Въпросник за изпит по програмиране, специалност „Бизнес информационни технологии“, редовно, I курс



Дата25.07.2016
Размер222.05 Kb.
#6530


ВЪПРОСНИК

за изпит по ПРОГРАМИРАНЕ,
специалност „Бизнес информационни технологии“, редовно, I курс




    61, 62, 64, 66, 68, 70, 71, 77, 80, 73, 82

  1. Посочете алтернативна на основната теорема формулировка за единственост на представянето на естествените числа в ПБС, при отказ от представяне на всички естествени числа.
    представянето на N е единствено anan-1…a1a0 (p)

  2. Какво е най-важното следствие от основната теорема на ПБС? представянето на N е единствено anan-1…a1a0 (p)

  3. Еднозначен ли е записът на произволно цяло число в ПБС с дадена основа? да

  4. Еднозначен ли е записът на произволно цяло число в НПБС? не
    Алгоритмическо число може да се запише по няколко начина (липса на еднозначност).

  5. Колко ПБС могат да съществуват и по какво се различават те?
    Безброй много. Различават се по основата и по възловите числа.

  6. Колко алгоритъма за получаване на записа на дадено естествено число в ПБС с основа q съществуват, когато познаваме неговия запис в ПБС с ос­нова p? По какво се различават тези алгоритми?
    Задачата има 2 решения в зависимост от това, в коя от двете ПБС умеем да извършваме пресмятания.
    1. Пресмятания в приемашата основа Q
    Цифрите на ai на p–ичната БС и нейната основа p са числа ai‘ и p, в q–ична БС. Заменяме тези цифри и основата със съответните числа и извършваме пресмятания в БС с основа q:
    N=anan-1Ka1a0=anpn+an-1pn-1+K+a1p+a0=a’np’n+a’n-1p’n-1+K+a’1p+a’0=K
    Изчисленията са по-прости по схемата на Хорнер за изчисляване на стойностите на полином:
    (K ((a’np’ + a’n-1)p’+ a’n-2) p’+K+ a’1) p’+ a’0
    Пример: преобразуване от (каква да е) в (10)
    2. Пресмятания в изходната отснова p
    Търсим m и bi за да представим N във вида:
    N=bmqm+bm-1qm-1+K+b1q+b0
    Делим N на q като изчисляваме частно и остатък от делението:
    N= bmqm+bm-1qm-1+K+b1q+b0 = b0
    q q q
    Пример: От (10) в (каква да е)
    3. Частен случай 1
    Едната основа е точна степен на другата, например q=pk. Тогава:
    0<=ai+k-1pk-1+…+ai+1p+ai<=pk-1=q-1
    цифра при основа q
    т.е к-цифрена поредица при основа p се заменя с една цифра при основа q и обратно:
    ai+k-1…ai+1ai = bs Достатъчно е предварително да съставим таблица на подобни замени. (преобр. от (8) в (2).
    4. Частен случай 2
    Двете основи са точна степен на трето число, например p=sr, q=st. Естествено е да използваме като посредник основа s. Преимер (16=24) в (8=23)

  7. Кои аритметични операции са в основата на всеки от двата алгоритъма за преобразуване на записа на естествено число от ПБС с една основа в ПБС с друга основа? Коя операция при кой алгоритъм се използва?
    1. Събираме, умножение. 2.Събиране, умнож., деление.

  8. Коя операция – умножение или деление, ще използва човек при преобразуване на десетичен запис на естествено число в двоичен? Защо? Деление. Защото се взимат остатъците от деление и така се получава двоичното число.

  9. Коя операция – умножение или деление, ще използва компютър при преобразуване на десетичен запис на естествено число в двоичен? Защо? Умножение, защото компютрите винаги използват операцията умножение.

  10. Как се получава записът на едно естествено число в ПБС с основа q, когато знаем неговия запис в ПБС с основа p и умеем да извършваме аритметични действия в ПБС с основа p? = 6

  11. Как се записва десетичното число ... в двоична бройна система?

  12. Как се получава записът на едно естествено число в ПБС с основа q, когато знаем неговия запис в ПБС с основа p и умеем да извършваме аритметични действия в ПБС с основа q? = 6

  13. Как според Вас се записват правилните дроби (числа между 0 и 1) в ПБС?
    Теорема: Нека p≤2 е естествено число. Тогава:
    1. Всяка правилна дроб М може да се представи като полином на p във вида:
    (1) М=a-1p-1+a-2p-2+…, където 0≤ai≤p-1 за i=-1,-2,…
    2. Представянето (1) на М е единствено, стига в него да няма период 0 или p-1.

  14. Има ли някакви опасности при преобразуване на записа на правилна дроб от ПБС с една основа в ПБС с друга основа? Ако да – какви са те и как се решават, ако не – защо?
    Да. Числото се получава приближено ако в него има период.

  15. Как се получава записът на една правилна дроб в ПБС с основа q, ако знаем нейния запис в ПБС с основа p и умеем да извършваме аритметични действия в ПБС с основа p?
    Изчисления в приемна основа q: заменяме ai и пресмятаме. Схемата на Хорнер може да бъде модифицирана: ((...(а’i-1:p’+a’-(i-2)):p’)+…+a’-2):p’+a’-1):p
    Цифрите ai на p-ичната БС и нейната основа p са числа- ai’ и p’, в q-ична БС.

  16. Как се получава записът на една правилна дроб в ПБС с основа q, ако знаем нейния запис в ПБС с основа p и умеем да извършваме аритметични действия в ПБС с основа q?
    Изчисленията в изходната основа p-вместо делене използваме умножение: (10)(2)
    М= b-1q-1+b-2q-2+b-3q-3+… / x q
    qM = b-1+b-2q-1+b-3q-2+… b-1- цяла част

  17. Как се записва осмичното число ... в десетична бройна система?

  18. Може ли да се опростят алгоритмите за намиране на записа на число в ПБС с основа q, когато знаем неговия запис в ПБС с основа p и q е точна степен на p (q = pn) или обратно? Ако да – как, ако не – защо?
    Чрез използване на таблица на преобразуването.

  19. Може ли да се опростят алгоритмите за намиране на записа на число в ПБС с основа q, когато знаем неговия запис в ПБС с основа p и p и q са точни степени на трето число r (p = rs, q = rt)? Ако да – как, ако не – защо? Чрез табл.

    84, 85, 86, 91, 92, 93, 94, 95, 97, 99, 101, 102, 103, 104, 105, 106, 107, 109, 110

  1. Как става определянето на една логическа функция? Чрез таблица за истинност


  2. Колко редици от нули и единици с дължина n съществуват? 2n

  3. Как става доказателството на равенства, в които участват само двоични функции? Защо? (фиг.1)


  4. Определете таблично функцията сума по модул 2 (ло­гическо изключващо „ИЛИ“- ). (фиг.3)

  5. Колко и кои са дистрибутивните закони за дизюнкция и конюнкция? (фиг.2)

  6. Определете таблично функцията еквивалентност. () (фиг.3)

  7. Определете таблично Функцията стрелка на Пирс (НЕ–ИЛИ). (  )

  8. Определете таблично функцията щрих на Шефер (НЕ–И). ( / )

  9. Посочете примери на поне 4 пълни системи от двоични функции.
    1. Конюнгция и отрицание. 2. Дизюнгция и отрицание. 3. Стрелка на Пирс. 4. Щрих на Шефер. 5. (1) +  6. (2) + 

    44, 45, 49, 51, 46, 52, 53, 54, 55, 56

  1. Какви лица са свързани с понятието алгоритъм?
    1. Съставител: подготвя алгоритъма като подбира елементарните действия и реда на тяхното изпълнение;
    2. Изпълнител: изпълнява предписаните елементарни действия при конкретни начални условия.
    3. Потребител: задава изпълнението на алгоритъма и ползва крайния резултат.

  2. Какво извършват съставителят, изпълнителят, потребителят.

  3. Коя наука първа формулира алгоритми? Математиката- алгоритъм на Евклид

  4. Дайте пример за популярен алгоритъм и задачата, която се решава чрез него. Алг. на Евклид.Намиране на НОД
    1.Пригответе се за работа.
    2. Въведете и запомнете а и b
    3. Ако ab, то изпълнете стъпка 4.м иначе 6.
    4. Ако а>b, изчислете а-b и го помнете като a, иначе изчислете b-a и го помнете като b.
    5. Изпълнете стъпка 3.
    6. Съобщете стойността на a (като резултат).
    7. Прекратете работа.

  5. Какъв е произходът на думата „алгоритъм“?
    Терминът алгоритъм произлиза от името на Абу Муса ал-Хорезми (арабски математик), който около 820г. От н.е. написва научен трактат за това как да се представят (записват) числата в 10-ична БС и как да се смята с тези представяния.

  6. Представете балансирано определение на понятието алгоритъм.
    Алгоритъм е абстрактен модел на обекти и действия, които могат да се прилагат над тези обекти, за постигане на определена цел (резултат). Като модел на определен процес, всеки алгоритъм съдържа 2 основни момента:
    1. декларативно описание (модел на участващите обекти и отношенията м/у тях)
    2. процедурно описание (на моделирания процес).

  7. Какви са параметрите на един алгоритъм (поне 5)?
    Множество на възможните входни данни; Множество на възможните изходни данни; Множество на междинните резултати; Правило за започване(начало); Правила за непосведствена обработка; Правило за край; Правило за посочване на резултата;

  8. Какво представлява свойството „формалност“ на компютърните алгоритми?
    Не е необходимо изпълнителят да има представа за решаваната задача и естеството на
    получаваните резултати – достатъчно е той да изпълнява една след друга предписаните му елементарни операции (команди). Това свойство е много важно, защото позволява изпълнителят да е лишен от разум автомат.

  9. Какво представлява свойството „край­ност“ на компютърните алгоритми?
    Алгоритъмът трябва да бъде описание на процес, който е локализиран в пространството и краен във времето. От това свойство следва, че всяко изпълнение на алгоритъма задължително има освен начало още и край във времето. Нарушаването на това изискване при описанията на алгоритми (а от там и при тяхното изпълнение на компютри) води до проблем, известен като „зацикляне”

  10. Какво представлява свойството „дискретност“ на компютърните алгоритми?
    Свойството е свързано с обстоятелството, че описанието, представено от един алгоритъм, се състои от краен бр. елементи, а съответният алгоритмичен процес (изпълнението) протича на отделни стъпки. Това с-ство налага непрекъснатите по своята природа процеси и обекти да се моделират чрез дискретни компютърни представяния.

  11. Какво представлява свойството „определеност“ на компютърните алгоритми?
    Означава, че на всяка стъпка информацията за състоянието и протичането на моделирания процес трябва да е достатъчна, за да определи еднозначно следващото действие на изпълнителя. Следствие е, че ако процесът е краен, то резултатът е напълно определен само от началните (входни) данни и действията, описани от алгоритъма.

  12. Какво представлява свойството „масовост“ на компютърните алгоритми?
    Отразява възможността при изпълнението на алгоритъма за всеки начален елемент (от допустимото множество входни данни) да се получава търсеният резултат. Иначе казано, алгоритъмът може да се прилага не само при решаването на една конкретна задача, а на цял клас от еднотипни задачи.

  13. Какво представлява свойството „ефективност“ на компютърните алгоритми?
    Алгоритмичният процес е ефективен, ако приключва в реално време и всички резултати се получават след „приемлив” брой стъпки.

  14. Дайте пример за ефективен и неефективен алгоритъм за пресмятане на един и същ резултат.
    А. 232=2(2(2(...2)...)) 31 умножения Б. 232=((((22) 2) 2) 2) 2  5 умножения

  15. Какво представлява свойството „резултативност“ на компютърните алгоритми?
    Завършването на изпълнението на един алгоритъм е осигурено (за произволни начални данни от областта на входното множество) след краен брой операции.

    159, 160, 162, 161, 167, 177, 178, 179, 180, 181, 182, 192, 193, 194, 195, 199, 200, 201, 203, 205, 206, 207, 208, 209, 211, 212

  1. Кои открития осигуряват предпоставки за реализиране на идеите на Чарлз Бе­бидж (поне 3)?
    Електричеството, електромагнитни вълни, радио, телефон, термоелектронна емисия

  2. Кой е първият електронен компютър? ABC

  3. Кой е първият универсален електронен компютър? ЕНИАК

  4. Кой е първият цивилен компютър?

  5. Кои са принципите на фон Нойман за реализиране на компютър?
    1. 2-чна бройна система
    2. програмата да се съхранява в паметта
    3. достатъчна е само операция събиране

  6. Каква е основната разлика между идеите на Чарлз Бебидж и принципите на Джон фон Ной­ман?
    Бебидж не споменава в каква бройна система да се изръшват пресмятаниятар нито, че всяка операция може да бъде предтавена като производна на събирането. Той описва какви устройства трябва да има компютъра (склад (памет), мелница (АУ), устройство за управление, устройство за вход-изход) и какво трябва да правят, но не и как.

  7. Кой са първият компютър, помнещ програмата си в своята памет?

  8. Еднакви ли са всички клетки на ОП? Ако не – защо, ако да – как се различават? Да. По адресите си.

  9. Какви операции извършва ОП? Четене и запис.

  10. Кои физически явления са подходящи за създаване на памети? Магнетизъм и електричество

  11. Посочете предимства и недостатъци на електрическите памети.
    RAM – Енергозависимо помнене, могат да се извършват промени в/у нея, много бърза памет, компактна и проста за изработка, евтина (при интегралните схеми).
    ROM - Енергонезависима, но не може да се извършват промени в/у нея.

  12. Какво е микропроцесор? ЦП в една ИС

  13. Какво е предназначението на машинната програма? Представя (кодира) изпълнявания алгоритъм.

  14. От какви компоненти се изграждат машинните програми? Редици от 0 и 1

  15. Какво представят машинните инструкции по отношение на кодирания алгоритъм?
    Всяка инструкция определя или стъпка на компютъра за обработка на данни, или управляващо действие.
    Всяка МИ трябва да посочи 2 неща: какво трябва да се свърши и с какво ще се изрърши действието. МИ задава ясно и точно действието на процесора, без да оставя нищо неопределено. В двоично представяне на МИ могат да се разграничат 2 части:
    Първо поле - Код на операцията- коя операция да бъде изпълнена
    Второ поле - Адресна част – адресите на операндите (числата), с които трябва да се извърши операцията

  16. Какво представлява машинният език (МЕ), разбираем от Управляващото устройство на ЦП? = 214.

  17. Какви са съставните елементи на МЕ, как се наричат те и на какво съответстват в изпълнявания от компютъра алгоритъм? МЕ се състои от машинни инструкции. МИ определя 1 елементарно действие на процесора с 0 и 1.

  18. Къде трябва да бъде машинната програма за да може ЦП да я изпълни? В ОП.

  19. Какви фази съдържа цикълът на управляващото устройство? УУ е отговорно за разбиране и изпълнение на програмата. То работи по следната схема, известна като цикъл извлечи-декодирай-изпълни на УУ
    1
    . Извличане на поредната МИ от ОП
    2. Декодиране на извлеченатаМИ
    3. Изпълнение на разпознатата МИ
    4. Проверяване за прекъсване

  20. Еднакви ли са машинните езици на всички ЦП? Защо?
    Езиците на ЦП се различават по реализираните операции и по кодовете на една и съща операция.

    216, 217, 218, 219, 220, 222, 228, 229

  1. Какво представлява външната памет (ВП)?
    Представлява физическо устройство или среда за съхранение на данни. Външна памет е енергонезависима и служи за дългосрочно съхранение на информация - флопи, твърд диск, CD и други.

  2. По какъв начин може да бъде записан един алгоритъм?
    1. Можем да го запишем на естествен (човешки) език. При писането на алгоритъм можем да използваме номериране с естествени числа, като изпълнението започва от 1.
    2. Чрез блок-схема
    3. Да създадем специален език за запис. (Паскал, С++)

  3. Какви заповеди съдържа един алгоритъм, записан на естествен (човешки) език?
    - Указание за действие и указание на следваща заповед, когато тя е единствена
    - Указание за действие, когато номерът на единствената следваща е по-голям с 1
    - Само указание за следваща
    - Указание за проверка на условие и указание на две следващи
    - Указание за завършване

  4. Запишете избран от вас кратък алгоритъм на естествен език. Алг. На Евклид...

  5. Посочете предимства и недостатъци на естествения език, като средство за записване на алгоритми.
    + Не е необходимо да се изучава
    - Не е разбираем за машина; Словестните изрази не са строго и еднозначно определени; Има възможности за друсмислено тълкуване; Структурана на алгоритъма не се вижда ясно.

  6. Какво представляват блок-схемите?
    Блок-схемите са графически изображения, които показват структурата на алгоритъм. В различно оформени блокове се записват словесно или с математичеки символи сведения за заповеди. Редът на изпълнение се посочва чрез стрелки, които свързват двойката последователно изпълнявани блокове.



    1. Основни блокове 1

    1. Допълнителни блокове 1
    73. Посочете основните блокове на блок-схемите и тяхното предназначение.

  1. Посочете допълнителните блокове на блок-схемите и тяхното предназначение.

  2. Запишете избран от вас кратък алгоритъм чрез блок-схема. Намиране на max и min между 2 елемента

  3. Посочете предимства и недостатъци на блок-схемите като средство за запис на алгоритми.
    + Нагледни и обозрими; Ясна структура на алгоритъма; Изпълнението се следи лесно;
    - Действията се описват словесно и не са пригодени за машина; Липсват блокове за деклариране на входните данни и резултата; Преплитането на линиите влошава структурата на разчитането.

  4. Какви са идеите на алгоритмичните езици като средство за записване на алгоритми (поне 3).
    1. Създаваме специален език за запис на алгоритми
    2. Езикът е линеен
    3. Освен действията с езика могат да се записват и особеностите на данните
    4. Достъпните конструкции и смисълът им са определени предварително
    5. Не се допуска двусмислие
    6. Езикът може да отчита особеностите на описваните с него алгоритми

  5. По какво си приличат човешките и алгоритмични­те езици?
    Изписват се чрез символи, имат определени правила, по които се пишат (семантика и синтаксис).

  6. Кой и кога определя достъпните конструкции в един алгоритмичен език и техния смисъл?
    Достъпните конструкции и смисълът им са определени предварително от автора на езика.

  7. Възможно ли е двусмислено тълкуване на дадена конструкция в един алгоритмичен език? Защо?
    Не, защото описанието в алг. език е ясно, точно и еднозначно.

  8. Възможно ли е един алгоритмичен език да отчита особеностите на алгоритмите, за чието описание е предназначен? Да. Чрез система от правила и служебни думи.

  9. Посочете предимства и недостатъци на алгоритмичните езици като средство за записване на алгоритми.
    + Ясно, точно и еднозначно описание; Възможно е описание на данните; Прогодни за четене от машина; Изразните средства могат да бъдат съобразени с даден клас алгоритми.
    - Трябва да се учат допълнително; Провокират допускане на грешки; Не винаги са удобни за хората;

  10. Какво представляват езиците за програмиране (ЕП)?
    ЕП се нарича такъв език, чрез който може да се напише програма. Всеки ЕП трябва да бъде: Линеен, за да се прочете от машина; Еднозначен, за да не обърква; Разбираем за машината, която ще изпълнява програмата.

  11. Какво е програма на ЕП? Програмата представя един алгоритъм във форма и вид, в които той може да бъде възприет и съответно изпълнен от автомат (компютърна система).

  12. Какъв трябва да бъде всеки ЕП? Линеен, Еднозначен, Разбираем

  13. Оценете МЕ (машинен език) на ЦП като ЕП.
    Единственият разбиран език от машината, алгоритмичен по природа, уникален за всеки ЦП, труден за хората (греши си)

  14. Посочете поне 4 причини, поради които МЕ е труден за използване от хората.
    - числови КОП- безлични; числови адреси на данните; в двоичен код; сами разпределяме ОП; с непривични данни;

  15. Посочете алтернативно на МЕ решение за създаване на компютърни програми и неговите предимства и недостатъци.
    Създаваме собствен език и го използваме за писане на програма
    + Лесен за научаване (по- човешки);
    + По-разбираем и привичен запис ( по-малко грешки в програмата; по-бързо писане на прогр.
    - Неразбираем за ЦП. За да бъдем разбрани от ЦП трябва да му осигурим превод за нашия език. Преводачът може да бъде програма.

  16. Какво трябва да ни бъде осигурено, за да можем да програмираме на език, който е от МЕ на даден ЦП? Преводач

  17. Необходимо ли е преводът от ЕП до МЕ да бъде извършен от човек? Защо?
    Не. Може да се намери алгоритъм за превод и преводач да бъде самият компютър чрез програма за превод.

  18. Възможно ли е преводът от ЕП до МЕ да бъде извършен от човек? Кога?

  19. Полезно ли е преводът от ЕП до МЕ да бъде извършван от хора? Защо?

  20. По какъв критерий се класифицират ЕП?
    ЦП разбира само своя собствен МЕ. Хората разбират своите човешки езици, езика на математ. и т.н.т. ЕП са някъде по пътя (в средата). Критерий за класифициране на ЕП е неговата близост до една от двете идеални точки.

  21. Какви класове от ЕП познавате?
    - Езици от ниско равнище (машинно-зависими- ЕПНР) и Езици от високо равнище (машинно-независими)

  22. Какво е характерно за ЕП от ниско равнище (ЕПНР) и как още се наричат те?
    Те са по близки до МЕ на ЦП, зависят от конкретния процесор. Програмите, писани на ЕПНР не могат да бъдат разчетени от друг компютър. Ако трябва да бъдат разчетени, това става чрез емулация (специална програма за транслиране).

  23. Защо ЕПНР се наричат и машинно-зави­сими ези­ци? Защото зависят от конкретния процесор, от конкретната машина.

  24. Какво е характерно за ЕП от високо равнище (ЕПВР) и как още се наричат те? Тези езици са еднакво добре разбирани и от хората и от машината. ЕПВР са например Паскал, С++, Вижуъл Бейсик, Фортран. Наричат се още машинно-незав

  25. Защо ЕПВР се наричат и машинно-неза­ви­сими ези­ци?
    Те имат собствени преводачи. Програма, написана на ЕПВР може да бъде изпълнена на различни компютри.

  26. Какви подкласове имат ЕПНР?
    - Машинни взици
    - Макро асемблери

  27. Какво е характерно за МЕ като ЕПНР?.
    МЕ е съвкупност от всички машинни инструкции. МИ определя едно елементарно действие. Машинната програма на един ЦП е неразбираема за друг, защото кодира изпълнявания алгоритъм по различен начин.

  28. Какво е характерно за автокодовете (асемб­лер­ните езици) като ЕПНР?

  29. Какво е характерно за Макроасембле­рите като ЕПНР? Те си имат преводачи

  30. Какви подкласове имат ЕПВР и кой от тях съ­дър­жа алгоритмичните езици?
    - Процедурно ориентирани (алгоритмични) (как се решава)
    - Проблемно ориентирани (каква е) (SQL)

  31. Какво е характерно за процедурно ориен­ти­ра­ни­те езици? Те са алгоритмични езици, отговарят за това как се решава дадената програма.

  32. Какво е характерно за проблемно ориентираните езици?

  33. Какви могат да бъдат процедурно ориентираните езици?
    - Специалнизирани (Фортран, Кобол)
    - Неугрални (Паскал, Си)

  34. Посочете имената на поне три специ­а­ли­зи­рани процедурно ориенти­рани езика и областта на тяхната специализация.
    - Фортран – специализиран за числени пресмятания
    - Кобол – за икономически пресмятания
    - Алгол-60 – числени пресмятания

  35. Какво е характерно за неутралните про­цедурно ориентирани езици и какво дру­го име бихте им дали?
    Те не са специализирани в една област, с тях могат да се решават задачи, да се създава софтуер и др.

  36. Посочете имената на поне три неут­рални про­цедурно ориентирани езика.
    - Си – използван главно за създаване на базов софтуер, Алгол 68, Паскал

  37. Какъв проблем създава използването на собствен ЕП при писане на програма за компютър?
    Използвайки собствен език за програмиране няма да бъдем разбрани от ЦП.

  38. Какво е необходимо за да бъде разбрана от ЦП програма, за чието написване сме използвали собствен ЕП?
    Програма за превод, наречена транслатор или езиков процесор.

  39. Посочете поне два проблема при превод от един човешки език на друг? Смисълът не е абсолютно еднакъв, често липсва съответствие по суми, граматическите конструкции са различни.

  40. Какви са общите черти на всички алгоритмични езици в сравнение с човешките? Алгоритм. езици:
    Има точен превод- еднакви входни данни водят до еднакви резултати. Има адекватни граматични констукции, защото трябва да се записват алгоритми. Преводът при алг езици е по-прост, по-лесен. Може ад се намери алгоритъм за превод и преводач да бъде самият компютър чрез програма за превод.

  41. Какво е следствието от факта, че алгоритмичните езици са създадени за записване на алгоритми?
    Те имат ясни и точни граматични конструкции, лесни са за превод, могат да бъдат превеждани от програми.

  42. Как се наричат програмите, които превеждат от ЕП до МЕ? Транслатори или езикови процесори

  43. Какви схеми на превод познавате при човешките езици?
    1. Прочита се всичко и след това се появява нов екземпляр, но вече на друг език: компилативен транслатор или компилатор.
    2.Слуша се говорещият на даден взик и казаното се превежда на части: интерпретативен транслатор или интерпретатор

  44. Какви схеми на превод може да се използват от транслаторите?
    Компилативни схеми, Интерпретативни схеми, Смесени схеми

  45. Какво е характерно за компилативните транслатори (компилаторите)?
    Компилаторът е програма, която превежда програмният текст на машинен език. След това програмата на МЕ се изпълнява при зададените вх. данни от централние процесор.

  46. Какво е характерно за интерпретатив­ни­те транслатори (интерпретаторите)?
    Програмата на ЕП(ВР) се превежда чрез интерпретатор и с участието на ЦП се стига до желаните резултати. Тук не участва МЕ.

  47. Какво е характерно за смесената схема на превод от ЕП до МЕ?
    Програмата на ЕП(ВР) се превежда на програма на МЕ чрез компилатор.

  48. Посочете поне три особености на човешките езици.1. Писмени и горовими. 2. Променят се с времето 3. Имат диалекти

  49. Посочете поне три особености на ЕП. 1. Само писмени. 2. Също имат подмножества и диалекти. 3. Почти не се променят с времето

  50. Посочете предимства и недостатъци на компилативната схема за превод.
    + Еднократен превод;
    + Гарантирано е, че в програмата няма синтактични (граматични) грешки;
    + Получената машинна програма може да бъде подложена на допълнителен анализ за подобряване- ОПТИМИЗИРАЩ компилатор;
    + Изпълнението е бързо;
    + Съществува възможност за превод само на част от програмата- за създаване на работеща машинна програма трябва да обединим преведените поотделно части.
    - Преди изпълнение е необходимо да отделим доста време за превод на МЕ;
    - Превеждат се и участъците, което няма да бъдат изпълнени;
    - При превод „на парче” е необходимо допълнително време за създаване на работеща машинна програма;
    - По време на изпълнение се губи връзката с първоначалния текст на прогр.;
    - В зависимост от взика може да бъде създадена измамна илюзия за липса на грешки в прогр.

  51. Посочете предимства и недостатъци на интер­пре­тативната схема за превод.
    + Превеждат се само участъци, които ще бъдат изпълнени (бърз превод)
    + Не е необходимо предварит. да отделяме време за превод на МЕ
    + По време на изпълнение имаме пълна връзка с текста на програмата
    + Дава възможност за обединение на двата процеса- писане и изпълнение на прогр.
    - Многократен превод
    - Синтактичните грешки могат да останат скрити твърде дълго време
    - Липсва възможност за подобряване на програмата (няма оптимизация)
    - Почти не може да се работи на части
    - Бавно изпълнение (заради постоянния синхронен превод)

  52. Посочете кога трябва да използваме компилатор и кога интерпретатор при превод на програмата стига да разполагаме и с двата? Защо?
    Това зависи от обстановката, в която се намираме:
    1. Промишлена обстановка (професионална работа) – по-добре да пожертваме време за еднократен превод, за да спечелим време за многогратното изпълнение – КОМПИЛАТОР
    2. Учебна и развойна обстановка (еднократно изпълнение) – по-добре да осигурим удобства за проверка на програмата, вместо да губим време за пълен превод - ИНТЕРПРЕТАТОР

  53. Какво представляват оптимизиращите компилатори?
    Когато е нужен допълнителен анализ за подобряване се използва оптимизиращ компилатор. Оптимизирайки машинната програма, печелим време при всяко нейно многократно изпълнение.

  54. Посочете кога трябва да използваме обикновен и кога оптимизиращ компилатор при превод на програмата стига да разполагаме и с двата? Защо?
    Това зависи от обстановката, в която се намираме:
    1. Промишлена обстановка- струва си еднократно да пожертваме време за оптимизиране на мишинната прогр., за да печелим време при всяко нейно многократно изпълнение- ОПТИМИЗИРАЩ компилатор.
    2. Учебна и развойна обстановка – не си струва да жертваме време за оптимизиране на МП.- ОБИКНОВЕН компилатор

  55. Посочете поне три съображения при избор на схема за превод от ЕП до МЕ.
    1. Желание, знание и възможности на проектанта на ез. процесор
    2. Характерни особености на езика за програмиране
    3. Съответствие между изразените средства на езика и възможностите на ЦП
    4. Междинната схема всъщност създава нов (програмен) процесор, чийто МЕ е посредник  това е използваният междинен език.

  56. Посочете елементите, от които се изграждат естествените езици в техния йерархичен ред.
    Букви  Думи  Изречения  Параграфи  Глави  Текстове

  57. Посочете характерни черти на буквите, като елемент на естествените езици (поне 4).
    Всяка буква се рисува по 2 начина – като главна и като редовна
    Важен елемент е бялото поле, с няколко възможни знака (забавния – за бавния; подслон – под слон)
    Използват се препинателни знаци
    За писане на числа се използват цифри
    Буквите са определени предварително

  58. Посочете характерни черти на думите като елемент на естествените езици (поне 3).
    Основен градивен елемент на езика
    Съществува формален критерий за отделяне на думите- бяло поле/ интервал. Но той не позволява да се определи дали написаното наистина е дума от езика
    Определянето на коректните думи чрез речник на езика никога не е пълно

  59. Посочете особеностите на изреченията като елемент на естествените езици.
    Те са изградени от думи, бели полета и препинателни знаци. Няма формален признак за определяне на изреченията

  60. Посочете особености на параграфите като елемент на естествените езици (поне 2).
    Разделянето на параграфи се посочва чрез специфично разполагане на листа хартия.
    За да се формализира разделянето на параграфи се използва специален знак с ранг на бяло поле (невидим)

  61. Посочете особености на секциите като елемент на естествените езици.
    Съществуват само при големите текстове.
    Като параграфите изискват специален знак.

  62. Посочете особености на текстовете като най-високо равнище при естествените езици (поне 2)
    Линейна последователност от букви, разположена в двумерни листове (и дори тримерсни книги), като линеаризацията е определена предварително.
    Разделянето в редове и страници не е съществено за текста, а само за неговото по-добро възприемане от читателя.
    Двумерният лист дава възможност вън от линейната последователност да се дават пояснителни бележки (под линия), които са интересни само за част от читателите.

  63. Посочете елементите, от които се изграждат ЕПВР в техния йерархичен ред.
    Основни символи  Величини  Изрази  Оператори  Програмни части  Програми

  64. Какво означава терминът „разделна компилация“ и кога се използва?
    Някои компилативни транслатори могат да превеждат и отделна програмна част. Това се нарича разделна компилация.

  65. Какво представлява една програма от гледна точка на ЕПВР?
    Програмата е линейна последователност от знаци, групирани и разпознати като последователни елементи.

  66. Какви решения за писане на програмата предлагат ЕПВР по отношение редовете, чрез който се пише тя?
    При някои ЕП има изискване определени елементи да се изписват в рамките само на 1 ред (Фортран, Асемблер). Подобно ограничение налага използването на специален знак за продължаване на ред.
    При други ЕП разположението по редове не влияе на записа,макар че някои елементи не бива да се разделят (Паскал, Си)

  67. Какви са особеностите на речниковия запас на ЕПВР?
    Речниковият запас е определен предварително и има строги правила за образуване на нови имена.

  68. Какво представляват коментарите и как­ва е тяхната роля при писане на прог­рами?
    Коментарите са вид пояснит. бележки при писането на програма, те не играят роля при изпълнението й.

  69. Има ли съответствие между елементите на естествените езици и на ЕП? Ако не – защо, ако да – какво е то?
    Буква  Основен символ; Дума Величина; Изречение  Израз; Параграф  Оператор; Глава  Програмна част; Текст Програма;

  70. Какво е предназначението на основните символи на един ЕПВР?
    Основните символи служат за изграждане на останалите елементи на езика.

  71. Какво е характерно за основните сим­во­ли на един ЕПВР?
    Делят се на класове според своите функции при строежа на езика. В един ЕП те често са стотици.

  72. Какво е желателно да се избягва при подбора на основните символи при съз­даване на ЕПВР?
    Обикновено се избягва един и същи символ да се използва с различни цели, но това не винаги е изгодно.

  73. Каква е най-изгодната стратегия по отно­ше­ние на основните символи на един ЕПВР?
    Изгодна стратегия е за всеки основен символ на езика да има отделен графичен знак. Това се постига много трудно:
    Понякога броят е доста голям; Липсват необходими клавиши. В подобни случаи един символ се представя чрез няколко неделими графични знака (begin/end)

  74. Възможно ли е да се прилага най-из­год­ната стратегия при определяне на основните символи на един ЕПВР? Защо?

  75. Как се постъпва когато за въвеждане на ос­нов­ни­те символи на един ЕПВР лип­с­ват клавиши на кла­виатурата?
    В подобни случаи един символ се представя чрез няколко неделими графични знака (begin/end)

  76. По какъв критерий се класифицират ос­новните символи на един ЕПВР?
    Критерий е функцията на символа. Основните символи биват 4 вида: Букви, Цифри, Разделители, Ограничители.

  77. Какви класове основни символи съ­щес­т­вуват? Букви, Цифри, Разделители, Ограничители

  78. Какво влияние оказва маниерът на изпис­ване на буквите при писане на прог­ра­ма?
    При различните езици е различно. При Паскал напр. няма между малка и главна буква, а при Си има. Във Фортран, Си, Паскал кирилицата е нелегална, а при Вижуъл Бейсик е равноправна. Белите полета са съществени (основен символ), но във Фортран не влияят на записа.

  79. Равноправни ли са човешките азбуки по отношение на писането на програма?

  80. Как се различават еднаквите елементи, които са необходими при писане на програми?
    За да се различават трябва да имат различни собствени имена. Идентификаторите (имената) се използват за именоване на константи, променливи, функции и други елементи на програмата. Те са поредица от знаци, от които първият е буква, а останалите са букви или цифри. В някои ЕПВР някои специфични последователности от букви, наречени ключови думи, не могат да се изпозват като идентификатори.

  81. Какво представлява понятието „иденти­фи­катор“ в ЕПВР? 

  82. За какво служат идентификаторите в ЕП? 

  83. Какви стратегии за различаване на из­мислените от програмиста идентифи­ка­то­ри прилагат ЕПВР?
    Идентификатоите обикновено се различават по броя на разрешените знаци, по броя на значимите знаци. В имената са забраанени знаците за бяло поле (но е разрешен _ ).

  84. Какво представляват „служебните (ключовите) думи“ на един ЕП?
    Ключовите думи имат строго определена роля в езика и не могат да се използват за други цели, например като идентификатори, от програмиста.

    Последна редакция: 17 февруари 2010 Следва стр.  2

Каталог: attachments -> article -> 300
article -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет
article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година
article -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи
article -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи
article -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012
article -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването
article -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище
article -> Отчет за изпълнение бюджета на община Годеч за 2012 година
article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица февруари 2016 година
300 -> 1. Що е информация?


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница