Въпрос: в моята местна църква ръкопляскането по време на богослужение е обичайна практика. Има ли някаква библейска подкрепа за тази практика?

Анхел Мануел Родригес

Ръкопляскането по време на църковни служби става все повече популярно в много от нашите църкви. Така че вашата църква не е уникална в това отношение. Ръкопляскането е споменато в Библията като израз на социални и религиозни чувства. Но представите, свързани с този жест или действие не са винаги тези, с които ние ги свързваме в нашата култура.

Четири еврейски глагола са използвани, за да изразят действието на ръкопляскането (macha‘, nakah, saphak, и taqa) и всеки от тях съдържа, както би трябвало да се очаква представата за удряне или на някого или нещо. Те са използвани заедно със съществителното „ръка” (на еврейски kaf), за да предадат действието на ръкопляскането („удряне на ръцете”). Фразата е използвана по няколко различни начина.

1. Това е един израз на радост при издигането на царят:това е една социална функция на жеста или действието. Когато Йоас беше представен като законен наследник на трона, онези които присъстваха пляскаха с ръце и викаха „Да живее царя!” (4Царе 11:12). Една религиозна употреба можем да открием в Пс.47:1, където псалмистът кани всички народи да пляскат с ръцете си, защото Господ е прогласен за Цар над земята. В Пс.98:8 хората са съветвани да хвалят Господа и хълмовете да пляскат с ръцете си, защото Господ идва като Цар и Съдия на земята.

2. Това един израз на радост по повод Божията спасителна дейност: завръщането на Божия народ от тяхното изгнание във Вавилон е описано от Исая като един акт на изкупление.Това, което Господ ще направи за своя пленен народ е толкова чудесно и славно, че дори природата ще се зарадва. В този контекст пророкът олицетворява дърветата и полетата и ги описва като пляскащи с ръцете си като един жест или действие на радост (Ис.55:12).

3.Това един израз на отвращение и гняв: Валак беше гневен, защото Валаам благослови народа на Израел вместо да ги прокълне и той показа своето недоволство с пляскане на ръцете си (Числа 24:10). Езекил пляскаше с ръцете си в отвращение след като беше видял практикуваното зло в Юдея (Езек.6:11). Господ пляскаше с ръцете си в гняв и отвращение като една реакция на нечестивата печалба и кръвта, проливана от неговия народ в Ерусалим (Езек.22:13; 21:14,17). Това символично действие от Божия страна е последвано от Неговото осъждане на непокаяните грешници.

4. Това е един израз на злобна радост: това значение се намира единствено в контекста на побеждаване на враговете. В пророчеството срещу Ниневия Бог обяви, че всички онези, които ще чуят за Неговия съд ще пляскат с ръцете си срещу града и неговото нещастие (Наум 3:19). Амонците пляскаха с ръцете си и се радваха със злоба, когато Израел беше унищожен от вавилонците (Езек.25:6). Същото презрение и омраза изразиха онези, минаващи покрай руините на Ерусалим чрез пляскане с техните ръце (Пл. Ер.2:15). Този жест или действие беше наистина един знак на омраза и присмех.

Няма ясно доказателство, че този жест или действие е бил част от поклонението в Стария и Новия завет. В действителност не намирам фразата никъде в Новия завет. Затова не изглежда да има каквито и да било библейски съответствия на това, което се случва в нашите църкви днес.

Вие може да попитате: „Защо го правим?” Не съм сигурен. Предполагам, че ние взаимстваме ръкопляскането в нашите служби от нашите културни мероприятия. Ръкопляскането е обикновено свързвано с развлекателната индустрия, но то е станало много популярно в телевизионните евангелизационни, религиозни служби. Може би, ние го копираме от тях.

Оставяйки на страна въпросът за културното влияние, предполагам, че това, което наистина има значение е всеки човек напълно да осъзнава причините, поради които пляска в църквата. Мотивацията става извънредно важна в този смисъл. Дали това е израз на радост в Господа и неговата спасителна сила? Или това е само физически израз, или един заместител на това, което е израза „амин”? или това е едно признание за доброто представяне на певеца или проповедника?