Войната на светлосенките

Води се една невидима война. Тя е ожесточена, безпардонна, няма задръжки, не подбира средства. Тази война продължава хилядолетия с различни методи, но с една цел - съзнанието на хората. Идеолозите й винаги са различни, стоят в сянка, но бенефициентите са лесно разпознаваеми. Това е управляващата върхушка. Стремежът към манипулация е изкушавал просветени личности, таланти, откровени мошеници, нагли и арогантни простаци, лукави фарисеи, обикновени глашатаи. Разликата между тях е, че първите моделират подходи, които да въздействат и променят нагласи и разбирания за удобство на властта, а другите мачкат психически и физически хората. През годините този натиск се проявява по различни начини, включващи и физическо унищожение на инакомислещите. Сега манипулацията е по-фина, небрежно забавна, дори пресметливо присмехулна на моменти, но действа постоянно със силата и настойчивостта на водата... Водата, която има един вкус, когато си жаден, а съвсем друг, когато се давиш... Почти в същата ситуацията се оказва всеки потребител на електронна информация в днешния виртуален свят. Едва ли не, като Алиса в страната на чудесата. Зрителят е жаден за информация, но рискът от “удавяне” в потопа от подобието на информация е огромен. В хилядите минути екранно време посветени на незначителни подробности от живота на маргинали и аутсайдери. Манипулаторите са толкова професионални, че дори ключов екологичен проблем могат да размият в брътвежи. Уважавана телевизия в централната си емисия показа как се стоварват балите със софийски боклук в сметището край село Цалапица. То също е незаконно, но кой го интересува това. Репортерът запита драматично някаква баба дали софийският боклук й мирише? Бабата се завайка, че ще мирише. Обикновено възрастните хора имат съпротива към всякакви промени. Това променя гледната точка, защото отговорът е предизвестен. Проблемът е другаде. Той се състои в това, че вместо да се проследи и анализира причинно-следствената връзка от непострояването на завод за отпадъци /проблемът е разискван още през 88-година, писал съм сценарий за научнопопулярен филм по темата/, за да се разкрият скрити интереси от комисионни, рушвети и прочие, репортерите интервюират случайна баба от село какво мисли по най-незначителната част от този проблем. Не питат експерти, еколози, представители на местната власт за неговата същност като първопричина, а нея за последиците. Какво ще реши това? Не можш да отстраниш последиците, ако не откриеш причините – казва Конфуций. Това е пример за непрофесионализъм или за манипулация. Изграден е висок коефициент на автентичност в ситуацията, но той подвежда. Създава се впечатление за интерес към общественото мнение. Но него го няма. Забелязва се устойчива тенденция да се интервюират хора по незначителни въпроси. Дали това е пътят към развитото гражданско общество?

Анкетите са важно нещо в структурата на новините, защото дават неподправена представа за настроенията на обществото. Проблемът е какъв е въпросът, към кого е насочен и кой коментира.

Телевизията е велико изобретение. С нейната природа и с влиянието й върху хората се занимават стотици учени. Във времето на информационното общество и високите технологии телевизиите информират, коментират и анализират събития в момента на тяхното случване. Телевизията от главен информационен източник се превърна в основен модератор на общественото мнение. Обикновено телевизионните новини задават гледната точка и детерминират тона на публичния дебат към дадено събитие. Това вече предопределя битката за влияние върху аудиторията, защото моделира отношение. Ако нещо не е показано по телевизионните екрани, за хората то не се е случило и това вече априори е грандиозна подмяна. На значимостта на събитията, на дневния ред на обществото и държавата, в крайна сметка на ценностната система на реципиента на информацията. Особено в контекста на това, че зрителите на един канал през деня се осведомяват за около двадесет, двадесет и пет събития в новинарските емисии. Извън тяхното внимание остават хиляди, за да не кажа милиони други – национални и световни. Единствено от етиката и професионализма на новинарите зависи дали аудиторията ще бъде потопена в незначителни случки, за да останат извън нейното внимание важни, но неудобни за властта събития. Дали програмите съдействат за повишаване на интелектуалното ниво на зрителя или го принизяват ежеминутно? Досега човечеството не се е сблъсквало с подобен масов феномен на глобално синхронизирано халюциниране. Новините не се занимават с проблеми на здравеопазването, двукратното източване на пенсионните фондове, неяснотите около масовата приватизация, създаването на нескопосни закони, които гарантират недосегаемост на престъпниците. Те се занимават с новите си шоу програми. Най-малкото ги нареждат в една и съща емисия, което е степенуване по значимост. Често важни новини се изчитат на бланк, за петнадесет секунди, а незначителни се показват с пълни репортажи и продължителни интервюта, от които нищо не става ясно. Освен, че поредната незначителна персона от Big Brother ще води предаване...Непретенциозната аудитория на тези формати вече е нащрек – тя е наясно, че тези персони нищо не могат да съобщят, но пък ще ги забавляват с поредната простотия...

Американският филм “Да разлаеш кучетата” много вярно, въпреки природата си на художествено произведение, разкри лабораторията на една масова хипотетична манипулация. Действителността обаче доказа, че тази фикция е напълно възможна само осем месеца по-късно. Избухна аферата “Люински”, което забави излизането на филма с цяла година поради откровените аналогии на скандала с филмовата интрига.

Телевизионните предавания станаха основна арена на сблъсък на политически тези, обществени настроения, икономически интереси. Те изместиха форуми, митинги, кръгли маси и други, като форми на пряк контакт с хората. След либерализацията на електронните медии партийните лидери вече предпочитат да говорят на своите избиратели в стил ex catedra от телевизионния екран /костюмирани, гримирани, надлежно инструктирани, репетирали и усмихнати/, отколкото да водят открит дебат със своите избиратели на преки срещи.

В началото на 2008 –ма година станахме свидетели на флагрантен пример на тотална медийна манипулация. В държавата се случиха две бедствия. Най-мащабното бе затрупаните от снежните виелици пътища от националната пътна мрежа. Това се случи в резултат на нахални измами от фирми- фантоми, които са прибрали държавни средства, без да имат елементарна механизация за почистване. С две думи безцеремонно излъгали и арогантно откраднали. Журналистите подложиха ресорната госпожа министър на остра критика.

Второто бедствие бе необяснимото и нелогично отплаване на български кораб от пристанище, по време на буря и последващото му потъване в Азовско море. Първоначално медиите изразиха предположения, че някакъв странен товар е принудил капитанът да поеме неоправданият риск да отплува. Или му е било наредено от собствениците. Изведнъж в регионално вестниче се появи статия за кадри с детска порнография във филма БАКЛАВА на режисьора Алексо Петров. Какво стана? Ето какво. Всички медии, /без да са гледали филма/ изведоха тази “новина” на първо място и я коментираха в продължение на месеци. В общия шум потънаха проблемите за непочистените пътища и откраднатите пари за тази дейност. Веднага се забрави загадката около потъването на българския кораб. Аргументите на киноспециалистите, че филмът е показван на няколко уважавани форума, че в него няма такива кадри и става дума за художествена метафора останаха нечути. Техните аргументи не стигнаха до широката общественост, защото не се вписваха в общия хор обвинители. Всичко бе подчинено на намислената теза за детска порнография. Намек за нея се съдържа в три монтирани кадъра от трейлъра на филма в Интернет, взети наготово, а не заснети. Сагата с тази драма продължава досега. Угрижена, неизвестна, но доблестна неправителствена организация дори сезира Комисията по етика в елекронните медии.

Информационните емисии са потопени от институционална информация. Важни новини биват измествани от безмислени случки и автопромоции. Това е още един пример за манипулация или най-меко казано за некоректно отношение към фактите от действителността. От световните събития най-много пет-шест биват включвани в централните емисии. Защо точно те? Какво става в Чехия, Словения, Унгария, Македония? Как Румъния ни изпревари по отношение на изискванията на ЕС? Защо имаме най-малките заплати спрямо съседните ни страни? На тези проблеми няма посветени информации в новините.