основата на развитието на европейската икономика стоят образователните и научно-изследователски цели, защото по-доброто образование става предпоставка за по-успешна реализация на пазара на труда, а постигнатият напредък по отношение на повишаване на нивата на заетост спомага за намаляване на бедността. Заедно с това разширяване на възможности за наука и реализиране на иновации, съчетани с повишена ефективност на ресурсите, ще подобрят конкурентоспособността и стимулират създаването на работни места.


От друга страна, въпреки различните нива на развитие и стандарт на живот „Комисията смята предложените цели за подходящи за всички държави-членки — стари и нови. От инвестирането в научна дейност и иновации, образование и технологии за ефикасно използване на ресурсите ще бъдат облагодетелствани традиционните сектори, селските райони, както и икономиките на услугите, характеризиращи се с високи умения. В този смисъл, общите цели ще бъдат преследвани, чрез съчетание от действия на национално равнище и на равнище ЕС‖ (Заключения на Европейския съвет, 2010; 3). В този смисъл, тези цели на европейско равнище, трябва да бъдат трансформирани в национални цели, като се имат предвид моментната ситуация на всяка държава-членка и нейните амбиции за реализирането на Стратегията.
За постигането на количествените цели, в Стратегия «Европа 20202» се предлагат няколко инициативи. Тези политики трябва да бъдат осъществени на регионално, национално и европейско равнище. Четири от тях са пряко свързани с образованието:
 „Съюз за иновации“ — има следните цели: разработване на програма за стратегически изследвания; да подобри рамковите условия и достъпа до финансиране за научноизследователска дейност и иновации, да гарантира превръщането на иновативните идеи в нови продукти и услуги, които създават растеж и работни места; насърчаване на партньорствата за знание и засилване на връзките между образование, стопанска дейност, научни изследвания и иновации;
 „Младеж в движение“ — има за цели: да се подобрят постиженията на образователните системи и да улесни навлизането на млади хора на пазара на труда; да бъдат подобрени резултатите и международната привлекателност на висшите учебни заведения в Европа и да бъде повишено цялостното качество на всички равнища на образование и обучение в ЕС, като се съчетаят върхови постижения и равенство, насърчава се студентската и стажантската мобилност и се подобрят възможностите за реализация на младите хора; насърчаване на признаването на неофициалното и неформалното обучение;
 „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ — има за цели: да ускори развитието на високоскоростен достъп до интернет и да извлече ползи от наличието на единен цифров пазар за домакинствата и фирмите; улесняване използването на структурните фондове на ЕС в преследването на целите на тази програма; създаване на истински единен пазар на онлайн съдържание и услуги; реформиране на фондовете за научноизследователска дейност и иновации и нарастване на финансовата подкрепа в областта на ИКТ;
 „Програма за нови умения и работни места“ — има за основни цели: да модернизира пазарите на труда и да направи гражданите по-способни, като развива техните умения през целия им живот с цел да повиши участието в трудовия живот; да даде силен тласък на стратегическата рамка за сътрудничество в образованието и обучението, в което да бъдат включени всички заинтересовани страни. В резултат на това, ще се стигне до изпълнението на принципите за обучение през целия живот.‖ (Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж., 2010; 16).

Предвидените в стратегия Европа 2020 количествени цели и предложените политики за тяхното реализиране показват, че:


 Един от основните приоритети в „Стратегия 2020" е образованието. Акцентира се върху креативността, иновациите и предприемчив дух на всички нива на образование, с което ще се повиши неговото качеството и ефективност. Така образованието може да стане двигател за развитието на обединена Европа и за социалния просперитет на страните членки;
 Действията, в рамките на този приоритет, ще активизират иновационния капацитет на Европа, като се подобрят резултатите в образованието и
качеството на учебните заведения, и като се възползват от икономическите и социалните ползи на цифровото общество.

Стратегия Европа 2020 поставя редица предизвикателства пред страните-членки и техните правителства, включително и българското. На основата на водещите цели на Стратегията, те трябва определят националните си политики, отчитайки съответните си изходни позиции и национални условия. За постигането на стратегическите цели всяка държава „трябва да изготвят национални програми за реформи, съдържащи подробно изложени действия, които те ще предприемат за изпълнението на новата стратегия, като специално се акцентира върху усилията за постигане на националните цели, както и върху мерките за преодоляване на трудностите пред растежа на национално равнище‖ (Заключения на Европейския съвет, 2010 ; 4). .


Според „Европа 2020‖ приоритетите в политиката на ЕС по отношение на образованието се насочват към:
 Реформиране на националните системи на научни изследвания и иновациите и засилване на сътрудничеството между университетите, науката и изследванията с фирмите и стопанските организации;
 Разширяване подготовката на кадри с научно, математическо и инженерно образование във висшите училища;
 Акцент в учебното съдържание и училищното обучение върху творчеството, иновациите и предприемачеството;
 Увеличаване на разходите за образование и иновации, включително чрез използване на данъчни стимули и други финансови инструменти за насърчаване на повече частни инвестиции в научните изследвания (към инициатива „Съюз за иновации―);
 Да се осигури ефективното инвестиране в образователните системи и системите на обучение на всички равнища (от предучилищна възраст до висше образование);
 Подобряване резултатите в сферата на образованието, като се обърне внимание на всяка степен и етап (предучилищна възраст, начално, средно и висше образование), чрез интегриран подход, обхващащ ключови компетенции и целящ да намали преждевременното напускане на училище;
 Повишаване отвореността и пригодността на образователните системи, чрез изграждане на национални квалификационни рамки;
 По-доброто осигуряване на процеса на излизането на младите хора на пазара на труда, чрез интегрирани действия, включващи насоки, съвети и обучение на работното място (към инициативата „Младеж в движение―);
 Разширяване на използването на модерни, достъпни онлайн услуги (като например електронно правителство, е-образование, електронен здравен портал, цифрови умения, сигурност);
 Разработване на оперативни стратегии за високоскоростен интернет и публично финансиране, в области, сред които и образованието (към инициативата „Програма в областта на цифровите технологии за Европа―);
 Признаването на компетенции, необходими за по-нататъшно обучение и за трудовия пазар, придобити по време на общото, професионалното, висшето образование и образованието за възрастни, включително неформално и неофициално обучение;
 Развитие на партньорства между света на образованието и трудовата дейност, чрез включване на социалните партньори в планирането на образователни и обучителни програми (към инициативата „Програма за нови умения и работни места―);
 Целенасочени усилия за повишаване на грамотността, тъй като тя е в основата на придобиване на ключови компетентности и ученето през целия живот. „Влошаващото се ниво на уменията за четене в сравнение с критерия на ЕС за 2010 година и незадоволителните нива на грамотност (според международните изследвания), представляват сериозна пречка за бъдещата професионална реализация на младежите‖ (Съобщение на Комисията до Европейския парламент. Справяне с преждевременното напускане на училище: ключов принос към стратегията „Европа 2020―, 2011).


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница