Войните в творческото изображение на Йордан Йовков



Дата22.10.2018
Размер42.37 Kb.
#92905
Войните в творческото изображение на Йордан Йовков


  1. Йовковото отношение към войната – не е постоянно, то еволюира


а/ „Отвъд”, „Кайпа”, „През Одрин”, „Утрото на паметния ден”

  • на преден план излиза летописецът;

  • повествованието е от първо лице т.е. като активен наблюдател Йовков не пропуска нищо;

  • отделната личност има значение само чрез другите;


б/ „Първата победа”

  • фактите от войната са вече само повод за разкриването на душевното състояние на войниците


в/ Йовковият хуманизъм

  • роден от болката, с която той навлиза в литературата ни: „Кому е потребна смъртта на толкова хора?”, „Войната ли е средството за решаване на проблемите?”;

  • никъде в баталната проза на Йовков не присъства ожесточението;

  • Йовковото слово – „НЕ” на изтреблението, „ДА” на благородството




  1. Разказът „Белите рози”


а/ отсъствие на батални сцени, но войната присъства във всичко:

  • в гърмежите, които се чуват;

  • във въздишката на Гергилана: „Ах, гинат момчетата, Спасе, гинат сиромашинките!”;

  • в постоянното душевно неспокойствие на Спас;

  • в съобщението за смъртта на годеника на учителката Ангелина;

  • в превръщането на Ангелина в черна сянка


б/ контраст между началото и края на разказа

  • на основата на цветовете – черно и бяло;

  • по отношение на детайлите

    • в началото - идиличната картина на духовно пречистване и хармония, описана е красотата на розовия храст;

    • описанието на храста в последното изречение на разказа: „Пък и розовите храсти бяха вече засъхнали, напрашени и черни като тръни” – образът им като символ на сгърчената, на жестоко наранената от войната човешка душа;


в/ съхранената човещина: дребнавият, заядливият Спас се стреми да запази следата от срещата на Ангелина с годеника и – т.е. чуждото страдание отключва у него стремежа да направи нещо добро за другите


  1. Последна радост”


а/ героите в разказа – типични, но типичните „странни птици” на провинциалното градско общество /лудият дядо Слави, Рачо Самсарът, Кръстан Касапинът/
б/ образът на Люцкан

  • трагикомичното като водеща характеристика на образа от началото до края на разказа:

    • облеклото /редингот и цилиндър/;

    • подигравките на младежите;

    • случват му се и неприятни, и трагични неща, които героят сякаш не разбира, живеейки в своя полуреален – полуизмислен свят

  • птичка божия” – свързва се с библейския символ на чистите души


в/ светът на Люцкан

  • напълно единен, хармоничен и безконфликтен;

  • направлява” сърдечните дела на града – всекиму дава съответното цвете със съответните думи – според човека и чувствата му;

  • целият „сериозен” свят – светът извън неразумната омая на любовта и цветята – му е чужд и нито Йовковият чудак се стреми към него, нито светът го приема на сериозно;

  • всичко, свързано с Люцкан, се крепи на символни съответствия:

    • неговата професия – продаването на цветя – е в съвършена хармония с душевната му нагласа;

    • неговата любима се нарича Цветана – като цветята, които са най-голямата му любов;

  • в съдбата на Люцкан символите по същество изместват нещата - Люцкан се оказва комичен двойник на инженера:

    • Люцкан живее с отраженията на чуждия живот и получава даровете, предназначени за други - така той „отразява” любовта на инженера към Цветана: „И всъщност, любовта на Люцкана беше само опакито на друга, истинска и сериозна любов”;

    • неговата отличителна дарба също е „имитация” – от инженера той научава изкуството да тълкува значенията на цветята - оказва се, че по този начин Люцкан предава неговите послания към Цветана;

    • дори „поезията” му – другата отлика на героя, не е оригинална: „Говореха дори, че инженерът не е чужд в създаването на прочутата поема за червените пламъци”.

  • в образа му е заложен моделът на онзи невинен персонаж, който минава през света, без да може да се омърси от злото и покварата в него - едновременно жертва на законите на обществото, без всъщност да ги проумява, и трагичен победител, съхранил своя различен свят;


г/ войната и Люцкан

  • единствената промяна, която войната внася в душевния му мир, е, че тя внася в него нови символи:

    • на мястото на цветята идва дървеният кръст, пришит на фуражката, а поемата „Люцкан гори в червени пламъци” бива заменена от речта за кръста и полумесеца;

    • във военния живот Люцкан среща и беглия аналог на Цветана – момичето, което му подарява бялата хризантема /предназначена, разбира се, за друг – за капитана/;




  • страда физически от непосилните за него походи, болести и глад, но това не поражда съзнателна реакция у героя, той по-скоро се учудва, отколкото съпротивлява;

  • пътят на Люцкан през войната - като унес;

  • Люцкан има едно безнадеждно силно пристрастие, през което разчита всички житейски ситуации и което го води в най-тежките моменти – цветята: „Не разбираше как беше попаднал тука и къде отива. Войната доскоро го увличаше, помнеше и разбираше най-вече началото и, оня шумен и незабравим празник, когато от всички страни се сипеха потоци от цветя, грееха на слънцето, говореха на своя чуден и тайнствен език. Това беше хубаво и весело. Но войната, която виждаше сега, беше безмилостна и страшна и главно – неясна и неоправдана... Едно беше ясно за него: миналото”.


д/ смъртта на Люцкан

  • смъртта му – като невинна жертва; неговата смърт напомня повече убийство на дете, отколкото смърт на войник;

  • в смъртта обаче Люцкан за миг заживява реален, несимволичен живот;

  • бялата лайка, която вижда, умирайки - единственото цвете, което не е разчетено в текста;

  • поантата на творбата - контрастът между любовния устрем на Люцкан към стръкчето бяла лайка и думите на полковника: „Като че да би могъл да стане, отново би полетял към врага...”:

    • за първи път неговият жест е разбран стандартно, и разбира се – погрешно;

    • приравнен към света на другите;

    • клишираната мисъл на полковника - Йовков за пореден път внушава контраста между бездушната, нечовешка реалност на войната и непригодната за нея човешка същност








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница