Впр. 1 Предмет на конституционното право на Р. България. Роля и значение в системата на действащото право



страница1/10
Дата10.05.2017
Размер1.34 Mb.
#21031
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Впр. 1 Предмет на конституционното право на Р. България. Роля и значение в системата на действащото право

(Близнашки, лекционен курс)
1. Конституционното право (КП) е един от основните правни отрасли на правната система. Нормите на КП регулират устройството на държавата и обществото, а от тук и КП се определя като водещ правен отрасъл. Конституцията, която се отличава с най-висшата юридическа сила, играе ролята на основополагащ закон – „закон на законите”.
КП в строгия смисъл на думата – това е позитивното право, което регулира организацията и фунцкионирането на публичната власт в Р. България. На основата на правния отрасъл се изгражда и КП като наука. Същевременно КП има своите теоретични основания т.е. идеи, възгледи и принципи, които се формират като самостоятелни направления в политическата мисъл. Когато се определя КП се подчертава, че това е правен отрасъл със силно изразен политически характер.

(Танчев, Въведение в КП)
Най-простото и най-често срещаното определение дефинира КП като система от правни норми. Неговата главна обща характеристика е, че тези норми съставляват текста на конституцията. Ако пък става дума за КП като научна област или учебна дисциплина, то неговият предмет е изследването и изучаването на тези норми.
Доколкото обаче правото, в това число и конституционното право, е особен социален регулатор и субстанциален механизъм на социалния контрол и може би най-съвършеният мирен метод за разрешаване на социални конфликти, то никога не може да бъде метасоциално.

- КП представлява гранично право с политиката – то съдържа норми относими към политиката на страната.


- КП е право, в което участват всички граждани, определяйки начина на управление.
Следователно към нормативния елемент на КП следва да се добавят импликациите, които произтичат за него от правната и политическата доктрина, а също така и от политическата теория, например поведението на гражданите, които въздействат чрез участие или като възпират дейността на институциите посредством основните си права.

(Киселова)
Въпреки големите различия в конституционните модели на отделните държави съществуват редица общи принципи. Това са:
1) Принципът на народния суверенитет
2) Принципът за разделението на властите
3) Принципът на политическия плурализъм

2. Основният закон включва в себе си принципите на действащото право. При прехода от планово към пазарно стопанство някои държави създават своя конституция в неговия край. Налице е проектиране на фактическите обществени отношения в конституцията.


България е една от онези държави, които приемат своя основен закон началото на този преход като по този начин КРБ поставя основите на демократичното устройство на новото гражданско общество.
Впр. 2 Източници на конституционното право на Р. България. Норми на КП – обща характери-стика, особености, класификация.

1. Източници

а) Основен източник на КП е Конституцията на Р. България. Тя е творение на учредителната власт, има непроизводен характер и заема върховно положение в системата от източници на правото. Източник на КП са и законите за изменение и допълнение на Конституцията, тъй като те се считат за част от Конституцията.

б) Международните договори по чл. 5 ал. 4: „Международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България...” също могат да бъдат източници на КП доколкото:


- се отнасят до отношения, които са предмет на КП;
- отговарят на конституционните изисквания за влизане в сила.

в) Устройствени закони. Приемат се от парламента и регламентират начина на дейност на определени органи: Закон за Конституционния съд, Закон за Съдебната власт, Закон за Сметна палата, Закон за Омбудсман.

г) Органични закони. Предметът на регулиране на органичните закони обхваща отношения, които по правило се уреждат в конституцията – основните права на гражданите, формата на управление, формата на държавно устройство, предоставяне на автономия, разпределение на компетенции между органите на трите власти и т.н.

д) Обикновени закони, които касаят конституционноправна материя:


- Избирателни закони (за президент и вицепрезидент, народни представители, местни избори, избор на представители в Европейския парламент)
- Закон за българското гражданство
- Закон за политическите партии
- Закон за допитване до народа

e) Подзаконови, вторични или регламетарни актове, които се създават в изпълнение на закона, имат производен от него характер или регулират първично материя извън установения в Конституцията домен на закона. Такива са:


- Актовете на централната избирателна комисия (например меродически указания)
- Решения на Кoнституционния съд (когато КС тълкува, тълкуванията се прилагат наред с нормите)

ж) Правната доктрина и конституционния обичай в Р. България представляват спомагателни източници.

2. Норми на КП
Особеностите в предмета на КП определят особеностите на нормите на КП, които ги специфицират по отношение на общото понятие за правни норми.

2.1 Характеристики:


2.а) Висока степен на правна абстракция. Често съществуват затруднения при индивидуализацията на дължимото поведение. Трудно се откриват и трите елемента на правната норма: хипотеза, диспозиция и санкция. Често пъти тези елементи се намират в два отделни нормативни акта. Правната норма се извлича чрез една смислово-тълкувателна дейност. Нормите на КП съдържат санкция, но тя много често се намира в друг източник на КП или в източник на друг правен отрасъл. Например посегателството срещу правото на живот е санкционирано в Наказателния кодекс (НК). Следователно нормите на КП съдържат и трите елемента, но връзката между тях не е толкова пряка.
2.б) Относителна стабилност, трайност. Динамиката в нормативната уредба не е присъща за КП. Предметът на КП определя тази стабилност, тъй като характерът на обществените отношения регулирани в КРБ изисква стабилност. Следствие от това е и специфичната процедура за изменение на Конституцията (гл. ДЕВЕТА КРБ)
2.в) Висша юридическа сила на нормите на КП. Конституцията се определя като върховен закон и останалите правни норми не могат да й противоречат. Тя създава и юридическите гаранции и конституционния механизъм за гарантиране на това върховенство – Конституционния съд.

2.2 Йерархията на нормите


2.а) Норми на конституцията
2.б) Норми на законите, приемани от Народното Събрание (НС) - (Международни договори, които се ратифицират чрез закони, както и Правилника за организацията и дейността на НС. Юридическата сила на международния акт приема силата на акта, с който е ратифициран. Нормите на международния договор не могат да противоречат на Конституцията).


Впр. 3 Конституционно правоотношение – обща характеристика и особености

1. Характеристика


„Правното отношение е двустранна индивидуална правна връзка, която логически обединява корелативни субективни права и юридически задължения” между субекти на дадена правна система.

2. Особености на конституционното правоотношение


а) В КП субектите биват:
- индивидуални – еднолични държавни органи, отделните граждани, лица без гражданство, чужденци, бежанци, лица, на които е предоставено убежище.
- комплексни – държавата, българският народ (не участва пряко, а реализира волята си чрез отделните граждани или организации; народът е субект при референдум), политическите партии, обществени организации с нестопанска цел, групи за натиск, неформални и нетрайни обществени формирования.
Особеното е, че не могат да съществуват отношения между граждани в това им качество. В повечето случаи едната страна е държавата или друг орган. Единият от субектите е в състояние да упражни волево господство над другия.
б) Обект на конституционното право представлява реализацията на основните права на човека и гражданина т.е. обект представляват и материални, и нематериални блага.
в) Методът на правно регулиране е императивен.
г) Съдържанието на системата от държавни органи, които са субекти на правото са носители на субективни права. Правомощието е единство от право и задължение това право да бъде осъществено. Държавният орган е длъжен да упражни правото, защото то представлява реализация на публичен интерес. Никой друг орган не може се самоупълномощава, той има ограичена власт. Неограничената власт би била източник на деспотично управление и не води до правно отношение. Такива актове на държавния орган са нищожни.
Често, макар и обвързани взаимно субективните права не си съответстват точно по съдържание. Държавните органи са длъжни да не ограничават правата (свободата на словото например).


Впр. 4 КП като отрасъл на правото и като наука. Конституционноправната наука в Р. България

1. КП е публичноправен отрасъл, т.е. то принадлежи към онази група отрасли, в които отношенията се уреждат в публичен интерес. КП играе определяща роля по отношение на всички публични и частноправни отрасли: основната му функция е да изгради фундамента от принципи и ценности, около който се „върти” модерната държава.


Особеното място на КП в системата на публичноправните отрасли се дефинира спрямо два критерия: предметът на правно регулиране и методът на правно регулиране. Съществува още един спомагателен критерий – режим на правното регулиране, но той няма самостоятелно приложение. Разграничаването на правните отрасли разгръща практическото си значение при правотворчеството и при правоприлагането.
В публичното право основният подход на законодателя е „всичко което не е изрично позволено, е забраненно” за държавния орган т.е. той може само онова което е закрепено в правните норми. Това поставя система от изсквания за нормативно закрепване на оществените отношения, които КП регулира.

2. Предметът на регулиране представлява система от обществени отношения, които се регулират от нормите на определен отрасъл. Трудностите при определянето на предмета на правно регулиране на КП идват от там, че то регулира един широк кръг от обществени отношения с разнороден характер.

При определяне на предмета на КП са възможни два подхода:
- Прагматичен (изброителен) – определянето на предмета се свежда до следване на системата на конституционния текст, т.е. описват се отношенията, които уреждат нормите на действащата конституция. Оформят се няколко групи: отношения, свързани с формата на управление на държавата, с икономическата система, с конституционноправния статус на гражданите, с техните основни права и свободи.
- Аналитичен – извежда се дефиниция на общите белези на отношенията, които поради разнородния характер на конституцията звучат прекалено общо. (система от общи понятия, които възникват при осъществяването на държавната власт и народни суверенитет и при упражняването на основните права на гражданите).
При дефиниране на предмета на КП следва да се имат предвид 2 особености:
а) предметът на КП така абстрактно не съществува – държи се сметка за времето и мястото; при сравнение на двата конституционни акта става ясно за реазличията в мненията на конституционния законодател.
б) сърцевината на предмета са онези обществени отношения, които са обект на правно регулиране от КП неизменно от първите конституции до днес; кръгът отношения – основни права и свободи и функционирането на публичната власт; извън тях всеки законодател подхожда творчески – включва и други отношения, които според него в дадения момент са важни.

Относно отношенията, които се включват в предмета също съществуват два подхода:


б.1) Съществува кръг от отношения, които се регулират само по принцип, а не изчерпателно като допълнителната уредба се намира в други правни отрасли. (чл. 17 КРБ).
б.2) Изчерпателното уреждане на дадени обществени отношения, така че други отрасли нямат отношения към тях.
В нормите на КП е заложен един прогностичен момент – принципите предопределят едно развитие за пререиод от време.

3. Правно регулиране. Режимът на правно регулиране е обвързан и предопределен от предмета. Всички публичноправни отрасли, в които отношенията са уредени в публичен интерес, използват преди всичко властчническия метод. Методът предопределя типа на правните норми – нормите на КП са императивни правни норми.


Режимът на правно регулиране определя характер на източниците на правния отрасъл и мястото им в йерархията на правната система. Източниците на КП са от горните етажи – Конституция и закони; подзаконовите актове по начало са изключение за КП.


Впр. 5 Конституционализъм. Първи конституции – характеристика. Видове конституции

1. Конституционализмът може да се дефинира в две основни насоки:


1.а) Традиционната юридическа литература определя конституционализма като съвкупност от техники и приоми за органичаване на публичната власт. (Карл Фридрих 40-те год. На XXв.). Това е понятието в тесен смисъл, което има своите исторически основи и влияние на английската традиция.
1.б) В широк смисъл конституционализмът се разбира като идейното и политическо движение, насочено към установяването на конституционното управление т.е. при което публичната власт се упражнява в съответствие с предварително установени ценности и идеи респ. правила и процедури. Конституционализмът в този смисъл е продукт на модерната епоха, но някои автори говорят и за античен конституционализъм, виждайки корените му в Древна Елада.

Смята се, че началото на модерната политическа мисъл се поставя от Николо Макиавели по времето на италианския Ренесанс. Той „изобретява” понятието за държава – stato. С неговото име се свързва и доктрината reason d`etat буквално: основанието на държавата, висшите държавни интереси. Това е политическа идеология, което оказва огромно влияние по времето на абсолютната монархия. Макиавели е един от идеолозите на националната държава; той формира модела за националното обединение на Италия. След него на държавата започва да се гледа като произведение на изкуството.


Ришельо – създател на модерната френска държавност, възприема доктрината за reason d`etat. Тя кореспондира с идеята за държавния суверенитет. Макиавели е привърженик на идеята за един активен живот, за един нови политически морал. Той е противник на папската намеса в светстката власт.
Томас Хобс „един от последните мислители на Средновековието и един от първите на Новото време”(Маркс) въвежда договорната теория за държавата. Теорията въвежда модела за реципираност между държавата и гражданите – те се подчиняват на държавата, защото получават защита от нея. По този начин се достига мир в обществото.
Малко по-късно Джон Лок, автор на „трактата за гражданското управление”, въвежда идеята за един безкръвен държавен преврат – “The Glorious Revolution”. Той се счита за основателно на модерния либерализъм – най-влиятелното течение на модерната епоха. Оттук тръгват управлението чрез съгласие, раделението на властите... Огромно влияние върху развитието на конституционализма оказва естественоправната доктрина, свързана с договорната теория. Очертават се модели на взаимоотношение между обществото и държавата, а от тук и контурите на конституцията: управляващите да знаят какво се очаква от тях, а управляваните – на какво да разчитат.

Големият вододел – краят на една епоха и началото на друга, е Великата френска буржоазна революция. Създава се Декларацията за правата на човека и гражданина: политическа програма на модерната епоха, която и до днес е част от Френската конституция. Самото название на декларацията говори, че се изхожда от разграничението между гражданското общество и политическата държава. Тази диференциация е в основата на европейското разбиране за свободата и оттук на европейския конституционализъм. „Декларацията” е писана от високоподготвени мислители. Тя е продукт на събитията, но се превръща в политическа програма на модерната епоха. Диференциацията е свързана с развитието на стоково-пазарните отношения в недрата на на феодализма, формирането на гражданското общество, в чиято основа стои частната собственост (а не феодалната). Това обаче е един дълъг процес.

Развитието на модерния конституционализъм има две основни фази – либерален конституционализъм и демократичен конституционализъм. В ранната фаза се наблюдават 3 основни тенденции, насочени към:
- деперсонификация на властта – постепенно се достига до идеята на „двете тела на краля”: едното смъртно – неговата личност, а другото безсъртно – държавата. „Кралят умря, да живее кралят!”
- институционализация на властта – бавен и продължителен процес на осъзнаване на държавата като сложна и многофункционална институция, която има за свое ядро идеята за общото благо.
- разделение на властта – свързано е с разделението на единната държавна власт.
Големият обрат в мисленето се осъществява от Великата Френска буржоазна революция, която издига лозунга „Свобода, равенство и братство”.

2. Първите конституции са били предназначени да закрепят зараждащите се нови обществени отношения, които идват да сменят феодалната държава и обществена система. К. поставят началото на конституционализма като модел на управление.


Първата в света К. е тази на САЩ-1789 г.(преди нея- само на щата Вирджиния, а не на суверенна даржава).
Първата европейска К. е на Франция от 1791 г., утвърждава първообраза на констуционната монархия, а К. на Франция от 1793 г. за първи път прокламира принципа за единство на държавната власт.
Втората половина на 19 в. се характериира с приемането на нов тип конституции – възприема се републиканската форма на държавно управление и провъзгласяват принципа на народния суверенитет. К. на Франция от 1878 и Швейцария от 1874 първи регламентират републиканската парламентарна система на държавно управление. Забележителни са Ваймарската К-я на Германия от 1919 , Испанската от 1931 г., Австрийската от 1920 г.

(northern-star)
3. Видове конституции

a) Според формата на изразяване юридическите конституции биват:


- писани и
- неписани.
Като правото в съвременния свят, в който действат близо 200 основни закона, се е наложила писаната конституция. Неписана конституция има например Великобритания (състои се от над 40 акта на английския парламент, конституционни конвенции и съдебни прецеденти).

б) Според процедурата по изменение конституциите се делят на:


- твърди и
- гъвкави
Твърдите конституции имат силно усложнена процедура за изменение. Конституционната история не потвърждава изводите, че най-твърдите конституции са най-стабилни и имат най-дълъг живот. Най-гъвкави са неписаните конституции, които се променят без особени трудности.

в) В зависимост от съответствието между юридическата и фактическата конституция основните закони биват:


- реални (ако си съвпадат) и
- фиктивни (ако се разминават). Фиктивен основен закон е този, който не се спазва при реалната практика на управление.

г) Според начина на създаването им конституциите биват:


- дарувани и
- учредени
Даруваната конституция не предвижда механизъм за промяната си.

д) Според формата на държавно устройство конституциите биват три основни вида:


- федерални,
- конфедерални
- унитарни.

Във всички федерации конституциите на субектите на федерацията са подчинени на съюзната конституция, която урежда общата политика. Конституциите на конфедерациите са многостранни договори между държавите-участници в обединението, запазили напълно суверенитета си. Унитарните конституции преобладават в съвременния свят.


Според характера на обществено-икономическия строй:


- буржоазни
- социалистически (Куба, Китай, Северна Корея)

Според формата на държавно управление:


- републикански:
*на парламентарни републики
*на президентски републики
- монархически
*на парламентарни монархии (Англия, Норвегия)
*на конституционни монархии (България до 1947)

Според формата на държавно устройство:


- на унитарни държави (България)
- на федерални (САЩ, Германия)
- на конфедеративни държави (Швейцария)
Впр. 6 Развитие на българския конституционализъм. Търновска конституция от 1879г. – обща характеристика

1. Конституционното развитие на България преминава през 4 основни етапа, които съвпадат с действието на четирите български конституции в новата история на III Българска държава. Характерни черти на развитието на българския конституционализъм са: прекъснатост, скокове, липса на приемственост. Без съмнение всички български конституции са конституции на прехода. Друга особеност е силното влияние на международните среди отколкото на вътрешните потребности на обществото.


Българската конституционна традиция се установява доста късно. Независимо от това се утвърждават едни от най-демократичните за времето конституционни принципи и ценности. България се приобщава към европейския конституционализъм и черпи идеите си от от европейската конституционна мисъл.
За българския модел е характерно и честото разминаване между фактическата и юридическата конституция. Политическата практика понякога се разминава от предписанията на конституционните норми.

2. Развитието на българския конституционализъм започва с приемането на Търновкската конституция през 1879 г.


а) Основни моменти:
- особености на българския парламентаризъм – еднокамарен парламент;
- своеобразна форма на държавно упраление.
б) Българският модел се разминава с утвъдените в европейските държави парламентарни структури, възниква като еднокамарна асамблея на представители, избирани пряко. Либерално и консервативно крило.
в) Формата на държавно управление – монархия (по силата на Берлинския конгрес). Парламентарната монархия от онова време притежава няколко характеристики:
- изключва се монархът от законодателната власт (неин носител е парламентът)
- изпълнителната власт – правителството, представляващо кабинета на министрите зависи от политическите сили в парламента; излъчва се от политическата партия, която има мнозинство. Участието на монарха във кабинета е формално.
- съществува възможност на парламента да бламира правителството.
- различни форми на парламентарен контрол по отношение на правителството – политически контрол за политиката следвана от правителството.

3. Нормативни разрешения в Търновската конституция


Тя не провежда стриктно принципа за разделение на властите. Формално са обособени законодателна, изпълнителна и съдебна власт, но при определение на техните титуляри се стига до смесване.
- Законодателната власт се поделя между княза и праламента. а) Князът има право да свиква парламента на сесии, те се откриват с тронно слово. Чрез него монархът упражнява правото си на законодателна инициатива. б) Той приподписва законите, приети от парламента (промулгация). Без неговата санкция законът не може да влезе в сила. в) Князът може да разпуска парламента и да насрочва нови избори по свое усмотрение, без това да е свързано с установени предпоставки.
- При изпълнителната влас също съществува дуализъм: титуляри са княза и правителството (последното се назначава от монарха). а) Чрез указ той натоварва определено лице да формира правителство – министър предстедател, по чието предложение се назначават министрите. Князът не е длъжен да посочи министър председател от партията, която е спечелила изборите. б) Правителството е отговорно пред монарха. Той може да поиска оставката на министър-председателя. в) Народните представители могат да отправят интерпелации и интеррогации до министрите.
- Съдебната власт: а) всички съдии се назначават от монарха б) той има право на помилване.

ТК установява модел на управление, който е значително отдалечен от паламентарен. Конституционната еволюция на държавите, послужили за пример на ТК, е отивала към парламентаризъм, а България се движи в обратната посока – засилване функциите на монарха с конституционни средства и чрез конституционната практика. Властта на монарха и възможността да арбитрира политическия процес се утвърждават от липсата на развита партийна система. В България се наблюдава процес на бързо роене на политическите партии, формират се множество по-слаби партии без традиционна подкрепа от избирателите. За това допринася и възприетото пропорционално представителство. Формирането на парламентарно мнозинство става невъзможно. У нас се полага един негативен модел на парламентарно представителство, при който монархът назначава правителството, разпуска парламента и предизвиква предсрочни избори.


Все пак ТК се превръща в един от най-демократичните образци в Европа от онова време. Тя съдържа широк каталог от права и свободи (лични и политически). Принципът на равноправието е проведен по категоричен начин. ТК допринася за бурния стпански прогрес, за бързото въстановяване на държавата след войните.
За съжаление заложената възможност в ТК за извеждане на центъра на законодателната власт от парламента е често използвана. Наблюдава се сливане на законодателната и изпълнителната власт, следствие от делегираното законодателство. Тази практика продължава и след 09.09.1944. През 1946 се премахва монархията след референдум, а ТК остава да действа формално до отмяната й през 1947.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница