Войната срещу тероризма в българската преса йордан Дойков

1. 
   Методика на изследването
   

Изследвана е съвкупноста от 171 медийни съобщения, публикувани в централните печатни издания (13 ежедневника и 13 седмичника) за периода 1 януари – 30 септември 2004 г. Основанието да се изследва цялата съвкупност от изданията на централния печат е свързано с обстоятелството, доколко се обхваща от тях темата за тероризма. Независимо от възможността за припокриване на читателските аудитории (т.е. на хората, които четат едновременно два или повече вестника) при наблюдението върху всички централни вестникарски издания, може да се твърди, че анализът на публикациите в тях напълно обхваща въздействието на пресата над четящите вестници в България. Подобен обхват на медийното въздействие гарантира, че резултатите от изследването са в значителна степен валидни за възможността да се формира трайно обществено мнение по темата за тероризма.

Изследването е проведено чрез прилагане на техники на контент-анализа, които включват, както количествени параметри на наблюдение, така и качествени параметри – основно в рамките на форми на конфликтен дискурс и очертаване на комуникационни стратегии на конфликта.

Следователно, данните предоставят възможноста да се направи изчерпателен структурен анализ и конкретизиран субстантивен анализ на съдържанието на публикациите в централната преса.

2. 
   Резултати от структурния анализ
   

Разпределението на публикациите в наблюдаваните централни печатни издания е неравномерно. От ежедневниците, с най-много материали са вестниците „24 часа” и „Монитор” (с по 12,9% от съобщенията), следвани от „Дума” (11,1%), „Сега” (9,9%), „Стандарт” (9,4%) и „Труд” (8,8%); докато от седмичниците такъв е „168 часа” (с 1,8%) – приложение: графика 1. Можем да твърдим със сигурност, че за всички времеви периоди състоянието на интереса е непостоянен. Категоричният извод е, че темата за тероризма има присъствие на страниците на централния печат, като неравномерността във времето е характерна тенденция на начина на отразяване й. Това е характерно са всички вестници. Интересът е по-значимо изявен в края на периода – месеците юли, август и септември, когато са поместени 80,0% от съобщенията. Може да се отбележи, че във водещите по темата вестници има спорадично присъствие през дадения месец, като то има по-стабилен характер именно в края на разглеждания времеви интервал, защото поддържаният интерес на общественото внимание (във времето) е допълнен и със случаи на публикуване на повече от едно съобщение в рамките на един брой – приложение: графика 2. Това по-специфично времево разпределение на съобщенията във вестниците ясно демонстрира кампанийността им в отразяването на темата за войната срещу тероризма. Високият интезитет на публикациите в последната трета на разглеждания период ясно очертава тяхното натрупване в точките на потенциални напрежения – това са „възможностите за промяна в статута на службите за сигурност; „терористичната заплаха към България от ислямистки групировки; „съобщенията за терористични заплахи по Интернетсайтове на държавници; „публикация в чуждестранния печат за наличие на терористично ядро в София”; „мерките на институциите за защита на населението при терористични атаки” и др.

По повод на авторството на материалите следва да отбележим, че темата за войната срещу тероризма се представя публично предимно от журналисти и редакциите на вестниците (наши журналисти - 46,2% от публикациите; чуждестранни журналисти – 1,2%; редакционни и неназовани екипи също по 1,2%). Към тази група следва да причислим и неназованите автори на материали (43,9%), които можем да отнесем към собствените на изданието. На групата на „експертите” като автори се падат 6,4% от публикациите. Единствените по-известни имена от тях са интелектуаците Божидар Димитров, Андрей Пантев, Ивайло Дичев, Светослав Ставрев, Христо Смоленов, Александър Маринов, Васил Тончев, както и представителите на сектора по сигурността – Юлий Абаджиев и ген. Васил Василев. Част от интелектуалците и професионално занимаващите се с тази проблематика, включително и чуждестранни такива (Януш Бугайски, Хайко Борхерт) предпочитат да изявят позициите си чрез интервюта (Иван Кръстев, Бойко Ганчевски, генералите Кирчо Киров, Тодор Бояджиев, офицерите Иван Бояджиев, Пламен Григоров, Славчо Велков, Валери Рачев). Това обстоятелство трябва да се оцени по две линии. Първо, че част от заявяващите активна позиция, на този етап, предпочитат по-синтезирано присъствие на мненията си, отколкото по-дълбочинно излагане на тези. И второ, като положително за държавните институции и особено за тези, които са пряко ангажирани със сигурността на страната, защото редакциите имат своя „ресорен” журналист, който постоянно и отблизо следи работата им. Това дава възможност за конкретна работа на институциите с журналистите и изграждането на лоби. Следователно, би могло да се очаква, че отношението на журналистите в голяма степен може да се формира от съответните ведомства. Оттук и ефектът на медийното въздействие следва да се оценява от гледна точка на степента на използване на подобна възможност.

Обемът на материалите е още един показател, по повод на който можем да формулираме съответните изводи. Получените данни за обема на анализираните публикации, ясно доказват, че преобладават малките и средни обеми (около 70% от материалите). Като тенденция това е характерно и за водещите по публикации ежедневници. Показателят „обем” е важен за оценката на значението, което редакцията отдава на темата. Малките материали са характерни за ситуация на „имитация” на интерес, а при средните – тезите се съдържат имплицитно. В случая темата за войната срещу тероризма присъства, но обемът, в който се излага не дава достатъчна възможност за по-сериозни оценки и аргументации на авторите. От своя страна, чисто информационния характер на отразяването (2/3 от публикациите са информации и кореспонденции) не дава възможност да се въздейства върху поведението и мотивацията на хората. Следователно, обемите, в които се интерпретира темата за войната срещу тероризма, подсказва, че медиите въздействат в посока повишаване на информираността, но не достатъчно в посока формиране на позиции и поведение. Разчита се априорно на общата информираност и нагласа на обществеността за осъждане на всякакви терористични действия.

Големите обеми, от своя страна, са посветени на основно на участието на България на страната на антитерористичната коалиция в Ирак и са неутрални по своя характер. Това е характерно за редакциите на вестниците „168 часа”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор” и „Дневник”.

3. 
   Изводи от субстантивния анализ
   

Тематичното разпределение е един от основните показатели при субстантивния анализ. Както сочат данните (приложение: графика 3), темата „войната срещу тероризма” е представена, както самостоятелно (в 65% от материалите), така и в рамките на още девет теми. Най-значимо сред тях тя присъства в темите „национална сигурност” (10,6%), „иракската криза” (8,7%) и „сътрудничество в НАТО” (8,4%). Макар да е значително самостоятелното присъствие на темата за войната срещу тероризма, делът на съпътстващото й представяне с други теми, дава основание да се заключи, че тя е многоаспектна и има непосредствени взаимодействия с други теми на обществения и медийния интерес. Същевременно ще трябва да се отбележи, че подобно тематично наслагване крие възможността за нейното разсейване между другите теми и оттам – за опити за нейното манипулативно поднасяне и използване в другата тематика.

1. 
   за времето 21-31 юли 2004 г. водещата тема (42,9%) е свързана с публикации, засягащи заплахите и рисковете за националната сигурност и институционалната активност, относно мерките за гарантирането й. Интересът се фокусира върху: промяната в статута на службите за сигурност, терористичните заплахи от страна на групировката „Таухид” и „Бригадите на Абу Хафс ал Масри”, съобщенията с терористични заплахи до сайтовете на президента, премиера и началника на Генералния щаб на Българската армия, инструкциите на Военно-медицинска академия за защита при криза и терористична атака, анализът на партията „Демократи за силна България”, визиращи „паралелни разнобойни политики” в областта на външните отношения и отбраната. По тази тематична насоченост са регистрирани 8,5% негативни материали. Основният обект на критика са управляващите, обвинявани в подценяване на заплахите към страната и в неспособност да координират институционалните действия в осигуряването на надеждна превенция. В този времеви диапазон постоянен е интересът към проблематиката от страна на „24 часа”, „Стандарт”, „Труд”, „Виж” и „Монитор”.
   
2. 
   за времето 1- 8 август 2004 г. водещата тема продължава да бъде свързана с публикации, засягащи заплахите и рисковете за националната сигурност и мерките за гарантирането й, като делът й е чувствително намалял (28,0%). Текстовият масив обхваща следните аспекти, конкретизиращи темата: публикация в „Кориере де ла сера” за наличие на терористично ядро в София, нова терористична заплаха от страна на „Бригадите на Абу Хафс ал Масри”, назначаването на о.р. ген. Танев за заместник кмет посигурността на столицата, брошурите на Министерството на здравеопазването за защита на населението при терористични атаки и откриването на Национален медицински координационен център за оказване на спешна медицинска помощ във ВМА, популяризирането на прибора „Снифекс” (изобретение на инж. Юри Марков) и проявения интерес към него от ГЩ на БА и МВР. Негативните текстове по темата са 7,0%, като в по-голямата им част обект е правителството. Тези позиции се отстояват на страниците на „Дума”, „Политика” и „Монитор”.
   
3. 
   за времето 11 – 20 август 2004 г. водещата тема продължава да е същата, като отново се отбелязва спад на материалите (18,5%). Тематичната конкретизация е към: повишеното ниво на бдителност след атентатите в Истанбул, фалшивата бомбена заплаха на летище София и др. Негативните текстове съставляват 1/10 от общия брой текстове по темата, като основен обект на критично медийно отношение е правителтвената политика в областта на сигурността. Подобни тези се отстояват от „Монитор” и „Дневник”.
   
4. 
   за времето 21 – 31 август 2004 г. разглежданата тема отново е водеща, като се отчита ръст от предходния времеви диапазон (23,8%). Основният интерес е концентриран около: обединеното командно-щабно учение за антитерористични действия „Съвместни усилия – 2004” на подразделения на МО и МВР, заседанието при президента относно мерките за сигурност, правителственото решение за финансиране на допълнителни сержантски щатни бройки в МВР в изпълнение на Националния план за борба с тероризма, семинарът за малцинствата в Разград (визират се изказванията на председателя ДСБ Иван Костов и о.р. ген. Атанас Атанасов, бивш директор на НСС за връзките на ДПС с радикалния ислямизъм). В тази връзка е наличието на 4 материала с критична медийна нагласа като активност проявяват „Монитор” и „Седем”.
   

Фактът, че на темата за войната срещу тероризма се отделя конкретно място показва посоката на интерес на медиите. Стремежът да се обвързва ситуацията в световен мащаб със ситуацията в обществото и оттам с дейността на институциите има своите позитивни, но и негативни последици за имиджа на последните. Позитивните въцможности са свързани с предоставените от медиите „вратички”, през които ръководствата на институциите могат да се „спасят”. Тук става дума за възможна аргументация на проблемите, които имат да решават не само те и държавата, но и обществото. В същото време негативни ефекти в общественото мнение предизвиква постоянното натрапване на неспособността на държавните институции да решават проблемите на сигурността, което стига до описание на тежки картини. Определения от типа „...създалата се психогенна обстановка отново очерта бедстващата криза на интитуциите...” („Народно земеделско знаме” – 30 юли), или „...правителството въвежда... правилник, който... е... една илюстрация на безмозъчно отношение към съдбоносни въпроси за живота на нацията” („Политика” – 7 август), или „... подходите са известни, нищо качествено ново няма да измътят, само названията ще са други” („Монитор” – 9 август) могат да бъдат свързвани с неуспехите на сегашното правителство и така да се извличат политически дивиденти за опозицията и обратно. Едновременно с това, натрапването на подобни констатации неминуемо води до спадане на доверието в институциите, до обезверяване на общественото мнение във възможностите им да бъдат сигурен и стабилен елемент в нашия живот.

4. 
   Вместо заключение
   

От начина, по който е представена темата за войната срещу тероризма във вестниците от централния печат, категорично можем да заявим, че институциите, имащи по-пряко отношение към сигурността на страната не са активни субекти при очертаване параметрите на дискурса и на съответните имиджови характеристики. Въпреки усилията на съответните ръководства на ведомства за захранване на медиите със събития, точно съобщенията, отразяващи тези събития, носят или по-скоро предизвикват объркване у реципиента. Получава се така, че в рамките на съобщението за събитието се вкарват поне още две близки или различни на него теми (или тези на автора). Това по-скоро внася шум в комуникационния процес, тъй като отклонява вниманието от събитието, което е било важно за институцията, и едновременно вкарва разностранна и понякога противоположна аргументация за формиране на мнение и поведение.