Въпросник по римско частно право су, юф, Право I курс, II семестър 2006/2007 задочно


§ В РП всеки тип облигационно отношение имало свой иск /actio/



страница6/9
Дата22.07.2016
Размер1.8 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9
§ В РП всеки тип облигационно отношение имало свой иск /actio/
Облигационото право е насочено към определено лице или лица. Кредиторът, носител на облигационото право, могъл да предявява иск само срещу задължения или срещу задължените и от тях да търси изпълнение на задължението.
4. Естествени задължения – задължения, изпълнението на които не може да се търси чрез иск. Принадлежът най - вече на робите и подвластните. Не може да има юридеческа обвързаност, но съществува фактическа такава.
# "naturalis obligatio" – естествени задължения.
5. Източници на облигационите отношения
5.1 Контракти – съглашение, което поражда облигациона връзка, признато от цивилното право и скрепено с иск.
В текст на Гай се казва, че облигационите отношения се създават "re, verbis, litteris, consensu" - "чрез вещ, с думи, писмено, чрез съгласие"
В класическото Юстинианово право римските контракти са:
~ формални – съгласието се изявява в точно определена форма;
~ реални – освен съгласие се изиска и предаване на вещта;
~ консесуални – простото съгласие, изразено в каквато и да е форма е достатъчно;
5.2 Деликти – неправомерни деяния, които нарушават интересите на частни лица
5.3 Други източници
# "quasi ex contractu" /квази контракти/ - няма съгласие на двете страни, но няма и деликт
# "quasi ex delicto" /квази деликти/ - няколко случая на отговорност, приведени в преторския едикт
Въпрос 37:
Престация. Понятие и класифиционни критерии

Облигационното отношение имало за предмет дадено действие или бездействие на длъжника.


Означава се с термините:
- dare - прехвърлянето на собственост или на друго вещно право;
- facere - други дейности извън прехвърлянето;
- praestare - в най-общ смисъл означава всяко действие или бездействие; в по-тесен - поръчителстване.

Изисквания към престацията, за да бъде тя действителна:


>> Престацията преди всичко трябва да бъде възможна (Целз: "Недействително е задължението за невъзможни неща").
>> Тя трябвало да бъде още и определена или поне определяема - недействително било задължението да се построи къща, без да е указано къде и каква.
>> Изисквало се предметът на задължението да представлява оценим в пари интерес за кредитора.
>> Престацията трябвало да бъде позволена от правния ред.


Въпрос 38:
Промяна на страните на облигационното отношение

>> В Древното римско право облигационното отношение не е можело да се прехвърля. Изключение бил случаят с наследяването на задълженията.



1) Способи за прехвърляне на облигацията

>> новационна делегация


Кредиторът, който искал да прехвърли своето вземане, поканвал длъжника си да обещае дължимото на новия кредитор. Ако длъжникът не бил съгласен, тя не можела да се извърши.

>> прокурация за своя собствена работа


Кредиторът не възлагал на своя длъжник да се задължава към нов кредитор, а упълномощавал последния да събере вземането му по съдебен път. Ако случайно умре кредиторът, упълномощеният не можел да вземе дължимото.

>> полезен иск


Създаден по време на класическото право.
Съществувал успоредно с редовния иск на стария кредитор (продавача на наследството). При продажбите на наследства, при които страните често не знаели всички вземания, не е било нужно купувачът на наследството да бъде упълномощен, за да може да води иска срещу длъжниците на наследодателя.

>> цесия


Истинско прехвърляне на вземането - прехвърлянето се съобщавало на длъжника и той можел да плати валидно на стария кредитор, а след него - да плати на новия кредитор.


Въпрос 39:
Солидарност


1) Същност
Солидарността (кореалността) била положение, при което няколко длъжници или кредитори държали, респективно имали правото да получат една единствена престация, и то изцяло и само един път.

На кредитора се давала възможност да подбере най-състоятелния от длъжниците и да насочи изпълнението срещу него. Един от солидарните кредитори от своя страна можел да играе ролята на представител на останалите, тъй като римското право не допускало представителството. След Юстиниановата кодификация погасителният ефект на литисконтестацията бил отменен и завеждането на иск срещу един от длъжниците/кредиторите не оказвало въздействие върху останалите.



2) Видове
>> активна
Налице е тогава, когато един длъжник дължал на няколко кредитора една и съща престация, така че щом я изпълни по отношение на един от тях, се погасявали вземанията и на останалите.

>> пасивна


Налице е тогава, когато няколко длъжника дължали на един кредитор една престация, така че тя била дължима само един път. Изпълнението й погасявало дълговете на всички длъжници, независимо дали е изпълнена само от един от длъжниците.

Според класическото римско право, нито активната, нито пасивната солидарност давали иск в полза на длъжниците/кредиторите. Подобни искове са можели да се завеждат не по силата на самата солидарност, а по силата на предшестващи солидарни отношения (съдружие, договор за поръчителство и т.н.).
При следкласическото право в определени случаи се допускало платилият задължението солидарен длъжник да иска от кредитора да му отстъпи акциите, за да ги предяви срещу останалите съдлъжници.
При Юстиниановото право можело да се иска отстъпване на акциите и се създала възможност да се иска отстъпване на акциите и да се създава самостоятелен регресен иск в полза на платилия.

3) Източници
>> стипулация
При пасивната солидарност кредиторът запитвал последователно всички длъжници дали обещава договорената престация, след което длъжниците отговаряли последователно или едновременно, че обещават.
При активната солидарност всеки един от кредиторите запитва длъжника дали обещава, като той дава един общ отговор.

>> легат


Чрез легат можела да се уреди и активна и пасивна солидарност.

Въпрос 40:


Гаранции за изпълнение на облигационното отношение. Лични и вещни обезпечения. Задатък. Наказателни стипулации.

1. Лични и вещни обезпечения.

1.1. Обезпечение на вземанията. Поръчителство
Средство за обезпечение на задълженията. За да бъде гарантирано изпълнението на задължението, наред с главния длъжник и поръчителят се задължавал да го изпълни.
Sponsio et fiderpromissio. Поръчителството се сключвало с помощта на един вербален договор. Поръчителят се задължавал чрез стипулация да заплати същото, което се бил задължил да заплати и главният длъжник. По силата на спонзията и фидепромисията кредиторът могъл да се обърне направо към поръчителя и да иска плащане.
Fideiussio – вербално поръчителство – поръчителят се задължавал за същото, закоето бил задължил главният длъник. Fideiussio обаче създава задължение и за наследниците на поръчителя и което можело да гарантира не само произхождащите от един вербален контракт задължения, но и задължения с друг източик.
Неформално поръчителство – сключвано под формата на мандат или конститут.
– Mandatum pecuniae credendae – Поръчителят давал мандат на кредитора да брои на главния длъжник определена сума – тази, за която иска да поръчителства. Кредиторът разполага с иска actio mandati contratria за заплащане на това, което е броил.
- Constitutum debiti alieni – Неформален пакт, чрез който едно лице се задължава да изпълни едно съществуващо задължение на един нов срок. Чрез него може да се поеме задължение и от един нов длъжник. Чрез конститутът поръчителят обещавал да изпълни едно чуждо задължение – задължението на главния длъжник. Поръчителства се едно възникнало вече задължение, докато при мандата и вербалното поръчителство – едно бъдещо или възникващо такова.
В следкласическото спонзията и фидепромисията изчезват, остава фидеюсията, мандата и конститута.

1.2. Фидуция, залог, ипотека


За да обезпечи вземането на кредитора, длъжникът му създавал вещно право върху един свой имот.
1) Fiducia cum creditore contracta – Длъжникът прехвърлял на кредитора една своя вещ, а той се задължавал да я върне след погасяването на дълга. Кредиторът бил защитен с ревандикационен иск, а длъжникът - actio fiduciae, лишен е от владението, собствеността и ползването на вещта, изчерпвал целия си кредит и т.н. Недостатъците се оправят с
2) Залог (pignus) – по силата на това задължение кредиторът получавал владението на вещта; длъжникът не бил напълно защитен, но и кредиторът не бил добре гарантиран.
3) Ипотека – на недвижими имоти; комбиниране елементите на фидуцията и залога, но усъвършенствания. Кредиторът придобивал владението на вещта но само след падежа на обезпечената креанса. Ипотеката дава вещен иск на ипотекарния кредитор, но е ипотекарен, не ревандикационен. Първоначално се появила при обезпечаване вземанията на наемодателите на полски имоти.

Съдържание на заложното/ ипотечното право: 1) ius possidendi – право на владение. Едно от най-важните права на кредитора е, че може да владее дадената за обезпечение на вземането му вещ. При залога той придобивал това право веднага, а при ипотеката – след падежа. Правото на владение е вещно право. То може да се противопостави на всяко трето лице, което владее вещта 2) ius distrahendi – право да бъде продадена заложената/ ипотекираната вещ. Нямал право да я продава, само да задържа вещта и по този начин да упражни една принуда за изпълнение на обезпеченото вземане. Може да се продаде само по силата на специално съглашение – разширение на законното заложно право; lex commissoria – кредиторът при неплащане на задължението в уговорения срок ставал собственик на заложената вещ. Учредяването на ипотеката ставало без разместване на владението, могат да се учредят няколко ипотеки върху същата вещ. Първият кредитор имал възможността да парализира исковете на останалите чрез възражение за преднина в реда. Също така само първия кредитор имал право да извърши една валидна продажба на ипотекираната вещ. Правото на останалите ипотекарни кредитори се свеждало към една възможност да получат с предпочитание това, което остава от цената на продадената ипотекирана вещ след удовлетворяването на първия ипотекарен кредитор.


- Погасяване на заложно/ ипотечно право.
1) Погасява се вследствие погасяването на гарантираната креанса (акцесорно погасяване). Залогът и ипотеката са акцесорни права и се погасявали когато се погаси главното задължение за обезпечаване на което били дадени. Ипотеката из залогът създавали едно неделимо право на обезпечение. Ипотеката не се погасява при отстъпване на исковете – преминават и в третото лице. Не се погасява при Successio locum creditoris – встъпване в реда на удовлетворения ипотекарен кредитор. Купувачът на един недвижим имот плаща на първия ипотекарен кредитор, встъпва на негово място и може да отблъсне исковете на останалите кредитори.
2) Самостоятелно (самостойно погасяване на залога). Ипотечното право се погасявало самостоятелно независимо от погасяването на обезпеченото вземане чрез извършената от кредитора продажба на ипотекирания имот, както и чрез отказ на кредитора от ипотечното право. Погасява се по силата и на погасителна давност. Ако ипотекираната вещ е в длъжника – ипотеката се погасява само след като самото гарантирано вземане бъде погасено по давност. Ако не е в длъжника – ипотеката се погасява самостоятелно по силата на praescriptio longi temporis/ longissimi temporis.

2. Задатък


– малка сума пари или предмет, доказателство за това, че договорът е сключен. При Юстиниан задатъкът служел и за отмятане, ако се откажат от договора, едната страна губи задатъкът, респ. трябвало да върне полученият в двоен размер.

3. Наказателна стипулация


– съществуват съглашения, които нямат юридическа санкция; санкционирането им става с тази стипулация. Видовете са чиста (създава задължение да се изпълни определена престация в случай, че длъжникът не изпълни нещо, което е обещал, но за изпълнеието на което не бил юридически обвързан) и кумулативна (предполага сключването на 2 отделни стипулации – с първата се задължавал да извърши определена престация, с втората се задължавал да даде нещо в случай, че не я изпълни първата. Наказателна стипулация – стипулацията може да бъде създадена, за едно вече съществуващо вече задължение да бъде заместено с едно ново, сключено между същите страни. Стипулацията се санкционирала с: legis actio sacramento in personam, actio ex stipulatu.

Въпрос 41:
Погасяване на облигационното отношение чрез изпълнение


1) Изпълнение (solutio) - страни и предмет
Изпълнението е извършване на действие или бездействие, за което длъжникът се е задължил.

>> Страни


- длъжник
Той е задълженият да извърши изпълнението; самата престация обаче би могла да се извърши не само от него, защото целта й е да се изпълни това, което се дължи на кредитора. Изключение правят договори, сключени с художник или артист (заради конкретните умения на длъжника, които не могат да се заместят с тези на друг).

- кредитор


Задължението трябва да се извърши така, че да престира самия кредитор или на посочено от него лице.

- трето лице


Тъй като основната идея е, престацията да се извърши и да се изпълни дължимото на кредитора, то би могло да се направи и от трето лице.

>> Предмет


Предметът на задължението е това, което трябва да се престира. Само, когато се престирал именно определеният предмет изцяло, престацията погасявала дълга. Кредиторът не бил длъжен да приема частично изпълнение, но този принцип е смекчен в Юстиниановото право.
Било възможно (само със съгласието на кредитора) да се престира друго, вместо дължимото.

>> Даване вместо изпълнение


Именно това е престирането на друга вещ, вместо предварително определената. Това ставало единствено със съгласието на кредитора.
В Юстиниановото право вече в повечето случаи кредиторите се задължавали да приемат недвижимо имущество вместо пари.

2) Място и време на изпълнението
Мястото на изпълнението трябвало да бъде уговореното в договора между страните. Ако вещта се намирала на определено място, то се считало за място на изпълнението. Когато обаче то било неопределено, за местоизпълнение се считало това, където можел да се предяви искът.

Времето на изпълнението също се определяло в договора между страните. Ако срок не бил уговорен, важало правилото, че задължението става изискуемо веднага: "При всички задължения, при които срок не е поставен, дължи се веднага" - Помпоний

В последствие се приел един "мълчалив срок", чиято продължителност се определяла от времето, нужно на добрия домакин да извърши съответната престация.


Въпрос 42:
Забава на длъжника. Забава на кредитора. Правни последици

1) Забава на длъжника
За да изпадне слъжникът в забава, било необходимо да настъпи падежът на неговото задължение.

Основания, освобождаващи длъжника от забавата:


- внезапно заминаване за изпълнение на някаква държавна работа;
- когато задължението не е скрепено с иск, се освобождава от последиците на забавата.

Забавата на длъжника се прекратявала чрез реално предлагане на кредитора на всичко онова, което се дължи.



2) Правни последици
- отговорност за неизпълнение
Тя настъпвала дори когато забава е заради обективна невъзможност за изпълнение на задължението.

- отговорност да се заплатят всички вреди и загуби


Дори вещта да е унищожена по независещи от длъжника обстоятелства. При паричните задължения, длъжникът заплащал и лихвите.

3) Забава на кредитора
Кредиторът изпадал в забава, когато без основание отказвал да приеме изпълнението, което длъжникът му предлага. Нейната правна последица била, че отговорността на длъжника се намалявала - тогава длъжникът отговарял само за погиване на дължимата вещ, което било резултат от неговия умисъл.

Въпрос 43:
Невиновна невъзможност за изпълнение. Непреодолима сила. Случайно събитие


Когато облигационното отношение не се изпълни, се поставя въпросът доколко и как е отговорен длъжникът.
- когато на падежа на изпълнението на задължението било невъзможно то да се извърши, се говори за неизпълнение;
- когато на падежа изпълнението не е извършено, въпреки че е възможно, говорим за забава.

1) Отговороността при неизпълнение
- в Древното римско право:
не е имало значение поради каква причина не е извършено изпълението; същевременно длъжникът отговарял единствено за своите действия, а не и за своите бездействие;
- в класическото римско право:
длъжникът трябвало да направи всичко необходимо, за да извърши изпълнението и да не прави нищо, което би го осуетило; ако той действал съзнателно в противоречие на тези изисквания, говорим за злоумисъл и поражда отговорност;
имало и случаи на небрежност, като отговорността за нея била изградена с оглед на особеностите на конкретните договори.
- при Юстиниановото право:
се различавали две форми на вина:
> умисъл
> небрежност (видове: груба, абстрактна лека и конкретна лека).

2) Случайно събитие
Развитието на отговорността за неизпълнение на задължението не е вървяло само по линия на виновната отговорност, била тя и до някаква степен. Когато погиването на вещта било следствие от независещи от длъжника обстоятелства (например кражба), говорим за случайно събитие.
При случайното събитие длъжникът се освобождавал от отговорност само при погиване на вещта поради такава стихия или напаст, която не можела да бъде предотвратена с обикновените човешки сили. Тя се означавала с термина vis maior - пожар, земетресение, корабокрушение, разбойническо нападение и т.н.
Въпрос 44:
Погасяване на облигационното отношение независимо от изпълнението


1) Компенсация
Погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото. Веднъж извършена, компенсацията считала задълженията за погасени до размера на по-малкото от момента, в който и двете са били изискуеми.

>> най-напред се узаконила компенсация при исковете, които един банкер водел срещу своя клиент;


>> по-късно: исковете, които правоприемникът на един несъстоятелен длъжник, предявявал срещу длъжниците на последния;
>> при задължения, при които размерът на това, което се дължи, се определял съобразно изискванията на добросъвестността.

В Юстиниановото право компенсацията разширила своето поле на приложение:


>> при наличие на две насрещни задължения, независимо от тяхното основание;
>> при изискуеми и ликвидни насрещни задължения (установени по размер и с настъпил падеж).

2) Новация
Погасяването на облигационно отношение чрез заменянето му с едно ново вербално задължение, което имало същия предмет като старото облигационно отношение, но заедно с това съдържало и някакъв нов елемент.

>> Фактически състав на новацията:


- старо задължение
- нов вербален договор
- нов елемент (нов срок и др.)
- намерение (изискване след Юстиниановата кодификация)

>> Последици от новацията:


- погасяване на старото задължение
- пораждане на ново задължение

3) Опрощаване и други способи за погасяване облигационно отношение
- Плащане чрез бронз и везни

- Акцептилация


Длъжникът по едно задължение, произхождащо от вербален договор, запитвал кредиторът дали е получил дължимото и той отговарял, че е.

- Съглашение да не се търси дългът (неформален начин)

- Невъзможност за изпълнение
(виж въпр. 43)

- Сливане


Когато качествата на длъжник и кредитор се сливали в едно лице.

- Съгласие за разваляне на договора


При задължения, произхождащи от консесуални договори и се постигане съгласие за разваляне на договора, преди да е започнело неговото изпълнение.

- Прекратително условие и прекратителен срок


При настъпване на прекратителният срок или условие, указани в договора.

Въпрос 45:


Договорът в римското частно право. Понятие. Историческо развитие.

1. Понятие


- Договорът е признато от цивилното право съглашения, скрепено с иск, което поражда облигационна връзка. РП не считало всяко съглашение за източник на права и задължения.

2. Историческо развитие.


- Еволюцията на договорите в римското право е пряко свързана и обусловена от основните промени в икономиката на римското общество. Договорните правоотношения са юридически израз на определени икономически отношения и затова промените в същността, формата и последиците на договорите са обусловени от съответните промени в икономиката.

2.1. Древното римско право


- до юридическо обвързване се достигало, чрез извършване на определени ритуали, жестове, чрез произнасянето на определени солонелни формули.
- период, в който преобладава натуралното стопанство и стоп. обмен бил слабо развит- договорите отразявали примитивната стопанска структура на обществото ( заемът nexum и стипулацията).
- характерен бил строг формализъм- формата фиксирала момента на сключване на договора и го отделяла от преговорите, които го предшествали. Тя създавала яснота в съдържанието на договора.

2.2. Републиката


>> Първите столетия на Републиката
- успешни завоевания на Рим; наред с натуралното стопанство се явило робовладелското стоково стопанство, развит стокообмен
- формалните договори утежнявали търговските взаимоотношения и това довело до отпадане на няки от тях (nexum) и до санкциониране на много неформални съглашения. Най – важните договори започнали да се сключват по цивилното право. ( поява на консенсуалните, реалните, ненаименуваните договори, преторските пактове).
- Формалните договори не отпаднали, но били отчасти изместени.

>> Последните столетия на Републиката


- изменение на формата и съдържанието на договорите
- като договори на стриктното право, формалните договори се тълкували строго и задължавали за всичко, което страните са уговорили, но без оглед на това, дали има грешка, насилие или измама.
- При развитите и усложнени икономически отношения в този период било необходимо договорите да бъдат по- гъвкави и да обхващат непредвидени при сключването отношения и хипотези. Правата и задълженията, проихождащи от реалните и консенсуалните договори, се тълкували и изпълнявали именно съобразно добросъвестността- negotia bonae fidei (определяна от правила, обичаи, практика на добрите римски граждани). Придобилите права чрез насилие нямали договорен иск в защита на придобитото чрез насилие или измама.

2.3. Следкласическото право

- пради премахване на формуларната процедура и поради упадъка на римската юриспруденциясе загубват ясните очертания на отделните договори. Достига се до преливане и смешение на отделните договори.
- за договори били признати всички съглашения, които пораждат правни последици. Наред със съглашенията, които имат облигационноправен ефект, за договори се считат и съглашенията с вещноправно действие. Ненаименуваните договори се утвърждават напълно като източници на договорен иск. Формата на формалните договори бива заменена от нови формални изискваня с цел обслужване на правната сигурност и фиска.
- изчезване на манципацията и ин юрецесията, остава традицията, но тя престава да бъде самостоен акт за прехвърляне на собствеността.. Това става чрез дог-р за продажба, дарение.
- запазва се правилото , че никой не може да прехвърля повече права, отколкото сам има.

2.4. Юстиниановото право

Собствеността се прехвърля не по силата на дог-ра за продажба или дарение, а чрез традирането й.

Въпрос 46:


Класификация на договорите в РЧП.

>> Формални договори

- Заем (nexum) – извършва се, чрез предаване на определено количество бронз от кредитора на длъжника, при спазване на определена солонелна формула в присъствието на 5 души свидетели пълнолетни римски граждани и един везномерец.

- Стипулация – акт на религиозно обвързване , сключвала се също при спазването на определена тържествена формула- “Спондираш ли?”, “Спондирам!”

>> Консенсуални договори (negotia bonae fidei - договори на добросъвестността)

- Покупко- продажба, наем, мандат, дружеството се сключвали със съгласието на страните. Страните могли да изразяват своята воля да се обвържат юридически по начин, какъвто намерят за добре. Съгласието им било напълно достатъчно, за да породи исканото от тях облигационно отношение.

>> Реални договори
- Обикновеният заем, заемът за послужване, влогът, залогът. При залогът било необходимо не само съгласие, а и предаването на веща, предмет на договора.

>> Ненаименувани договори


- договори по силата, на които била извършена една престация с оглед получаването на друга насрещна престация.

>> Преторски пактове


- санкционирали конститутът, чрез който се постигала отсрочка на едно съществуващо задължение, доброволната клетва, чрезз която страните решавали един съществуващ спор, рецептумът и др.

Въпрос 47:


Основни и допълнителни елементи на договора.

1. Основни елементи


1.1.Съгласие

- Онзи елемент, който отличавал договорите от другите източници на облигационните отношения – квазиконтрактите, деликтите и квазиделиктите. То може да се дефинира като съгласуване волите на страните върху предмета на облигационното правоотношение.


Обхваща два елемента: предложение и приемане (съгласие има когато предложението на кредитора или длъжника бъде прието от другата страна).
Предложението може да устно или писмено, може да е отправено към определен правен субект или към неопределен брой лица.
Приемането е свързано с волеизявлението в определена форма (при реалните договори приемането се свързвало с извършването на престация). При договорите между отсъстващи предаването на волеизявления се извършва чрез писмо (известител), не може да го промени.

- Пороци на съгласието: Когато волята на договарящите била засегната от грешка, или изтръгната чрез насилие се поставя въпроса за обезсилване на договора поради опорочаването му. Опорочаването може да доведе до нищожност (при грешка – не поражда правни последици) или само до унищожаване на договора (насилие, измама – последиците могат да бъдат отменени с преторското право).


*Грешка: невярна представа за действителността. Видове:
1) грешка относно естеството на договора – налице е когато една от страните иска да сключи определен договор, а другата – друг;
2) грешка относно предмета – тогава, когато едната страна смятала, че договаря за определен предмет;
3) грешка относно субстанцията, материята на предмета на договора – ако считаш посребрена ваз за сребърна;
4) грешка относно личността на контрахената - изключва съгласието и прави договора недействителен.
*Измама (dolus) – хитрост, излъгване, уловка, употребени от единия договорител по отношение на другия, за да го накарат да даде своето съгласие за склюване на договора. Съществувала стипулация de dolo – договарящите обещават да заплатят при измама, по-късно се създал actio doli – субсидиарен иск, който се давал от магистрата за 1 година от деня, в който била разкрита измамата; exceptio doli – потърпевшият можел да парализира винаги иска на противната страна.
*Насилие (vis, metus) – Има два вида:
1) физическо насилие vis (оковаване във вериги, затваряне в затвор)
2) психическа принуда metus (заплаха срещу живота, честта или свободата).
- Санкциите срещу насилието били създадени от претора с помощта на преторския едикт. Потърпевшият можел да изиска restitutio in integrum – възстановяване на нещата в предишното им положение, или четворна стойност на претърпяна щета.

1.2.Представителство


– Има случаи когато договор трябва да се сключи за друго, трето лице. Сключването на договора може да стане по два начина:
1) косвено представителство – настойникът (пълномощникът) да сключи договор от свое име и след това да прехвърли породените от договора права и задължения на малолетния, упълномощителя
2) пряко представителство – настойникът, пълномощникът да сключи договора от името на малолетния, упълномощителя, така че правата и задълженията по договора да се породят направо в имуществото на последните.
- Римското право познава само косвеното представителство. Отстъпки били направени: Когато римския робовладелец направи някого от робите/ подвластните си капитан на кораб или управител на предприятие, той отговарял неограничено за сключваните от роба сделки.

2. Случайни елементи на договора


– условие и срок – са такива елементи, които не винаги са налице в даден договор.

2.1.Срок (dies) – бъдещо сигурно събитие, в зависимост от което се поставяло изпълнението на породеното от договора право или неговото погасяване. Видове:


- определен (dies certus) и неопределен (dies incertus).
- уговорени в полза на кредитора, срокове в полза на длъжника и срокове в полза на двете страни.
- прекратителни (зависи погасяването на вземането) и отлагателни (отлага изпълнението на вземането).

2.2.Условие - бъдещо несигурно събитие, от което зависело пораждането или прекратяването на правните последици на договора; трябва да е бъдещо, несигурно, възможно и позволено. Видове:


1) произволни (потестативни) – сбъдването зависи от волята на длъжника и случайни (казуелни) – зависи от случайността.
2) oтлагателни (зависи пораждането на права и задължения на договора; признато от класическото римско право) и прекратителни (зависи от погасяването на правни последици). -

- Действие на условието: Отлагателно обусловеният договор преди настъпване на условието не пораждал уговорените правни последици. Условното право било наследимо и може да се новира. Договора, сключен под прекратително условие, пораждал всичките си правни последици от момента на своето сключване. Неговото прекратяване е поставено в зависимост от едно отлагателно условие. Сбъдването на това условие означавало, че договорът се разваля, както и правните последици; несбъдването на условието означава, че правните последици се запазат, така като че ли условие не е имало.



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница