Съгласно Виенската конвенция дипломатическите представителство в страната на пребиваването или приемащата страна трябва

Съгласно Виенската конвенция дипломатическите представителство в страната на пребиваването или приемащата страна трябва:

• да представляват своята страна в държавата на пребиваването

• 
  да защитават в държавата на пребиваването интересите на акредитиращата държава и нейните граждани;
  
• 
  да водят преговори с правителството на държавата на пребиваването
  
• 
  да информират за тях своето правителство и т.н.
  

• 
  имунитет срещу личен арест или задържане и срещу налагане на арст върху личния багаж
  
• 
  съдебно –процесуален имунитет от всякакъв пид по отношение на всички казано, написано или извършено от тях в качеството им на представители.
  
• 
  Неприкосновеност на всички книжа и документи
  
• 
  Право да се ползват от шифър и да получават книжа и кореспонденция чрез куриери и по дипломатическа поща.
  
• 
  Изключване на представители и техните съпруги от действие на ограниченията по имиграцията на чужденци или от държавни повинности в даржавата в която временно пребивават.
  
• 
  Други привилегии и имунитети непротиворечащи на споменатите с каквито се ползват дипломатическите представители;изключение представлява правото да се иска освобождаване от мита, върху внасяните стоки, които не са част от личният им багаж, както от акцизи или такси от продажби.
  

• 
  визитите на държавните глави, ръководители на правителства и на ведомства на външните работи
  
• 
  търгавски делегации на правителствата
  
• 
  делегации за преговори и конференции със специален характер.
  

Институтът на консулството е възникнало дълго време преди появата на постоянните посолства.Консулът е изпратен от изпращата страна в чужбина като административен служител, нотариус, и отчасти съдия, който има сложни и обширни правомощия.Консулът събира икономическа и политическа информация.Наблюдава изпълнението на международните договори и др.В широк смисъл работата на консула се отнася към дипломатическата работа, но формално той не влиза в дипломатическия корпус.Консулът не може без особено пълномощно да води преговори и да сключва международни договори от името на изпращащата държава.В края на 19 век се формира окончателно консулската служба на съвременната държава.На тази служба са присъщи следните черти:

наличие на широка мрежа нещатни консули, наред със щатни косули, стремеж да се обхване с консулска дейност цялата територия на приемащата държава, развитие на административните функции, нарастване на броя на спициалните консулски международни дговори , в които подбробно се урежда правното положение на консула;установяване на единна система на консулски класове и рангове:

• 
  генерален консул, консул, вицеконсул и консулски агент
  

Консулското право , заедно с дипломатическото право образува отрасъл в международното публично право.

Обемът на превилегиите на консулът е по-малък в сравнение с този на дипломата.Широки са административните му функции по сключване на бракове, регистрация на раждане, засвидетелстване на документи и др.

В МО има 4 вида органи: висши, изпълнителни, административни, комитети и комисии по специални въпроси.

Компетентността и взаимодействието на тези органи зависят от целите и функциите на МО.

Висшите органи, които носят различни наименования- Общо събрание, сесия, конгрес и др. Се състоят от представители на всички държави –членки.Всяка държава има 1 глас.В компетентността на висшия орган влизат следните функции :

• 
  приемане на нови членки
  
• 
  избиране на изпълнителен орган и на главно административно длъжностно лице
  
• 
  определяне на основите на бюджета
  
• 
  разглеждането на отчета за дейността на организацията
  

Изпълнителните органи се избират висшите органи измежду държавите членки.Изпълн.органи има определен брой членове.В компетентността на изпълн.органи влизат следните функции:

• 
  осигуряване ефективна дейност на МО
  
• 
  съставяне на бюджета на организацията
  
• 
  подготовна на дневния ред за заседанията на висшия орган
  
• 
  разглеждане на въпросите за персонала и т.н.
  

1.задължителни – набират се според възможностите на всяка страна например за ООН са няколко фактора :

- брутен вътрешен продукт

• 
  доход на глава на населението
  
• 
  от САЩ са над 60 % от всички вноски
  

2.Доброволни вноски

МО могат да вземат заеми по решение на генералния секретар.
Въпрос № 48 Привилегии и имунитет на международните организации
Международната право субективност на МО се проявява в привилегии и имунитети, както на самата организация, така и на длъжностните лица.Тези привилегии и имунитети имат функционален характер, т.е. предоставят се за постигане на целите на организацията и за безпрепятственото изпълнение на функциите на международните длъжностни лица.На МО се предоставят следните привилегии и имунитети:

• 
  неприкосновеност в служебните помещения;
  
• 
  неприкосновеност на служебната кореспонденция;
  
• 
  неприкосновеност на архивите;
  
• 
  съдебен имунитет;
  
• 
  особождаване от преки данъци, от държавни и местни такси и мита
  
• 
  улеснение за валутата необходима за международната организация
  

Международната право субективност на МО се проявява в привилегии и имунитети, както на самата организация, така и на длъжностните лица.Тези привилегии и имунитети имат функционален характер, т.е. предоставят се за постигане на целите на организацията и за безпрепятственото изпълнение на функциите на международните длъжностни лица.Тези привилегии и имунитети имат функционелен характер, т.е. предоставят се за постигане целите на организацията и за безпрепятственото изпълнение на фукциите на международните длъжностни лица.Те действат само когато длъжностното лице изпълнява служебните си задължения.

На международните длъжностни лица обикновено се предоставят следните привилегии и имунитети:

• 
  съдебен имунитет, който означава ,че длъжностните лица на съответната организация не подлежат на наказателна или на административно-наказателна отговорност за казаното или написаното от тях или за всички действия ,извършени в качеството им на длъжностни лица
  
• 
  данъчен имунитет.Длъжностните лица на МО, които не са граждани на държавата се освобождават от облагане с данък за трудовото възнаграждение
  
• 
  митнически привилегии, които се състоят в право на безмитен внос на мебели и друго имущество при първоналчално встъпване в длъжност, както и на безмитен износ на мебели и на друго имущество при оконочателното отпътуване от държавата на седалището на МО.
  

На 26 юни 1945 година в Сан Франциско е подписан и на 24.10.1945 година е влязъл в сила Уставът на ООН.Той се състои от преамбюл и 111 члена, разделени в 19 глави.Неразделна част от Устава на ООН е статутът на Международния съд.

Общото събрание се състои от представители на всички държави членки на ООН и действа на сесии.То има право да обсъжда всички въпроси, които влизат в компетентността на ООН и да прави препоръки на членовете на ООН и на Съвета за сигурност.Общото събрание е оправомощено да разглежда общите принципи на международното сътрудничество за поддържане на мира и сигурността, да обсъжда всякакви въпроси по поддържането на мира и сигурността и да прави по тях препоръки, освен ако спорът е отнесен до съвета за сигурост.Но всеки въпрос по който е необходимо да се предприемат съответни действия, преди или след обсъждането му от общото събрание трябва да бъде предаден на съвета за сигурност, тъй като той е единствения орган на ООН оправомощен да взема решения за такива дейноствия.Общото събрание може да организира проучване и да прави препоръки за съдействие на международното сътрудничество в политическата област, в областта на културата, образованието и др.;Да избира непостоянните членове на Съвета за сигурност, членовете на икономическия и социален съвет и др.органи на ООН; заедно със Съвета за сигурност да участва в избирането на съдийте от Международния съд и по препоръка на Съвета за сигурност да назначава Генералния секретар.Резолюциите на Общото събрание по съществото на дейността на ООН имат препоръчителен характер.Резолюциите по организационни, административни или бюджетни въпроси носят задължителен характер.Съветът за сигурност е най-важният постоянно действащ орган в ООН.Състои се от 15 члена- 5 от тях постоянни /САЩ,Русия,Великобритания,Франция, Китай/ и 10 непостоянни ,избирани от Общото събрание за 2 годишен срок.Върху Съвета за сигурност лежи главната отговорност за поддържане на международния мир и сигурност.За тази цел Съвета за сигурност може да приема решения за принудителни мерки спряма държава ,която е нарушила мира или е извършила акт на агресия.Такива принудителни мерки са:

• 
  мерки несвързани с изпълзването на въоръжени сили/пълно или частично прекъсване на икономическите отношения, морските, въздушните пощенските и др. Съобщения ,както и скъзването на дипломатическите отношения.
  
• 
  Мерки свързани с използването на въоръжени сили
  

Те се появяват защото международните отношения се изменят в две насоки:

1.Блокова система - Противопоставят се военните блокове – например НАТО и Варшавския договор

2.Мироопазващи операции - - Сините каски.

Това започва от войната в Корея.,конфликта между САЩ и неговите съюзници и между Съветския съюз и Китай.Когато Общото събрание на ООН реши да бъдат изпратени такива сили, то ги изпраща и иска съгласие за участие от различните страни, които желаят да участват в мироопазващата мисия., като задължително се изисква личното съгласие на всеки участник в мисията т.е. Необходимо е съгласие за разполагане и участие - лично. Всички участници в миротворителните сили се въоръжават с лично оръжие, което не е нападателно.Неупотребата на сила не е абсолютна забрана, оръжието е леко и ненападателно, щатното въоръжение твябва да бъде до ниво полк.Това огграничение не важи при самоотбрана, т.е. когато е нападнат лично участник в мисията или е нападната неговата част, както и ако е направен опит някоя част да бъде изместена от заеманата позиция със сила.

Национален характер на мироопазващите сили.Те са със щатното въоръжение, което им се полага със своята национална униформа, и всеки военнослужещ се подчинява на своя командир. Само общото командване се подчинява на ООН- Военно щабния комитет .Начело стои главнокомандващ назначен от Ген.Секретар на ООН. Главнокомандващия назначава останалия персонал.Съвета за сигурност утвърждава назначания от главния секретар главнокомандващ и бюджета на миротворителната мисия.Днес всички мироопазващи операции на ООН се утвърждават от Съвета за сигурност.На всеки 6 месеца съвета за сигурност приема решение за удължаване срока на мисията, т.е. те не са на постоянен договор, има условие, ако е изминала 1 година те стават на постоянен договор.

Международната агенция за атомна енергия бе създадена през 1957 г. За съдействие на сътрудничеството между държавите в областта на мирното използване на атомна енергия.За разлика от специализираните организации ,представящи годишни доклади в ИКОСОС,МАГАТЕ представя годишни доклади на общото събрание, а при необходимост и на Съвета за сигурност.Седалището на МАГАТЕ е Виена в състава й влизат 110 държави включ. И България.Практическата дейност на МАГАТЕ е насочена към развитието на научно-изследователска работа за мирно използване на атомната енергия ,разширяването на обмена на научно-техническата информация , към оказване на държавите помощ в подготовка на национални кадри за работа в областта на използването на атомната енергия за мирни цели.На МАГАТЕ са възложени също така функции по контрола за спазването на договора за неразпространяване на ядреното оръжие от 1968 година.