Въпросник по римско частно право су, юф, Право I курс, II семестър 2006/2007 задочно



страница1/9
Дата22.07.2016
Размер1.8 Mb.
#1076
  1   2   3   4   5   6   7   8   9
ВЪПРОСНИК ПО РИМСКО ЧАСТНО ПРАВО
СУ, ЮФ, Право - I курс, II семестър 2006/2007 задочно

1) Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на римското частно право. Извори - критерии за класификация. Периодизация на римската правна история.


2) Източници на правото. Системи на действащото право.
3) Основни периоди в развитието на римската юриспруденция.
4) Царски период. Република. Архаично и предкласическо право.
5) Принципат. Класическо римско право.
6) Доминат. Следкласическо право. Вулгаризация.
7) Юстинианова компилация.
8) Правен континюитет на Източната римска империя.
9) Рецепция на римското право в съвременните частноправни системи.
10) Развитие на науката за римското право.
11) Статус на лицата. Свободни и роби. Римски граждани и чужденци.
12) Юридически лица.
13) Римската фамилия.
14) Пекулий и прекарий.
15) Настойничество и попечителство.
16) Брак и развод. Годеж. Зестра.
17) Брачни реформи на Октавиан Август. Промени в семейното право, повлияни от християнството.
18) Основни понятия на римския граждански процес - акция, литисконтестация.
19) Легисакционен процес. Фази на процеса. Легисакции. Принудително изпълнение.
20) Формуларен процес. Елементи на формулата. Фази на процеса.
21) Формуларен процес. Принудително изпълнение.
22) Особени преторски производства.
23) Служебен когнитивен процес.
24) Понятие за вещно право. Класификация на вещите по римското право.
25) Владение. Същност и елементи. Придобиване и изгубване на владението.
26) Видове владение. Правно значение. Защита на владението.
27) Право на собственост. Същност. Съдържание.
28) Видове собственост по римското право.
29) Защита на правото на собственост. Акции. Други правни средства.
30) Съсобственост. Публичноправни ограничения на правото на собственост.
31) Първични (оригинерни) способи за придобиване на право на собственост.
32) Вторични (деривативни) способи за придобиване на право на собственост.
33) Вещни права върху чужда вещ. (сервитути)
34) Право на строеж (суперфиция). Поземлени аренди.
35) Правният акт. Волеизявление. Унищожаемост и нищожност.
36) Същност, източници и класификация на облигациите по римското право.
37) Престация. Понятие и класифиционни критерии.
38) Промяна на страните на облигационното отношение.
39) Солидарност.
40) Гаранции за изпълнение на облигационното отношение. Лични и вещни обезпечения. Задатък. Наказателни стипулации.
41) Погасяване на облигационното отношение чрез изпълнение.
42) Забава на длъжника. Забава на кредитора. Правни последици.
43) Невиновна невъзможност за изпълнение. Непреодолима сила. Случайно събитие.
44) Погасяване на облигационното отношение независимо от изпълнението.
45) Договорът в римското частно право. Понятие. Историческо развитие.
46) Класификация на договорите в римското частно право.
47) Основни и допълнителни елементи на договора.
48) Формални договори - либерални, вербални и литерални.
49) Обикновен заем. Заем за послужване.
50) Влог. Залог.
51) Покупко-продажба. Действие на договора. Основни права и задължения на страните.
52) Покупко-продажба. Отговорност на продавача за евикция и скрити недостатъци. Допълнителни съглашения към договора.
53) Наем на вещ.
54) Наем на работа, наем на трудов резултат.
55) Дружество.
56) Мандат.
57) Ненаименувани договори.
58) Пактове.
59) Водене на чужда работа без поръчка.
60) Недължимо платено. Други отношения, уредени чрез кондикции.
61) Понятието за деликт по римското право. Пенални и смесени акции. Ноксална отговорност.
62) Персонална инюрия. Противоправно уреждане на чужда вещ.
63) Кражба. Деликти по преторския едикт.
64) Квазиделикти.
65) Наследство, наследяване. Принципи на римското наследствено право.
66) Интестатен ред на наследяване.
67) Наследяване по завещание.
68) Легати и фидеикомиси.
69) Приемане и отказ от наследство.
70) Дарение. Дарение по повод смърт.

......
Препоръчителна литература:


1) Римско Частно Право - Михаил Андреев
2) Римското Частно Право - Румен Чолов
3) Casebook по Римско Вещно Право - Херберт Хаусманингер
4)Casebook по Римско Облигационно Право - Херберт Хаусманингер

Въпрос 01:
Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на римското частно право. Извори - критерии за класификация. Периодизация на римската правна история.

1) Предмет на дисциплината
Предметът на изучаване на дисциплината е римското частно право в процеса на неговото вековно развитие и по-точно в периода от началото на I в. до средата на VI в. Именно тогава то достига своя разцвет, оформяйки се като една цялостна, добре изградена и завършена правна система. Римското частно право е част от цялостната система на робовладелското римско право. Или по-точно онзи дял от него, който урежда отношенията на римските граждани помежду им. Частното право е разграничено от публичното от Улпиан в своите Институции:

Publicum ius est quod ad statum rei Romanae spectat, privatum - quod ad singulorum utilitatem. -
Публичното право е това, което се отнася до положението на римската държава, а частното - това, което се отнася до ползата на отделните лица.

Римското частно право представлява една развита и съвършена в техническо отношение правна система, която е оказала огромно влияние върху по-нататъшното развитие на правото, докато римското публично право не е достигнало това съвършенство и ролята му съвесем не може да се сравнява с тази на частното право. Именно заради това се изучава частното право, а не публичното.

Класиците на марксизма са дали висока оценка на римското частно право и са посочили неговото значение за развитието на правото като цяло. Когато стоково-паричните отношения са се развили в Западна Европа, римското частно право е било възприето (реципирано), защото примитивните феодални кутюми не са могли да уредят задоволително. След това римското частно право е залегнало в гражданските закони на повечето от западноевропейските държави.

За днешното българско право римското такова не оказва пряко значение и не е източник на правни норми. Но то оказва огромно влияние, което е оказало върху хода на правната история, така и поради обстоятелството, че то стои в основите на буржоазните правни системи и ни дава ключа за тяхното разбиране.

Преди всичко римското право е изключително полезно и значимо за школовката на младия юрист. В него за пръв път са разработени логически и завършени правни понятия и правни институти. До тях римската юриспруденция е достигнала чрез разработване на отделни случаи и юридически казуси. Затова логическите конструкции на римското право, понятия и институцти имат ясно изразена практическа насоченост.

Римското право също така представлява един завършен юридически процес, при който може да проследи в цялостното влияние, което икономическият базис оказва върху промените в правната надстройка. От едно примитивно право, което урежда отношенията на гражданите в една малка държава-град, римското право се превръща в една разгърната правна система, която регламентира стокообмена на едно достигнало своя разцвет робовладение.



2) Методи за изучаването на римското частно право
- филологически;
res - нещо/вещ
actor - означава както актьор, така и ищец
- исторически;
- социологически;
- политологически;
- философски;
- екзегетически (филологически, логически и правни средства едновременно).

Римското частно право е било предмет на многовековни проучвания, но ако все пак постигнатите резултати не са винаги задоволителни, то причината затова следва да се търси в неправилния методологически подход, който е бил прилаган.

Сред съвременните романисти е прието, че първите изследователи на римското частно право (глосаторите и постглосаторите) не са могли да достигнат до едно исторически вярно негово разбиране, тъй като са им липсвали необходимите познания. Те са се задоволявали с една схоластична интерпретация на Corpus iuris civilis, вмъквайки отделни бележки в самия текст - т.нар. маргинални (странични) и интерлинеални (вътре в текста) глоси. Буржоазните романисти, постигнали значителен напредък в сравнение с глосаторите, не са преодолели методологическите слабости при изучаването на римското частно право. Така те не отиват по-далеч от една обикновена екзегетика на текстовете, от една формално-догматична интерпретация на институтите на римското частно право.

Но според Лейфер резултатите от този път на анализ не са задоволителни. Те показват цялата безпомощност на формално-догматичния метод при изясняване на съдържанието на римското частно право. За да бъдат правилно разбрани, институтите му трябва да бъдат свързани с икономическите отношения, които ги обуславят, трябва да бъдат разгледани през призмата на класовите цели, които те обслужват. Само по този начин може да се преодолеят не само неясните моменти и противоречията, които има в разпорежданията на Дванадесетте таблици, но и онези съмнения и трудности, които пораждат интерполациите на Трибониан и помощниците в Юстиниановата кодификация.

Правилното разбиране на отношението между икономическия базис и юридическия сектор на надстройката и тук би помогнало да се намери истината. Не е било възможно при коренните промени на римската икономика през времето на Домината да останат непокътнати текстовете на класическите римски юристи, които са служили като ръководство за практиката. Измененията и поправките в класическите текстове са били неизбежни и са направени още в през времето на следкласическото право. Възстановяването на първоначалните текстове, което е необходима предпоставка за възстановяване на класическото римско право и не може да се извърши, ако не се държи сметка за онези икономически отношения, които законодателството и юриспруденцията са обслужвали.

3) Извори
>> Юридически извори
Източниците на РП са стигнали до нас благодарение на запазените извори – има доста такива.
- Юстниниановата компилация е запазена изцяло, открит е във Флоренция – ръкопис, пресъздаващ компилацията (30те на VI в.).
- Веронски ръкопис – Институции;
- Фрагменти от т.нар. Правила – тематично и философско обобщение;
Дейност на римските юристи по подпомагане на римските граждани при водене на процеси и разрешаване на спорове >> по въпроси с противоречния се създавали съчинения – Въпроси и Респонза. Излага се определена правна ситуация и се дава нейното разрешение. Много често се цитират други юристи и предшественици, така проследяваме развитието на юриспруденцията.
- Corpus iuris е законодателен акт, запазени са различни материали на камък, бронзови плочки са запазени закони; в 287 г. пр.хр. с "лекс хортензиа" се поставя равнопоставеност между закона и решенията на народното събрание.
- Има закони за уреждане на публично и частно правни въпроси. (Законите от времето на Цезар за създаване на нов тип гражданско съдопроизводство).
- Законът на 12-те таблици; вечният едикт от 2ри век – чрез цитиране.
Всички тези извори са достъпни и в книжен вид (в Б-я са малко).

>> Исторически съчинения
Съчиненията на Цезар (за галската война и т.н.) – сведения за устройството на Рим и прилагането на римското право.
Съчиненията на римските автори – Плавт, Теренций, Олиний Младши, Сенека, съдържат сведения за живото римско право. Цицерон, Улпиан, Марк Аврелий (!)


4) Периодизация на римската правна история
Римското право има 4 периода:
- архаично право - до III в. пр. Н.е.
- предкласическо - до I в.
- класическо - до средата на III в.
- следкласическо римско право - до 565 г. (смъртта на Юстиниан)

Етруските – в продължение на столетие и половина са имали голяма роля в развитието на Рим.


753 г.пр.н.е. – създава се града Рим;
Оттогава до 509 г. е Царският период – „рекс” – върховен главнокомадващ, изборен. В 509 г. латините направили преврат, убили последния етруски рекс и провъзгласили Републиката – властта е поделена между Сената и Народното събрание. След това римляните създават магистратури – органите на изпълнителната власт. Сред магистратите най-важни са преторите – един за спорове между римски граждани и един – за такива между чужденци и римляни и чужденци.
Някъде към IV-V в. пр н.е. Рим обръща поглед към Сицилия, там е имало няколко колонии на елини, финикийци и картагенци – започват в продължение на 100 години сериозни конфликти между Рим и Картаген. В крайна сметка с по-голяма смелост и по-добра политика римляните побеждават картагенците. Унищожават Картаген - „посипват го със сол”.
Пуническите войни представляват границата между ранна и късна римска Република. В късната Рим влиза в Средиземноморския регион.
До I в. от н.е. се изгражда Римската империя от съвременен Иран до Великобритания вкл.
Според някои автори средата на III в.пр.n.e. e началото на нов период в историята в римското право – Архаичен период, въплъщение на правните обичаи.

Архаичното право е консервативно право, свързано с традициите на римската община, съдържа религиозни и обичайни елементи. От III век пр.н.е. започва развитието на Предкласическото римско право – включват се нови отношения. Заимстват се правни конструкции от други правни системи (вавилонско, финикийско, гръцката философия) – добива по-универсален вид.


Класическият период на РП не може да се определи с точна дата на начало (от Октавиан Август/ средата на I в. от н.е.). Август регулира властта като еднолична.
Цялата власт се съсреодоточила в сената – битка между земевладелците и новите търговско-промишлени кръгове. Огромната територия не е могла да бъде управлявана по стария начин. До III век – Принципат – с упадането намагистратурите започва изграждането на класическото право. То не е нова ПС, а нов етап от развитието на римското частно и публично право. В него се обобщават натрупаните факти и се създават класификации и обобщения.
От IV век държавата се реформира и навлиза в същинска монархия, която постепенно преминава от робовладелска във феодална – следкласическо РП. Гражданският оборот е по-забавен, създават се нови възгледи за собствеността на държавата и частните лица и се опростяват правните сделки. Правото става по-близко до масите (вулгаризацията означава достъпност) – започва да се систематизира недостъпното, създават се сборници, първите кодификация (първоначално са с частен х-р), а после и официалните: Теодосиевият кодекс и Юстиниановата кодификация.


Въпрос 02:
Източници на правото. Системи на действащото право

1) Основни източници на Римското право

>> Юридически обичаи


Правните обичаи са най-древният източник на римското частно право, още юристите от времето на класическото римско право са знаели това. Самите Дванадесет таблици представляват до голяма степен кодификация на обичайно право. От момента, в който обичайните норми са намерили място в Дванадесетте таблици, те се превръщат в писано право.

Римските юристи са нясно, че за да може да се говори за юридически обичай, е необходимо преди това да съществува обичай - правило за поведение, явило се като резултат на дългогодишно приложение. Но само по себе си това не е достатъчно, за да се схваща като правно обвързващо, имайки задължителност на закон. Тази мисъл е изразена в прочутия фрагмент на Юлиан за обичайното право:


"Древният обичай се зачита заслужено като закон и това е правото, за което се казва, че е установено от нравите. Тъй като самите закони ни свързват не поради друга някаква причина, а защото са били приети по решение на народа, основателно и това, което народът е одобрил без записване, обвързва всички."
Opinio necessitatis е съзнанието, че един обичай е правно задължителен и се е появило в резултат на това, че обичаят фактически се прилагал като правно задължителен и от правораздавателните органи в Рим. Обичай, който не бил в хармония с класовите интереси на римската робовладетелска класа, не могъл да стане правен обичай.

>> Закони


Законът в Рим е акт на народното събрание, с който се установяват правни норми. Гай в своите Институции говори, че закон е това, което народът нарежда и установява - Lex est quod populus iubet atque constituit. Закони в Рим издавали както народните събрания по центурии, така и тези по триби. Издаването на закона ставало по предложение на съответния магистрат, който имал право да свиква народното събрание (консул, претор и т.н.). То се произнасяло по внесеното предложение, като го приемало така както е внесено (без да го редактира) или го отхвърляло. Приетият закон се одобрявал от Сената.

Редица мерки осигурявали получаването на благоприятен за господстващата класа вот: 98 от всички 193 центурии били в ръцете на богатите; от всички триби 16 (а по-късно 31) били селски, 4 градски, а в селските триби повечето били едри поземлени собственици. Всяка триба и центурия се брояла за един глас, така че след получаване на необходимото мнозинство, до прибягване до гласуване на останалите единици не се е стигало.

Гласуването се е считало за редовно независимо колко гласоподаватели участват. Жреците, които присъствали и дори участвали в ръководството на народните събрания можели да прекъсват гласуването, ако решат, че има неблагоприятни религиозни знаменования.

Римските юристи са оставили различни кодификаци на законите, изхождащи от различни класификационни критерии: "Действието на закона е да заповядва, да запрещава, да позволява, да наказва" (Legis virtus haec est imperare, vetare, permittere, punire).


- Leges perfectae (съвършени закони) - които запрещават извършването на някакъв юридически акт под страх за недействителност;
- leges minus quam perfectae са тези закони, които без да обявяват за недействителен юридическия акт, който им противоречи, свързвали неговото извършване с определена санкция;
- leges imperfectae - нарушението на правната норма не е свързано с някаква санкция от самия закон, който я установява; lex imperfecta - установява само запрещението и не съдържа санкция и обикновено я е измислял преторът.

На издаваните от народните събрания закони били приравнени издаваните от събранията на плебеите плебисцити. Законите и плебисцитите били източник на римското право през време на Републиката и до нас са достигнали редица закони от това време, макар и фрагментарно (lex Papiria, lex Acilia repetundarum и др.). По време на Принципата законодателната дейност на народните събрания постепенно отпаднала. Но много време преди това голяма значение в Рим придобил един специфичен за римското право източник на правни норми - едиктът на съдебните магистрати.

>> Едикти на магистратите
През времето на Републиката те са били изключително важен източник на римското право, особено едиктът на градския претор. При всъпването си в длъжност, римските магистрати имали обичай да издават специални актове, наречени едикти, с които се представяли пред гражданите като изтъквали своите заслуги и обявявали своите проекти. Едиктите на съдебните магистрати и на градския претор ставали източник на право.

Едиктите са съдържали от какви правила ще се ръководят магистратите при изпълнението на своята служба и при какви предпоставки ще дават правна защита на гражданите. Така се създали edicta perpetua - постоянните едикти, прилагани през цялото време докато съдебните магистрати са в изпълнение на своите функции. Тъй като римските магистрати били избирани за една година, толкова е било и времето, през което са се прилагали edicta perpetua и то само в района, в който магистратът упражнявал своята юрисдикция. Наричани са постоянни само условно, за да се отличават от edicta repentina, които се издавали внезапно за оправдаване на някои непредвидени случаи. Edicta perpetua били написвани на дървени табели, излагани на достъпно място за публиката, а edictum perpetuum на градския претор бил изложен на форума, написан на бели дъски, откъде идва наименованието му Album.

Макар че при встъпването си в длъжност всеки претор издавал свой едикт, съдържанието на новоиздадения едикт не се отличавало от съдържанието на предшестващия. Една значителна част от разпорежданията на едикта (тази, която се оказвала подходяща от гледище на практическите изисквания) преминавала от един едикт в друг и образувала т.нар. pars tralaticia или edictum tralaticium (едиктът на предшестващия магистрат). Наред със запазеното, новият едикт съдържал и някои нови разпореждания, наречени pars nova. Тъй като неизменната част се запавала, а също и едиктите на провинциалните магистрати били повлиявани от този на градския претор в Рим, разпорежданията на съдебните магистрати постепенно се оформили като една цялостна система на т.нар. хонорарно или преторско право, което съществувало успоредно с цивилното право.

По времето на Принципата хонорарното право се оформило като цялостна правна система, която не подлежала на по-нататъшно развитие. Робовладелството съсреодотачава всички власти в свои ръце и е трябвало да ликвидира нормотворческата дейност на магистратите. При това положение неподлежащият на по-нататъшно развитие преторки едикт да бъде кодифициран. Кодификацията била извършена от видния римски юрист Салвий Юлиан по време на управлението на император Хадриан (134-138) и по негова поръчка. Тя не е достигнала до нас, но много включени в Дигестите фрагменти са извлечени от съчиненията на римските юристи, които коментират едикта. Това позволило на немския романист Леонел да реконструира едикта на Юлиан в неговите основни линии.

>> Сенатусконсулти. Императорски конституции
- Сенатусконсулти
По време на Републиката сенатът не е имал законодателна власт. Неговата власт в областта на законодателстването се е изчерпвала с това, че той подканвал съдебните магистрати и претора да уреждат с помощта на своя едикт известни положения, които налагали вземането на законодателни мерки.

Когато в Рим републиканските учреждения отстъпили място на тези на Принципата, функциите на сената се променили:


- станал законодател (постепенно и вероятно в началото на II в.);
- по времето на император Хадриан сенатът започнал да издава сенатусконсулти, имащи силата на закон;
- за издаването им не се обръща към съответния магистрат.

"Сенатусконсулт е това, което сенатът нарежда и установява, и то има силата на закон, макар и това да е било спорно" - Гай, Институции

Законодателната власт на сената не е могла да се наложи отведнъж. Императорът имал нужда от безволен посредник изразител на волята му и това станал именно сенатът. В исторически аспект са ни познати редица сенатусконсулти: Sc. Tertulianum, Neronianum, Macedonianum, oratio Severi и др., които уреждат различни въпроси от семейното, наследственото или облигационното право. По-старите законодателни актове на сената носят името сенатуконсулти, последвано от името намагистрата или императора, докато по-новите се назовават като предложения на съответния император. Това показва промененото отношение на владетеля към законодателната власт по времето на Северите (началото на III в.). Вече не е тайна, че императорът е този, който законодателства.



- Императорски конституции
Ето защо мястото на сенатусконсултите постепенно се взима от императорските конституции. Те са актове, издавани от императорите - това, което императорът установява с декрет или с едикт, или с писмо. Те са четири вида (Гай изброява три, без последния):
- едикти (за разлика от тези на магистратите, те имат действие в цялата страна и за времето, през което императора управлява);
- декрети (решения по конкретни дела);
- епистоли (рескрипти) - отговори по конкретни запитвания върху отделни юридически казуси;
- мандати (нареждания, които императорът отправял към своите чиновници, с административноправен х-р - заради това вероятно Гай не ги включва в своте изброяване).



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница