Военна aкадемия „георги стойков раковски”

Факултет „кОМАНДНО-ЩАБЕН“

КАТЕДРА „Мениджмънт на извънредните ситуации“

майор ДАНАИЛ ТОДОРОВ ПЕТЕВ


ПОВИШАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ФОРМИРОВАНИЯТА ОТ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ИМПРОВИЗИРАНИ ВЗРИВНИ УСТРОЙСТВА И НЕВЗРИВЕНИ БОЙНИ ПРИПАСИ

АВТОРЕФЕРАТ
за присъждане на образователната и научна степен „доктор”

Област на висше образование “Сигурност и отбрана” – 9, професионално направление “Военно дело” – 9.2, научна специалност „Организация и управление на въоръжените сили”
Научен ръководител:

ПОЛКОВНИК ДОЦЕНТ Д-Р ГЕОРГИ ПЕТРОВ ГЕОРГИЕВ
София

2017

Кандидатът е редовен докторант в катедра „Мениджмънт на извънредните ситуации” при факултет „Командно-щабен” на ВА „Г.С. Раковски” – София.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 05.09.2017г. от 10 часа, в Академична зала 3 на Военна академия „Г. С. Раковски“.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в Регистратурата за некласифицирана информация на Военна академия „Г. С. Раковски”.

Водеща организация: Военна академия „Г. С. Раковски”, факултет „Командно-щабен”, катедра „Мениджмънт на извънредните ситуации”.

Автор: майор Данаил Тодоров Петев

Тема: „Повишаване на ефективността на формированията от въоръжените сили за противодействие на импровизирани взривни устройства и невзривени бойни припаси”.

Научен ръководител: полковник доцент д-р Георги Петров Георгиев

Тираж: 3 бр.

Отпечатан на: 19.05.2017 г.

Печатна база на Военна академия „Г. С. Раковски”

I. РАЗДЕЛ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД.
Дисертационния труд е научно изследване, отпечатано в неговата съществена част, посветено на проблемите на ефективността на формированията от въоръжените сили за противодействие на импровизирани взривни устройства и невзривени бойни припаси. Въз основа на анализа на съвременното състояние в изследваната област са формулирани целта, задачите и методите за теоретични изследвания, които да допълнят съществуващите знания с нови факти.

Актуалността на изследваните проблеми произтичат от това, че дейностите по неутрализиране на импровизираните взривни устройства са съставна част на операциите по неутрализиране на взривни бойни припаси, свързани в основната си част с неутрализиране на взривни военни остатъци – невзривени и изоставени бойни припаси. Всички те са потенциален ресурс за използване като импровизирани взривни устройства, което прави противодействието на импровизирани взривни устройства и невзривени бойни припаси една от основните задачи на военноинженерното осигуряване.

Работната хипотеза на настоящото изследване е, че ефективността и способностите на формированията от ВС за противодействие на ИВУ и невзривени бойни припаси към настоящият момент не отговарят на изискванията на Визията и целите на инженерното осигуряване във войските на НАТО – 2011-2020 година.

Обект на изследването в дисертационния труд са формированията от ВС за противодействие на ИВУ и невзривени бойни припаси и системата за ЕОD и IEDD във въоръжените сили на Република България.

Предмет на изследването са способностите и ефективността на формированията от ВС за противодействие на ИВУ и невзривени бойни припаси.

Целта на изследването е да се изследват и систематизират способностите на формированията от ВС за противодействие на импровизирани взривни устройства и невзривени бойни припаси и чрез въвеждането на подходящи инструменти за извършване на оценка на резултатите да се разкрият направленията за повишаване ефективността на формирования от Въоръжените сили за противодействие на импровизирани взривни устройства и невзривени бойни припаси.

За постигане на целта на дисертационния труд са възприети за изпълнение следните научноизследователски задачи:

1. Да се изследва и анализира същността и основните елементи на импровизираните взривни устройства, невзривените бойни припаси, нормативната база на Република България, НАТО, ЕС и на системата за EOD и IEDD дейности.

2. Да се изследват способностите и възможностите на формированията от въоръжените сили за противодействие на ИВУ и невзривени бойни припаси.

3. Да се разработи методика за оценка на ефективността на формированията от ВС за противодействие на ИВУ и невзривени бойни припаси и на тази база да се разработят алгоритми за повишаване на възможностите на тези формирования при изпълнение на тези задачи.

4. Да се систематизират съществуващите и се предложат перспективни направления за повишаване ефективността на формированията от ВС за противодействие на ИВУ и невзривени бойни припаси.

За нуждите на дисертационния труд е използван системният анализ, като най-подходящ начин за изследване на взаимосвързани и сродни дейности, за тяхното съпоставяне, вследствие на което да се направят съответните изводи за тяхното развитие и редица общонаучни изследователски методи, които са в пряка връзка с решаваните задачи.

За по-голяма задълбоченост и конкретика на научното изследване са въведени следните ограничения, допускания и дисциплиниращи условия, определящи границите, в които се разработва дисертационния труд:

1. За целите на изследването са разгледани действията на формированията от ВС за противодействие на ИВУ и невзривени бойни припаси само на територията на страната в мирновременния период.

2. Ще бъдат разгледани възможностите за усъвършенстване на способностите на формирования от ВС за противодействие на ИВУ и невзривени бойни припаси само в една част от елементите на военната способност, а именно, командване и управление, организационна структура, подготовка, материални средства и инфраструктура.

3. Няма да се разглеждат подготовката и материалните средства на тимовете за противодействие на импровизирани взривни устройства и невзривени бойни припаси с наличие на химически вещества, биологични токсини, радиоактивни и ядрени материали (CBRN Agents в това число Toxic Industrial Materials - TIM);

Структура и обем на дисертационния труд.

Дисертационният труд се състои от увод, три глави, общи изводи и предложения, заключение, научно-приложни резултати с оригинален принос, библиография и 11 приложения. Основният текст е разработен на 167 страници, включително 13 фигури и 24 таблици. Използвани са 64 литературни източника, от които 50 на кирилица и 14 на латиница.

В увода на дисертационния труд е представена общата концепция на изследването, като се посочват: проблема, актуалността на темата, обекта, предмета, целта, основните задачи на изследването, работната хипотеза, методите на изследването и поставените ограничения.

В първа глава на дисертационния труд се решава първата научно – изследователска задача – изследване и анализиране същността и основните елементи на импровизираните взривни устройства, невзривените бойни припаси, нормативната база на Република България, НАТО, ЕС и на системата за EOD и IEDD дейности.

Военният аспект на сигурността придобива нови измерения, а интензивността на дефинираните доскоро като “нетрадиционни” предизвикателства и рискове предполагат търсене на нетрадиционни решения за тяхното предотвратяване, неутрализиране и преодоляване. Намаляването на риска от конфликт от световен мащаб, но същевременно нарастването на броя на регионалните конфликти, както и ескалиращата заплаха от установилия се вече като трансграничен (международен) тероризъм, очертават рамката на взаимодействие между субектите на международната сцена.

Терминът импровизирано взривно устройство (ИВУ) идва от британската армия. През 70-те години след като Ирландската Републиканска Армия използва бомби, направени от селскостопански изкуствен тор и семтекс, контрабандно внасян от Либия за направата на дистанционно контролирани бомби.

В стандартизационните споразумения на НАТО, ИВУ се дефинира като: „Взривно устройство, поставено или изработено по импровизиран начин, съдържащо разрушителни, смъртоносни, вредни, пиротехнически средства, взривни или запалителни химически вещества и което е конструирано да разрушава, възпрепятства, безпокои и убива. То може да съдържа военни компоненти (материали), но обикновено е изработено от невоенни компоненти (материали)”.

ИВУ са оръжие, което се използва не само от паравоенни формирования, бунтовнически сили, терористични групи или отделни терористи, но и от противостоящите сили в условията на всеки един военен конфликт.

Последствията от използването на ИВУ могат да бъдат:

- увеличаване на нивото на пострадалите (жертвите);

- унищожаване или повреждане на машини, оборудване и материални средства;

- разрушаване на съоръжения от инфраструктурата;

- ограничаване на маньовъра на приятелските войски на тактическо ниво;

- ангажиране на ресурси и др.

Независимо, че прекият първоначален ефект е физически, косвеният, второстепенен ефект от използването на ИВУ е много по-разностранен и голям. Поради това, че притежава характеристики на ефектно оръжие, то заема преимуществено информационното пространство на световните медии, като притежава потенциал да деморализира населението, като създава в него чувство за несигурност и загуба на доверие към официалните власти, които би трябвало да осигуряват спокойствието и сигурността му. Това води до намаляване на поддръжката към приятелските войски (сили) и влияе негативно на решенията на правителствата на страните-участнички в тях и поддържащите нации.

Когато се експлоатират успешно резултатите от атаките (инцидентите) с ИВУ, в комбинация с подходяща информационна кампания от страна на противниковите сили, може да бъде постигнат максимален ефект и съществено да се повлияе върху провеждането на операциите на оперативно ниво и дори да провали постигането на планираните стратегически цели.

Затова ИВУ се класифицират като тактическо оръжие, което потенциално може да постига стратегически цели.

Необходимо условие за решаване на проблема с използване на ИВУ като асиметрична заплаха е неговото идентифициране чрез:

- дефиниране на деструктивните влияния за приятелските войски, цивилното население, обектите от гражданско-военната инфраструктура на стратегическо ниво и военната инфраструктура на оперативно и тактическо ниво;

- сравнение с предварително определено безопасно ниво на сигурност, достатъчно за постигане на планираните оперативни задачи и стратегически цели (целите на мисията).

Нивото на заплаха се определя от характеристики, свързани с намеренията на противниковите сили, способностите им и използваните от тях оперативно-тактически методи и технически средства.

Извънредната ситуация (заплахата) разкрива обектите за неутрализиране (в зависимост от функционалното им предназначение и тактико-техническите им характеристики) и методите за тяхното неутрализиране.

Обекти, срещу които трябва да се противодейства са:

- организационната единица - системата от противникови сили, която финансира, снабдява, доставя (транспортира), планира атаките, изработва, поставя и използва импровизирани взривни устройства (т.н. ИВУ-система).

На ИВУ-системата се противодейства чрез разбиването и, залавяне на хората, които я изграждат и нарушаване на връзките между отделните елементи (клетки) от нея.

На техническото устройство - самите ИВУ се противодейства, чрез неутрализирането им (обезвреждането и/или унищожаването им).

Адекватната реакция включва и извършване на превантивна дейност в мирно време, основна дейност във време на военен конфликт и последваща дейност в пост-конфликтна ситуация по неутрализиране на потенциалното вредно въздействие от използвани и невзривени бойни припаси, неизползвани и в последствие изоставени взривни бойни припаси, импровизирани взривни устройства, включително мини-капани и други взривни устройства.

Импровизираните взривни устройства се характеризират с:

- ниска себестойност;

- висока ефективност;

- ниска вероятност за случайна детонация;

- лесна достъпност до нужните материали;

- бързо разпространение на новите технологии;

- всеобщо разпространение и лесен достъп до тактико-техническите данни на материалите, необходими за изработването на ИВУ.

Основните характеристики на ИВУ са:

- това са взривни устройства по замисъл и изпълнение;

- предназначени са за убиване, възпрепятстване или причиняване на загуби (на военен и цивилен персонал, не бронирани превозни средства или бронирани бойни машини, оборудване, екипировка, материални средства и съоръжения от инфраструктурата, както и комбинация от посочените);

- предназначени са да създават високо ниво на оперативен риск, среда на несигурност, подозрителност и страх.

За изработването на ИВУ могат да бъдат използвани военни или търговски взривни вещества (ВВ), домашно произведени ВВ, военни бойни припаси и техни елементи, свързващи и иницииращи компоненти.

Желаният физически ефект се постига чрез взрив и/или изгаряне, като в допълнение може да бъде подсилен от наличието на:

- осколки;

- пробивни взривни елементи с малки размери;

- химически вещества, биологични токсини, радиоактивни и ядрени материали;

- други опасни материали.

Всяко ИВУ е уникално по вид, форма и съдържание, но задължително притежава няколко базови физически компонента:

- взривен механизъм. Този механизъм може да бъде от проста натискова плоча до сложна електроника;

- основен заряд. Той може да бъде невзривен или изоставен боен припас, промишлено или домашно произведено взривно вещество или друго вещество, източник на енергия;

- иницииращо устройство (детонатор за активиране на основния заряд от взривно вещество, като предизвиква детонацията му). То може да бъде военно, за гражданско приложение или домашно произведено;

- енергоизточник (обикновено електрическа батерия);

- контейнер или друга опаковка.

Съществува голямо разнообразие във видовете ИВУ. Те могат да бъдат класифицирани условно в зависимост от два критерия:

- по метода на доставянето (разполагането) им;

- по метода на задействането им.

В зависимост от метода на доставяне до мястото на задействане на импровизираните взривни устройства, същите се делят на:

- класически (разполагани ръчно) - те са статични. При използването им се разчита на творчески методи за скритото им поставяне и сливане с околния фон. Това са ИВУ положени ръчно или хвърлени от ръка с намерение да се атакува определена неподвижна цел или подвижна цел незабавно в момента на пристигането и;

- дистанционно доставяни (изстрелвани) – обикновено изстреляни от разстояние. Някои оръжейни системи позволяват доставяне на ИВУ до целта от безопасно разстояние между мястото на изстрелване и самата цел. Тези ИВУ обикновено се използват срещу съоръжения и полеви лагери, физическата защита на които затрудняват използването на другите методи;

- доставени с превозни средства (коли-бомби) - характеризират се с голямата си разрушителна сила, поради факта, че в превозното средство могат да се натоварят големи количества ВВ, в зависимост от неговия обем и товароподемност;

В зависимост от начина на задействане, импровизираните взривни устройства се делят на:

- управляеми по команда. Тези ИВУ се активират от прекия извършител в оптимално избрано от него време с цел постигане на максимален поразяващ ефект поради заложената в конструкцията им възможност за прекъсване на връзката между взривния механизъм и основния заряд. Съществува голямо разнообразие от управляеми ИВУ, но те могат да бъдат класифицирани в няколко основни групи:

• управляеми по кабел;

• радио (дистанционно) управляеми;

• светлинно управляеми;

• задействани чрез изстрел от малокалибрено оръжие.

- времево настройвани (със закъснителен механизъм) - изготвени са да се задействат с определено времево закъснение;

- задействани от потенциалната жертва. Тези ИВУ се задействат от действията на неподозиращият за тях отделен индивид. Използва се голямо разнообразие от взривни механизми, основните, от които са:

• на натиск;

• на опън;

• на напрежение (освобождаване от натиск);

• чувствителни на движение сензори;

• светлинно чувствителни сензори;

• електронни сензори;

• оптични сензори;

• акустични сензори;

• сеизмично-вибрационни и други сензори.

В определени случаи в конструкцията на ИВУ се използват стандартни бойни припаси - гранати, снаряди, ракети, сухоземни и морски мини. Потенциално е възможно и съществуването на ИВУ с наличие на химически, биологически, радиоактивни и ядрени вещества в състава на конструкцията им.

Определени ИВУ могат да бъдат комбинирани помежду си и с други такива или с други оръжейни системи (за директен или индиректен огън) и да формират комплексни атаки. Често тези атаки са насочени към полевите оператори от състава на приятелските сили, извършващи дейности по неутрализация на откритите вече устройства.

Преди практическото извършване на атака с ИВУ, противниковите сили (терористичните групировки) изпълняват комплекс от взаимосвързани по време дейности за нейното осигуряване, планиране и подготовка.

Работната група по противодействие на ИВУ в рамките на Военния сухопътен стандартизационен борд към Агенцията на НАТО по стандартизация дефинира ИВУ-системата като: „Система състояща се от хора, ресурси и дейности (процеси) и връзките между тях, които са необходими за ресурсно осигуряване на планиране и изпълнение на атаките с ИВУ и оценка и целенасочено използване на резултатите от тези атаки”.

Следва, че ИВУ-системата (мрежата) е организационна структура от три основни компонента: хора, ресурси и процеси, разкрити на фигура 1.


Фиг. 1. Структура на системата за подготовка и провеждане на атака с ИВУ.
ИВУ-системата няма ясно идентифицирани функционални нива.

На условно стратегическо ниво, дейностите се фокусират върху финансирането, планирането и ресурсното разпределение.

На оперативно ниво, дейностите се фокусират върху планирането, обучението, логистичното осигуряване и ресурсното разпределение.

На тактическо ниво дейностите са насочени към непосредствено осигуряване и практическо изпълнение на атаките с ИВУ.

Комплексът от дейности (процеси) се изпълнява в три фази:

- осигуряване на ресурси за провеждане и планиране на атаката;

- изпълнение на атаката;

- целенасочено използване (експлоатиране) на резултатите от атаката.

Тактиките, техниките и процедурите на противниковите сили при атаки с ИВУ се променят постоянно в зависимост от характеристиките на целта и оценката (успеха или неуспеха) от предишни атаки.

Истинското предназначение на ИВУ, конструкцията, начините на задействане и функциониране, методите на доставка до мястото на използване срещу специфична цел или определен тип цели могат да бъдат замаскирани.

Признаци за откриване на импровизираните взривни устройства.

Разпознаването на различните компоненти на едно импровизирано взривно устройство е важно за членовете на патрули и конвои, военнослужещите на КПП-та и пунктове за контрол на пътния трафик, и за военнослужещите извършващи претърсвания. Идентифицирането на съставните части може да бъде единствения индикатор, че военнослужещият е близо до импровизирано взривно устройство или е открил атентатор, докато извършва претърсвания.

Демаскиращите признаци за откриване от използването на импровизираните взривни устройства са: промени в обкръжаващата среда, цветове, отличителни белези (маркери), форми, графити, знаци (символи), превозни средства, прясно изкопани дупки или поправки на пътната настилка, новопоявили се купчини със смет или купчини от камъни и инертни материали и други.

Хвърлени взривни бойни припаси – ръчни гранати и симулатори (сигнални мини и ракети).

Обикновено те са изоставени в складове за съхранение, на огневи позиции или изхвърлени от страна, участваща в конфликта и вече не са под контрола и.

Необходимостта от неутрализиране на невзривени бойни припаси е доказана чрез проучване, изследване, обобщаване и анализиране на:

- исторически документи от войните, които Република България е водила на собствена територия през XX век и опитът придобит от дейността на създадените в Българската армия Модулни групи за откриване, обезвреждане и унищожаване на невзривени бойни припаси, открити на територията на страната;

- проведени от страните операции във въоръжени конфликти в годините след II Световна война;

- най-добрата практиката при изпълнението на подобни дейности от страните членки на НАТО и страните от състава на международни коалиционни сили, провеждащи операции по стабилизиране на мира;

- стандартизационни споразумения и съюзни публикации на НАТO, както и стандартизационни споразумения и технически спецификации, издание на службата за минни дейности на ООН.

В мирно време, недопускането на нещастни случаи, свързани с отнемането на човешки живот или получаване на трайни увреждания от населението на страната, чрез пряко въздействие от останалите на територията на страната, невзривени бойни припаси, обуславят необходимостта от неутрализирането им.

Наличието на невзривени бойни припаси в определена страна е последствие от водените на нейна територия военни конфликти.

В дисертационния труд е направена историческа ретроспекция на неутрализираните на територията на Република България невзривени бойни припаси и взривни военни остатъци от I-та и II-та Световни войни и от ежедневната тренировъчна войскова дейност.

Разкрита е същността и съдържанието на EOD и IEDD дейности и функционалните области и подобласти на тяхното приложение.

Съгласно стандартизационните споразумения на НАТО: STANAG 3680 „Речник на термините и определенията, използвани в НАТО - AAP-6” и STANAG 2991 „Боен инженерен речник на НАТО - AAP-19”:

Определенията очертават следните основни функционални области на EOD и IEDD дейностите, всяка, от които има по няколко приложни подобласти:

- Разузнаване на взривни бойни припаси;

- Откриване/Определяне на местоположението;

- Осигуряване на достъп;

- Идентификация / Полева оценка;

- Редуциране на опасностите и заплахите;

- Обезопасяване, ограничаване на достъпа или разрушаване / неутрализиране;

- Евакуация (извличане) / Обезвреждане / Изследване и разработване на тактики, техники и алгоритми за неутрализация;

- Обезвреждане / Унищожаване.

Дефинирана е оперативната среда за сигурност и е обоснована необходимостта от извършване на дейности по неутрализиране на импровизирани взривни устройства и невзривени бойни припаси.

В дисертационния труд е направен анализ на правно-нормативната база регламентираща участието на формирования от въоръжените сили за противодействие на импровизирани взривни устройства и невзривени бойни припаси, както следва:

А/ Нормативна база регламентираща участието на формирования от въоръжените сили за противодействие на импровизирани взривни устройства:

• 
  Международни правни документи за противодействие на импровизирани взривни устройства;
  
• 
  Документи на НАТО;
  
• 
  Документи на Европейския съюз;
  
• 
  Национални документи регламентиращи противодействието на импровизирани взривни устройства.
  

• 
  Национални документи регламентиращи неутрализирането на невзривени бойни припаси;
  
• 
  Основните концептуални и доктринални документи, засягащи косвено или пряко изпълнението на EOD и IEDD дейности.
  

1. Импровизираните взривни устройства представляват сериозна заплаха за личния състав, техниката, материалните средства и успеха на операциите и мисията като цяло. Природата на ИВУ заплахите изисква установяването на специфични способности, които БА все още не е постигнала. Способностите на БА за противодействие на ИВУ трябва да осигуряват необходимото ниво на оперативна съвместимост с останалите страни-членки и страни-партньори.

2. Изграждането на формированията от въоръжените сили за противодействие на импровизирани взривни устройства и невзривени бойни припаси и изпълняваните от тях задачи се налагат от:

- необходимостта от неутрализиране на невзривени бойни припаси на територията на страната, останали от войните и от ежедневната войскова тренировъчна дейност;

- необходимостта за разчистване на участъци от околната среда, замърсените с взривни военни остатъци, с цел осигуряване на нормалната човешка дейност;

- развитието на способностите на декларираните за участие в състава на Силите за развръщане на НАТО формирования;

- необходимостта от осигуряване на собствените и съюзническите контингенти, при участие на БА в операции на НАТО и/или операции на коалиционни сили, чрез неутрализиране на EO в зоните им на отговорност и в зоните на операциите.

3. Приетите ангажименти за придобиване на способности на декларираните за участие в състава на Силите за развръщане на НАТО - EOD формирования за разузнаване, и унищожаване на невзривени бойни припаси, обуславят създаването на EOD системата на всички нива на управление.

4. За да започне да функционира EOD системата е необходимо организационно изграждане на органи за управление и структури за изпълнение на EOD дейностите, които да са гъвкави, съответстващи на необходимостта, новаторски и ефективни.

5. Нормативните документи в Република България и респективно в Българската армия са в съответствие с нормативните документи на НАТО и Европейския съюз, конкретизират националната военна политика и разкриват целите, стратегическите направления и ключовите оперативни дейности за противодействие на импровизираните взривни устройства и невзривени бойни припаси.

6. За успешно изграждане на способности на формированията от БА за разузнаване и унищожаване на невзривени бойни припаси е необходимо да започне изграждането на EOD и IEDD формирования на базата на сега съществуващите, със съвременно оборудване и обучение.