Време за развитие
Благоприятната среда е основополагаща за развитието на едно дете – добри взаимоотношения в семейстото, среда апаптирана според нуждите на детето, здравословно хранене и грижа и любов от семейството.
Важно:
Следете и наблюдавайте детето, не се притеснявайте да задавате въпроси на специалисти
Ако се имали медицинска история – тежка бременност, тежко раждане, недоносено бебче – споделете го със специалиста, на който имате доверие, нисък тест на Апгар
Намирайте време да общувате с детето – да го прегръщате, да го успокоявате, да му показвате, че го обичате
Адаптирайте средата за него – по-малко вещи, често проветрение, наблюдавайте как реагира на заобикалящата го среда. Сладайте го на пода на послелка след 3-тия месец.
Следете нормите за развие и давайте възможност да детето да следва инстинктите си.
Детето ви прави нещо, но по странен начин – обърнете ми внимание.
Притеснителни маркери:
Понижен мускулен тонус и повишен – би трябвало да е нормален
Бебето не се храни добре, бебето плаче през цялото време, бебето отказва да бъде прегръщано, докосвано.
Свръх чувствителност към стимули – шумове, светлини, допир, вкусови рецептори
Липса на комуникация – не отвръща на емоция, не ви следи с поглед, не хваща предмети след 3-ти месец
Неинтегриране на рефлекси – Моро и други.
Трудно захранване – няма интерес към храна, да я насочва към устата си, гадене, опит за повръщане. Стиска устни, държи я в бузите си. Има проблем с консистенцията или цвета на храната.
Норма:
0-3 – държане на главата – следене с поглед на предмети, общуване с родителите, добър мускулен тонус
3-6 – обръщане от гръб по корем – самостоятелно. Стоене на пода по корем, лакетна опора, опит за пълзене.
5-10 месеца – пълзене във всички разновидности – да се наблюдава мускулен тонус на ръцете и краката. Развитие на пълзенето от пехотинец към 4-ри опори. Да се обърне внимание на асиметрично пълзене.
6-8 месеца – самостоятелен седеж, желателно е да е след пълзенето
7-10-11 месеца – изправяне, ходене по мебелите
9 – 15 месеца проходжане – самостоятелно.
Комуникация:
Следене с поглед, отвръщане на емоция, издаване на звуци
Посягане към играчка (3-4 месеца), хванане, слагане в устата
Опит за достигане до нещо интересно, вокализиране, крещене (след 6 месеца), поява на поведение – граници, не иска да се отделя от родителите и т.н.
Лепет – срички, звуци за привличане на вниманието
Двусрични думи, сдвояване – предмет с дума
Невербална комуникация:
Плач или крещене
Уснихване/промяна в изражението на детето
Движение на тялото
Посягане към обект
Търсене на човек или обект
Посочването и използването на жестове
Съзнателна комуникация:
Промяна на погледа между цел и слушател
Постоянно изпращане на сигнали
Промяна на комуникативния сигнал, докато целта бъде постигната
Вербална комуникация:
Важни комуникативни умения:
Искане на желаното нещо
Използване на „да“ и „не“
Искане на помощ
Отхвърляне
Потвърждение
Изчакване
Отговаряне във функционална насока
Отговаряне на преходни сигнали
Следване на график/режим
Изследване:
Определяне на езикови възможности на детето
Оределяне на комуникативни, силни страни
Най-ефективните средвта на комуникация
Слух – разбиране на езика, как реагира на звуци и разпознаването им, отговор на детето с изражение на лицето, тона на гласа.
Детето реагира на името си при повикване
Очакване на последователността при позната рутина
Поддържане на вниманието с/без напомняне и подсказване
Разбиране на думи
Следене на елементарни инструкции
Разбиране на въпроси
Езикова икспресия
Как общува детето – поглед, движение на тялото, думи
Има ли задъхан, дрезгав глас
Може ли да вокализира и т..н
Сподели с приятели: |