Водостопанско изследване на поречието на р. Огоста

Водостопанско изследване на поречието на р. Огоста

За функционалното управление на водите е необходима актуална информация относно съществуващата водностопанска инфраструктура в областта на водоснабдяването, опазването на чистотата на водите, напояването и енергодобива и нуждите от вода сега и в прогнозирано бъдеще. Тази информация е необходимо да се събере и систематизира по поречия. През периода 1999-2000г. бяха разработени Генерални схеми за използване на водите в районите за басейново управление на Р. България [1] с цел е да създаде актуална информационна основа в услуга на органите за управление на водите. Те са оформени като база данни с описания на установените водностопански схеми, извършени водностопански баланси и анализи. В разработката се дава информация за наличните повърхностни и подземни водни ресурси по количество и качество; видовете, предназначението и приблизителното местоположение на водостопанските обекти, местата на водовземане, размера на водоползването, местата на заустване на отпадъчните води, начина на отвеждане на възвратните води, влажните територии и резервати и др. В статията са обобщени резултатите за поречието на р. Огоста.

Р. Огоста се намира в Северозападната част на България. Извира от главното старопланинско било и зауства в р. Дунав. Площта на поречието е 3 157 km². Общият годишен отток е 750.10⁶m³. Това поречие принадлежи към Дунавски район за басейново управление. Показано е на фиг. 1. На негова територия са разположени областите Монтана и Враца.

фиг. 1. Схема на поречието на р. Огоста

Таблица 2. Основни годишни статистически характеристики на речния отток

фиг. 2. Вътрешногодишно разпределение на оттока

• 
  подземни води от терасата на р. Дунав
  
• 
  подземни води от терасите на разглежданите реки
  
• 
  каптажи на изворни води
  
• 
  водохващания в горното течение на реките
  
• 
  яз. Среченска бара
  

Основните водоснабдителни групи са дадени в табл. 3.

Най-голяма водоснабдителна система в района е Среченска бара. Основно съоръжение на системата е яз. Среченска бара с обем 15,5.10⁶m³. Водохранилището се пълни с води от каскада Петрохан и от съседни водосборни басейни. Водоснабдителната система осигурява вода на населени места от областите Монтана и Враца. Водоснабдяват се градовете Враца, Монтана, Берковица, Вършец.

Общото потребление на питейна вода към 1998 г. за този район е 3,60 % от потреблението в страната. Средната денонощна норма е 337 dm³ за 1 жител на денонощие. От общо употребената питейна вода 65 % се използва от населението.

Изградена е една пречиствателна станция за питейни води – Слатина, за водоснабдителна система Среченска бара. За отпадъчни води са изградени пречиствателни станции в градовете Враца и Вършец. Предвижда се за изграждане на такава в гр. Монтана.

Водоснабдяването за промишлени нужди в разглежданите поречия се осъществява от:

• 
  питейни води. Около 35% от подадената вода с питейни качества се използва за промишлени нужди;
  
• 
  подземни води от терасата на р. Дунав;
  
• 
  течащи води от р. Дунав;
  
• 
  подземни води от терасите на реката;
  
• 
  местни водоизточници.
  

• 
  В първа група са обединени площи подходящи за напояване с води от р. Дунав. Това са площи от крайбрежната ивица и по високите тераси на речния бряг.
  
• 
  Във втора група са включени всички площи, представляващи интерес в мелиоративно отношение и с възможности да се напояват с оттока на р. Огоста. Те са разположени между подходящите за напояване площи с Дунавски води и подножието на Старопланинските склонове.
  

Управлението на напояването се осъществява от “Напоителни системи” ЕАД клонове Монтана и Враца.

Възможните за напояване площи не са компактни. Поради сложните релефни очертания и форми те са обособени в отделни напоителни системи. Повечето са напълно самостоятелни, без изградени хидравлични връзки между тях. Основните напоителни системи в поречието на р. Огоста са дадени в табл. 4:

Изградени са и други малки напоителни полета, с водоизточници малки язовири, между които не съществуват връзка. Това са самостоятелни малки напоявани масиви, собственост на бившите ТКЗС-та, с неизяснено в момента техническо състояние на напоителната инфраструктура.

В поречието на р. Огоста степента на оползотворяване на разполагаемия хидроенергиен потенциал е много ниска. Застроеният хидроенергиен потенциал към 1998 г. е 8,20% от теоретичния хидроенергиен потенциал на речния отток и 21,60% от технически използваемия хидроенергиен потенциал.

В поречието са построени 4 ВЕЦ. Техните основни технически и режимни показатели са дадени в таблица 5. На дневно изравнени води са трите централи на Петроханската каскада – “Петрохан” (водовземане чрез 51 водохващания); “Клисура” (водохващания на реките Широка и Бързия); ВЕЦ “Китка” (4 водохващания); на течащи води – “Чипровци”.

В Програмата за развитие на хидроенергетиката до 2010 г. тези ВЕЦ са набелязани за приватизация при II-ри етап. В Националната стратегия за развитие използването на водните ресурси и опазване на водите в Република България до 2020 година, за периода до 2010 година са набелязани за изграждане 6 малки ВЕЦ с обща мощност 3 MW и производство 15 GWh.

През 2002 г. е открита ВЕЦ "Огоста" под яз. "Огоста". Централата е построена от френско-българското дружество "Мекамиди Огоста". 51% в него държи френската компания "Сииф енерджи мекамиди", останалият дял е на държавното дружество "Напоителни системи". Проектът за централата е за 6,5 млн. лв. Оборудването е с френски машини и съоръжения. Производството е напълно автоматизирано и има система за теленаблюдение. Годишно й електропроизводство е 20 GWh. Мощността й е 4,9 MW.
Таблица 5. Основни технически и режимни показатели на съществуващите ВЕЦ

Антропогенното въздействие върху речните течения е в резултат на използването на водите за питейно-битово и промишлено водоснабдяване, напояване, енергопроизводство, рекреация.

Обезпечаването на напоителните площи става както от директни водовземания, така и от малки язовири. Най-големият язовир Огоста, поради неизграденост на напоителната система и качеството на язовирната вода, не оказва влияние върху режима на оттока съгласно проектните му показатели.

Енергийното използване е съсредоточено в Петроханската каскада. Поради климатичните условия и залесеността на територията на каскадата, както и в резултат на дългогодишната експлоатация на съоръженията (около 50 год.), няма критични състояния на речните екосистеми под водовземанията. На редица участъци по деривацията има развита блатна растителност.

Използването на водите за водоснабдяване не променя съществено количеството на водния ресурс (висока степен на възвратни води), но променя качеството на речната вода. Замърсяването на р. Огоста е основно от гр. Враца и Монтана. След вливането на р. Ботуня са налице сериозни изменения в речните екосистеми, свързани с “цъфтеж” на висша водна растителност.

Размерът на годишните водни маси, необходими за съхранение на речните екосистеми под яз. "Огоста" е 22.10⁶m³/a.

При извършване на водостопанските изчисления са приети следните предпоставки:

• 
  не се разглеждат напоителните и водоснабдителните системи, захранвани с Дунавски води
  
• 
  не се отчита влиянието на малките напоителни язовири
  
• 
  не се отчита влиянието на водовземанията за локално водоснабдяване на отделни малки селища
  
• 
  не се отчита влиянието на възвратните води
  
• 
  на устието на реките е въведен водостопански възел за оценка на разполагаемия ресурс за поречието
  
• 
  при напояването се отчитат площите с годна инфраструктура
  
• 
  за водоснабдяването се разглеждат два варианта – съществуващо състояние (данни за 1998г.) и перспектива (прогноза за 2010г.).
  

фиг. 3. Изчислителна схема за извършване на водостопанските баланси

Водобалансовите изчисления се извършват на тези пунктове на реките, където се променя естественият отток:

• 
  при изградени водохранилища,
  
• 
  водохващания,
  
• 
  по-големи водовземания чрез каптажи и кладенци за питейно водоснабдяване, които косвено нарушават оттока.
  

Водостопанските баланси са извършени при следните условия и предпоставки:

• 
  притокът в отделните възли на системата се задава с хидроложки редици по месеци за периода 1961-1998 год. За същият период се използва и изчисленото по месеци водопотребление за напояването през вегетационния период. Питейно-битовото и промишлено водоснабдяване е еднакво за всички години и разпределено по месеци, съгласно месечния коефициент за неравномерност.
  
• 
  При изчисленията се спазва определена последователност на удовлетворяване на нуждите от вода в системата: водите за съхранение на речните екосистеми са с най-голям приоритет, след него е питейно-битовото водоснабдяване, следва напояването и накрая - енергетиката.
  
• 
  Напояването се извършва в следната последователност: първо се подава вода на площите, които най-ефективно и икономично я използват, след това, ако има вода - на останалите площи.
  

Резултатите са дадени за варианта с по-голямото питейно-битово и промишлено водопотребление от сегашно състояние и прогноза за 2010г.

Могат да се направят следните изводи от водостопанските изследвания, проведени за поречието на р. Огоста.

При изчислението на водостопанския баланс е заложена годната в момента за напояване площ, която е в пъти по-голяма от най-оптимистичния вариант за развитие на поливното земеделие (таблица 4).

За водоснабдяването на водоснабдителна система Среченска бара се наблюдава дефицит през летните месеци през маловодните години. Според проучвания на Водоканалпроект този проблем може да се реши чрез намаляване на загубите на вода по деривациите, довеждащи вода до каскада „Петрохан”. През 2003 г. е извършен пълен ремонт (на водохващания и подмяна на тръби) на канал „Искрецки”.

Нуждите от вода за напояване се задоволяват напълно.

Направени са допълнителни изчисления доколко може да се увеличи подаването на вода за промишлени нужди от яз. Дъбника, така че напояването да се задоволява с нормативна обезпеченост. Максималният годишен обем, който може да се подаде е 11.10⁶m³/a.

Според данни от “Напоителни системи” яз. Огоста се пълни до обем 300.10⁶m³. Но поради неизграденост на напоителна система Монтана това не се отразява при задоволяване на потреблението. За използване на водите му е изградена и през 2002г. пусната в експлоатация ВЕЦ „Огоста”.

В разглеждания район голяма част от водопотреблението се задоволява от р. Дунав.

1. 
   Генерални схеми за използване на водите в районите за басейново управление. Том ІІ Дунавски район. Генерална схема за използване на водите на поречието на р. Огоста и западно от Огоста, ИВП-БАН, 1999-2000
   

През 2000 г. бяха разработени Генерални схеми за използване на водите в районите за басейново управление на Р. България. В статията са обобщени резултатите от водостопанските изследвания за поречието на р. Огоста. Дадени са събраната информация за хидрологията на района и за водопотреблението. Описана е водостопанската схема. Показани и анализирани са получените резултати от водобалансовите изчисления.

WATER RESOURCE INVESTIGATION OF THE OGOSTA RIVER BASIN

Resume

In 2000 General Schemes for Water Utilization in the River Basin Districts of the Republic of Bulgaria were developed. The obtained results from the water resource investigations carried out for the Ogosta river basin are generalized in this article. The hydrology and water demand data of the region under consideration are given. The results obtained from the developed water economy balance are demonstrated and analysed.

гл. ас. д-р инж. Весела Захариева, УАСГ, София 1046, бул. Христо Смирненски № 1, тел. 963 52 45 /696/, vesela_fhe@uacg.bg

Каталог: UACEG site -> acadstaff -> userfiles
userfiles -> Curriculumvita e трифон Славчов Германов Професор, д-р-инженер
userfiles -> Определението за карта1 Станислав Василев
userfiles -> Determination of ecological flow after the intake for the small-scale hydropower plant "manastirska"
userfiles -> Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2004 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia
userfiles -> Задача по пиис на Иван Петров Иванов студент от специалност ссс, I курс, 10 група, ф. №11222
userfiles -> Рубрика Повишаване на изискванията за безопасност на водните системи и екипировка

Изтегляне 217.29 Kb.

Сподели с приятели: