Впр. 33 Понятие и теории за юридическите факти


Впр 31. Правни принципи. Понятие. Теории



страница7/16
Дата16.10.2018
Размер0.92 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16
Впр 31. Правни принципи. Понятие. Теории.

1. Правен принцип – утвърдено морално, политическо или юридическо начало, което изпълнява ролята на решаващ аргумент (идея) при вземането на юридическо решение относно формулировката и действие на правните норми.


Правните принципи:
- НЕ са правило за поведение
- имат общ характер
- изразяват идея, а не норма – ролята на тази идея е НЕ предпише конкретни действия (както при ПН), а да обоснове търсенето и формулирането на норма в определена насока
- са средство (ръководна идея) за аргументация
- НЕ притежават юридическа сила и не е необходимо тяхното прилагане да бъде предшествано от проверка и доказване на валидността им
- НЕ са съгласувани пом/у си и не формират стройна с-ма, както ПН
- НЕ са ясно и категорично йерахрично подредени

Правните принципи действат по различен начин от правните норми. При правните норми действа формулата „или-или” – не е възможно да бъдат едновременно приложени две норми, които си противоречат. Правните принципи НЕ се изключват пом/у си, както ПН. Принципите притежават различна относителна тежест в замисимост от конкретната ситуация – в една ситуация се прилага един принцип, а в друга – другият конкуриращ принцип.

2. Теории
Съществуват 3 теории, относно природата на правните принципи:
2.1. Естественоправна – правните принципи служат като „критерий на правото”, защото с тяхан помощ се преценява кои норми от действащото закони са правни. Такъв критерии може да бъде човешкият разум, справедливостта. По своето естествно правните принципи са вечни и неизменни. Те са нещо, чието съществуване се приема като безспорно, поради което те не се нуждаят от доказване.
2.2 Правният позитивизъм разглежда правото като с-ма, съставена единствено от ПН. Правните принципи, съгласно този възглед представляват част от действащото право; те представляват особен вид правни норми – представляват „липсващи норми” – т.е. принципът действа, когато „липсва норма”
2.3 Според Р. Дуоркин – правният принцип е стандарт, който трябва да бъде спазван, защото е изискване на справедливостта или честността, или на някое друго измерение на морала. В една ситуация може да бъде предпочетен един правен принцип, а в друга – друг. Те НЕ действат по формулата „или-или”, а като насочващи фактори – показват посоката на възможното репение на правиня спор.


Впр 32. Видове правни принципи.

Правен принцип – утвърдено морално, политическо или юридическо начало, което изпълнява ролята на решаващ аргумент (идея) при вземането на юридическо решение относно формулировката и действие на правните норми.

1. За да може да действа кат правен, принципът трябва да бъде изрично формулиран. В зависимост от това къде са текстуално формулирани, правните принципи се разделят на законови и юриспруденциални:
-> Законовите ПП са формулирани в тексктовете на общопризнати източници на правото, които съдържат правни норми: конституцията, законите, подзаконовите нормативни актове. Разпоредбите на закона съдържат както ПН, така и ПП. ПН съдържат конкретни правила за поведение, а ПП имат ролята да насочат към конкретната норма (те не се изключват взаимно)
-> Юриспруденциални са ПП, установени от съдебната практика. Чрез юриспруденцията общите принципи придобиват юридически авторитет и стават приложими заедно с правните норми. При юриспруденциалните ПП това става по повод на конкретен казус и чрез съпоставянето с други конкуриращи принципи.

2. Според своя произход ПП се разделят на 2 групи: морално-политически и правно-технически:


-> Морално-политически – принципи, които произтичат от политическата философия и морала на определено общество и имат по-широко действие. Такива са принципите, регламентиращи основите на устройството на обществото и държавата и статуса на отделната личност. Те установяват съотношението м/у основните социални институции – семейство, собственост, образование, религия, както и съотношението и взаимодействието м/у основните държавни органи и публични институции.
-> Правно-технически – тяхното действие е ограничено изцяло в рамките с-мата на правото. Те синхронизират правната регламентация на дейността на публичните органи. Такива са принципите за разпределение на компетентността м/у органите в една с-ма, на възможността за съдебен контрол. и др.

3. В зависимост от сферата, в която се прилагат, ПП се разделят на общи и отраслови:


-> Общите ПП намират приложение в с-мата на правото като цяло и действат еднакво във всички пр. отрасли.
-> Отрасловите ПП имат ограничено приложение – само в един или група отрасли на правото. Основни принципи в гражданското право, например, са самостоятелност на правните субекти и свобода за участие в правния живот; справедливост; равнопоставеност на субектите; адекватна правна защита; В административното – законност, целесъобразност, публичност и прозрачност, йерархичноср, отговорност за вреди. В трудовото – закрила на наемния труд, премахване на дискриминацията, равнопоставеност на субектите. В процесъалното – законност, назависимост на съда и подчинението му само на закона, публичност, търсене на обективната истина.

Раздел VІІ. Субекти на правото




Впр. 49. Понятие за субект на правото. Теории.

1) Понятие за субект на правото


Субект на правото е отделната човешка личност или друго емпирично единство (от хора, дейност или имущество), на които правният ред признава правото да участват в правния живот.

Субект на правото като понятие не означава съществуващо в действителността самостоятелно юридическо явление, то е понятие за отношения между конкретни юридически и фактически явления. Можем да наречем това понятие „правна конструкция”. То е релационно понятие, което означава реално съществуващо в действителността отношение. Субектът на правото означава отношението на трайно единство , установено от правния ред между една определена емпирична даденост, била тя отделен човек или колектив и субективни права и задължения. Той е притежател и носител на определени права и задължения.

Субектът на правото възниква, когато бъде признат от правния ред за такъв. Той съществува определено време. Ролята на правните норми при възникването на субекта на правото, е да създадат правно единство на определени субективни права и задължения и да персонализират това единство, като го свържат трайно със съществуващото емпирично единство. Правният резултат от признаването на субекта на правото се изразява в това, че последният придобива възможността за участие в правния живот.

От гледна точка на времето, възможно е преди възникването на правния субект в социалната действителност да съществуват особени емпирични единства, на които правния ред признава качеството субект на правото от определен момент. В този случай правните норми само създават правно единство и пресонализират субективните права и задължения. Ако обаче не е налице такъв правен субект, то правният ред може и да създава емпирично единство, като успоредно с това и признава неговото правно качество.

В зависимост от начина, по който правният ред обявява съществуването на субекта на правото, съществува изрично или подразбиращо се признаване.
- изрично признаване:
Правните норми дефинират условията за възникването и правните възможности на определен тип правен субект.

- подразбиращо се признаване:


Правният ред създава определени (по правило строго ограничени) абстрактни възможности на правния субект да придобива права или да понася юридическа отговорност.

В зависимост от това кой признава качеството субект на правото, различаваме признаване от правните норми и признаване от съдебната практика.

2) Теории
- Волеви теории
Съществуването на субекта се обуславя от наличието на зряла психологическа човешка воля, която прави възможни правните действия.

- Теории на интереса


(Йеринг)
Субекти на правото са всички носители на правно значим интерес; всички носители на човешка цел, която може да бъде изразена не пряко от правния субект, а в обективното право.

- Дуалистичните теории на Бекер и Демог


Две страни в субективното право: право на ползване и право на разпореждане (субекти на ползване и субекти на разпореждане).

- Релационните теории


(Биндер)
Пониятието „субект на правото” е релационно, а не субстанционално.

- Отрицателните теории


(Дюги, Келзен)
Отхвърлят наличието на явление „субект на правото”, в рамките на тези теоритични конструкции няма място за правните субекти и други догматични правни понятия.
Дюги: Субективните правни положения нямат конкретни носители, а представляват ситуации, взаимодействия между човешки личности.
Келзен: Правен субект е помощно понятие, което не отразява някакво самостоятелно правно явление и е създадено от правната наука за удобство при излагане на правната аргументация.

- Българската доктрина


В. Ганев:
Човешките личности и организации са единствените възможни субекти на правото. Такива са всички човешки личности, които са носители на права и задължения. Субектите на правото са вид правно явление.
В. Таджер:
Субект на правото е човек или социална даденост, които по силата на гражданскоправни норми имат граждански права и задължения. Той се характеризира със своята правосубектност, която определя като своеобразно субективно право, със своите характеристики – първичност, трайност и личностност.

~

Впр. 50. Правосубектност. Правен статут на субекта на правото. Видове субекти на правото.

1) Правосубектност
Форма на субективното право, което има комплексен, стандартен и предварителен характер, представлява условие за придобиването и упражняването на конкретни субективни права и задължения и е център на тяхното единство.

Правосубектността се признава на основата на правните норми, които регламентират предпоставките за нейното съществуване. Тя възниква поради това, че са осъществени материалните предпоставки за съществуване на един субект на правото, които са предвидени в закона.

Като резултат от нейния предварителен и стандартен характер, правосубектността е необходимо условие за възникването на останалите форми на субективното право.

Упражняването на правосубектността се изразява в придобиването на конкретни субективни права и задължения от правния субект. Тя е комплексно субективно право и обединява в едно цяло три по-конкретни субективни права:

- правоспособност
Способността на правния субект да бъде носител на конкретни субективни права и задължения.

- дееспособност


Способността на правния субект да упражнява чрез лични действия конкретни субективни права и за дължения.

- деликтоспособност


Способността на правния субект да носи юридическа отговорност за собствени неправомерни действия.

При някои категории правни субекти не е възможно отделянето на дееспособността и правоспособността (АП) и тогава съществуват заедно като праводееспособност.

Имуществото като форма на субективното право представлява възможността субектът на правото да придобива и упражнява имуществени права и задължения, разглеждани като едно цяло. Имуществото (патримониумът) е разглеждането на придобиваните от правния субект материално оценими права и задължения като едно цяло, докато при правосубектността се говори за придобиване на конкретни права и задължения.

2) Правен статут


Правният статут обхваща съвкупността от правни норми, които регламентират правосубектността на определен вид субекти на правото.

Той има траен и устойчив характер, тъй като правните норми относмо правосубектността се променят рядко поради особената си важност и значимост. Правният статут обхваща правни норми от цялата правна система и включва две основни групи въпроси:


- правна индивидуализация на правния субект;
- предпоставки за извършване на правнорелевантни действия.

По отношение на физическите лица се изпозлва понятието „конституционен статут на личността”. Той обединява гражданството и свързаните с него основни права, свободи и задължения на гражданите.

Индивидуалният правен статус представлява сумата от конкретните юридически права и задължения, които един отделен правен субект притежава към определен момент.

Той е понятие с конкретна величина и се отнася до конкретен субект на правото. Придобит е и се упражнява на основата на обективния правен статут като съвкупност от правни норми, но е различен от него.

3) Видове субекти на правото
- Основни (универсално разпространение във всички правни системи)
>> Физическо лице
Юридическа идентификация на човешкото същество.

>> Юридическо лице


Единство от лица и обособено имущество, притежаващо трайност и насочено към постигането на определени цели.

>> Държавата


От физическа страна е единство на върховна държавна власт, разпростираща се върху определена територия и хора. Съвременната държава е преди всички правно образувание. Държавата е субект на частното право, на публичното право и на международното право.

>> Международни организации


Обединения от държави, които възникват по силата на международния договор за постигането на определени цели, притежават самостоятелна система от органи и правосубектност, различна от тази на държавите-учредителки.

- Неосновни


Всички тези правни субекти, които не притежават качеството на основните, но имат призната правосубектност от правния ред на съответната национална правна система. Те са обект на отрасловите правни науки.

~

Впр. 51. Физическо лице. Понятие. Правосубектност на физическото лице

1) Понятие за физическо лице
Вид субект на правото, чрез който правният ред признава на всяка човешка личност правото за участие в правния живот и защита на характерните за нея неимуществени права.

Човешката личност е материалната предпоставка, на основата на която по силата на правните норми се обособява физическото лице. Разглежда се като единство от три елемента:


- човешко тяло
Неразделна и съставна част на човешката личност, ползва се със защита, която е елемент от юридическата защита на човешката личност. Човешкото тяло и части от него не могат да бъдат предмет на сделки, не може да бъде подлагано на мъчения или унижения.

- човешки живот


Физическотоо лице се поражда тогава, когато възникне животът на отделния човек, и се прекратява тогава, когато той свърши. От това правило съществуват определени изключения. Така например човешкият ембрион и нероденият плод не се считат за живи човешки същества и не подлежат на юридическа защита като такива (според българската правна система).

- духовен живот и социализация


От гледна точка на правото личността е значима преди всичко като съставна част от обществото, като носител на духовни и социални качества.

Човешката личност трябва да бъде призната от конретен правен ред като вид субект на правото – физическо лице. Всяка човешка личност притежава емпирично единство – да действа съгласувано, разумно и последователно в правния живот. Ето защо правният ред не изисква от човешката личност други допълнителни условия, преди да я признае за субект на правото.

2) Правосубектност на физическото лице

- Правоспособност


Започва от възникването на физическото лице и се прекратява с неговото прекратяване. Тя не може да бъде прехвърляна и упражнявана като цяло от друго лице.

- Дееспособност


Тя не възниква с раждането на човека, а когато той постигне определена физическа и духовна зрялост. В този смисъл, има различни степени на дееспособност.
Напълно недееспособни са лицата под 14-годишна възраст.
Ограничена дееспособност имат лицата между 14 и 18 години.
Над 18-годишна възраст, лицата вече притежават пълна дееспособност.
Дееспособността може да бъде ограничавана и отнемана само с решение на съда, което е възможно само по отношение на лица, които са непълнолетни или пълнолетни и притежават ограничена или пълна дееспособност.

- Деликтоспособност


При физическите лица тя бива четири вида: наказателна, административна, гражданска, дисциплинарна. Съществуват степени на наказателната и административната деликтоспособност, а във всеки конкретен случай се извършва индивидуална преценка за способността за носене на отговорността от нарушителя.
При наказателната деликтоспособност:
Лицата до 14 години не са наказателно деликтоспособни, непълнолетните лица имат ограничена деликтоспособност, а пълнолетните – пълна.
При административната деликтоспособност:
Лицата до 16 години не са деликтоспособни; между 16 и 18 – ограничено деликтоспособни, а над 18 – напълно деликтоспособни. Наказуеми са лицата, само ако са извършили нарушение в пълно съзнание и вменяемост.

~

Впр. 52. Правна индивидуализация на физическото лице. Видове ФЛ.

1) Правна индивидуализация на физическото лице
Името е названието, което служи да се означи едно физическо лице в неговия социален и юридически живот, при упражняването на неговите права и задължения. В България то се състои от собствено, бащино и фамилно име. Псевдонимът може да се избере от самото лице, да се впише в неговия регистрационен картон, но не се записва в документите за самоличност.
Адресът е описание на мястото, където лицето живее или получава кореспонденцията си. Постоянният адрес е този в населеното място, където лицето е вписано в регистърите на населението; може да бъде само един.
Настоящният адрес е когато лицето пребивава на адрес, различен от постоянния.

2) Актове за гражданско състояние гражданска регистрация на физическите лица


Съвкупността от всички подлежащи на вписване данни за едно физическо лице образува неговата гражданска регистрация. Данните се вписват в специален личен регистрационен картон, който се съхранява в общината, където е постоянният адрес на лицето.

3) Неимуществени права на физическите лица


- Конституционни права и свободи – включват 1) неприкосновеността на физическото лице (на живота, здравето, свободата, личния живот, жилището, контактите, свободата на придвижване...); 2) участие в държавното и местното управление чрез упражняване на избирателно право и участие в партии и други сдружения; 3) формиране и разпространяване на убеждения, информация.

- Гражданскоправни неимуществени права – 1) правото на име; 2) авторско право.

- Защита на личните данни
Личните данни представляват информация за физическото лице, която разкрива неговата физическа, психологическа, умствена, семейна, икономическа, културна или обществена идентичност. Действията на администраторите на данни се контролират от специализиран държавен орган – Комисия за защита на личните данни, а заинтересованите лица могат да обжалват действията им, както и решенията на комисията пред съответния по степен административен съд.

4) Видове физически лица

- български граждани
Поне един родител е български гражданин/родени на територията на България; имат право на собственост на земя на територията й; могат да бъдат избирани в управлението; ползват закрилата на страната, когато са извън нея.
- чужденци
Лица с чуждо гражданство.
- лица с двойно гражданство
- лица без гражданство
Загубили или с отнето гражданство, без да имат друго; правният им статут се урежда от Конвенцията за лицата без гражданство, ратифицирана от Р.България.
- бежанци
Чужденци, които основателно се страхуват от преследване в своята държава; ползват се с международна закрила съгласно Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.

~

Впр. 53. Юридическо лице. Теории. Понятие за юридическо лице. Правосубектност на юридическото лице.

1) Теории за юридическите лица

- Фикционна


Има изцяло правен характер. Фикцията, че е налице абстрактно единство от хора, е на законодателя, който създава възможност за нейното използване от държавния орган, който признава качеството юридическо лице. Ролята на фикционната теория в по-ранните етапи на развитието на ЮЛ е безспорна: спомогнала да бъде установено и закрепено съществуването в правния живот на различни степени и видове юридическа правосубектност на ЮЛ. Тя утвърждава либералната и демократичната идея за вродената способност на човешката личност да притежава субективни права. Тя обаче не дава възможност на ЮЛ да носи отговорност за неправомерни действия на свои членове.

- Органична


В нейната основа е заложена историческата правна традиция като субект на правото да бъде възприемано семейството и неговия pater familias, различни средновековни коорпорации и др. Новото в органичната теория е допускането, че не само отделния човек може да бъде носител на права и задължения и да има интереси, които да са признати и защитени от правото. Органичните теории отричат необходимостта от законово представителство на ЮЛ. Наличието на обособен и самостоятелно съществуващ организъм, който изразява собствената воля на юридическото лице, логично води до извода за възможността то да носи отговорност за собственото си неправомерно поведение. Тази теория е единствената, която допуска наказателна отговорност на ЮЛ.

- Безсубектна (ЮЛ като форма на собственост)


Тази теория приема, че могат да съществуват субективни права не само между хора, но и между вещи. Тя също приема, че само човешките същества могат да притежават и упражняват права и задължения, като същевременно отрича необходимостта правата, задълженията или цялостните патримониуми да принадлежат на конкретен субект. ЮЛ няма персоналност, то е безсубектно имущество, но има определеност – предназначение за определена цел. Безсубектната теория не изключва участието на човешките личности в дейността на ЮЛ. Като носители на права и задължения ЮЛ не се намират в зависимост от човешката дейност. ЮЛ е самостоятелен носител и съвкупност на права и задължения.

- Други теории


Концесионна теория – ЮЛ се създават от държавата;
Релистична теория – социологическа теория; реална и значима в ЮЛ е групата, която представлява самостоятелна социологическа единица преди и независимо от признаването на нейната правна персоналност от страна на държавата;
Теорията на Йеринг – носители на права и задължения са членовете на ЮЛ.

2) Понятие за ЮЛ


Вид субект на правото, който има признати от правния ред персонализация и право за участие в правния живот на основата на обособеност на неговото имущество.

Като вид субект на правото ЮЛ притежава белезите на всички правни субекти. То е признато за субект на правото от конкретен правен ред. ЮЛ упражнява правата и задълженията и носи юридическата отговорност, предвидена в правния ред за всеки субект на правото. Белезите, които са характерни само за него са: персонализация и обособеност на имуществото.

Персонализацията е способността му да действа като едно цяло. Тя се изразява чрез неговата организация и постигане на организационно единство – управлението и представителството. Имуществото на ЮЛ е обособено и самостоятелно от имуществото на другите субекти на правото. То се състои от права и задължения, които имат имуществен характер – вещни, облигационни и други видове собственост. Имуществото обхваща както активите, така и пасивите на ЮЛ, а имуществената отговорност е ограничена.

3) Правосубектност на ЮЛ


- Обща (неограничена)
ЮЛ може да бъде носител на всякакви права и задължения и да извършва всякакви правни действия.
- Специална
ЮЛ може да бъде носител и да упражнява изчерпателно установени права и задължения. Предметът на дейност и целите на ЮЛ служат за очертаване на кръга на специалната правосубектност на ЮЛ.

При ЮЛ правоспособността и дееспособността не съществуват отделно и се наричат праводееспособност. Правосубектността на ЮЛ се осъществява представително.

Деликтоспособността на ЮЛ обхваща отговорността за престъпления, за административни правпнарушения и за граждански деликти.

~



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница