Въпрос 1: Валутите в международните отношения план

1. Същност на валутата.

2. Предпоставки за изпълняване на международни функции на валутите.

3. Международни колективни (ненационални) валути.

4. Специални права на тираж.

1. Същност на валутата.

Валута представлява:

• 
  паричната единица на всяка страна, която е основа на националната парична система;
  
• 
  чуждестранните парични средства,независимо в какво са изразени,които дават право на съотвено вземане.
  

2. 
   Предпоставки за изпълняване на международни функции на валутите.
   

• 
  мощната икономическа база на съответната страна;
  
• 
  висок относителен дял в съответното производство;
  
• 
  относително голям обем на външната търговия;
  

• 
  относителната стабилност на вътрешното ценово равнище;
  
• 
  мощен капиталов пазар;
  
• 
  развита и ефективно функционираща банкова система;
  
• 
  либерален режим на валутните операции;
  
• 
  достатъчно златно-валутни резерви.
  

2. 
   Международни колективни (ненационални) валути.
   

Съществуват два вида международни валути:

• 
  национални валути, които са предназначени да изпълняват парични функции вътре в рамките на собствените национални стопанства ,но при определени условия стават междунароно използваеми;
  
• 
  съвтршенно нови валути, които не са национални /специални права на тираж,еврото/.
  

2. 
   Специални права на тираж.
   

• 
  създават се чрез постигане на международна договореност;
  
• 
  количеството им зависи от величината на констатирания недостик на ликвидни средства;
  
• 
  съветът на управляващите определя величината на отделните емисии;
  
• 
  използват се за разплащания между централните банки на страните или между страните и Международния валутен фонд;
  
• 
  не се търгуват на международните валутни пазари.
  

• 
  с назначение;
  
• 
  по споразумение.
  

1.„ Конвентируемост” – същност.

2. Видове конвентируеми валути.

1.„ Конвентируемост” – същност.

Под конвертируемост на валутите се разбира свободната разменяемост на една валута за друга, без за това да е необходимо разрешение на правителствени, банкови и валутни органи на страната, където се извършва обменът.

В нашата съвременност конвертируемостта на валутите може да се разглежда от два аспекта, като:

- икономическо явление – съвкупност от условия и възможности за свободна безпрепядствена обмяна на валутите по между им;

• 
  правна карегория – установен по пътя на закона режим на свободна обменяемост на валутите.
  

2. Видове конвентируеми валути.

Въведената конвертируемост на валутите не е еднаква по отношение на основните им характеристики, което води до тяхното разграничаване на:

• 
  конвертируеми;
  
• 
  частично (непилно) конвертируеми валути.
  

• 
  свободно използваема валута;
  
• 
  свободно обръщаема валута.
  

1. 
   1. Валутен курс.
   

2. 
   3. Курс „ купува „ и „продава”.
   
3. 
   4. Фиксинг.
   
4. 
   5. Система за „кръстосани” курсове.
   

1. Валутен курс.

Валутен курс е съотношението между националните (и други) валути или цената на една парична единица (национална или колективна) изразена в друга.

В ежедневната практика валутния курс се определя като “цена” на една парична единица в съответно количество (величина) на друга валута.

Котирането на валутите представлява определянето на цената на дадена валута и тя да се обяви чрез съответните информационни средства.Котирането се извършва от банките и оторизираните за търговия валути субекти.

Системи за котиране:

• 
  пряко котиране- обявява се за единица чуждесртанна валута колко е “цената”, изразена в местна (национална) парична единица;
  
• 
  косвено котиране – непроменлива величина е собствената парична единица, която се “оценява” в чуждестранни валути.
  

3. 
   Курс „ купува „ и „продава”.
   

Разликите между величините на курс “купува” и “продава” се наричат марж или спред.

Разликата между курс “купува” и “продава” на валутите е обект на търгуване и формира част от банковата (или на друфите валутни търговци) печалба, но има и друго преназначение:

• 
  служи кото средство за покриване разходите на банката (или сарафа);
  
• 
  използва се като средство за компенсиране на риска при промяна на курса;
  
• 
  носи определен доход.
  

3. 
   Фиксинг.
   

Познати са две системи за осъществяване на фиксинга:

• 
  -активен фиксинг – при нея заввкире за “купува” и “продава” се обощават в определен час на деня и сеопределя “цената” (фиксинг) на равнище,което в най-голяма степен покрива предложенията за продажби и покупки на валутите;
  
• 
  пасивен фиксинг – тази система се основава на средноаритметичните величини на прилаганите на борсите курсове по сделки със съответните валути.
  

3. 
   Система за „кръстосани” курсове.
   

1. Система на фиксирани курсове.

2. Система на плаващи курсове

1. Система на фиксирани курсове.

Системата на фиксираните валутни курсове е свързана със създаването на съвременната международна валутна система.Основен елемент на системата на фиксираните валутни курсове са официалните курсове, които се определят от Централната банка и се декларират пред МВФ.Тази система на валутни курсове сега се прилага само от страни, които са въвели определени огреничения.Много често официалният курс се допълва от други “официални” курсове.
2. Система на плаващи курсове.

В условията на плаващите курсове основна величина е пазарният валутен курс.Главните особености на системата на плаващите курсове са:

• 
  допуска се свободно изменение на пазарните курсове;
  
• 
  няма единен международен център, спрямо който да се съпоставят измененията на курсовете на националните валути.
  

• 
  номинален валутен курс;
  
• 
  ефективен валутен курс;
  
• 
  реален валутен курс.
  

• 
  обвързани или заковани валутни курсове;
  
• 
  курсове с ограничена подвижност;
  
• 
  курсове с разширена подвижност.
  

1. Валутни сделки „ спот”.

2. Срочни валутни сделки.

3. Видове срочни валутни сделки.

1.Валутни сделки „ спот”.

Валутни операции с неотложна (незабавна) размяна на ефектите са известни като спот сделки.Незабавна размяна на ефектите означава размяна, която се осъществява най-късно на втория работен ден, след деня на сключването на сделката.

Съществуват някои основни правила и обичаи в международната практика при сключването и осъществяването на тези валутни сделки. Те са:

• 
  при обявяване котировките на валутите;
  
• 
  информацията,която се дава чрез “маржа”;
  
• 
  при сключване на сделката.
  

След това валутните сделки се потвърждават със съответните документи.Това практически дава възможност с договорените валути да се извършват нови контакти, без да се изчаква документираното потвърждване на сключената преди това валутна сделка.

Типично за срочни валутни сделки, които ощесе наричат форуърдни е обстоятелството, че съществува разлика във времето от датата на договарянето на условията и датата на размяна на ефектите.

При определяне курса на валутата, за която се сключва срочна сделка, са възможни два вариянта,от гледна точка на “цената” на валутите:

• 
  първо, курсът на валутата, която се търгува (купува или продава) на срок, да съвпада с курса на същата валута при сделките “спот”;
  
• 
  второ, курсът на валутата по срочната сделка да се различава от прилагания в момента курс “спот” на същата валута.
  

Според механизма и практиката на своето осъществяване срочните сделки биват:

• 
  обикновени (прости) форуърдни сделки – при тях се договаря веднага курс за покупка или продажба на валута на междубанковите пазари, но реалното прехвърляне на собственоста става на следващата конкретна дата;
  
• 
  фючърсна влутна сделка – тя е еднаква сделка,при коятосе търгуват стандартни количества валути при стандартни условия и срокове. Най-силно фючърсните сделки са развити на фондовите и стоковите борси;
  
• 
  суапова сделка - при нея се съчетават покупко-прадажбите на две валути при условията на незабавна доставка (размяна на ефектите) с едновремвнна обратна сделка на определен срок със същите валути.Така тези сделки (при пълно съвпадание на сроковете сумите) не създават отйпити валутни позиции.
  
• 
  опционни сделки – при тези сделки контрагентите се обвързват чрез съответен договор да купят или продадат дадена валута на определена цена в рамките на договорен срок.Опцията може да бъде взаимна (двустранна), но обикновенно тя е в полза на един от конрагентите.Когато опцията е в полза на купувача, тя се нарича кол-опция, когато е в полза на продавача, тя се нарича пут-опция.В мевдунородната практика се използват три вида опции:
  

• 
  европейски;
  
• 
  американски;
  
• 
  азиатски.
  

Въпрос 6: Валутни операции

ПЛАН:

1. Операции на междубанковия валутен пазар.

2. Валутен арбитраж – същност.

3. Видове валутни арбитражи.

1. Операции на междубанковия валутен пазар.

Банковите валутни операции са:

• 
  активни валутни операции – при тях търговските банки насочват и използват мобилизираните пари (капитали) в чуждестранна валута.Основна активна банкова операция е валутният кредит;
  
• 
  пасивни операции – чрез тях банките прижличат валутни капитали. Тези капили са във вид на депозити или влогове в чуждестранна валута;
  
• 
  комисионни операции във валута – при тчх банките не влагат пари, а оказват услуги и посредничеаство (срещу определени комисионни възнаграждения). Такива са:
  

• 
  преводни операции;
  
• 
  търговско-посреднически операции;
  
• 
  акредитивни операции и др.
  

• 
  арбитражни операции - това са банкови операции с чуждестранна валута, при които се извършват едновременно покупко-продажби на валута, за да се получи печалба от разликата в цените на валутите.
  

2. Валутен арбитраж – същност.

Валутния арбитраж представлява едновременна покупка и продажба на валута, за да се постигне валутна изгода (печалба).Операция по покупко-продажба на чуждестранна валута, организирана с цел извличане на максимална полза за нейния извършител.
3. Видове валутни арбитражи.

Валутният арбитраж се разграничава на:

• 
  конверсионен арбитраж – тук сделките на чуждесранна валута се сключват с цел да се погаси едно задължение с най-малката сума национална валута или да се обмени чуждесранна валута срещу най-голяма сума на националната валута;
  
• 
  спекулативен арбитраж – при него се купуват и продават валути, с цел да се извлече печалба от разликата в курсовете на една и съща валута на различните пазари по едно и също време.
  
• 
  пространствен арбитраж – валутен арбитраж, при който целта е да се извлече печалба от разликата във валутните курсове между различните валутни пазари
  
• 
  времеви арбитраж – валутен арбитраж, при който целта е да се извлече печалба от разликата във валутните курсове между отделни времеви периоди
  
• 
  конверсионен арбитраж – поредица от валутни сделки, чиято цел е да се набави валутата, с която трябва да се погаси определено задължение или да се продаде по най-изгоден начин валутата от дадено постъпление
  
• 
  диференциален арбитраж – валутни сделки, чиято цел не е свързана с набавяне или продаване на валута, а само с извличането на печалба от разликите във валутните курсове в рамките на валутните пазари
  

Въпрос 7: Същност и структура на международната валутна ликвидност

ПЛАН:

1. Ликвидност.

2. Коефициенти на ликвидност

3. Структура на ликвидността.

4. Реални и потенциални ликвидни ресурси.
1. Ликвидност.

Ликвидност (от латинското liquide: "наличен") е счетоводно-финансов термин, свързан със способността на даден актив да бъде максимално бързо обменен и така превърнат в максимум парични средства. Ликвидността на даден е пазар е едно от най-важните му качества, благодарение на които той е определим като повече или по-малко рисков. Ликвидността на даден пазар се изразява в способността на инвеститорите да търгуват големи обеми без забавяне, така че той (пазарът) да бъде минимално повлиян. Колкото даден пазар е по-ликвиден, толкова транзакциите на участниците в него са по-бързи, по-ефективни, по-малко оскъпени и не предизвикват сътресения на пазара.

Счетоводната ликвидност се изразява в способността на дадено предприятие да обслужи своевременно дълговете си с наличните си ликвидни активи.

Нетната ликвидност на даден стопански субект е размерът на краткотрайните ѝ активи намален със стойността на краткотрайните ѝ пасиви.

Ликвидността на банките представлява способността им във всеки един момент без забава да могат да изпълняват ежедневните си задължения, както в нормална банкова среда, така и в условията на криза. Надзорът по ликвидността на банките се осъществява от Централната банка посредством Информационни системи за наблюдаване на ликвидността.

Обективна ликвидност

В баланса активите са подредени според ликвидността си, във възходящ ред.

Субективна ликвидност

Подреждането в баланса следва счетоводните стандарти, които взимат под внимание ликвидността на активите по принцип. Разбира се, ликвидността е строго индивидулна за всеки един актив. Дадена сграда, която е част от дълготрайните материални активи на предприятието би могла да бъде по-ликвидна, отколкото дадени ценни книжа, част от краткотрайните активи, за които ценни книжа обаче пазарната ситуация е неблагорпиятна.

2. Коефициенти на ликвидност

Те са показатели за финансово-счетоводен анализ на годишните счетоводни отчети на дадена стопанска единица. Те представляват количествени характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с краткотрайни активи. Данните за изчисляване на коефициентите на ликвидност се взимат от счетоводния баланс.

Коефициенти:

- Коефициент на обща ликвидност

- Коефициент на бърза ликвидност

- Коефициент на незабавна ликвидност

- Коефициент на абсолютна ликвидност

- Коефициент на ликвидните активи на банките

- Коефициенти за ликвидност по падежни интервали на банките

Въпрос: 8. Валутни условия

ПЛАН:

1. Същност

2. Външни условия на сделките.

3. Вътрешни условия на сделките.

1. Същност.

Финансовите условия (както и всички останали условия по външно-търговския договор) трябва да бъдат много ясно и точно фиксирани. Всяка отделна сделка носи своя специфика, своеобразни особености, които разбира се налагат и конкретен подход за всеки отделен случай.

За договарянето на платежните условия е необходимо предварително да се отчетат всички икономико-технически елементи и последици от една разплащателна операция. За да могат прецизно да се оформят валутно-финансовите условия по външно-търговската сделка е необходимо много добре да се познават съдържанието, същността и функциите на валутно-финансовите условия по външно-търговския договор за покупко-продажба. Абсолютно наложително е владеенето на разнообразието от форми, способи и средства на плащане, техническия и оперативния ред на тяхното реализиране, за да се избират най-оптималните за дадено направление, обстановка, конюнктура, пазар, стока и т.н. валутни и платежни условия. От добрия им подбор в голяма степен зависи и икономическият резултат.

Основните валутни условия повъншноикономическите сделки се отразяват в съответния договор (контракт ). Те са реална основа за осъществяване на самата сделка, както и плащанията по нея. Такива условия са:

• 
  валутата на сделката или валутата на цената;
  
• 
  договаряне валутат на плащането;
  
• 
  клаузи за предпазване от валутен риск.
  

5. 
   2. Външни условия на сделките – параметрите на външната среда на валутните сделка, т.е. съвкупността от системата на валутните курсове, режимите на националната валута, участието на резервни и колективни валути и степента на валутна ликвидност на страните по валутната сделка.
   
6. 
   
   
7. 
   2. Вътрешни условия на сделките – параметрите на конкретните валутни сделки, т.е. съвкупността от валутата на сделката, валутата на плащането и клаузите срещу валутния риск
   

Въпрос: 9. Външноикономически сделки

ПЛАН:

1. Обща характеристика на валутния риск.

2. Видове валутен риск.

3. Управление на валутния риск.

4. Валутни позиции на фирмите.

5. Класически начини за предпазване от валутен риск.

1. Обща характеристика на валутния риск.

Промените на валутните курсове се отразяват върху резултатите от икономическата дейност на отделните фирми по различни начини. Това отражение намира израз в понятията „валутен риск" и „откритост за валутен риск". Валутен риск e възможността изменението на валутните курсове да доведе до загуби за икономическите агенти при реализиране на тяхно валутно постъпление или валутно плащане.

Валутния риск е рискът свързан с неблагоприятно движение на валутния курс, при реализирането на което ще се понесат финансови загуби от намаляване стойността на валутата, в която са деноминирани инвестициите. Губи се реалната стойност на инвестицията при обръщането на доходността в националната валута.

Валутния риск възниква основно при компании с дейност малко или много свързана с чужди пазари, където плащанията са в различна от националната валута. Друг случай е налице, когато в производството на компанията се влагат материали, които са внос от държава с различна от националната валута. Така промяната на валутния курс би могла да окаже пряко непредвидимо влияние върху себестойността на произвежданата продукция или предоставяните услуги, като критично е когато тази промяна води до непредвидимо оскъпяване на продукцията при вече сключени договори.

2. Видове валутен риск.

Основните категории валутен риск са следните:

1. При износ на продукция с отложено във времето плащане
2. При внос на продукция с отложено във времето плащане
3. При внос на ресурси за продукцията с отложено плащане

3. Управление на валутния риск.

Поради характера на финансовите пазари никога със сигурност не може да се прогнозира бъдещата цена, на който и да е финансов инструмент. Затова, на финансовите пазари се говори винаги за вероятност – по-голяма или по-малка.

За предпазване или така нареченото хеджиране (застраховане) на валутен риск съществуват различни подходи като се използват различни финансови деривати, които се търгуват на финансовите пазари.

По тази причина голяма част от компаниите по света, имащи сделки с чуждестранни партньори, използват хеджирането за застраховка на валутния си риск. Така при резки движения компанията няма да е изненадана от отрицателни разлики, които статистически понякога достигат до 10-12% от стойността на сделка за месец, а ако са за по-дълъг период процентът е възможно и да се покачи.

8. 
   Хеджиране на валутния риск - действия по управление (елиминиране) на валутния риск, свързани със формирането на закрита валутна позиция, посредством съчетаването на очаквани с противоположни бъдещи валутни потоци.Модела „Хеджиране на паричен поток” за защита на дейността на предприятието от валутен риск се харектеризира със следните две негови разновидности:
   

• 
  хеджиране на паричен поток за покупка на валута;
  
• 
  хеджиране на паричен поток за продажба на валута;
  

Оптимизиране на валутните потоци (Лийдинг/Лагинг) - действия по управление на валутния риск, свързани с манипулиране на сроковете за погасяване на дадено валутно задължение или получаване на дадено на валутно плащане. Такива са техниките Leading и Lagging.

Класически начини за предпазване от валутен риск - действия по управление на валутния риск, свързани с подбор на валутата на плащането, включването на гъвкави валутни и ценови клаузи, договаряне на твърди цени и др.

ПРОДУКТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВАЛУТНООБМЕНЕН РИСК

• 
  Форуърд - финансов продукт, установяващ право и задължение за клиента да обмени валута в бъдещ момент на предварително определен валутен курс, което лишава клиента от възможност за извличане на полза при благоприятно развитие на валутния курс.
  
• 
  Форуърд Плюс - финансов продукт за защита срещу валутен риск и възможност за извличане на полза при благоприятно движение на валутния курс, като клиентът е изправен пред риска да не реализира ползи от поскъпване на валутния курс над Knock In (K.I.) бариерата.
  
• 
  Гъвкав форуърд - форуърд с възможност за избор на момента и сумите на плащане с риск пазарният валутен курс да бъде по-изгоден от фиксирания във форуърда валутен курс, което лишава клиента от възможност за извличане на полза.
  
• 
  Отменяем форуърд - финансов продукт с по-благоприятен форуърден курс за хеджиране спрямо обикновения форуърд със защита до определено бариерно ниво, при достигането на което oтпада форуърдния ангажимент и клиентът губи защитата.
  
• 
  Валутни опции - финансов продукт, даващ правото, но не и задължението, за обмяна на валута на предварително определен валутен курс, при който рискът се ограничава до размера на платената за опцията премия.
  
• 
  Валутни опции с компенсиране на премиите по опциите - финансов продукт, определящ горна и долна граници на валутните отклонения като клиентите носят риск при пробиване на горното ниво (cap) да продадат притежаваната от тях валута на обменен курс, по-нисък от пазарния.
  
• 
  Стъпаловиден гъвкав форуърд - форуърд с предварително договорено периодично подобряване на фиксирания валутен курс с риск пазарният валутен курс да бъде по-добър от определения в договора.
  

Въпрос: 10. Международен кредит

ПЛАН:

1. Същност на кредита.

2. Видове кредити.

3.Кредитен договор.

1. Същност на кредита.

Кредит е осигуряването на ресурси (като например отпускане на заемни средства на клиент на банка или друга кредитна институция) от една страна в друга страна, когато втората страна не възстановява дългът на първата страна незабавно. Първата страна се нарича кредитор, а вторият се нарича страна на длъжника, известен също като кредитополучател. Обичайно кредитополучателят дължи на кредитора лихва, дължима за периода на кредита плюс възстановяване на цялата дължима главница.

Кредитополучатели могат да бъдат както физически, така и юридически лица.

Всяко движение на финансови капитали е доста зависимо от кредити, което от своя страна зависи от репутацията или кредитоспособността на юридическото лице, което отговаря за финансовите средства.

Терминът се използва в търговията, известен като "търговски кредит", да се позовава на одобрение за забавени плащания за закупени стоки. Понякога, кредит не се предоставя на лице, което има финансова нестабилност или затруднение. Компаниите често предлагат кредити на своите клиенти, като част от условията за споразумение за покупката. Организации, които предлагат кредити на своите клиенти често използват кредитен мениджмънт.

За разлика от парите, кредитът сам не може да действа като единица на сметката. Въпреки това, много форми на кредит лесно може да действат като средство за размяна. Като такова, различните форми на кредит, са често парите и са включени в оценките за доставка.

Кредитите също така може да се търгуват на финансовия пазар. В чиста форма на кредита се подразбира суап пазар, където кредити основно се търгуват на пазара от кредитно застраховане. А кредитния суап представлява цената, на която двете страни, разменят този риск - "продавач" под риск от неизпълнение на кредити в замяна на плащане, търгува кредит обикновено обозначен по базисни пунктове. Изкуствено сумата, която ще се отнася за защита на "купувача" плаща застрахователна премия, както и в случай на неизпълнение на основните инструменти (заем, облигации или други вземания), предоставя тези вземания за защита на продавача и получава от продавача кредит на номинална сума.

2. Видове кредити.

Според срока на ползване:

- краткосрочни (до 1година);

• 
  средносрочни (от 1 до 5 години);
  
• 
  дългосрочни ( над 5 години).
  

Според тяхната обезпеченост:

• 
  пълно обезпечени;
  
• 
  частично обезпечени;
  
• 
  необезпечени кредити.
  

Според начина на усвояване:

• 
  открити;
  
• 
  закрити.
  

Според начина на погасяване:

• 
  кредити, погасявани чрез погасителни вноски;
  
• 
  кредити, погасявани наведнъж.
  

Според целите на ползване:

• 
  предприемачески;
  
• 
  потребителски.
  

Според характера на дейността, която се кредитира:

• 
  кредити за промишлеността;
  
• 
  кредити за търговията;
  
• 
  кредити за селското стопанство;
  
• 
  кредити за строителството
  
• 
  др.
  

Според условията на ползване на кредита:

• 
  парични;
  
• 
  стокови;
  
• 
  гаранционни.
  

Според предназначението си кредитите биват:

- потребителски кредити;

- ипотечни кредити;

- кредити за оборотни средства.

3.Кредитен договор

Кредитения договор е този който се подписва от кредитополучателя и поричителите и се оформя кредитно досие.След подписването му сделката се смята за сключена.

Договорът съдържа: данни за страните, данни за кредита ( цел, размер, срок, валута, начин на погасяване лихви, такси, комисионни, обезпечения, дата на сключване и др. условия)

В зависимост от обезпеченията може да се ноложи подписжането на допилнителни договори.

След подписването на договора за кредит и всечки документи които го съпътстват започва реализирането на кредитната сделка.

Въпрос: 11. Кредитиране на външноикономическите сделки

ПЛАН:

1. Лихви.

- Същност на лихвата

- Видове лихви

- Лихвени проценти

2. Специфични техники и начини за кредитиране на външноикономическите сделки

- Лизинг

- Факторинг

- Форфетинг
1.Лихви.

- Същност на лихвата:

Лихва във финансите и икономиката е цената, платена от заемателя, за използваните пари на заемодателя. С други думи това е сумата, дължима се срещу временно използване на паричен ресурс.

По смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), лихва е "доход от всякакъв вид вземания за дълг, както и доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книжа".

- Видове лихви:

• 
  Проста лихва -Тя се изчислява само върху заетите парични средства. При олихвяването лихвата не се прибавя към основната сума, за да носи и тя лихва през следващите периоди;
  

• 
  Сложна лихва -наричана още капитализирана лихва. Изчислява се като към основната сума се прибави лихвата от предходния период и в следващия период има лихва върху новата нараснала сума;
  
• 
  Декурзивна лихва – начислява се и се плаща в края на всеки лихвен период;
  
• 
  Антиципативна лихва – начислчва се и се удържа от заемната сума още при предоставянето на кредита;
  
• 
  Лихви по кредитите – изисква се от кредитополучателите;
  
• 
  Влогова лихва – е тази, която бахките заплащат на своите клиенти за вложените средства.
  

• 
  Лихвени проценти:
  

• 
  номинален лихвен процент и реален лихвен процент;
  
• 
  основен лихвен процент и пазарен лихвен процент;
  
• 
  фиксиран и плаващ лихвен процент;
  
• 
  ломбалден, рамбурсен, контокорентен и пр. лихвен процент.
  

2. Специфични техники и начини за кредитиране на външноикономическите сделки.

• 
  Лизинг
  

Представлява, най-общо, отдаване под наем или аренда на реален капитал (машини, оборудване, транспортни средства, строителна техника и пр.).

В практиката са познати различни лизингови операции, но сред тях основни са:

• 
  оперативният лизинг – представлява частично финансиране на определени инвестиции;
  
• 
  финансов лизинг – представлява цялостно финансиране на инвестицията.
  

Чрез лизинга се предоставя реален капитал под аренда за определен срок без прехвърляне правата на собственост.Това е средносрочна или дилгосрочна операция по наемане на прмишлено технологично оборудване за по дълъг срок ( до 15 години ).Чрез лизинга икиномическите субекти придобиват оборудване без да извършват инвестиции.

- Факторинг

Представлява, договорено постоянно или текущо изкупуване и при нужда авансиране на вземания, свързани с доставка на стоки от търговски банки или специализирани факторингови дружества. Факторингът се обезпечава само чрез отстъпката на вьемания и допълнителни гаранции.

Участници при фокторинга са длъжник, първоначален кредитор – доставчик и фактор.

Съществуват следните видове факторинг:

• 
  Взависимост от поемане на делкредере-риска:
  

• 
  регресивен факторинг;
  
• 
  безрегресивен факторинг;
  

• 
  Взависимост от териториалния обхват:
  

• 
  вътрешен факторинг;
  
• 
  експортен факторинг.
  

• 
  Взависимост от момента на финансиране на даставката:
  

• 
  прогресивен факторинг;
  
• 
  падежен факторинг.
  

• 
  Взависимост от поемането на счетоводството на длъжника:
  

• 
  открит факторинг;
  
• 
  ненотифициран факторинг.
  

• 
  Взависимост от начина за обмен на данни:
  

• 
  традиционен факторинг;
  
• 
  иновативен факторинг.
  

- Форфетинг

Представлява договорено финансиране, чрез покупка на вземания от стокови доставки и услуги от специализирани финансови институции. Обикновено вземанията са за крупни суми и се извършват в срок до 7 години.

Основание за извършване на финансовата операция е договорът за форфетинг, който се подписва между заинтересованите страни по сделката.

Участници във форфетирането са форфетъорът, длижникът по търговската сделка и първоначалният кредитор.

Въпрос: 12. Международна валутна система

ПЛАН:

1.Същност.

2.Създаване и развитие.

3.Европейска валутна система.

1.Същност.

Международната валутна система представлява набор от правила, структура и механизми, посредством които тя изпълнява своите функции.

2.Създаване и развитие.

До момента са съществували три валутни системи - Система на златния стандарт, Бретънуудска валутна система и Система на плаващите валутни курсове, която функционира и сега.

2.1 При системата на златния стандарт липсват каквито и да било ограничения, а валутата е напълно конвертируема, защото всяка поотделно се разменя за злато. Всяка страна сама е определила количеството злато, което стои зад всяка банкнота в обръщение и съответно тя може да се обменя по това златно съдържание. Златните запаси са били основата на паричната маса, а априспособяването на платежния баланс е ставало автоматично посредством промените в златните запаси. Тази система би функционирала прекрасно, ако правителството поддържаше обявеното златно съдържание на своята валута, но след Втората световна война и кризата 1929 - 1933 година и суспендирането на свободната търговия със злато, цялата система рухва и доказва неефективността си.

2.2 Бретънуудската валутна система е нещо като лекарство за разрушената международна търговия и финансовата система след Втората Световна война. Има за цел да възстанови руините и да влее свежа кръв в икономиката. Как действа?

- чрез премахване ограниченията в международната търговия;

- чрез изграждане на валутна конвертитуемост;
- чрез стабилни валутни курсове.

2.3 Система на плаващи валутни курсове

Аргументите за появяването, съществуването и действието и до момента на тази система са следните:
- плаващия валутен курс осигурява равновесие в платежния баланс и по този начин правителството е освободено от задължението да насочва монетарната и фискалната политика за постигане на това равновесие, а вместо това насочва двете политики към истински важните проблеми, които ги касаят;
- свободно плаващия курс елиминира необходимостта да се поддържат някакви резерви и по този начин се освобождават средства, които влизат директно в потока на инвестициите;
- позволява на страната да осъществява международна търговия и да създава сравнителни предимства.

3.Европейска валутна система.

Организация създадена в Европа през 1979 г. за да координира финансовата политика и валутните курсове за континента чрез провеждане на Механизма за валутни курсове и подпомагане на движението към обща европейска валута и централна европейска банка.

От 1 януари 2002 повече от 300 милиона граждани на страните-членки на ЕС използват общата европейска валута – еврото. Само 10 години след подписването на Договора за ЕС в Маастрихт, провъзгласяващ принципа на общата европейска валута, евро-банкнотите и монетите започват своята свободна циркулация в европейските страни.
Еврото заменя напълно националните валути на страните от ЕС, които го въвеждат в обръщение.

Европейската централна банка реализира европейската монетарна политика, провежда валутни операции и осигурява стабилно функциониране на паричната система.

ЕЦБ е основана непосредствено след решението на Европейския съвет за кръга участници в Икономическия и валутен съюз, в началото на месец мах 1998г. ЕЦБ започва дейността си през 1998 г., а от 1 януари 1999г. поема отговорността за изпълнението на европейската валутна политика в рамките на Европейската система от централни банки (ЕСЦБ). ЕЦБ отговаря за европейската валутна политика, независима е от националните правителства и единствена има право да разрешава употребата на Евро банкноти.

Каталог: old -> temi
temi -> Тема 1: Видове изображения, модели и формати
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Тема 1: Изисквания за изработване на уеб-сайт
temi -> Тема компютърни мрежи
temi -> 1. Обща характеристика на информационните системи Същност Съществуват много дефиниции на понятието „информационна система”
temi -> План-конспекти по отчитане на външнотърговски сделки-теория
temi -> Тема проблемен анализ
temi -> Основни понятия при формиране себестойността на изделия в производствени предприятия
temi -> 1. Маркетингови проучвания Marketingsforschungen

Изтегляне 258.11 Kb.

Сподели с приятели: