Впр. 33 Понятие и теории за юридическите факти


Съдебен състав - не е единен



страница4/16
Дата16.10.2018
Размер0.92 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

12. Съдебен състав - не е единен
Съдебните заседатели (наричат се жури) се произнасят само по фактическата част, а съдията - само по правната квалификация на казуса и определяне на решението (присъдата). Съдебните заседатели (журито) участвуват в решаването както на някои тежки наказателни, така и на някои тежки граждански дела. Журито обикновено е в състав от 12 човека, избират се от населението и се посочват в конкретния състав по дадено дело от страните по делото.
Няма изискване лицето, което работи в съдебната система, да има юридическо образование – достатъчно е то да бъде избрано от народа, президента и прочие.
Адвокатите се делят на 2 вида:
такива, които могат да пледират пред съда
такива, които не могат да пледират пред съда

13. Принцип на правното регулиране
Принципът на правното регулиране в англо-саксонското правно семейство е да се върви от частното (конкретното) към общото; от конкретното правно разпореждане (правоприложен акт) към правната норма.

Въпрос 25:
Романо-германско (континентално) правно семейство


1. Произход
Романо-германското правно семейство възниква на базата на древноримското право. Основите му се залагат през 12 век от глосаторите и постглосаторите, които възраждат класическите римскоправни образци. По-късно към фундамента му се напластява и политическата философия на Ренесанса и на демократическите революции от ХVІІ и ХІХ век. В него намира израз една укрепнала и централизирана държавност.

2. Разпространение
Романо-германското правно семейство е разпространено предимно в континентална Европа.

3. Водещ източник на правото
Водещ източник на правото е законът в широкия смисъл на думата (т.е. като синоним на нормативен акт).

4. Основна сфера на регулиране
Основната сфера, която регулира континенталното правно семейство, са отношенията между гражданите.

5. Водещ структурен дял на правото
Водещ структурен дял е частното право.

6. Йерархия на източниците на правото
Съществува йерархия на всички източници на правото, начело с нормативните актове, в това число с вътрешна йерархия в самите нормативни актове, начело на която са Конституцията и законите.

7. Разлика между (обективното, позитивното) право и закона
Често не се прави, обикновено се отъждествяват.

8. Роля на закона (нормативния акт)
Ролята на закона в континенталното правно семейство е постоянно висока, монополна. Налице е дори тенденция на отъждествяване на правото със закона. Такава откриваме например в познатата максима “Всички са равни пред закона”. Основният принцип в континенталното правно семейство е “върховенството на закона”. Самите нормативни актове са подробни, дълги и изчерпателни. Единствено в това правно семейство се използват и подзаконови нормативни актове.
Правни обичаи почти няма. Съдебният прецедент засилва постоянно своята роля, която обаче като цяло е твърде малка.

9. Структура на правото
Признава се структурното деление на позитивното право на дялове - материално и процесуално, публично и частно, вътрешно и международно.

10. Система на правото
Признава се делението на позитивното право на правни отрасли и правни институти.

11. Система на съдилищата
В континенталното правно семейство съдебната система е тристепенна – състои се от първа, апелационна и касационна инстанция. Системата на съдилищата е дуалистична – има общи и административни съдилища, като общите се занимават с граждански и наказателни дела, а административните – с административни дела. Системата обхваща районни, окръжни, апелативни и върховни съдилища (ВАС + ВКС).
Има прокуратура, която е причислена към съдебната власт. Съдиите и прокурорите се назначават от президента, а в България - от Висш съдебен съвет.
По начало съдилищата (без донякъде най-висшите - ВКС и ВАС) не са профилирани на трудови, търговски, административни, семейни и прочие, а са универсални.

12. Съдебен състав и съдебна процедура
Съдебният състав е единен. Съдията и съдебните заседатели са равноправни и решават всички въпроси по делата заедно. Съдебни заседатели са малобройни в съдебните състави (обикновено образуват съдебен състав, в който участвуват един съдия плюс двама съдебни заседатели). Те участвуват само по някои най-тежки наказателни дела. Определят се за участие в конкретен състав по дадено дело не от страните по делото, а от самия съд. Често пъти се избират като цяло от самото население.
Съдиите, адвокатите, прокурорите задължително трябва ад притежават юридическо образование.
Съдебната процедура е недобре развита, почти липсва предварително помирително производство. Съдебните решения задължително се мотивират.
В континенталното правно семейство няма следствие. Разследванията се извършват от полицията и се подпомагат от съдия-следовател.

13. Принцип на правно регулиране
Принципът на правното регулиране е да се върви от общото към частното, конкретното; от общата правна норма към конкретното правно разпореждане (правоприложно или реализационно).

14. Подсемейства
В съвременното континентално правно семейство могат да се обособят и подсемейства. Съществуват различни теории за тяхното разграничаване, но според преобладаващото мнение те са 4:
1) романско (Италия, Испания, Португалия, Франция)
2) германско (Германия, Австрия, скандинавските страни)
3) славянско (бившите социалистически държави)
4) латиноамериканско (латиноамериканските държави)


Въпрос 24:
Основни правни системи на съвременността


1. Правна система и национални правни системи
Правото е основен ценностно-нормативен регулатор на обективната действителност, сложен социален феномен, който може да съществува на различни плоскости, да има различни битиета:
психологическо
институционализирано
правно поведение
Тези аспекти на правото като изключително комплициран социален феномен съществуват комулативно. Всички те са обозначени, обхванати и съдържащи се в правната система.
Днес съществуват около 240 държави, всяка от които притежава своите специфични измерения на правото. Затова националната правна система е различна и уникална за всяка държава. Всяка национална правна система включва присъщите на дадена държава:
1) позитивно право
2) правосъзнание
3) правни отношения и правни връзки
4) правни институции
В съвременния свят съществува устойчива тенденция за унификация на националните правни системи под влияние на международното право и под нарастващата роля на закона. Нормативните актове днес се превръщат в монополен източник на правото, а обичаите и правните прецеденти отстъпват от своята значимост.

2. Правни семейства
Рене Давид предлага съвкупностите от правни системи да се групират в правни семейства.
Правните семейства са съвкупности от национални правни системи, обединени от общи характерни черти относно структурата на основните източници на тяхното позитивно право.
Правните семейства могат да бъдат разглеждани в тяхното историческо развитие и в тяхното съвременно проявление.
Съвременните правни семейства традиционно са основно обособени като:
1) континентално (романо-германско) правно семейство
2) семейство на общото (англо-саксонско, прецедентното) право
3) религиозно-традиционното правно семейство

Към тях с известни условности могат да бъдат причислени и:


4) мюсюлманско правно семейство, което гравитира към религиозно-традиционното правно семейство
5) социалистическо правно семейство, което гравитира към континенталното правно семейство

Предвид на сближаването на отделните национални правни системи, и самите съвременни правни семейства също са в постоянен процес на конвергенция, на взаимно проникване. Между тях все повече нараства общото и намалява различното. В съвременните правни семейства приликите са много повече от разликите. Най-много влияние върху другите правни семейства оказва т. нар. континентално (романо-германско) правно семейство, доколкото във всички правни семейства законът е и става все-повече количество и качествено най-значимия източник на правото.


В наше време категорията "правно семейство" все повече се използува само за дидактически цели и има предимно историческо, отмиращо значение.

3. Критерии за разграничаване на отделните правни семейства
Критериите за разграничаването на отделните правни семейства са твърде условни и спорни, но все пак могат да бъдат отдиференцирани 2 вида такива:

1) основен


Основният критерий групира правните семейства в зависимост от това, кой от основните източници на правото (законът, обичаят или прецедентът) е традиционно водещ в съответното правно семейство. Според него правните семейства се делят на:
семейство на континенталното (романо-германското) право (най-важен източник на правото – законът)
семейство на общото (англо-саксонското, прецедентно) право (най-важен източник на правото – правният прецедент)
семейство на религиозно-традиционното право (най-важен източник на правото – обичаят)

2) допълнителен (политически, идеологически)


Според този критерий:
от семейството на континенталното (романо-германското) право се обособява като отделен вид семейството на социалистическото право
от семейството на религиозно-традиционното право се обособява като отделен вид семейството на мюсюлманското право

4. Сравнително право
Общото в различията на отделните правни системи се търси от сравнително-правния метод, който впоследствие според някои изследователи прераства в самостоятелна наука, която днес те наричат сравнително право.
Сравнителното право съпоставя националните правни системи и съвременните правни семейства.
Според други изследователи обаче самостоятелното съществуване на сравнителното право като наука е спорно. От различни гледни точки то може да бъде разгледано като:
- дял на правната социология
- аспект на правната аксиология
- технология за превод и обяснения на термини и институти
- метод на научно изследване
Последният подход е преобладаващ при дефинирането на категорията “сравнително право”.


Въпрос 23:
Право и корпоративни норми, право и обичаи, право и религиозни норми

Правните норми действат в обществото, като определят поведението на хората заедно с други видове социални норми. Всяка социална норма съдържа правило за поведение, чието неизпълнение води до пораждането на социална санкция. Това е общото между правните норми и другите социални норми - корпоративните, обичайните и религиозните норми.



1. Право и корпоративни норми
понятие за корпоративни норми
Корпоративни сдружения (КС) възникват, когато една група лица обединят услилията си за постигане на една позволена от закона цел. За осъществяване целите на корпорацията тя има нужда от норми, чрез които да регламентира дейността си и отношенията между членовете си. Те са поместени в регламента на корпорацията. Той се състои от корпоративни норми (КН). Действието на корпоративните норми се разпростира единствено върху членовете на корпорацията. Отношенията, попадащи под регламентация, могат да бъдат членствени, имуществени, служебни и др.
Корпоративните норми не могат да противоречат на закона. При регистрация на корпорацията съдът проверява законността на КН. След регистрацията всеки член на корпорацията или прокуратурата може да сезира съда, ако корпоративните норми не биват спазвани.

характер на корпоративните норми
Характерът на корпоративните норми може да бъде разгледан от 2 гледни точки:
1) автономен характер
Корпорациите сами изработват своя регламент, без външна намеса. Единственото условие е той да не противоречи на закона.
2) субсидиарен характер
Днес корпоративните норми имат субсидиарен характер, за разлика от Средновековието, когато корпорациите (цеховете, търговските корпорации, църквата) са били независими от централната власт. Тогава корпоративните норми са били пряк източник на правото. През 19 век те губят този свой статут поради централизацията на държавната власт и се превръщат в субсидиарен източник на правото.

видове корпоративни норми
1) публични – имат приложение по отношение на партии, изповедания, сдружения, фондации, университети
2) частни – имат приложение по отношение на търговски дружества, кооперации

NB: Корпоративните норми не бива да се смесват с правилниците на общините и държавните органи. Тези правилници имат характер на нормативни актове и се приемат от органи с правотворческа компетентност и са пряк източник на правото.



2. Право и обичаи
понятие за обичайни норми
Обичайните норми са първите социални норми, които възникват в еволюцията на човешкото общество.
Обичаят е правило за поведение, установено и придобило задължителност поради своята дълготрайна употреба. Обичаят е социална норма – стандарт за поведение на членовете на социалната група. Той става задължителен фактически, а не чрез упражняване на сила и власт от държавната власт.
Обичайната норма се съдържа в трайното и повтарящо се поведение на членовете на социалната група.

развитие на обичайните норми
В ранните общества – род, племе, човекът не притежава социална свобода и е зависим от общността. Отделният индивид е можел да оцелее само като част от групата. Свобода за отделната личност, разбираща се като възможност за свободен избор на различни варианти за поведение, не е съществувала. Именно тази липса на социална свобода е била за отделния индивид главният стимул за спазване на обичая.
По-късно се появяват варианти за избор на поведение на индивида. Спазването на обичая вече се основава на психологическата нагласа – навика, привичката на един човек да има строго определено поведение в дадена житейска ситуация.

характеристики на обичая
- консервативност – устойчивост и неизменност в продължение на столетия
- не се мотивира от индивидуална преценка и мотивация, а всеки индивид от социалната група при наличието на определени обстоятелства постъпва по един и същ начин
- изпълнява се доброволно от адресатите
- санкционната защита на обичая се налага от всеки един член на общността; обичайните санкции са сравнително малко на брой, те не са така ясно очертани и специализирани, както правните санкции; най-тежката обичайна санкция е изолирането или изгонването от социалната група

Обичайните норми прерастват в правни обичаи – това е преход към правните норми. В миналото неспазването на правните обичаи се е санкционирало от съдилищата, които са налагали правна санкция при неизпълнението им.


В съвременните общества обичаят не е изчезнал, но запазва приложното си поле в ограничени области на социалния живот – предимно в битовите отношения в рамките на обособени групи.

3. Право и религиозни норми
понятие за религиозни норми
Религиозните норми са вид социални норми, които имат основание в съществуването на Бог, легитимират се чрез неговата воля, считат се за божествено предопределени.

характеристики на религиозните норми
- действие само върху религиозните хора, които приемат съществуването на Бог на основата на своята вяра
- съдържат точни, конкретни правила за поведение – какво да се върши и какво да се избягва
- санкцията за нарушение на нормата е трансцедентна – реализира се в рамките на друго съществуване – след смъртта.
- религиозните норми са ефективни, защото религиозният човек е убеден, че животът му не завършва с физическата смърт

NB: Религиозните норми трябва да се отграничават от нормите на каноническото (църковно) право, прилагано в някои исторически периоди. Неговите норми са били чисто правни, а не религиозни.




Въпрос 22:
Право и морал


1. Право и правни норми, морал и морални норми
Правото и моралът са два от най-значимите културни феномени на човешката еволюция.
Правото е основният и най-важен ценностно-нормативен регулатор на обективната действителност.
Правните норми представляват възникващи от държавата в лицето най-често на компетентен правотворчески държавен орган общи правила за поведение, които се създават за осъществяване на правно регулиране на обществените отношения посредством предоставянето на юридически права и възлагането на юридически задължения на субектите на правото и които правила са гарантирани от принудителната сила на държавата.
Но правните норми не са единствените норми, които регулират обществените отношения. Взаимодействието между членовете на социума се осъществява и посредством други видове социални норми, сред които и моралните.
Моралът може да се разгледа като една съвкупност от норми, принципи, правила и идеали за поведение и отношения между членовете на дадено общество.
Моралните норми се изразяват в оценка на човешкото поведение от гледна точка на критерии, каквито са “справедливо” и “несправедливо”, “добро” и “зло”, “честно” и “нечестно”.

2. Морални норми
За разлика от обичайните норми, при които фактическото и дължимото поведение са неразграничени и съществуват заедно, моралните норми са основани върху ясното разграничение между фактическо и дължимо поведение. Те възникват тогава, когато в обществото се формират ясни разбирания относно това какво е дължимото поведение на отделния човек. Освен това, при моралните норми е налице ясно разграничаване между моралните права и задължения.

3. Морална оценка
Реализацията на моралните норми се осъществява чрез съпоставянето им с фактическото поведение на субекта и се нарича морална оценка. Всеки член на социалната група може да бъде автор на морална оценка. Извършителят на дадено действие също може да дава морална самооценка на своето поведение. Вътрешният механизъм, който реализира моралните самооценки, се нарича съвест.
Моралната оценка може да бъде положителна или отрицателна. Във втория случай тя представлява основание за пораждането на морална санкция. Моралната санкция има 3 основни характеристики:
тя е вътрешна
Вътрешна е, защото нейното определяне и реализация са строго индивидуални и изцяло зависят от този, който извършва моралната оценка. Възможно е санкцията да се изрази в промяна на външното поведение спрямо извършителя на морално укоримото действие. Това обаче не променя нейното естество на вътрешна санкция, защото при реализацията на моралната санкция не е налице прилагане на външна принуда. Отрицателната самооценка се реализира чрез съвестта на автора на дадено действие.
тя е спонтанна
Спонтанна е, защото липсва всякаква организация и координация между тези, които осъществяват моралната оценка.
тя е дисперсна
Дисперсна е, защото се осъществява от всички членове на обществото, а не от предварително посочен централен орган.

Друга важна характеристика на моралните норми е, че те не са предварително точно определени. Докато правните норми съдържат еднозначно предписание относно това какви действия се дължат при определена фактическа ситуация, моралните норми съдържат значителни възможности за конкретизация и индивидуализация на моралната оценка на едно фактическо поведение в зависимост от редица фактори – кой е автор на действието, неговите конкретни подбуди, мотиви и цел.



4. Морални принципи и морални идеали, морално поведение
Моралът като регулативна система се състои не само от морални норми, но и от морални принципи и морални идеали, които действат съвместно.
Моралните принципи представляват общи начала, на които е подчинено цялостното поведение на един човек като морална личност.
Моралните идеали представляват образци на личности, носители на доминиращите в конкретното време значими морални добродетели.
Моралното поведение е резултат не само на действието на конкретна морална норма. То се формира съобразно моралните идеали на епохата и моралните принципи на конкретния човек.


Въпрос 18:
Правосъзнание, правна култура, правно възпитание


1. Правосъзнание
Правосъзнанието е особен елемент на правната действителност. Главната черта, която е присъща именно нему, и която го поставя в особено положение сред всички явления на правната действителност, се свежда до това, че то е специфична “чиста” форма на обществено съзнание.
Правосъзнанието притежава всички качества и характеристики, които са присъщи на общественото съзнание.

понятие
Под термина правосъзнание се разбират различните прояви на духовния, интелектуалния и социално-психологическия живот, които са свързани с правната сфера, но не образуват органическа цялостност.

основни елементи на правосъзнанието
- общоприети представи за правото
- ориентацията на обществото към един или друг юридически режим
- то е социално-психологическо явление, т.е. включва обществени емоции, настроения, симпатии и др.

основни разлики между право и правосъзнание
- докато правото се опира върху държавната принуда, правосъзнанието действа в духовната сфера
- правото е структурирана цялостна нормативна система, докато П е разединена съвкупност от правни разбирания

видове правосъзнание
- професионално – това е правосъзнанието на юристите-специалисти, което се основава на юридическите знания; то е фактор, включващ се в процеса на правотворчеството и правоприлагането
- масово – обикновеното, “всекидневно” разбиране за правото, но в него основна роля имат социално-психологическите фактори – емоции, настроения и т.н.; ценността на масовото правосъзнание е в това, че изразява външно потребностите на социалния живот, популярното чувство за право и законност


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница