Войнът в персийската митология
Изтегляне 241.59 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Войнът в персийската митология
| Софийски университет
„Св. Климент Охридски” Факултет по класически и нови филологии Курсова работа по
Тема:
Изготвил: Георги Петров Проверил: Проф. Иван Маразов Специалност: ИИKO Магистърска програма Фак. # 78258-М Дата: 20.06.2011 г. 
Абу ал-Касим Фирдоуси ( 940 – 1020 г.) Терминът митология (от гръцки: μυθολογία, μυθος – предание, сказание, разказ и λόγος – наука) може да означава както наука за митовете, техния произход, значение и развитие, така и сбор от митовете на даден народ или държава. Самите митове са преди всичко разкази за приключенията на богове или демони, герои или злодеи, надарени със свръхчовешки качества, които датират от най-дълбока древност. За ранните общества и народи действията на тези легендарни фигури дават отговор на фундаментални въпроси, като възникването на света, появата на човека и неговата съдба, преходността на живота, непонятните по това време природни явления и др. Всички народи са създали свои митове и легенди, които често си приличат. Така например в повечето митове се говори за легендарни битки, в които героите с различните си качества и умения премерват сили или преодоляват непосилни препятствия, за да внушат на читателя или слушателя своите добродетели, и по този начин да се превърнат в негов пример за подражание. Чрез битката те бранят територията, културата, морала и духовните ценности на народа си, като въпреки трудностите не изневеряват на свободния дух, справедливостта и благородството. Така те се превръщат в събирателен образ на мирогледа, религиозните вярвания и традициите на своето общество и остават неподвластни на времето. Подобно на своите съседни култури, древна Персия също създава собствена митология, характеризираща се със специфична образност, сюжетна линия и качества на героите. Важна роля за развитието на персийската митология играе зороастризамът, който става официална религия на Първата персийска държава (550 – 330 г. пр. н. е.) и за пръв път в човешката история развива идеята за вечната борба между доброто и злото, давайки изразност на тази концепция в лицата на бога на мъдростта Ахура Мазда и неговия зъл брат Ахриман. Митологията, свързана със зороастризма, е изключително богата в генеалогично и семиотично отношение, като повечето персийски легендарни герои имат определена връзка с някой от боговете и застават или на страната на доброто или на тази на злото. Сведенията за зороастризма като философия и учение, както и митовете, свързани с него, достигат до нас чрез произведения като Авеста - свещената книга на зороастрийците, и по-късните Бундахишн, описваща зороастрийската космология, и Денкарт - отнасяща се главно към маздаизма. Тази религия се превръща в обединителен фактор за огромната Персийска държава, която по времето на Дарий I (522 – 486 г. пр. н. е.) се простира върху територия от река Инд на изток до Тракия на запад и от Египет на юг до Армения на север. В границите си тази империя събира многобройни народи, които, веднъж станали част от нея, са задължени да бранят територията й с кръвта си. Разказите за храбрите подвизи на легендарните войни от митологията способстват за сплотяване и повдигане на духа на разноликата персийска армия, пораждайки у нея национална и религиозна гордост. Обикновено те служат и на историческия период от време, през който биват създадени, за да се превърнат в инструмент за засилване на родолюбието в момент, когато това е най-необходимо. Ярък пример в това отношение е митът за война Араш, който отразява времето, когато иранците от Ариана, водещи уседнал начин на живот, водят непрестанни воини с конните народи от Туран за установяване на границата помежду им. Според легендата туранецът Афросиаб нахлува в пределите на Иранското плато с многобройна войска, на която иранците не могат да се противопоставят. Но изморени от дългия поход и липсата на храна, туранците са принудени да предложат ултиматум: да се изстреля стрела на североизток и мястото, където попадне тя, да стане граница между двете страни. Араш - най-изкусният стрелец в Иран, поема върху себе си отговорността да изстреля стрелата. Преди това обаче той показва силното си тяло пред персийската войска с думите: „Вижте тялото ми! В него няма болест или недостатъци, но знам, че когато изстрелям стрелата, цялата ми сила ще отлети заедно с нея и душата ми ще бъде принесена в жертва на родината.” Той влага цялата си сила в този единствен изстрел и, след като отправя стрелата по посока на Туран, пада мъртъв на земята. Стрелата лети от разсъмване до средата на другия ден, когато достига отвъдния бряг на река Амударя и се забива в стъблото на един орех. 
Араш отправя стрелата към Туран Митове, подобни на този за Араш, са създавани през цялата многовековна история на Иран, още преди създаването на Персийската държава. Те служат във всяко едно отношение на социалния живот на иранците, а войската черпи от тях воля за победа и себеотрицание. Именно поради тази причина през X век, когато иранският народ е разделен между местни феодали, успели да си извоюват независимост от Арабския халифат и водещи постоянна борба помежду си, Абу ал-Касим Фирдоуси събира всички познати до този момент персийски митове в едно произведение – Шахнаме (Книга на царете). Тази книга изиграва значителна роля за обединяване на иранците и за формиране на тяхното национално самосъзнание в период след дълги години на чуждо културно влияние. Фирдоуси пише своята Шахнаме в продължение на 30 години, за да я превърне в най-голямата епична историческа поема на Иран, считана за една от най-красивите епопеи в целия свят. Книгата се състои от 60 000 бейта (двустишия) и е разделена на 50 падишахски периода, на 4 последователни династии - Кеяниди, Пишдадиди, Ахамениди и Сасаниди, и на 3 части - легендарна, героична и историческа. Легендарният период обхваща времето на митичните първопредци на персийската цивилизация - Гайомард, Хушенг, Тахмурас и Джамшид до Захок. Героичният започва с въстанието на Каве и Феридун срещу несправедливостите на Захок и завършва с убийството на Рустам от неговия зъл брат Шагад, а историческият период отразява реално съществували личности и събития, като оставя митологията на заден план. Освен легендарни царе и герои – мъже, в Шахнаме се описват и подвизите на изтъкнати жени – войни, като Гордафрид, която се сражава смело със Сохраб и Бану Гощасп - неукротимата дъщеря на Ростам. С написването на Шахнаме Фирдоуси се стреми не само да покаже на читателите си историческото развитие и митологията на Иран, но и да ги накара да се замислят върху причините за възхода и падението на личността и нацията и така да подобрят своето собствено настояще и бъдеще. Митовете в неговото произведение са представени така, че да се наблегне върху идеята, че щом всичко на света е преходно, човек трябва да избягва жестокостта, лъжата, завистта и лицемерието и винаги да се стреми към справедливост, честност, смелост и доблест. „Ела, да не оставим света на злото, нека всички подадем ръка на доброто, Нито доброто, нито злото са вечни, нека остане спомен само от доброто!” Шахнаме, легендата за въстанието на Каве и Феридун срещу Захок Първопредците на героите в персийската митология Родствените връзки и легендите, свързани с династиите на легендарните Пишдадиди и полулегендарните Кеяниди, намираме главно в Авеста и някои други древни религиозни писания, където им се отделя специално внимание защото тяхната власт е резултат от волята на боговете. Базирайки се на тези текстове, Фирдоуси представя в Шахнаме началото на генеалогията на персийските легендарни герои, започвайки още от първия човек – Гайомард. Там той е описан и като първия цар на хората, които до този момент живеят в пещери и са облечени в кожи от леопард. Ахура Мазда дарява Гайомард с божествено сияние - аура, която става символ на неговата легитимна власт и показва, че именно той е избран от бога, за да управлява. Сийамак - синът на Гайомард, е смел и силен младеж, който е обичан от всички, освен от Ахриман, който изпраща срещу него войска, предвождана от собствения му демоничен син. Сийамак се изправя лице в лице срещу демона, но е убит от него, за което Гайомард е в траур в продължение на година. Тогава в битка срещу сина на Ахриман се изправя внукът на Гайомард – Хушенг, който го побеждава и му отмъщава за смъртта на баща си, като го обезглавява. Така след смъртта на Гайомард Хушенг, наречен още Пишдад, унаследява властта и става основоположник на династията на Пишдадидите – първата легендарна персийска династия. По време на своето управление Хушенг прави много открития, които улесняват живота на неговите поданици, свързани главно с животните, с тяхното опитомяване и усвояването на благата, които те дават - мляко, кожи и работна сила. Най-голямото откритие на Хушенг обаче е огънят, който той открива инцидентно, опитвайки се да убие змия с кремък. Това негово откритие се празнува до наши дни в Иран, където 50 дни преди началото на пролетното равноденствие (т.нар. Ноуруз – иранската Нова година) се запалват големи огньове по градските площади, за да се отбележи победата над тъмнината, студа и несгодите. 
„Хушенг посича сина на Ахриман”, миниатюра от Шахнаме Третият владетел от легендарните Пишдадиди е Тахмурас, който управлява във време, когато развитието на света е възпрепятствано от дивите - демонични създания, служещи на Ахриман. Използвайки магия, той подчинява на волята си самия Ахриман и дори го язди като свой кон. Това принуждава дивите да започнат война срещу армията на Тахмурас, която той печели, като пленява половината от тях, а другата посича с меча си. Пленените диви са подчинени на волята му и преминават на страната на доброто, учейки хората да четат и пишат. След смъртта на Тахмурас неговият син Джамшид поема властта и се превръща в най-могъщия владетел от династията на Пишдадидите, наречен в Авеста Йима-Кшета (лъчезарния). Ахура Мазда натоварва Джамшид със задачата да управлява и поддържа земята, като за целта му предоставя два магически артефакта – златни печат и кинжал, с които той може да разширява земното пространство, когато светът се пренасели. Той извършва това действие многократно, докато не идва времето на апокалипсиса, описан в Авеста като смъртоносна зима, която покрива земята с лед. По съвет на Ахура Мазда Джамшид изгражда подземно убежище под формата на пещерен град, където предпазва от гибел най-силните мъже и жени и по две от всички животни, птици и растения, като ги пои и храни с провизии, събрани от него през лятото. След като апокалиптичната зима отминава, той отново населява земята и властва над хората, като едновременно е техен цар и духовен водач. Джамшид отваря очите на своите поданици за много нови открития - коването на оръжия от метал, тъкането на платове, строежа на тухлени къщи, напояването на посевите, корабоплаването и др., които улесняват живота им и позволяват изграждането на цивилизация. Редом с това той разделя хората на духовници, войни, земеделци и занаятчии, като всяка една от тези социални групи има определена функция в обществото. Джамшид е ключов персонаж в персийската митология, обединяващ в себе си образите на първородител, пророк-спасител, владетел и учител. Подобно на персийската традиция, много други култури по света и във времето имат за родоначалник персонаж, отговарящ на някои от тези характеристики, като Ной от библейската митология или Прометей от гръцката, но за разлика от тях Джамшид е и велик цар. Той притежава всички присъщи символи на властта: златния кинжал и печата, с които разширява земното пространство; чаша, която според легендата е пълна с еликсира на живота и в която може да се наблюдава цялата вселена, и трон, върху който укротените и подчинени на властта му диви го възнасят във въздуха, за да може да прелети над всичките си поданици, които да му се поклонят. Тези инсигнии не са обикновени, те са му дадени пряко от бога, с което той е легитимиран, и това прави властта му благословена. Кинжалът и печатът олицетворяват оръжието и дипломацията, благодарение на които владетелят увеличава територията на своята държава; чашата е символ на духовната власт, която също е в ръцете му; а тронът, върху който Джамшид прелита над всички, за да му се поклонят, въплъщава неговото величие, изискващо типичния персийски обичай на проскинеза (поклон пред владетеля), който бива засвидетелстван и обоснован чрез този древен мит. Нещо повече, денят в който Джамшид се възнася над поданиците си, съвпада с началото на пролетното равноденствие, което и до днес се отбелязва от иранците като начало на тяхната нова година – Ноуруз. Но владетелят се възгордява и вследствие на придобитата си власт над човека обръща гръб на Ахура Мазда. Това позволява на демоничния Зохак, подучван от Ахриман, да завземе властта и да управлява седемстотин години, връщайки човечеството отново в тъмните векове. 
Джамшид, възнесен от дивите, миниатюра от Шахнаме Зохак или Ажи Дахака, както е описан в Авеста, представлява демон с три глави, хитър и силен злодей, точна противоположност на Джамшид, който, веднъж справил се със своя противник, го умъртвява, разрязвайки го на две половини с гръбнака на огромна риба. Етимологията на неговото име се свързва с образа му на змей (ажи от авестийски ез. – змия, змей, дракон), но въпреки неговото име и външен вид той притежава човешки качества и не бива да се разглежда като обикновен звяр. За него се казва, че живее в непревземаема крепост в подножието на Двуречието и боготвори Анахита (богинята на водите) и Ваю (богът на бурите и ветровете), от които иска помощ, за да обезлюди земята. Бъдейки на страната на доброто, тези божества не се съгласяват да изпълнят молбите му и Ажи Дахака побеждава Джамшид с помощта на брат си. Във вида, в който е достигнала до нас, Авеста не дава много сведения за въстанието срещу Ажи Дахака, но съобщава, че той е детрониран от младеж на име Траетаона (от авестийски ез.). В по-късното религиозно произведение Денкарт се описва по-подробно, бунтът на Фредон (от средно персийски ез.), благословен с божественото сияние на Ахура Мазда, който посича Ажи Дахака, без да го убива и го затваря в кратера на вулкана Дамаванд в планината Алборз. Според Денкарт от раните на Ажи Дахака изпълзяват множество влечуги и Ахура Мазда съветва Фредон да не слага край на живота му, защото земята ще се пренасели с подобни твари. По този начин мъдрият бог предпазва героя от собствения му гняв, който би го превърнал в персонаж, не по-различен от този на Ажи Дахака. Фирдоуси описва по-различно историята за Зохак от тази на неговия първообраз Ажи Дахака в ранните зороастрийски текстове. Той обрисува неговия образ като арабски принц, красив и умен, но с непостоянен характер, лесно податлив на лукавия Ахриман, който го подучва да убие баща си и да завземе властта. Фирдоуси комбинира оригиналния триглав змейски образ на злодея, описан в Авеста, с човешкия облик, придаден от него на Зохак, като добавя нови елементи към мита. В Шахнаме той разказва как Ахриман целува раменете на Зохак и от тях израстват две змии, които всеки ден трябва да се хранят с мозък на млади момчета. Това е силна символика, която ясно показва намеренията на автора да изопачи пред своите читатели злодеянията, причинени на персийския народ от арабите. Той ясно идентифицира легендарния злодей с Арабския полуостров, откъдето пристига завоевателя, а необходимостта змиите, „подарени” на Зохак от Ахриман, да се хранят именно с мозък символизира налагането на чуждата култура и промиването на персийското съзнание през вековете на чуждо владичество. По-нататък Фирдоуси продължава своя разказ, описвайки бунта срещу Зохак от страна на Каве и Феридун. Злодеят сънува своето детрониране и с цената на всичко се опитва да намери и унищожи младия Феридун, който ще сложи край на царуването му. След като провежда дълга и неуспешна кампания за неговото издирване, Зохак е принуден да свика събрание, на което най-благородните мъже в страната да признаят властта му за легитимна и по този начин да направи всеки опит за бунт незаконен. Но ковачът Каве, чиито деца са убити от Зохак, отказва да направи това и вдига своята работна престилка като знаме на бунта срещу тиранина. Много хора се присъединяват към Каве и Феридун, които заедно предвождат въстанието. В единоборство Феридун побеждава Зохак, но подобно на оригиналния разказ не отнема живота му, а го заключва в планината Алборз. Така самият Фирдоуси спазва съвета на Ахура Мазда и въпреки своята собствена неприязън към злото, чието олицетворение е Зохак, не убива своя литературен герой, а го изпраща на заточение. Така бунтът на Каве и Феридун слага край на легендарния период в Шахнаме и поставя началото на героичния, където фокусът се измества от царете върху героите-войни, служещи на добър или лош владетел. Ако легендарният период показва какви качества трябва да притежава идеалният персийски цар, то героичният набляга върху качествата на перфектния войн. Тези два образа са взаимосвързани, царят не може без война, който да материализира неговата воля, а войнът не може без своя цар, служейки на когото демонстрира лоялността, смелостта и доблестта си. 
Сънят на Зохак Легендарните персийски войни и техните подвизи След победата си Феридун взема за жени освободените от Зохак дъщери на Джамшид – Арнаваз и Шахреназ, двете най-красиви жени на света, които му раждат трима сина – Селам, Тур и Иладж. Имената си те получават след изпитание, на което баща им ги подлага: с магия той се преобразява в страховит дракон, който се спуска срещу тях. Най-големият побягва, смятайки, че само глупак би се изправил срещу толкова силен противник, средният тръгва с боен вик да напада дракона, а най-малкият се представя пред него като син на знаменития Феридун и заявява, че няма да отстъпи позицията си пред никого. След като установява характерите на синовете си, Феридун кръщава най-големия Селам (предпазлив), средния Тур (смел), а най-малкия Иладж (благороден). Този тест става и причина за решението му да раздели света между тримата по следния начин: Мала Азия и Запада (Рим) той дава на Селам, на Тур дава Туран (откъдето произлиза и наименованието на областта), а на Иладж дава Персия и Индия, както и символите на своята власт – златен трон, предводителска корона и владетелски печат. Братята на Иладж завиждат на неговото наследство и в заговор го убиват, изпращайки главата му на баща си, с което го съкрушават. Изминават години, докато Манучехр - внукът на Иладж, пораства и започва война срещу Селам и Тур, побеждава ги и ги убива. Така със смъртта на Тур от ръката на Манучехр започва вековната вражда между Туран и Иран, която се превръща в главна тема на героичния период в Шахнаме на Фердоуси, а войната между двата народа – в арена за подвизи на легендарните персийски герои. Мотивът за подялбата на властта между синовете на владетеля чрез изпитание е често срещан сюжет в индоевропейската митология. При това най-малкият брат обикновено е най-облагодетелстван, тъй като демонстрира най-положителни качества. Така например в скитската митология може да се направи паралел с мита за Скит - праотецът на скитските царе. Той е най-малкият от тримата синове на Херакъл и змиенога богиня, обитаваща долното течение на Днепър-Бористен. Веднъж достигнали мъжество, братята трябва да опънат тетивата на лъка на баща си и да се препашат с неговия колан. Изпитанието преминава единствено Скит, който остава да управлява земите на майка си, а неговите братя са прокудени в различни посоки. Враждата между Туран и Иран е в своя разгар по време на управлението на Ноузар - синът на Манучехр, който е повален от ръката на Афросиаб - внука на Тур и славен турански герой. В Шахнаме, Афросиаб е описан като най-успешния турански владетел, безстрашен войн и умел пълководец, но последовател на Ахриман, в заговор с когото се стреми към анихилация на иранския народ. По времето на Афросиаб иранците претърпяват големи поражения и след смъртта на Ноузар, който приживе губи своето божествено сияние, наследниците му не могат да възстановят реда, въпреки поколенията велики герои, които се раждат, като убиеца на змейове Гощасп, неговия син Нариман, внука му Сам и правнука му Зал, който на свой ред става баща на най-великия ирански митичен войн – Ростам. Всички те сами по себе си са смели войни или владетели, които живеят и извършват подвизи в продължение на стотици години. Така например Гощасп е характерен със своя образ на драконоубиец, което в митологията често символизира триумфа на човека над природните стихии. В легендите за Гощасп и чудовищата, с които той се бори, можем да открием символична връзка с три такива бедствия – земетресение, наводнение и изригване на вулкан. В Авеста е описано как героят, уморен от път, сяда на върха на един хълм, за да си приготви храна, без да предполага, че всъщност хълмът е гърба на спящия дракон Ажи Срувара. Събуждайки се от запаления върху гърба му огън, Ажи Срувара се изправя и се разтърсва, прогонвайки добитъка на Гощасп надалеч. Първото нещо, което героят прави в тази ситуация, е да догони и събере стадото си, а след това се връща, за да победи чудовището. За втори път Гощасп се изправя срещу дракон в лицето на водния звяр Гандарва. Подобно на първото, това чудовище поразява с огромните си размери и може да погълне дванадесет провинции на един дъх. Гандарва издърпва Гощасп навътре в морето, където те се бият в продължение на девет дни. Накрая Гощасп одира чудовището и го завързва със собствената му кожа. Но заспал след битката, Гощасп изпуска от очи Гандарва, който се измъква и повлича семейството на героя във водата, Гощасп, обаче, бързо ги измъква и убива звяра. В Авеста за Гощасп се казва още, че когато Ажи Дахака, който сега е окован в кратера на вулкана Дамаванд, се освободи, Гощасп ще се възнесе от царството на мъртвите, за да убие злодея и да спаси две трети от света, които той все още няма да е погълнал. Друг важен персонаж от героичната персийска митология е бащата на Ростам – Зал. Той е роден албинос (зал от персийски ез. - албинос) и поради тази причина баща му Сам се отрича от него, изоставяйки го на връх Дамаванд. Там Зал е намерен и отгледан от митичния Симург - огромна птица с глава на куче и торс на лъв, символ на знанието и лечението. Под грижите на Симург Зал възмъжава и се превръща в храбър и мъдър войн, за когото всички заговорят. Баща му сънува сън, в който Зал му се явява като победител, а жрец го критикува за решението да изостави сина си, което го кара да отиде в планината, за да го потърси. Когато двамата се намират, Симург връща Зал на баща му, но преди да го отпрати му дава три свои пера, които да изгаря при нужда, за да го повика. Веднъж събрали се отново, бащата и синът се завръщат, за да управляват заедно своята провинция, като Сам обещава на Зал да изпълнява всяко негово желание като компенсация за това, че го е изоставил. Става така, че Зал се влюбва в Рудабе - дъщерята на падишаха на Кабул Мехраб, който е пряк потомък на Зохак. Въпреки обещанието, преди да даде съгласието си за този брак Сам се допитва до жреците и те му съобщават, че потомъкът на Зал и Рудабе ще бъде най-могъщият войн, съществувал някога. Легендата гласи, че още в утробата на майка си Ростам придобил такива размери, че Рудабе не можела да го роди и със сигурност щяла да умре, но Зал използвал едно от перата, дадени му от Симург за да го повика и той го научил как да извърши цезарово сечение и да спаси живота на жена си. С раждането на Ростам се свързва началото на династията на Кеянидите, защото той е човекът, който довежда Кей-Кобад от планината Ал Борз, за да стане цар на иранците. Тъй като Кей-Кобад е носител на божественото сияние, наследниците на Ноузар, сред които и самият Ростам, му се заклеват във вярност. Кей-Кобад води триумфални битки срещу Афросиаб и възстановява реда в Иран, но войната с Туран не приключва, а продължава още стотици години, по време на които Ростам играе основна роля за защитата на страната си и на династията на Кеянидите.
Приключенията на Ростам в служба на Кеянидите „Ето ме – грамада, покрита със желязо и закален във много битки кървави, и победил безбройни врагове!” Шахнаме, легендата за Ростам и Сохраб Известен освен със силата и смелостта си, Ростам е герой, характерен и със своята лоялност и себеотрицание в служба на иранските владетели. Той жъне победи в битки и сломява митични чудовища, за да изпълни техните повели или за да спаси живота и честта им. Служейки на няколко поколения царе, някои от които с властолюбив и недостоен характер, той никога не се изкушава да завземе властта, въпреки възможностите, които му се отдават. Именно това качество прави Ростам най-големия ирански герой и го превръща в символ на родолюбието и всеотдайността. Един от най-емблематичните митове за героизма на Ростам са неговите седем подвига, които той извършва, за да спаси своя цар Кей-Кавус от заточение в Мазандеран. Според легендата Кей-Кавус не се вслушва в съветите на своите пълководци, сред които и Зал, и предприема поход към Мазандеран, където той и войската му са пленени и ослепени от белия див - огромен бял демон, притежаващ магически способности. За да спаси Кей-Кавус, Ростам се отправя към Мазандеран, където преминава през седем изпитания, символизиращи етапите на развитие на героя по пътя на неговото просвещение. Тези изпитания са:
Когато Ростам убива белият див, той капва кръв от черния му дроб в очите на ослепените войни и в тези на Кей-Кавус и те начаса проглеждат. С преминаването на тези седем изпитания Ростам се превръща в завършен герой, който вече притежава не само физическа мощ, но и остър ум и проницателност. Както се вижда, по време на своето първо изпитание Ростам е заспал и не осъзнава какво се случва около него, а след като преминава и последното, вече е в състояние не само да постига целите си, но да отваря очите и на другите. 
„Третото изпитание на Ростам”, миниатюра от Махмуд Фаршчиан Основополагащ разказ от Шахнаме и прочута иранска легенда е митът за двубоя между Ростам и Сохраб. В нея се разказва как по стечение на обстоятелствата Ростам навлиза заедно с Ракш в територията на Туран, където, докато той спи, войници задигат коня му и го отвеждат в Саманган (днешен северен Афганистан). Когато се събужда, Ростам тръгва по следите на коня си и те го отвеждат при падишаха на Саманган, който го посреща подобаващо и му връща Ракш. Нощта Ростам прекарва с дъщерята на падишаха – Тахмине, на която преди да замине оставя гривна, която да предаде на тяхното дете, за да може да го разпознае, щом порасне. Минава време и Тахмине ражда син на име Сохраб, който по сила и смелост е равен на баща си. След като разбира откъде произхожда, Сохраб решава да поведе армия, за да детронира Кей-Кавус и Афросиаб, да обедини Иран и Туран и да предаде властта на славния си баща. Разбрал за намеренията на Сохраб, Афросиаб изпраща в редиците на неговата армия свои приближени и им дава задача да попречат на Сохраб да разпознае баща си, за да може те да се изправят един срещу друг в битка. Така, ако Сохраб убие Ростам, Иран би паднал лесно в ръцете на Афросиаб, а ако Ростам убие Сохраб и сетне разбере, че това е собственият му син, той би умрял от мъка. Случва се така, че двамата не разбират за връзката помежду си и се изправят един срещу друг. Двубоят продължава два дни, като на втория ден Ростам побеждава Сохраб и го ранява фатално. Преди да издъхне, Сохраб му съобщава, че именитият му баща няма да остави смъртта му неотмъстена и му показва гривната, дадена му от Тахмине. Разбирайки, че е убил собствения си син, Ростам иска от Кей-Кавус съживителен лек, но властолюбивият владетел се страхува, че ако Сохраб остане жив, нищо не би могло да спре двамата да завземат властта му и отказва да помогне. Така Ростам, спечелил безброй сражения, без да има равностоен на силата си звяр или човек, остава безсилен срещу смъртта и не може да спаси живота на сина си. Въпреки, че героят многократно спасява Кей-Кавус от гибел и му служи вярно, владетелят решава, че няма да се смили над него, а Афросиаб използва младия Сохраб, за да осъществи целите си, без да му е жал за неговия живот. Така Шахнаме разкрива участта на героя, често служещ на недостоен владетел, който обръща гръб на морала и справедливостта за сметка на собствената си облага. 
Смъртта на Сохраб Подобен разказ е и този за битката между Ростам и Есфандиар - един от синовете на Гощасп, известен като защитник на религиозните устои на Иран. Следвайки повелята на баща си, Есфандиар, също както Ростам, преминава през седем изпитания, за да се усъвършенства. Когато се завръща триумфално, той напомня даденото му от Гощасп обещание да прехвърли управлението на Иран в неговите ръце. Гощасп обаче не желае да се раздели с властта и знаейки, че според едно древно предание Есфандиар ще загине от ръката на Ростам, изпраща сина си да победи Ростам и да го доведе окован в двора му. Нито Ростам, нито Есфандиар желаят война помежду си, но и нито един от двамата не може да отсъпи: единият воден от гордостта си, а другият - от амбицията. Но преди да влезе в битка с Ростам Есфандиар потапя тялото си в извора на безсмъртието и така става неуязвим за ударите на опонента си. След еднодневна битка Ростам, ранен и обезверен, е принуден да отстъпи, тъй като не може да нанесе никакво поражение върху тялото на Есфандиар. Вечерта Зал, уплашен за живота на сина си, използва още едно от перата си, за да повика на помощ Симург, който излекува раните на Ростам и му разкрива тайната на Есфандиар. Симург съобщава на Ростам, че единственият начин да победи е да прободе окото на Есфандиар, защото той е затворил очите си, когато се потапял в извора, но и го предупреждава, че този, който отнеме живота на Есфандиар, ще търпи нечувани мъки както в този, така и в отвъдния живот. На следващия ден Ростам моли Есфандиар да прекратят безсмислената борба помежду си, но арогантността на Есфандиар го принуждава да последва съвета на Симург и да прободе Есфандиар в окото, слагайки край на живота му. В този разказ няма победител или победен - и двамата герои стават жертва на властолюбието на Гощасп, който е готов да изпрати собствения си син на гибел, за да продължи да управлява. Разказът показва, че не е по силите на човека да се бори срещу съдбата си - дори и извора на безсмъртието не може да спаси Есфандиар от предначертания му край, а Ростам се обрича на вечни мъки, но не приема да бъде окован.  
Ростам Есфандиар Смъртта на Ростам, причинена от неговия полубрат Шагад, също е една от великите трагедии, описана в древните зороастрийски текстове и Шахнаме на Фирдоуси. Тя е следствие главно от проклиятието, което Ростам поема върху себе си, убивайки Есфандиар. Когато разбира от астролозите, че извънбрачният му син ще сложи край на живота на Ростам, Зал изпраща детето в Афганистан, където то е отгледано от падишаха на Кабул. Когато Шагад пораства, той и падишахът замислят как да се отърват от Ростам и да завземат бащината му власт. Те нареждат да се изкопае огромна дупка, която да се запълни с остриета, и правят така, че Ростам да мине оттам с коня си и да пропадне в ямата. Техният заговор се осъществява и Ростам попада в капана им. Прободен от остриетата и предчувстващ края си, Ростам моли брат си да му даде лък и две стрели, с които да се пази от хищни животни в последните си мигове. Шагад изпълнява това негово желание, но побързва да се скрие зад ствола на едно кухо дърво. С последните си сили Ростам изпраща стрела, която минава през ствола на дървото и пробожда Шагад в сърцето. Така в резултат на измама великият ирански герой среща смъртта си, причинена от собствения му брат, което показва как доброто и злото могат да бъдат двете страни на една и съща монета и да съжителстват както в хората (Ростам – Шагад), така и в боговете (Ахура Мазда – Ахриман). 
Смъртта на Ростам и неговото отмъщение Жените войни в персийската митология „Ако всички дъщери на Иран влизаха така безстрашно в битка като теб, никой не би могъл да се противопостави на тази страна.” Шахнаме, легендата за Сохраб и Гордафрид В древен Иран, още преди създаването на персийската държава войните са както мъже, така и жени. Жените се сражават рамо до рамо с мъжете и дори в много случаи играят водеща роля в битките. Този факт е колкото възхитителен, толкова и плашещ за враговете на иранците - идващите от запад гърци, а по-късно и римляни. Именно поради тази причина в персийската митология образът на жената-войн не е рядкост. Един такъв персонаж е смелата Гордафрид, която дава пример на мъжете да не изоставят битката, когато господарят им е повален, впускайки се сама с боен вик срещу врага. Според легендата, когато Сохраб навлиза в пределите на Иран със събраната от него армия, за да свали от власт Кей-Кавус, той обсажда най-важния пост на иранската отбрана – Бялата крепост. Пазителят на крепостта Хадзир се изправя срещу Сохраб в единоборство, но е повален от героя, което кара неговите войни да се обезверят и да заговорят за отстъпление. Тогава войнствената Гордафрид, облича доспехи, качва се на боен кон и се спуска срещу вражеската войска извън стените на крепостта. Тя посича много войни, изпречили се на пътя й и настоява да се бие с най-силния турански герой. Сохраб приема предизвикателството, без да знае, че се изправя срещу жена. Най-напред Гордафрид го засипва със стрели, от които той не може да се измъкне и се принуждава да използва щита си, сетне го сваля от коня му с пика, а когато той се опитва да я прободе с копието си, тя изважда своя меч и разрязва копието му на две. След като демонстрира надмощието си, Гордафрид се отправя обратно към крепостта, но Сохраб я настига, събаря я от коня и я вързва. Той разбира, че се е сражавал с жена едва когато сваля щлема й и се влюбва в нея. Безпомощна, Гордафрид му предлага мир, като го подмамва да я последва в крепостта, но щом преминава прага й, затваря портата пред Сохраб, съветвайки го да се върне там, откъдето е дошъл, тъй като, щом се е оставил да бъде победен от жена със сигурност ще умре от ръката на Ростам. Друга емблематична жена-войн от персийската митология е Бану Гощасп - дъщерята на Ростам, за която има отделен епос, наречен Бану Гощасп наме, написан през XI – XII век от неизвестен автор. В него са описани подвизите на героинята и нейния брат Фарамарз в Туран и Индия и се казва, че тя се изправя в битка срещу баща си, без да го познава. Но за разлика от мита за Ростам и Сохраб тук двамата разбират навреме за родствената си връзка и трагедията е предотвратена. Характерна черта на Бану Гощасп е нейната неукротимост и неподвластност на мъжкия пол. Според легендата тя предизвиква на дуел всеки свой ухажор, като впоследствие го пленява или убива. Единствено героят Гив успява да премине всички изпитания, на които баща й го подлага, за да му позволи да се ожени за нея. Въпреки това в първата им брачна нощ Бану Гощасп надвива Гив и го завързва, което налага Ростам да му се притече на помощ. От техния брак се ражда Бижан - още един митичен ирански герой, свързан с много легенди.
„Сохраб пленява Гордафрид”, иранска миниатюра Древните персийски митове отразяват начина на мислене на иранското общество през вековете, когато Персия все още оформя своята държавност и се утвърждава като империя. Те ни разкриват концепцията на иранците от това време за доброто и злото, тяхното виждане за взаимоотношенията между боговете и хората, представите им за идеалния владетел или войн, техния мироглед и традиции. Митовете играят съществена роля за опознаване на иранското общество и култура, а тяхното по-добро разбиране върви ръка за ръка с опознаването на иранската история. В това отношение събраните персийски митове в Шахнаме се превръщат в основен източник на информация, тъй като те са базирани на разказите и персонажите, описани не само в Авеста, но и в по-късните зороастрийски произведения Денкард, Бундахишн и др. Героите на тези митове почти винаги служат или на Ахура Мазда, или на Ахриман и по този начин олицетворяват вечната бораба между доброто и злото – основна концепция на зороастрийската философия. За тази цел войната или единоборството между положителни и отрицателни герои в персийските митове най-нагледно и недвусмислено отразява тази типична за древна Персия и революционна за времето си идея. Герои като Зал, Ростам, Сохраб, Есфандиар, Бану Гощасп и др. са не само жертвоготовни войни на Персия, но най-вече са пламенни защитници на доброто и достоен пример за подражание. Техните подвизи вдъхновяват не само персийската армия, но и всички останали слоеве на древноиранското общество, играейки важна роля за изграждането на личността. Библиография
Каталог: library library -> Преводач Елена Атанасова Коректор Ива Данева Формат 84/108/32 Печатни коли 15 дф „абагар" Велико Търново ик „сова" Варна как да се използва тази книга library -> За медитацията ошо въведение library -> Поредица ние обичаме животните library -> Тайната на скорпион library -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли library -> Бог и човекът човешки теории за човека Изтегляне 241.59 Kb. Сподели с приятели:
|
