Водно сътрудничество 2013: Да работим всички заедно, за да осигурим питейна вода за всеки

Питейната вода е определящ фактор за най-актуалните проблеми на съвремието: запазване на здравето, развитие на селското стопанство, производство на енергийните ресурси на планетата, урбанизацията. Често обаче този ограничен природен ресурс страда от лошо управление и безжалостна експлоатация. Всеки човек има право на достъп до чиста питейна вода. Как международното сътрудничество в тази област може да помогне за разрешаване на актуалните проблеми свързани с водата и да способства за реализирането на това основно човешко право? Как светът може да си сътрудничи, за да отговори на предизвикателствата и да осигури достъп до прясна вода на всички, което е право на всеки човек по света?

В подкрепа на тази жизненоважна кауза, UN-Water предложи на UNESCO да обяви 2013-та година за ГОДИНА НА ВОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО. Официално кампанията беше открита на 11 февруари 2013 в Централния офис на ЮНЕСКО в Париж.
© NASA

Две столици от двете страни на река Конго: столицата на Република Конго Бразавил от северната страна и столицата на Демократична република Конго Киншаса от южната страна

Питейната вода тече свободно и не се спира от политическите граници. В света има 276 речни басейни, за които поне един от притоците им пресича държавна граница. Трансграничните речни басейни покриват 46% от повърхността на земното кълбо и снабдяват с вода около 40% от населението. Общностите, които споделят общи водни ресурси могат да имат конкуриращи се нужди и претенции, което изисква заинтересованите страни – учени, местни и национални власти, вземащите решения да обединят усилията си с гражданите, неправителствените организации, специалистите-социолози, женските съюзи и активисти от местното население.

Как изглежда успешното водно сътрудничество? Гречен Калонджи, зам. генерален директор на ЮНЕСКО по природните науки предлага няколко сценария: „Необходимо е да се убедяти секторите на хранителната индустрия, водоснабдяването и енергетиката в необходимостта от съвместна работа. Институциите на национално и международно ниво трябва да са силни, за да задоволят конкурентното търсене и за да радсеят напрежението, когато то се повиши като например при инвестиционни намерения за добив на подземен газ, напояване на обширни територии или строителство на язовири.” До момента тези налични структури не си сътрудничат или това сътрудничество не е достатъчно ефективно. Необходимо е да се обединят усилията за формиране на комплексен и интегриран подход при управление на водните ресурси. Това е липсващият фактор за гарантиране на достъпа до прясна вода на всички и потребността от това отдавна е назряла.

Фактите днес са много тревожни. Безопасността на водата е задължително условие за устойчивото развитие и жизненоважно за изграждането на приобщени и мирни общности. Милиарди хора обаче продължават да са уязвими към недостига на вода, влошаване на качеството на водата и към свързани с водата бедствия като наводнения и засушавания. В най-висока степен това се отразява на жените, децата и бедните слоеве от населението. По данни на доклад на ООН от 2012 г. жените са непропорционално повлияни от недостига на вода. В страни от Африка на юг от Сахара 71% от работата по добива на вода се пада на жените и момичетата; подобна е ситуацията и в други региони на света. Имайки предвид, че жените заемат по-малко от 6% от политическите постове в света по въпроси, свързани с екологията, природните ресурси и енергетиката, не трябва ли да се повиши ролята на жените при вземането на решения в духа на водното сътрудничество?