Въпроси, които се задават много често



страница1/9
Дата22.09.2017
Размер1.36 Mb.
#30774
  1   2   3   4   5   6   7   8   9



Въпроси, които се задават много често


Вернер Гитт

 


Издателство Верен

пл. Славейков 1, 1000 София

© на немското издание 1989

CLV - Christliche Literatur-Verbreitung

Postfach 110135, D-4800 Bielefeld 11

преводач: Ваня Димитрова

редактор: Юлиана Балканджиева

ISBN 3-89397-703-1



Съдържание:


Въпроси, които се задават много често 1

Съдържание: 3

ПРЕДГОВОР 3

1. ВЪПРОСЪТ ЗА БОГА (ВБ) 4

2. ВЪПРОСИ КЪМ БИБЛИЯТА (ВББ) 10

3. ВЪПРОСИ ОТНОСНО СЪТВОРЕНИЕТО, НАУКАТА И ВЯРАТА 15

4. ВЪПРОСИ ОТНОСНО СПАСЕНИЕТО (ВСП) 26

5. ВЪПРОСИ ОТНОСНО РЕЛИГИИТЕ (ВР) 37

6. ВЪПРОСИ ОТНОСНО ЖИВОТА И ВЯРАТА (ВЖ) 39

7. ВЪПРОСИ ОТНОСНО СМЪРТТА И ВЕЧНОСТТА (ВВ) 50

ПРИЛОЖЕНИЕ 53

ИЗ ЛИЧНИЯ ЖИВОТ НА АВТОРА 68




ПРЕДГОВОР



Идея на книгата. Идеята за тази книга възникна по време на една евангелизационна поредица, провеждана от автора в автентичната среда на мюнхенския дом на модата Мюлхойзер. Модистът Харо Мюлхойзер предостави първия етаж от магазина си за поредицата, всяка вечер в продължение на една седмица. Това означаваше: всяка вечер прибиране на дрехите и щандовете, подреждане на 250 стола, четене на лекцията, след това отново прибиране на столовете и подреждане на щандовете, за да може на другата сутрин персоналът на окачи дрехите. Столовете бяха твърде недостатъчни, но меките килими и стъпалата служеха като допълнително място за сядане. По този начин без проблеми се намираше място за около 350 души. Поради централното място на магазина в мюнхенската пешеходна зона (само на няколко метра от кметството и Фрауенкирхе) голяма част от посетителите бяха от нехристиянски среди. Имаше възможност също така след събирането да се задават въпроси по изнесената лекция, от което се възползваха доста хора. По този начин възникваха въпроси, изискващи разяснение, преди да бъде взето решение за вярата.

Вид на въпросите. Настоящата книга съдържа редица въпроси от тези, които бяха зададени в Мюнхен. Освен това са добавени и отговори на въпроси, задавани на автора при подобни мероприятия на други места. От години той ръководи "часа за въпроси" на младежките християнски събирания в Алден, къдато също са му задавани многобройни въпроси. Общото за всички въпроси, засегнати в книгата, е , че това са действително задавани въпроси. Така че настоящата книга не предлага една разходка по Библията за посветени посредством тези въпроси, а се опитва сериозно да погледне на проблемите, които занимават съмняващите се, питащите и търсещите. Става дума не просто за събиране на любопитни теологични въпроси или за теоретизиране, а за основни въпроси, задавани от търсещи хора, възникнали в практиката на изнасянето на лекции. Там, където е възможно, са включени и оригинални самостоятелни въпроси.

Метод на отговорите. Разкритата от древните гърци логика се оказа толкова успешна в точните науки, че дори беше направен опит да се приложи този начин на мислене и в други области. Епохата на просвещението беше завладяна от това погрешно схващане, което имаше като следствие критическата позиция относно библейската вяра. Ако засегнатите в тази книга въпроси бяха от областта на математическите и природните науки, то апаратът на логиката би ни помогнал. Но при изложените тук проблеми въпросите на битието играят основна роля, а те не се поддават на чисто логическа обработка. Философията също не е в състояние да ни помогне. Философът Ханс Ленк от Карлсруе признава откровено: "Философията рядко дава окончателни и съдържателни решения; тя поражда въпроси, а не материали и резултати. За нея перспективата на един проблем е много по-важна отколкото частичното решение на някой древен въпрос."

Бог иска и може да ни води във всяка истина - както в мисленето ни, така и в действията и вярата ни. Решаващата мяра за всичко е авторизираното от Бога слово, което е пред нас под формата на Библията. Този извор не може да се замени с никакво човешко произведение. тъй като отговорът на всички въпроси в основата си зависи от тази мяра, в подробното приложение към се спрял на същността и принципите на тълкуването на Библията. Обобщението във вид на тезиси се появява първоначално тук и има за цел да предаде принципа, необходим при работата с нея.

От съображения за пестеливост отговорите не винаги са представени изчерпателно. Освен това трябваше да бъде направен субективен избор от многобройните зададени въпроси.

Поради съдържателната връзка между тях при отговорите са неизбежни някои припокривания. За по-добра нагледност въпросите са подредени по теми. някои от тях намират отговора си директно в Библията, защото това са най-подходящите думи. Други въпроси също намират отговора си в Библията, но това става посредством заключения, направени въз основа на дадените библейски текстове. Изводите до голяма степен зависят от познаването на Библията и индивидуалните способности да се намират други отговори в дадените библейски пасажи. по правило без отговор остават въпросите "защо?". Те също ще го получат, когато вярата стане видима действителност.



Благодарности. Благодарен съм на любимата си съпруга, която ми даде ценни указание при критичния преглед на ръкописа и пое трудната работа по набирането му на компютър.

Нашата молитва е, с настоящата книга да помогнем на търсещия във въпросите на битието и вярата.




1. ВЪПРОСЪТ ЗА БОГА (ВБ)



ВБ1: Откъде въобще мога да знам, че има Бог?

ОБ1: Няма народ или племе на земята, чиито хора да не вярват под някаква форма в някакъв бог, дух или същество, стоящо над тях. Това се отнася и за изолираните племена в джунглата, които никога не са имали контакт с друга култура, а още по-малко с евангелието. Защо е така? Ние всички имаме умствената способност да заключаваме за невидимия Творец от чудесните творения на видимото мироздание. Никой не вярва, че една кола, един часовник или дори едно копче или кламер са възникнали от само себе си. Затова апостол Павел пише в Новия Завет: "Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията. Така че те са без извинение." (Римляни 1:20). От творенията (природата) можем само да узнаем, че Бог съществува, и да заключим за Неговата сила и неизмеримо богатство на идеи, но не и за Неговата същност (напр. любов, живот, милост, доброта). Затова ни е дадена Библията.

ВБ2: Къде е Бог?

ОБ2: Според нашите човешки представи ние се опитваме пространствено да локализираме Бога. За това намираме подобни сведения както при езическите представи за Бога от древността, така и в новоезическите. Гърците са вярвали, че техните богове живеят на планината Олимп, а древните германци са ги локализирали във Валхал. Лаплас твърди: "Аз изследвах цялата вселена, но никъде не открих Бога." Подобни са заключенията и на съветските космонавти: "Аз не срещнах Бога при моя полет." (Николаев, 1962 г. с Восток III). В светлината на Библията всички тези изказвания са изцяло погрешни, защото Бог е извън пространството. Той, който е създал пространството, не може да бъде част от него. Още повече, че Той прониква във всяка негова част: Той е вездесъщ. Точно това обяснява и апостол Павел на атиняните-езичници в Ареопага: "Защото в Него живеем, движим се и съществуваме" (Деяния 17:28). Псалмистът също осъзнава тази реалност, когато заявява: "Издирваш ходенето ми и лягането ми ... Ти си пред мен и зад мен, и сложил си върху мене ръката Си" (Псалм 139:3,5). Тук също се разкрива пълното проникване на Бога. Математическата представа за многоизмерни пространства (нашето пространство има само три измерения) би могла да ни помогне при въпроса къде е Бог. Пространството с п измерения е подмножество на пространството с п+1 измерения. По този начин четиримерното пространство не може да се обхване от триизмерното, но изцяло го прониква. Това съдържание се описва в библията в 3. Царе 8:27: "Но наистина ли Бог ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат."
ВБ3: какво означава Бог? - Б.О.Г.?

ОБ3: Думата "Бог" не е акроним, т.е. дума, състояща се от началните букви на повече думи, като напр. НЛО (неидентифициран летящ обект). Бог непрекъснато се е откривал на хората с нови имена, които със значението си описват Божията същност (приведените библейски стихове посочват първоначалната поява на тези имена):

Елохим (Битие 1:1 - Бог, мн. ч., за да изрази триединството на Отец, Син и Свети Дух);

Елоах (41 пъти в книгата Йов, иначе само на отделни места; Бог - ед. ч. на Елохим);

Ел (Битие 33:20 - Бог, Всемогъщият);

Ел-Олам (Битие 21:33 - Вечният Бог);

Ел-Рои (Битие 16:13 - Бог, който ме вижда);

Ел-Шадай (Битие 17:1 - Всемогъщият Бог);

Йеова (Битие 2:4; според Изход 3:14-15 "Аз съм Този, Който съм");

Йеова-Рафека (Изход 15:26 - Йеова, твоят Изцелител);

Йеова-Ниси (Изход 17:15 - Йеова, мое знаме);

Йеова-Ире (Битие 22:13-14 - Йеова ще промисли);

Йеова-Шалом (Съдии 6:24 - Йеова е мир);

Йеова-Цидкену (Еремия 23:6 - Йеова, наша правда);

Йеова-Шама (Езекиил 48:35 - Йеова е там);

Йеова-Рои (Псалм 23:1 - Йеова, моят пастир);

Йеова Саваот (Господ на Войнствата);

Адонай (Битие 15:2 - Господарю мой, Господи, 134 пъти в Стария Завет).

(Цитирано от Абрахам Майстер, Лексикон ан библейските имена, Пфафикон, 1970 г).



ВБ4: Защо не можем да видим Бога?

ОБ4: Първите създадени от Бога хора, Адам и Ева, са живеели в общение с Него и са можели да Го виждат лице в лице. С грехопадението човекът се е отделил от Бога. Той е свят Бог, който мрази всеки грях, и поради това първоначалното общение между Него и човека се е прекратило. "... който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, когото никой човек не е видял, нито може да види" (1 Тимотей 6:16). Затова ние ще можем да видим бога едва когато след смъртта си отидем в Неговия дом. Пътят до там е възможен само чрез Господ Исус: "Никой не отива при Отца освен чрез Мен" (Йоан 14:6).
ВБ5: Наистина ли Бог е Бог на любовта, щом като допуска по света да има толкова мъка?

ОБ5: Преди грехопадението не е имало нито смърт, нито болка, нито мъка, нито изобщо каквото и да било от нещата, които днес измъчват хората. Бог е създал всичко така, че човекът да живее в идеални условия. Чрез своя свободен избор човекът е тръгнал по свои пътища, които са го отделили от Бога. Защо Бог ни е дал такава голяма свобода на избора, не можем да обясним. Ние обаче твърдо вярваме, че който се отдалечи от бога, изпада в нужда. До ден днешен всички ние повтаряме този горчив опит. Някои хора са склонни да приписват вината на Бога, но нека си припомним, че не Бог, а човекът е причината за това. Ако през нощта, пътувайки по магистралата, изгасим фаровете и така причиним тежка катастрофа, не бива да обвиняваме производителя на автомобила. Конструктивно той е дал възможност за осветление, но ако ние съзнателно го изключим, вината си е само наша. "Бог е светлина" (1 Йоан 1:5) и когато се отправяме в тъмнината, далеч от Бога, не бива да обвиняваме Твореца, защото Той ни е създал да бъдем близо до Него. Бог е и си остава Бог на любовта, защото Той е направил нещо невероятно - дал е собствения Си син, за да ни изкупи от ситуацията, която ние сами сме си причинили. В Йоан 15:13 Исус казва за Себе си така: "Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си." Има ли по-голяма любов от тази? Направено ли е нещо по-велико за хората от делото на Голгота? Кръстът е върхът на Божията любов.

Всички ние, вярващи или невярващи, живеем в падналия свят, в който мъката във всички нейни прояви е основна съставна част. Неизяснени за нас остават и личните страдания. Защо при един човек всичко е наред, а друг е засегнат от нужда и тежка болест? Често пъти вярващият трябва да страда дори повече от безбожния, както казва псалмистът:

"Защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на нечестивите. Понеже не се притесняват при умирането си и тялото им е тлъсто. Не са в общите човешки трудове, нито са измъчвани като другите човеци" (Псалм 73:3-5).

След това обаче той намира предназначението на своето лично страдание, което не е наказание за някакви грехове, и не се пазари с Бога, а се държи здраво за Него:

"Обаче аз винаги съм с Теб; Ти ме хвана за дясната ми ръка. Чрез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава. Чезне плътта ми и сърцето ми, но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял" (Псалм 73:23,26).
ВБ6: Не е ли виновен за всичко Бог?

ОБ6: Когато след грехопадението Бог е потърсил сметка от Адам, той е посочил като виновна Ева: "Жената, която Ти ми даде, за другарска, тя ми даде от дървото и ядох" (Битие 3:12). След това Бог пита жената, но тя също се опитва да се оправдае: "Змията ме подмами и ядох" (Битие 3:13). По отношение на собствената си вина ние показваме забележително поведение: винаги я отклоняваме от себе си и я прехвърляме на други, докато най-накрая не обвиним и самия Бог. Точно в този момент става невъобразимото: в Исус Бог взема цялата вина върху себе си: "... който за нас направи грешен Онзи, който не е знаел грях" (2 Коринтяни 5:21). Божията присъда над греха на света се е изляла над Божия Син. Божият гняв се е стоварил над Него с цялата си сила: слънцето се е скрило за три часа и Той наистина е бил напуснат от Бога - Той, "... който даде Себе Си за нашите грехове" (Галатяни 1:4), за да можем ние да бъдем освободени от тях. Това е изявлението на Божията любов. Няма по-добро послание от евангелието.
ВБ7: В старозаветното време Бог е изисквал изтребването на цели народи, а в Проповедта на планината се казва: любете враговете си. Различен ли е Бог на Стария Завет от Бога на Новия Завет?

ОБ7: Някои хора смятат, че в Стария Завет (СЗ) Бог е Бог на гнева и отмъщението, а в Новия Завет (НЗ) Той е Бог на любовта. Това схващане лесно може да се обори чрез следните стихове от СЗ и НЗ: в Еремия 31:3 Бог казва: "Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост", а в НЗ, в Евреи 10:31: "Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог." Бог е както гневният Бог по отношение на всеки грях, така и любящият Бог по отношение на всеки, който иска да се покае. това свидетелство може да се намери и в НЗ, и в СЗ, защото Бог е винаги същият. При Него няма "изменение или сянка от промяна" (Яков 1:17). Също така непроменим е и Божият Син: "Исус Христос е същият вчера, днес и до века" (Евреи 13:8).

Библията е пълна с примери за това как Бог осъжда греховете на хората и как, от друга страна, запазва Своите Си. Потопът е погълнал цялото човечество поради греховните му пътища, но осем души са били спасени. Също така при Страшния съд по-голямата част от човечеството ще загине, защото е вървяла по широкия път на проклятието (Матей 7:13-14). Бог е дал Обетованата земя на Своя народ, но при излизането от Египет евреите са били нападнати от амаличаните. Във Второзаконие 25:17-19 над амаличаните е произнесена присъдата за изтребление, която по-късно Саул е трябвало да изпълни по Божия заповед (1 Царе 15:3). В новозаветното време Анания и Сапфира са били умъртвени, защото не са казали цялата истина (Деяния 5:1-11). От тези примери можем да се поучим, че Бог взима греховете ни много по-сериозно, отколкото ние си мислим. В това отношение Бог също е останал неизменен. Той мрази всеки грях и осъжда всяко провинение. И днес Той също би могъл да унищожи цели народи. Ние, германците, сме съгрешили против Бога по особено тежък начин, защото по времето на Третия райх нашият народ е разработил цяла програма за унищожаването на Неговия народ. Разделянето на Германия и загубата на източните области е ясната Му присъда. Бог би могъл на унищожи и целия ни народ, но милостта Му беше толкова голяма, че Той не го направи, маже би заради останалите вярващи. Содом и Гомора не биха били унищожени, ако в тях се бяха намерили поне десет праведници (Битие 18:32). Това, че съдът не става веднага, е израз на Божията милост. Един ден обаче всеки човек трябва да даде отчет за живота си - както вярващият, така и невярващият (2 Коринтяни 5:10; Евреи 9:27; Откровение 20:11-15).


ВБ8: Бог ли е създал злото?

ОБ8: В Първото послание на Йоан четем, че "Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина" (1:5). "... както е съвършен и вашият небесен Отец" (Матей 5:48), ангелите прогласяват: "Свят, свят, свят е Господ на Войнствата" (Исая 6:3). Той е "Отец на светлините" (Яков 1:17) и от Него не може да идва никакво зло. Библията разкрива произхода на злото във връзка с падението на Сатана, който някога е бил херувим, ангел на светлината, но е поискал да стане "подобен на Всевишния" (Исая 14:14). В Езекиил 28:15-17 е описана неговата гордост и падение:

"Ти беше съвършен в пътищата си от деня, когато беше създаден, докато се намери беззаконието в теб. От голямата ти търговия вътрешността ти се изпълни с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те унищожих отсред огнените камъни, херувиме закрилящ! Сърцето ти се надигна заради красотата ти, ти поквари мъдростта си заради блясъка си и Аз те хвърлих на земята..."

Тъй като първата човешка двойка се е поддала на изкушението, тя е попаднала под властта на греха. Така злото е влязло в света. Очевидно по този начин Сатана е успял да проникне и да завладее света: "Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места" (Ефесяни 6:12).
ВБ9: Може ли Бог да се учи?

ОБ9: По дефиниция ученето е усвояване на неизвестно знание. Тъй като Бог знае всичко (Псалм 139:2; Йоан 16:30), за Него няма нищо ново, което Той трябва да научи. Като Господар над пространството и времето на Него са Му известни в еднаква степен както миналото, така и бъдещето. Ние сме тези, които се учат. В Библията Бог ни разкрива Своето всезнание, показвайки ни бъдещите събития чрез пророците.
ВБ10: Действително ли е съществувал Исус? Той Божи Син ли е?

ОБ10: Оповестяването на идването на Исус на този свят е едно от най-забележителните пророчества. Старият Завет предсказва в подробности Неговото месторождение във Витлеем (Михей 5:2; Лука 2:4); Неговото родословие (2 Царе 7:16; Матей 1:1-17)ц това, че Той е едновременно и Божи Син (Псалм 2:7; 2 Царе 7:14 и Евреи 1:5) и Човешкият Син (Данаил 7:13 и Лука 21:27); Неговото дело (Исая 42:7 и Йоан 9); причината за Неговото изпращане (Исая 53:4-5 и Марк 10:45); предаването му за 30 сребърника (Захарий 11:12 и Матей 26:15); Неговите страдания с смърт на кръста (Псалм 22 и Лука 24:26); а също така и Неговото възкресение (Осия 6:2 и Лука 24:46). Чрез ясно определения период от 400 години между последната книга на СЗ и новозаветното време изпълнилите се пророчества за Христос придобиват особено впечатляваща тежест по отношение на поставения по-горе въпрос. За живота на Исус свидетелстват също и небиблейски източници като напр. римският историк Тацит, римският придворен Светиний от времето на император Адриан, римският управител на Витиния и Мала Азия Талийи еврейският историк Йосиф Флавий (род. 37 г. сл. Хр.), от когото е следният убедителен цитат:

"По това време живееше Исус, един мъдър човек, ако изобщо можем да го наречем човек. Той именно извърши невероятни дела и беше учител на всички хора, които с радост приемаха истината. Така той привлече много юдеи, а също и много езичници. Той беше Христос. И въпреки че Пилат, подбуден от водачите на нашия народ, го осъди на смърт чрез разпятие, неговите по-раншни последователи му останаха верни. Защото той им се яви жив на третия ден, както Божиите пророци бяха предсказали това и хиляди други чудни неща за него" (Юдейски хроники ХVIII. 3. 3.).

Сам Бог потвърждава Исус като Свой Син (при кръщението: Матей 3:17; на планината на преображението: Марк 9:7), а ангелът провъзгласява Неговото рождение като "Син на Всевишния" (Лука 1:32§. Господ Исус представя Себе Си пред Пилат (Матей 26:63-64) и пред Кайфа (Лука 22:70) като Божи Син, а същото свидетелстват и различни мъже и жени от Библията:

- Петър: "Ти си Христос, Синът на живия Бог" (Матей 16:16).

- Йоан: "Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него и той - в Бога" (1 Йоан. 4:15).

- Павел: "Живота, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син" (Галатяни 2:20).

- Марта от Витания: "Да, Господи, вярвам, е Ти си Христос, Божият Син, който има да дойде на света" (Йоан 11:27).

- Натанаил: "Учителю, ти си Божи Син, Ти си Израилев Цар" (Йоан 1:49).

- Римският стотник при разпятието: "Наистина Този беше Син на Бога" (Матей 27:54).

- Етиопският придворен: "Вярвам, че Исус Христос е Божи Син" (Деяния 8:37).

Дяволът също знае, че Исус е Божият Син (Матей 4:3-6) и демоните са принудени да Го признаят за Божи Син (Матей 8:29).

Това, че Исус е Божи син, още по онова време е било препънка както за фарисеите и първосвещениците (Марк 14:53-65), така и за отхвърления народ (Йоан 19:7), като дори до днес този факт е трън в очите на мюсюлманите и юдеите. Той не би могъл да бъде наш Спасител и Изкупител, ако беше само един "брат" (Шалоб бен Хорин), "Син сред синовете" (Царнт), добър човек или социален реформатор. Това беше възможно само защото Той действително е Син на живия Бог (Мтей 16:16).


ВБ11: Каква е връзката между Бог и Исус? Това една личност ли е, или две, от които едната е по-високопоставена от другата? На кого да се молим?

ОБ11: Бог не може да се обхване с нашето мислене. Той е извън пространствен и неизследим, затова са ни забранени всякакви картинни представи за Него още в първата заповед. Въпреки това Бог "не е преставал да свидетелства за Себе Си" (Деяния 14:17), Той ни се е разкрил. Той е Единият и Триединният Бог едновременно.

1. Бог е Единият Бог. Няма никакъв друг Бог освен Бога на Авраам, Исаак и Яков (Изход 3:6): "Аз съм първият, аз и последният, и освен Мен няма Бог" (Исая 44:6). "И да разберете, че съм Аз, че преди Мен не е имало Бог и след Мен няма да има. Аз, Аз съм Господ, и освен Мен няма Спасител" (Исая 43:10-11). Затова заповедта гласи: "Да нямаш други богове освен Мен" (Изход 20:3). Представите за Бога на всичките религии са безсъдържателни: "Защото всичките богове на племената са нищожества" (Псалм 96:5); те са "вятър и посрамване" (Исая 41:29).

2. Бог е Триединният Бог. Едновременно с това Бог ни се представя като единство в три личности. Тук не става въпрос за трима различни богове, а както на много места в Библията се говори, за тризвучие на Божията воля, дело и същност (1 Коринтяни 12:4-6; Ефесяни 1:17; Евреи 9:14). За този триединен Бог се говори по три различни начина с личностна диференциация: Бог Отец, Исус Христос - Божият Син, Светият Дух. В заповедта за кръщението според Матей 28:19 това е изразено по най-добрия начин. Изразът триединство, който никъде не се среща в Библията, е човешкият опит да се обобщи тази божествена тайна с една дума.

В Исус Бог става човек. "Словото стана плът" (Йоан 1:14). Бог става видим, може да се чуе, да се види, да се докосне (1 Йоан 1:1) и да се обхване с вярата (Йоан 6:69). Бог изпрати Исус при нас и Го "постави за умилостивение чрез кръвта Ми посредством вяра" (Римляни 3:25). Така Исус е поставен в особено функционално положение спрямо нас. Ние имаме спасителната вяра сако, ако вярваме в Исус Христос. Той е отишъл за нас на кръста, Той е платил за нашата вина, Той ни е изкупил (1 Петрово 1:18) и затова трябва да призоваваме Него, за да бъдем спасени (Римляни 10:13). Чрез Исус ние имаме достъп до Отца (Йоан 14:6) и можем да кажем: "Авва, Отче" (Римляни 8:15). Исус е Божият Син, но има същото естество като Бог Отец: "Аз и Отец сме едно" (Йоан 10:30), затова Той може да каже: "Който е видял Мен, е видял Отца" (Йоан 14:9). Тома изповядва пред Възкръсналия: "Господ мой и Бог мой" (Йоан 20:28). Божествеността и еднаквостта на Неговото естество с това на Отца е изразено чрез следните еднакви имена и дела: Творец (Исая 40:28 и Йоан 1:3), Светлина (Исая 60:19-20 и Йоан 8:12), Пастир (Псалм 21:1 и Йоан 10:11), Първият и Последният (Исая 41:4 и Откровение 1:17), Изкупител на греховете (Еремия 31:34 и Марк 2:5), Създател на ангелите (Псалм 148:5 и Колосяни 1:16), възхваляван чрез ангелите (Псалм 148:2 и Евреи 1:6). Тъждествеността на Исус с Отца се подчертава също във Филипяни 2:6. При въплъщението си в Човек Той взима на Себе Си и подчинеността на човека. Той е живял в пълна зависимост и послушание на Отца. Във връзка с човешкото въплъщение на Исус се появява ясна разлика в ранговете на Отца и Сина: както мъжът е глава на жената, така и Бог е глава на Христос (1 Коринтяни 11:3). Сега обаче Господ Исус седи отдясно на Отца и е равнопоставен на Него (Евреи 1:3). Отец е дал на Сина всяка власт на небето и на земята (Матей 28:18), предал Му е и съда (Йоан 5:22), защото Той е положил всичко в краката Му (1 Коринтяни 15:27. "А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко" (1 Коринтяни 15:28).



Святият Дух е също божествена Личност, но с различни функции от Божия Син. Той е наш Утешител (Йоан 14:26) и Застъпник, Той ни помага да разберем истините на Библията (Йоан 14:17), Той се застъпва за нас пред бога с правилната молитва (Римляни 8:26) и без Него изобщо не можем да приемем Исус като наш Господ и Спасител (1 Коринтяни 12:3).

Молитвата: Исус учи учениците Си, а заедно с тях и нас, да се молим на Отца (Матей 6:9-13). Когато апостол Йоан пада, изплашен от силата на ангела, и иска да му отдаде почит, Божият пратеник решително отказва: "Недей! Аз съм съслужител на теб и на братята ти... Поклони се на Бога" (Откровение 22:9). Също така молитвата към Исус Христос е не само възможна, но след Неговото идване на този свят е и задължителна. Той сам казва на учениците Си: "Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите" (Йоан 16:24) и "Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя" (Йоан 14:14). Колосяни 3:17 обобщава всички наши думи и дела, а с това и молитвите ни към Христос: "И каквото и да вършите, със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог Отец." Исус е единственият Посредник между Бога и човека (1 Тимотей 2:5) и затова ние можем да се обърнем с молитва към Него. първият мъченик Стефан е описан като човек, "пълен със Светия Дух" (Деяния 7:55). До нас е достигнала неговата молитва към Исус: "Господи Исусе, приеми духа ми" (Деяния 7:59). Също така по време на живота Си на земята Господ Исус е бил почитан като Бог и Той е приемал това. Виждаме това в случките с прокажения (Матей 8:2), с изцеления слепороден човек (Йоан 9:38) и учениците Му (Матей 14:33), които Му се покланят. В Библията това е най-висшият израз на преклонение и обожание. За молитва към Светия Дух не намираме никакви указания в Библията.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница